forum.lex.bg

Колеги, считам че ще бъде полезно ако в хода на четенето всеки от нас поставя във форума въпроси, на които сам не може да намери отгвор или пък търси и друго мнение.....
Ето и първия ми въпрос от процесуалната материя: възможно ли е в досъдебната фаза на процеса привличането на обвиняемия да стане в негово остъствие?
Какво означава по смисъла на чл. 423, че обвиняемия не е знаел за наказателното преследване срещу него...считате ли че тази норма е предвидена за да бъде отстранено чрез възобновяването едно допуснато процесуално нарушение и ако да, кое е това нарушение?

Очаквам и вашите въпроси!

Не е обвиняем, а задочно осъден. Там се крие и отговора на въпросът ти! Целта е да се осигури справедлив процес, а като "не е знаел" е пропуснал тази възможност.

Може ли да бъде задочно осъдено лице, на което не му е повдигнато обвинение? Ако ако е налице някоя от хипотезите на чл. 269, ал. 3 как ще бъде повдигнато обвинението?

ami 4rez slujebno nazna4en za6titnik stava kolega

Точно така е колега!
Аз имам друг въпрос. Има ли подбудителство към опит или за да имаме подбудителство трябва престъплението да е довършено и да са настъпили общественоопасните последици?

По принцип нали за подбудителство се носи нак. отговорност само ако се е стигнало до извършителство и престъплението е било извършено /а при опита не е/, а в случаите на т.нар. неуспяло подбудителство се отговаря само в изрично предвидените от закон случаи - напр. подбудителство към лъжесвидетелстване.

Аз пък искам да попитам ако някой убие някого, но убива по по погрешка друг човек, за чието умъртвяване не е имал умисъл как следва да отговаря, при каква форма на вина?
Вие по НПК само кодекса ли четете?На мен тази новелизация на Манев не ми допада.

iva_kari написа:Аз пък искам да попитам ако някой убие някого, но убива по по погрешка друг човек, за чието умъртвяване не е имал умисъл как следва да отговаря, при каква форма на вина?

Така, както си задал въпроса - отговаря за умишлено убийство.

Абсолютно ви разбирам, защо не ви допада Новелизацията на Манев...то бива помпозност...то бива завартяност....до умопомрачение почти!

Аз пък искам да попитам ако някой убие някого, но убива по по погрешка друг човек, за чието умъртвяване не е имал умисъл как следва да отговаря, при каква форма на вина?

РЕШЕНИЕ № 169 ОТ 30.03.1979 Г. ПО Н. Д. № 108/79 Г., I Н. О.


КОГАТО ДЕЕЦЪТ СЕ НАСОЧИ ДА УМЪРТВИ ОПРЕДЕЛЕНО ЛИЦЕ, НО ПОРАДИ ОТКЛОНЕНИЕ НА УДАРА НЕ УСПЕЕ ДА ГО ЗАСЕГНЕ, А УМЪРТВИ ИЛИ НАНЕСЕ ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА НА ДРУГИГО, НЯМА ДА Е НАЛИЦЕ ГРЕШКА В ОБЕКТА, А ФИГУРАТА НА АБЕРАЦИО ИКТУС. В ТОЗИ СЛУЧАЙ, ОТ ЕДНА СТРАНА, ЩЕ ИМА ОПИТ ДА УБИЙСТВО НА ЦЕЛЕНОТО И НЕЗАСЕГНАТО ЛИЦЕ, А ПО ОТНОШЕНИЕ НА НЕЦЕЛЕВИЯ РЕЗУЛТАТ СА ВЪЗМОЖНИ ТРИ АЛТЕРНАТИВИ - УМИШЛЕНО (ЕВЕНТУАЛЕН УМИСЪЛ), НЕПРЕДПАЗЛИВО ИЛИ СЛУЧАЙНО ДЕЯНИЕ, В ЗАВИСИМОСТ ОТ ТОВА, ДАЛИ ДЕЕЦЪТ Е ДОПУСКАЛ И ВТОРИЯ РЕЗУЛТАТ, ИЛИ ПЪК Е ПРОЯВИЛ НЕПРЕДПАЗЛИВОСТ ПО ОТНОШЕНИЕ НА НЕГО.
Чл. 115 НК



При служебната проверка на присъдата Върховният съд констатира, че необосновано деянието на подсъдимия е прието като "грешка в предмета - лицето, върху което се посяга" (л. 29 д.).
Фактическите констатации на съда за обстоятелствата, при които е осъществено деянието, изключват грешка в обекта. Установено е, че когато се завърнал в дома си пиян, подсъдимият се нахвърлил да бие Ф. М., с която живеел на съпружески начала. Поради това, че я заплашвал с убийство, между тях се вмъкнала майката на подсъдимия, свидетелката Д. Т., за да ги разтърве. Тогава подсъдимият взел една бутилка с вермут, пълна с вода, за да удари в главата Ф. М. В момента, когато замахвал, заплашена, че ще я убие, тя изблъскала Д. Т. и избягала от стаята. Подсъдимият, вместо да удари Ф, М., нанесъл удар в главата на майка си й и причинил счупване на черепа и контузия на мозъка. Тя останала в безсъзнание четири дни, но поради бързата и ефикасна лекарска интервенция животът и бил спасен. При тази вярна фактическа обстановка, при която е настъпило събитието на престъплението, необоснован е изводът на съда, че се касае до грешка в обекта. При нея деецът поради заблуда насочва своето посегателство върху друг обект, а не върху този, който той мисли, че напада. Например той стреля в лицето, като мисли, че е жертвата, която преследва, а се оказва, че е друго лице. Следователно при грешката в обекта се засяга един и същ обект и настъпва само един резултат, затова тази грешка не е извинителна. Когато обаче деецът се насочи да умъртви определено лице, но поради отклонение на удара не успее да го засегне, а умъртви или нанесе телесна повреда на другиго, няма да е налице грешка в обекта, а фигурата на аберацио иктус. В този случай, от една страна, ще има опит за убийство на целеното, но незасегнато лице, каквато в конкретния случай се явява пострадалата Ф. М. По отношение на нецелевия резултат обаче са възможни три алтернативи - умишлено (при евентуален умисъл), непредпазливост или случайно деяние, в зависимост от това, дали деецът е допускал и втория резултат, или пък е проявил непредпазливост по отношение на него. Ако се докаже, че е действувал с евентуален умисъл или непредпазливо, трябва да му се предяви и второ обвинение за действително настъпилия престъпен резултат. Поради неточното разбиране грешката в обекта окръжният съд не си е поставил този въпрос и не е проверил дали подсъдимият освен опит за убийство по отношение Ф. М. не е извършил и опит за убийство или телесна повреда по непредпазливост към майка си. Допуснатата неправилност обаче не може да се изправи в това производство поради това, че се влошава положението на подсъдимия, а липсва протест от прокурора.

iva_kari написа:По принцип нали за подбудителство се носи нак. отговорност само ако се е стигнало до извършителство и престъплението е било извършено /а при опита не е/, а в случаите на т.нар. неуспяло подбудителство се отговаря само в изрично предвидените от закон случаи - напр. подбудителство към лъжесвидетелстване.

В учебника на Гиргинов пише, че подбудителството се наказва, когато и защото се е стигнало до извършителска дейност. Никъде не се споменава, че престъплението трябва да е довършено или да са настъпили общественоопасните последици. Неуспялото подбудителство го оставете на страна. То е ясно.

iva_kari написа:По принцип нали за подбудителство се носи нак. отговорност само ако се е стигнало до извършителство и престъплението е било извършено /а при опита не е/, а в случаите на т.нар. неуспяло подбудителство се отговаря само в изрично предвидените от закон случаи - напр. подбудителство към лъжесвидетелстване.

Колега това е склоняване към лъжесвидетелстване по чл.293 от НК, което е самостоятелен състав на престъпление,кеото е формално на простото извършване,достатъчно е подбудителска дейност,не се изисква адресата да извърши такова престъпление, защото се изисква адресата на склоняването да не пристъпи към извършване на това престъпление,за което е бил склоняван, защото стигне ли се до извършването на лъжесвидетелстването, склонилия ще отговаря за за подбудителство към него по чл.290 и чл.291 от НК,а не по разглеждания състав.

"...
Ето и първия ми въпрос от процесуалната материя: възможно ли е в досъдебната фаза на процеса привличането на обвиняемия да стане в негово остъствие?"

Явно не правите разлика между привличане на обвиняем и предявяване на постановлението за привличане на обвиняем. Това са две различки и самостоятелни действия, защото при привличането на обвиняемия се формулира обвинението срещу него с постановление, а с предявяването на постановлението обвиняемият се запознава с обвинението. Не може да се изготви обвинителен акт и делото да се внесе в съда, ако преди това по време на разследването лицето не е било привлечено като обвиняем и не му е предявено постановлението. ВКС константно е приемал, че непредявяване на постановлението е съществено процесуално нарушение, защото ограничава правата на обвиняемия. Оттук следва и отговорът на вашия въпрос.

Колежке, погледнете чл.423, ал1 от НПК. Изрично е казано, че задочно осъденият може да направи искане за възобновяване на наказателното дело, АКО НЕ Е ЗНАЕЛ ЗА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРЕСЛЕДВАНЕ СРЕЩУ НЕГО...... След като не е знаел, значи не му е предявено обвинението с постановление и въпреки това той е осъден.
Нужно ли е повече да коментираме този въпрос?

Естествено за да се стигне до задочно осъждане трябва да са налице условията на чл.206 и чл.269, ал.3 НПК

Не сте ме разбрал, колега. Не съм казала, че делото не може да бъде разгледано и съответно да бъде постановена осъдителна присъда, когато на обвиняемия ( впоследствие задочно осъден) не е предявено постановлението за привличане на обвиняем, изрично посочих, че това е съществено процесуално нарушение. Ясно е, че задочно осъденият ще направи искане за възобновяване на наказателното дело по чл. 423, ал. 1.
Но исках да направя разграничението между действията привличане на обвиняем и предявяване на постановлението за привличане на обвиняем, защото въпросът на vikin не беше точен.

Вече съм съгласен с вас.
Нещо няма мнения относно подбудителството при недовършените преступления.

Самото подбудителство е довършено, когато извършителят вземе решение да извърши престъплението, когато у него възникне умисът като следствие от въздействието на подбудителя. А при опит, т.е. недовършено престъпление, тъй като умисълът на съучастниците е общ,отговорността на подбудителя ще се ограничи само до това, което е извършено действително. Т. е. и подбудителят се отговаря за довършен или недовършен опит.

deneww написа:...Аз имам друг въпрос. Има ли подбудителство към опит или за да имаме подбудителство трябва престъплението да е довършено и да са настъпили общественоопасните последици?

nevena_kovacheva написа:...Самото подбудителство е довършено, когато извършителят вземе решение да извърши престъплението, когато у него възникне умисът като следствие от въздействието на подбудителя. А при опит, т.е. недовършено престъпление, тъй като умисълът на съучастниците е общ,отговорността на подбудителя ще се ограничи само до това, което е извършено действително. Т. е. и подбудителят се отговаря за довършен или недовършен опит.

Съгласен съм с този отговор. В тази връзка, може да се заключи, че е възможно подбудителство към опит, понеже деецът е взел решение за извършване на престъплението. В НК не е указано, че подбудителство е налице, само когато престъплението е довършено. От друга страна, опитът е започналото извършване на изпълнителното деяние на престъплението, но по една или друга причина то не е довършено / недовършен опит/ или макар да е довършено, не са настъпили предвидените общественоопасни последици / довършен опит/.


УСПЕХ !

Колеги,

Ето един въпрос и от мен. Поставям го тук без да съм търсил съдебна практика в тази насока. заедно в колежката antoniaatanasova го обсъждахме, но ще се радвам да чуя и вашето становище....

Мъж А и жена Б се запознават с друга жена В..... Б държи за ръцете В, а мъжът А против волята на Б прониква в нея.
ВЪПРОСИТЕ:
Какви обвинения могат да бъдат повдигнати срещу А и Б?
Възможно ли е Б да е съизвършител на в рпестъплението изнасилване?
Ако не - защо ? Ако да - защо?

Моля за коментари?


УСПЕХ !