Така, липсват малко факти, но чрез тези, които разполагаме, можем да достигнем до "действителното" фактическо състояние. Първо не е ясно към кой момент е започнала процедулата по узаконяване - дали по чл. 226 (отм.) ЗУТ, по ЗТСУ или по пар. 183 ЗУТ. Но да приемем, че е започнала след влизане в сила на ЗИД на ЗУТ бр. 65/2003 г. и заявлението за узаконяване е подадено в преклузивния срок - до 26.01.2004 г. Поради тази причина се прилага ЗАП (отм.), ако не приемем, че цели две години и половина може да се движи една административна преписка по заявление за узаконяване:)))))))) Но първо трябва да се приеме, че постройката от 1968 г. е била незаконно изградена през 1968 г. при действието на ЗПИНМ (отм.). Та, значи Красимира подава заявление в преклузивния срок до главния архитект, напр. на 25.01.2004 г. (може и по-късно, тъй като гл. архитект си е запазил "номерче" - често срещано явление срещу добро "възнаграждение"
) за узаконяване на тази постройка. Гл. архитект трябва по силата на чл. 11 ЗАП (отм.) да изслуша възраженията и становищата на всички заинтересовани лица и тук започва противоречието в практиката на ВАС - понякога се приема, че заинттересовани при процедурата при узаконяване са тези преди изменението на ЗУТ - бр. 65/2003 г. - чл. 149, ал. 2 ЗУТ, във вр. с чл. 131, ал. 2 ЗУТ, т. е. не само носителите на вещни права в имота, но и собствениците на съседните имоти и тези през улица. Това правило се извличало от разпоредбата на § 183, ал. 3 ЗУТ. Други обаче смятат, че тъй като новият процесуален закон се прилага за заварените случаи, демек има обратно действие и преурежда ЮФ, възникнали в миналото и т. н. (основната, застъпвана в практиката теза, която обаче противоречи на чл. 14 ЗНА), поради тази причина при определяне на заинтересованите лица трябва да се прилага чл. 149, ал. 2 ЗУТ в редакцията след изменението в ДВ бр. 65/2003 г., т. е. "Бай ..." не е заинтересовано лице и неговата жалба е недопустима и производството трябва да се прекрати, дори и жалбата му да е подадена преди изменението на чл. 149, ал. 2 ЗУТ (почти твърда практика на ВАС в този смисъл). Така определихме кои са заинтересованите лица - разбрахте ме нали:))))))))) Понакога и ВАС трудно може да се разбере сам, но нейсе:)))))))).
Така че гл. архитект си издава акт за узаконяване, след като му е представен инвестиционният проект за заснемане за узаконяване (да не се смесва с инвестиционен проект при РС, имат общи черти, но все пак са си различни и самото наименование "зеснемане за узаконяване" подсказва това). Да приемем, че е спазил процедурата по чл. 11 ЗАП (отм.), няма как обаче да се изисква да се наложи на Красимира адм. наказание, за са се платят глобите, каквото е изискването на ЗУТ при узаконяването - поради две причини: 1. тя не е построила незаконния строеж, тъй като е станала собственик след неговото изграждане и 2. изтекла е абсолютната давност (за тези, които са любознателни, препоръчвам да погледнат чл. 239, ал. 2 ЗУТ
). Та както и да е.
Красимира е представила всички изискуеми документи и строежът отговаря на предвижданията на ПУП към момента на подаване на заявлението, например. Гл. архитект си издава АУ, който винаги си е немотивиран, защото това са бланки, в които няма място за мотиви, демек за излагане на фактически обстоятелства. Но се посочва правната норма и инвестиционния проект за заснемане за узаконяване, та можем за нещичко да се захванем:)))))) Всичко е ОК. Красето се сдобива с лелеяния АУ и вече може да предприеме своята инвестиционна инициатива - да преустрои тази паянтова постройка, която се е ползвала за плевня, в модерно бирхале и при това с преустройство (подмяна на конструктивни елементи, укрепване със стоманобетонни колони и плочи, абе - с една дума модерна работа; бетон ще се лее, дЖелязо ще се огъва). И тъй като за това преустройство, което си е жив "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ЗУТ, е необходимо РС, трябва тази постройка първо да бъде узаконена. Всичко върви по плана, главният архитект е издал вече скица (виза) за проектиране, изготвил е вече и инвестиционния проект за издаването на РС ("на половин цена", както той се изразява често, защото той в почивните дни и проектира или възлага на жена си - едноличен търговец, който е получил лиценз за лице, което осъществява
независим строителен надзор - е, малко не е разрешено, но на кого му пука, на село не падат така къщите както в София, а пък и да паднат, то в столицата никой не си подава оставка, ни Симидчиев (шефа на ДНСК), ни ....):wink: ) Та докъде стигнахме със сагата "Красимира"?! Аха...
Тъкмо цялото семейство се черпи за това, че първата крачка е успешно предприета и с малко са се отървали, като са платили на гл. архитект - същия "на половин цена", нали си спомняте, и в техния идиличен свят се вмъкват доскорошните добри съседи по къщи и приятели по чашка - Иван и Стоянка. Тук настъпва завръзката, защото те им заявяват, че няма да допуснат това "незаконно" узаконяване, а още по-малко да им разрешат да стават чорбаджии с преустройството на плевнята в бирхале. А и при това то нямало да отговаря на хигиенните норми за шум, замърсяване и с
масовия достъп на външни лица. Все пак Стоянка работи в общински град и нейна приятелка е санитарен инспектор в местното ХЕИ, та тя ги знае тез работи. Чакайте, че пак изпуснахме казуса:))))))))))
Предявяват си те жалбите пред Началника на РДНСК в гр. Н, разбира се чрез гл. архитект, защото те са си купили предвидливо ЗУТ и ЗАП и при това "на половин цена", защото са в една книжка, издание на "Сиела" (това да не се схваща като реклама
). Та дори цитират чл. 215 ЗУТ, чл. 216 ЗУТ, § 183 и 184 ЗУТ, ЗТСУ, ППЗТСУ, абе дори и ЗПИНМ. Не че те разбирали много от право, но местната адвокатка, която работила преди като строителен техник в местния ИК (но задочно някъде около 1987-88 г. е успяла да завърши РабФака в Алма Матер) им разяснила едно-друго, та дори срещу "скромен" хонорар им нащракала на машина "Марица" три-четири страници "прошение". А между другото тази адвокатка била известна в околията като най-добрата ЗУТ-аджийка и борбена мацка в Н-ия ОС.
Попадайки тази жалба при Началника на РДНСК, той е разпределя на съответния инспектор, който отговаря за въпросното населено място. След един бегъл поглед, който небрежно е хвърлен върху "циклостилчето", разбира, че това е поредният "жалбар", подкокоросан от топ-адвоката и решава на един дъх да "пребори" и тази преписка. След като изисква от общината, от разписната книга, сведение кои са собствениците на УПИ-то, в което е изградена постройката, след справка с току-що назначения юрист (отличника на Н-ия свободен университет), разбира, че и Иван и Стоян са придобили по приращение - чл. 92 ЗС, съответна идеална част от тази постройка и трябва и те да бъдат вписани в обжалвания ИАА - АУ. Така гласи и § 184, ал. 5 ЗУТ. Немедлено, демек веднага
, това откритие се докладва на Началника на РДНСК и след кратко съвещание между него, инспектора и юрисконсулта се взема решение, че АУ е незаконосъобразен на това основание. А междувременно, забравихме да споменем за "Бай...", който също е обжалвал, но тъй като вече Началникът на РДНСК се е запознал с "новата" практика на ВАС, ІІ отделение, е наясно, че този съсед не е заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2 ЗУТ по ЗИД на ЗУТ ДВ бр. 65/2003 г., приема по реда на чл. 216 ЗУТ, че той не е активно процесуално легитимиран (така приема, истина ви казвам) и прекратява производството по отношение на него (по-късно ще разбере от решението на ВАС, че не е трябвало да го прекратява, а да отхвърли жалбата като недопустима - но "Късно е либе за китка
", както ще каже впоследствие и "Бай..."). Всичко се развива по предначертания от закона "план":)))))) и естествено топ-адвокатът нащраква още две-три страници "циклостил", като обвинява Началника на РДНСК във всички земни грехове, та дори и нещо повече:))))) Началникът, поглеждайки въззивната жалба, която естествено не е наречена тъй, с резолюция я препраща на юрисконсулта за окомплектоване на преписката. Той обаче забравя да посочи в съпроводителното писмо на едно от заинтересованите лица - кака Стоянка и това е добре дошло за съответния съдебен състав от Н-ия ОС, който не закъснява да се възползва от този "дюшеш" и веднага прекратява производството, като изпраща със "задължителни" указания цялата преписка (така дори се и изразява) отново на НРДНСК да посочи всички заинтересовани лица. Така се отървава от едно дело - първо и второ - в статистиката се записва, че и това дело е минало през ръцете му, макар че той е длъжен служебно да ги конституира. Така след още един-два месеца тази преписка отново пристига и хоп с ново номерче - ново дело, бройката расте и ние работим много, но все пак имаме време за шивачката, която приема за проби само до ДВА часа следобед. Но както и да е - след неколкократни опити най-сетне всички страни (заинтересовани и не дотам заинтересовани лица:)))) ) са призовани редовно и ОС, след като е изслушал "становището" ("основателна" или "неоснователна" е жалбата) на прокурора от ОП, приема, че жалбата е основателна, а обжалваният ИАА незаконосъобразен и следва да се отмени (тъй като е прочел в няколко
отменителни решения на ВАС, че предмет на обжалване не е АУ, а решението на НРДНСК, най-сетне е разбрал, че не трябва да потвърждава, респ. отменя АУ, та затова нищо не казва в диспозитива за него). Но в мотивите се е справил и е рекъл, че "от заключението на вещото лице е установено, че за изградената паянтова постройка е подадена молба от двамата съсобственици до община Х на ...... г. и общината на ..... г. е констатирала, че пристройката е изградена напълно, което ще рече, че по време на изграждането й съсобствениците не са възразили срещу незаконния строеж" и макар че не е узаконена на всички съсобственици, това обстоятелсво е без значение, защото те всички ще се ползват от този конститутивен акт (е, това за конститутивния не са го рекли, но... би било добре) и са пратили всички по дяволите, т. е. да се оправят по чл. 72-74 ЗС - щото така пише в ЗУТ, не че това следва от общите вещноправни принципи. И поради тази причина не се прилага чл. 183 ЗУТ, защото не става въпрос за РС, а за АУ и всички вещноправвни спорове се решават съобразно правилата, предписани в чл. 72-74 СК. И преди да кажат в мотивите "ВодиМ от горното", фрасва "сакралната" фраза - "В административното производство не се разрешават вещноправни спорове". Това са го чели неколкократно в отменителни решения на ВАС, тъй като дотогава са се опитвали да мислят като цивилисти. Какво следва по-сетне - жалба, ВАС, прокурора от ВАП, който си гледа кефа в общи линии, с дискета си е подготвил "пледоарията", макар и да знае, че ВАС много-много не го слуша, казва, че жалбата на касатора е основателна. Но вече не се учудва, че за пореден път е объркал в лотарията и ВАС ще е на друго становище, като остави в сила правилния и законосъобразен (което в
правораздаването тези термини изразяват едно и също понятие) съдебен акт на ОС. И това ще бъде един от малкото техни потвърдени от ВАС актове. За разноските бих ви казал как стоят нещата, но стана късно, та да ги оставим за утре:))))))))
Това беше закачлив опит да пресъздам казуса. Не зная доколко съм успял, но дано като станете административни съдии, не постъпвате така, както мнозина от дасегашните окръжни съдии. Желая успех на всички ви! Най-искрено! А очаквам и да сте на различно становище по различните въпроси, за да се породи дискусия. Лека нощ!