- Дата и час: 03 Дек 2024, 01:51 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
ОБЯВЕН Е КОНКУРС ЗА НОТАРИУСИ
|
|
С валидизационния закон не съм запозната, но за квотите на реститутите хич не става ясно откъде ги взехте тия 2/3 и 1/3.
1949 г.: по 1/3 на К, Т. и М.
Т. умира 53 г. - цялата му 1/3 преминава към дъщеря му Г.
К. умира през 1964. г. - половината и дял, т.е. 1/6, се наследява от дъщерята М., другата 1/6 - от внучката Г., която през 1964 г. е жива. Това значи, че дотук М. и Г. имат по 1/2.
Цялото наследство на Г. "минава" през Ю. и отива при късметлията Н.
Това са си дяловете - по 1/2.
То пък едни математически познания се искат...
1949 г.: по 1/3 на К, Т. и М.
Т. умира 53 г. - цялата му 1/3 преминава към дъщеря му Г.
К. умира през 1964. г. - половината и дял, т.е. 1/6, се наследява от дъщерята М., другата 1/6 - от внучката Г., която през 1964 г. е жива. Това значи, че дотук М. и Г. имат по 1/2.
Цялото наследство на Г. "минава" през Ю. и отива при късметлията Н.
Това са си дяловете - по 1/2.
То пък едни математически познания се искат...
-
portokal - Старши потребител
- Мнения: 5520
- Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36
Аз не възразих на Магнолия, а на Монгол, който говори за 1/3 за Н. и 2/3 за М. Такива дялове отникъде не се получават.
Ж. и Л. са децата на М., не на Г.
М. умира 1995 г. след ЗВСОНИ. След смъртта и да - Ж. и Л. ще имат по 1/4.
Наследник на Г., починала през 1984, е нейният съпруг Ю., а негов - синът му (от друга майка) Н.
Ж. и Л. са децата на М., не на Г.
М. умира 1995 г. след ЗВСОНИ. След смъртта и да - Ж. и Л. ще имат по 1/4.
Наследник на Г., починала през 1984, е нейният съпруг Ю., а негов - синът му (от друга майка) Н.
-
portokal - Старши потребител
- Мнения: 5520
- Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36
rosi_ros написа:Колеги, ето ви едно решение за размисъл, че нещо форума замря.
Решение № 18 от 18-19.XI.1963 г. по гр. д. № 19/63 г., Пленум на ВС
Съдебна практика на ВС на НРБ, гражданска колегия, 1963 г., С., Наука и изкуство, 1964 г.
чл. 19, ал. 3 ЗЗД,
чл. 114,
чл. 115 ЗС
С отхвърлянето на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и с влизането в сила на такова решение отпада значението на вписването на исковата молба. След този момент ответникът по иска може да прехвърли правото на собственост и другите вещни права върху същия имот на трето лице. По-късната отмяна по реда на надзора или по друг ред на отхвърлителното решение не може да засегне правата, които третото лице е придобило в периода между влизането в сила на отхвърлителното решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и неговата отмяна.
----------------------------
Решаващият въпрос в случая е докога действува вписването при исковите молби по чл. 19 ЗЗД и какви са последиците при отмяна на решението, по което исковата молба е била вписана.
Вписването по начало е създадено за охраняване интересите на вписващия исковата молба, който с него обявява, че има претенции върху имота, предмет на спора. То охранява и интересите на третите лица, като ги известява, че съществуват спорни права върху същия имот. Вписването има този ефект, че след извършването му всички правни сделки с имота не могат да се противопоставят на лицето, което е извършило вписването.
С уважаването на иска по чл. 19 ЗЗД съдът съгласно чл. 115, ал. 2 ЗС дава 6-месечен срок на ищеца да отбележи решението си, като след изтичане на този срок, ако това не бъде направено, вписването губи действието си. При уважителните искове по чл. 19 ЗЗД следователно законът предвижда 6-месечен срок след влизането на решението в сила, в който вписването продължава своето действие и след изтичането на който губи значение си.
При отхвърлителните искове такъв срок не е предвиден в закона. Затова следва да се приеме, че в този случай вписването губи своето действие с влизането в сила на решението. Такова тълкуване се налага както от съображения за правна сигурност, така и от самия закон. Вписването само по себе си е едно ограничение на правото на собственост, което не може и не трябва да тежи повече върху един имот, отколкото законът предвижда това. След като исковата молба по чл. 19 ЗЗД е вписана, искът е отхвърлен и решението за това е влязло в законна сила, не съществуват съображения да се поддържа, че ефектът на вписването трябва да продължи извън срока на влизане в сила на отхвърлителното решение. Неубедително е да се приеме, че вписването може да продължи своето действие до срока, в който може да се иска или допусне преглед по реда на надзора на отхвърлителното решение, защото този срок съгласно чл. 226 ГПК е 3-годишен, страните не са длъжни да искат преглед в него, а и Върховният съд може да не го допусне. Следователно ограничението на правото на собственост, създадено чрез вписването, може да бъде поставено в продължение на един дълъг период в зависимост от несигурни събития, което не е оправдано с нищо. Обстоятелството, че за уважителните искове законът в чл. 115, ал. 2 ЗС е предвидил много по-къс срок от 6 месеца, в който действието на вписването, престава, е също указание за това, че още по-малко може да се поддържа, че за отхвърлителните искове ефектът на вписването може да трае 3 години след влизането в сила на решението. Това, че законът не включва отхвърлителните искове дори в 6-месечния срок по чл. 115, ал. 2 ЗС , показва, че за тях, ефектът на вписването отпада от само себе си с факта на влизане в сила на решението, с което искът е отхвърлен.
Неправилно в решението на ОСГК се поддържа, че с отпадането на отхвърлителното решение се заличават и неговите последици без оглед на това, дали то е вписано, или не. Тези последици наистина се заличават, но само за времето между вписването на исковата молба и влизането в сила на отмененото решение. Ако след това трети лица са придобили някакви права върху спорния имот, те запазват тези права, въпреки че по-късно решението може да бъде отменено по реда на надзора.
Това е така, защото щом вписването при отхвърляне иска действува до момента на влизане на решението в сила, то след този момент за третите лица имотът се явява свободен. И с допускане преглед на отхвърлителното решение не може да се счита с обратна дата, че имотът не е бил свободен от ограниченията, установени с вписването, от момента на влизане в сила на решението до прегледа му по реда на надзора.
В настоящия случай решението, с което е отхвърлен искът по чл. 19 ЗЗД , е влязло в сила на 8.IХ.1960 г. Третото лице Г. Л. е придобила чрез покупка спорния имот на 11.I.1961 г., а Върховният съд с решението си № 61 е отменил отхвърлителните решения по чл. 19 ЗЗД на 16.I.1961 г., т. е. след извършването на продажбата. Така че по начало за третото лице, ако е добросъвестно, в момента на извършване продажбата, действието на вписването на исковата молба е било отпаднало.
По всички тези съображения Пленумът на Върховния съд намира, че с отхвърлянето на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД , и влизането в сила на решението по него отпада и значението на вписването на исковата молба. След този момент може ответникът да прехвърли същия имот на трето лице и тази продажба може да се противопостави на ищеца по иска по чл. 19 ЗЗД , тъй като вписването на исковата молба губи действието си. По-късната отмяна по реда на надзора на отхвърлителното решение не може да засегне правата на третото лице, което е придобило неговата собственост преди отмяната на решението.
Това решение е напълно правилно, но само при положение, че решението, с което е отхвърлен искът по чл. 19 ал. 3 ЗЗД е ВЛЯЗЛО В СИЛА. По казуса обаче няма информация решението да е влязло в сила и кога, за да може да се прецени дали по време на извършване на продажбата вписването е било загубило силата си. Затова аз мисля, че в казуса, който беше на изпита нямаме данни вписването да е загубило силата си и в този случай нямаме противопаставимост на придобитите права.
Вторият въпрос- дали се запазват правата на третото лице купувач, ако впоследствие съд. решение бъде отменено- става въпрос за въззивно обжалване и решение на по- горния съд- не става въпрос за отмяната като извънреден способ и затова в този случай правата не са противопоставими.
- rujena1
- Младши потребител
- Мнения: 18
- Регистриран на: 21 Май 2008, 22:56
rujena1 написа:Това решение е напълно правилно, но само при положение, че решението, с което е отхвърлен искът по чл. 19 ал. 3 ЗЗД е ВЛЯЗЛО В СИЛА. По казуса обаче няма информация решението да е влязло в сила и кога, за да може да се прецени дали по време на извършване на продажбата вписването е било загубило силата си. Затова аз мисля, че в казуса, който беше на изпита нямаме данни вписването да е загубило силата си и в този случай нямаме противопаставимост на придобитите права.
Вторият въпрос- дали се запазват правата на третото лице купувач, ако впоследствие съд. решение бъде отменено- става въпрос за въззивно обжалване и решение на по- горния съд- не става въпрос за отмяната като извънреден способ и затова в този случай правата не са противопоставими.
Влязло е в сила , подразбира се (виж съдържаниетто на въпроса), тъй като на отбелязване подлежат само влезли в сила съдебни решения. С оглед на това очевидно се има предвид отмяна по извънредните способи, както и въобще хипотезата на соченото решение на Пленума на ВС.
- bartol
- Потребител
- Мнения: 126
- Регистриран на: 11 Юни 2006, 23:25
колеги, четете форума, това решение се публикува от различни хора вече 7 пъти и бе обсъдено също толкова
- kalinamalina
- Младши потребител
- Мнения: 72
- Регистриран на: 21 Май 2008, 16:57
Много интересно ставааа!
Значи, неплащане обезщетението лично на собственика или чрез ДСК, а внасяне в общината, не е единствена предпоставка да се счита, че регулацията не е приложена, а е само индикация, че плащането не е надлежно извършено /впрочем всички знаем, че който плаща зле, плаща два пъти/. Друга предпоставка, очевидно е придаваемото място да не е било завзето. За да се счита, че регулацията не е приложена ще следва действието на двете предпоставки /наред с другите- влязъл в сила дворищнорегулационен план и пр./, да е кумулативно.
Изводът- в КАЗУС 1 регулацията е приложена, независимо, че не е платено обезщетение на собственика, а на общината. Собственик на придаваемото място е собственикът на парцела, към който е придадено мястото, който по силата на приращението е станал собственик и на построения върху същото гараж. Отношенията между съседите и общината, във връзка с плащането, ще са от облигационен характер.
Явно не е случайно зададен въпросът относно ПРЕДПОСТАВКИ за приложена регулация.
Значи, неплащане обезщетението лично на собственика или чрез ДСК, а внасяне в общината, не е единствена предпоставка да се счита, че регулацията не е приложена, а е само индикация, че плащането не е надлежно извършено /впрочем всички знаем, че който плаща зле, плаща два пъти/. Друга предпоставка, очевидно е придаваемото място да не е било завзето. За да се счита, че регулацията не е приложена ще следва действието на двете предпоставки /наред с другите- влязъл в сила дворищнорегулационен план и пр./, да е кумулативно.
Изводът- в КАЗУС 1 регулацията е приложена, независимо, че не е платено обезщетение на собственика, а на общината. Собственик на придаваемото място е собственикът на парцела, към който е придадено мястото, който по силата на приращението е станал собственик и на построения върху същото гараж. Отношенията между съседите и общината, във връзка с плащането, ще са от облигационен характер.
Явно не е случайно зададен въпросът относно ПРЕДПОСТАВКИ за приложена регулация.
- razli4na
- Активен потребител
- Мнения: 1292
- Регистриран на: 07 Юни 2007, 14:22
имам един страничен въпрос.
знае ли някой към кой месец ще излязат резултатите. приблизително. дали ще е юни или юли. че ще излизам извън страната, та се чудя де........................
знае ли някой към кой месец ще излязат резултатите. приблизително. дали ще е юни или юли. че ще излизам извън страната, та се чудя де........................
- genius75
- Потребител
- Мнения: 525
- Регистриран на: 20 Ное 2006, 18:35
аз също до средата на юли ще съм извън БГ и ми казаха от Мин на правосъдието че няма да е по рано от 20 юли-мен тази дата ме интересуваше. Т.е. след 20 юли при всички положения-гарантираха го.
- kalinamalina
- Младши потребител
- Мнения: 72
- Регистриран на: 21 Май 2008, 16:57
MONGOL написа:Вижте хора,този човек Б ,когато е придобивал имота не е станал собственик,не е станал и през 1940 година собственик,защото до този момент не е действала разпоредбата на чл.25 от ЗБСНИ.Тя влиза в сила през 1943 година - април месец и тя явно е валидизирала договорите до декември 41 година при определени условия.Въпросът беше мотъл ли е Б да продаде имота,ами до април 1943 година очевидно не е бил собственик и не е могъл да се разпорежда с имота,а ако е починал преди април месец съвсем не е могъл да го прави независимо от това,че договора му е бил вписан.ЗБСНИ гарантира правата единствено на владелеца,който е бил във владение на имота към влизане в сила на разпоредбата на чл.25,така че до 43 година този човек не е могъл да се легетимира като собственик,защото не е имал на базата на какво да го направи.Впоследствие картината се променя.
А правата съвсем не са такива ,каквито казвате.Имота е реституиран по силата на закона през 1992 година и дъщерята М е получила 2/3,които впоследствие са наследени от нейните низходящи,а онзи там късметлия Н е получил само 1/3 от своя наследодател Т,защото по право на заместване той не би могъл да получи от майката К никакъв дял,защото не е низходящ,най-елементарно казано.Дори честно казано те са такива само при положение,че наследствените права съгласно стария ЗН приемем,че са равни,а те просто не са били равни,така че да ви кажа пожелавам успех на всички играчи и на себе си бих си пожелал успех,но се опасявам,че съм си проиграл шанса.
Ама май забравяш, че дъщерята на Т - Г е била жива при смъртта на баба си К и тя е получила дела на баща си!
Понякога истината може да ни избоде очите ....
-
Magnollia - Потребител
- Мнения: 307
- Регистриран на: 08 Окт 2007, 10:28
Съжалявам, че се повтарям с Портокал, но не бях видяла нейния пост, преди да напиша моя.
Интересно ми е дали ще публикуват, когато излязат резултатите от писмения изпт, правилните (според комисията) отговори на въпросите.
Интересно ми е дали ще публикуват, когато излязат резултатите от писмения изпт, правилните (според комисията) отговори на въпросите.
Понякога истината може да ни избоде очите ....
-
Magnollia - Потребител
- Мнения: 307
- Регистриран на: 08 Окт 2007, 10:28
bartol написа:по спомени началото на казуса и първите въпроси.
Б закупил с частен писмен договор през 1939 г. недвижим имот - терен с две жилищни сгради. Договорът бил вписан през 1940 г. Б починал през 1943 г. като оставил наследници съпруга К, дъщеря М и син Т.
1. Станал ли е собственик Б ? Достатъчно ли е представяне на записка за вписване на договора за да се удостовери правото на собственост пред нотариус ?
2. Какви са наследствените права на съпругата и децата на Б. ?
За начало толкова само по спомен ...
за справка - Закон за наследството 1890 г.
и Закон против спекулата с недвижимите имоти - измененията от м април 1943 г.
Тази 1940 г. ми взе здравето и продължава да ми стои съвсем не на място. Примера е изровен от едно решение на ОС - Шумен по ч.25 от ЗПСНИ ...
Казуса е измислен от нотариуси по съдебни решения на ВС и ВКС
Последния въпрос е за pactum reservati domini и струва ми се репликира Решение № 942-1978 г. на І г.о.
Относно последния 10 въпрос не разбрах твоето мнение- горецитираното решение правилно ли или не. Аз мисля, че не е правилно
- rujena1
- Младши потребител
- Мнения: 18
- Регистриран на: 21 Май 2008, 22:56
rujena1 написа:bartol написа:Последния въпрос е за pactum reservati domini и струва ми се репликира Решение № 942-1978 г. на І г.о.
Относно последния 10 въпрос не разбрах твоето мнение- горецитираното решение правилно ли или не. Аз мисля, че не е правилно
Решението е единствено такова на ВС по приложението на чл.25 ЗЗД, което признава действителността на такава клауза. През последните 10-ина години в теорията това становище се оспорва, с оглед изискванията за вписване в имотния регистър по ЗКИР.
В зависимост от това дали клаузата ще бъде призната за действителна въпросът може да получи и два отговора.
Лично според мен клаузата е действителна.
Не мога да предполагам какъв отговор би могла да очаква комисията. може би и двата - познаване и на решението на ВС и на противоположното становище в теорията.
Оставам с впечатление че част от въпросите, доколкото по част от тях липсва пълна и точна информация, предполагат и повече от един верен отговор.
В този смисъл - за част от въпросите (само за една част разбира се) можи би няма единствен "верен" отговор. Верният отговор може да е посочване на няколко от възможните верни отговора при допълване и доразвиване на информацията на въпроса.
което може да се тълкува и като некоректност, но и като възможност кандидата да доразвие въпроса и даде няколко отговора, още повече че правото (като изключим определянето на квотите) не е точна наука.
Други въпроси на които не може да се отговори еднозначно, са как и на какво основание е вписан договора през 1940 г., откога има действие, при положение че ЗПСНИ няма обратно действие за извършените преди приемането му вписвания (считам че от момента на приемането му), плащането на обезщетението по регулация на общината изключва ли възможността самата община да заплати обезщетението на правоимащите или да го внесе на тяхно име в ДСК, следва ли да се доразвие въпроса за съдебната спогодба относно необходимостта от вписването и, за да бъде годен титул за собственост , определянето на площтите на трите имота предполага еднозначен отговор относно приложението на регулацията, но липсата на информация за периода от 1977 до 2001 г. т.е. за това какво естанола след плащането на общината и завземането на придадената част, очевидно също предполага отговор в два варианта.
- bartol
- Потребител
- Мнения: 126
- Регистриран на: 11 Юни 2006, 23:25
bartol написа:rujena1 написа:bartol написа:Последния въпрос е за pactum reservati domini и струва ми се репликира Решение № 942-1978 г. на І г.о.
Относно последния 10 въпрос не разбрах твоето мнение- горецитираното решение правилно ли или не. Аз мисля, че не е правилно
Решението е единствено такова на ВС по приложението на чл.25 ЗЗД, което признава действителността на такава клауза. През последните 10-ина години в теорията това становище се оспорва, с оглед изискванията за вписване в имотния регистър по ЗКИР.
В зависимост от това дали клаузата ще бъде призната за действителна въпросът може да получи и два отговора.
Лично според мен клаузата е действителна.
Не мога да предполагам какъв отговор би могла да очаква комисията. може би и двата - познаване и на решението на ВС и на противоположното становище в теорията.
Оставам с впечатление че част от въпросите, доколкото по част от тях липсва пълна и точна информация, предполагат и повече от един верен отговор.
В този смисъл - за част от въпросите (само за една част разбира се) можи би няма единствен "верен" отговор. Верният отговор може да е посочване на няколко от възможните верни отговора при допълване и доразвиване на информацията на въпроса.
което може да се тълкува и като некоректност, но и като възможност кандидата да доразвие въпроса и даде няколко отговора, още повече че правото (като изключим определянето на квотите) не е точна наука.
Други въпроси на които не може да се отговори еднозначно, са как и на какво основание е вписан договора през 1940 г., откога има действие, при положение че ЗПСНИ няма обратно действие за извършените преди приемането му вписвания (считам че от момента на приемането му), плащането на обезщетението по регулация на общината изключва ли възможността самата община да заплати обезщетението на правоимащите или да го внесе на тяхно име в ДСК, следва ли да се доразвие въпроса за съдебната спогодба относно необходимостта от вписването и, за да бъде годен титул за собственост , определянето на площтите на трите имота предполага еднозначен отговор относно приложението на регулацията, но липсата на информация за периода от 1977 до 2001 г. т.е. за това какво естанола след плащането на общината и завземането на придадената част, очевидно също предполага отговор в два варианта.
За 3 часа толкова задълбочено изследване едва ли е възможно да направи някой. То по този казус може монография да се напише, но не за 3 часа.
- Bai_Ganjo
- Потребител
- Мнения: 172
- Регистриран на: 21 Ное 2007, 17:43
Квоти
Наследяване на покрити недвижими имоти от преживяла съпруга и две разнополови деца през 1943 г.
Това което четете в чл.38, изр.2 ЗН се оказва че не се прилага.
Верният отговор - само в Определение № 23 от 1931 г. на ОС на ВКС
Публикувано е само в едно периодично списание - БЮ от 1931 г.
т.е. правата са по 2/5 за децата независимо от пола им и 1/5 за съпругата.
Коментаторите на ЗН Тончев и Фаденхехт оспорват категорично това - според тях правата са по 1/3 за всички.
От 1952 г. досега по прилагането на чл.38 във вр. с чл.21 от ЗНасл. отм.няма публикувано нито едно решение
Bartol,
Това определение е интересно. Опитвам се да го намеря.От къде черпите информацията?
Това което четете в чл.38, изр.2 ЗН се оказва че не се прилага.
Верният отговор - само в Определение № 23 от 1931 г. на ОС на ВКС
Публикувано е само в едно периодично списание - БЮ от 1931 г.
т.е. правата са по 2/5 за децата независимо от пола им и 1/5 за съпругата.
Коментаторите на ЗН Тончев и Фаденхехт оспорват категорично това - според тях правата са по 1/3 за всички.
От 1952 г. досега по прилагането на чл.38 във вр. с чл.21 от ЗНасл. отм.няма публикувано нито едно решение
Bartol,
Това определение е интересно. Опитвам се да го намеря.От къде черпите информацията?
- finka
- Нов потребител
- Мнения: 3
- Регистриран на: 29 Май 2008, 20:02
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 14 госта