КАЗУСИ НПН
Публикувано на: 06 Апр 2007, 00:19КАЗУС
ЗА ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ ПО НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИ НАУКИ
ЮРИДИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ НА ПУ „П. ХИЛЕНДАРСКИ”
На 18.12.2002 г. Около 10:30 часа Милен Балабанов, 23-годишен, поканил в дома си, находящ се в гр. София, ж.к. „Сухата река”, бл. 32, своя приятел и съсед Даниел Макавеев, 17-годишен, и в хода на разговора по между им го помолил да вземе двата му златни пръстена с общо тегло 5,14 г. 14-каратово злато, и златна верижка с тегло 7,14 г., 14-каратово злато (за които назначената по-късно съдебнооценителна експертиза на благородни метали дала заключение, че са на стойност 182 лв.), и да се опита да ги продаде. Съобщил му, че срещу златните накити иска да получи сумата от 200 лв.
Около 12:30 ч. Макавеев успял да се свържи със свой познат, таксиметров шофоьор, за когото предполагал, че ще прояви интерес към накитите. На срещата им последният се съгласил да ги закупи, като заплатил на Макавеев исканата от него сума – 250 лв.
Веднага след това Макавеев се отправил към игрална зала, находяща се на ул. „Раковски”, която често посещавал. Там за напитки и закуски похарчил сумата от 15 лв., а за залагания на автоматите – още 65 лв. Около 14:00 ч. в залата влязъл негов познат – 16-годишният Цветелин Кабакчиев, който помолил Макавеев да му услужи със сумата от 100 лв. Последният се съгласил и след като му дал назаем исканата сума, в него останала сумата от 70 лв.
Около 15:30 ч. по мобилния телефон на Макавеев позвънил Балабанов, който се поинтересувал дали приятелят му е успял да продаде златните накити и да получи исканата от него сума. Макавеев отвърнал уклончиво с думите, че „може нещо да се уреди”. При това Балабанов съобщил на Макавеев, че сам е намерил купувач за бижутата, който е готов да заплати за тях сумата от 300 лв., и го помолил да му ги върне в най-скоро време. Макавеев обаче му отвърнал, че вече е късно да си ги иска обратно, но обещал да се погрижи в следващите няколко дни да му даде парите. На свой ред Балабанов отвърнал, че парите му трябват спешно и попитал приятеля си какво е направил със златото. При думите му Макавеев прекъснал разговора и не отговорил на последващите позвънявания от страна на приятеля си.
Няколко минути по-късно Балабанов напуснал дома си и тръгнал да търси Макавеев на местата, за които знаел, че обича да посещава. Около 16:30 ч. влясъл в игралната зала, където се намирал и Макавеев.
Виждайки го последният побягнал към изхода на заведението и когато Балабанов понечил да застане на пътя му, Макавеев силно го блъснал с длани, при което Балабанов залитнал и паднал назад. При падането си счупил с тежестта на тялото си една от витрините на заведението, за която по-късно било установено, че е на стойност 82,16 лв. Освен това от удара на Балабанов бил избит преден горен зъб.
Напускайки заведението, Макавеев започнал да хвърля снежни топки и дребни камъчета по витрините на заведението, като крещял обидни думи и изрази по адрес на Балабанов и преминаващите наблизо граждани. Няколко минути по-късно бил задържан от дежурния автопатрул към І РПУ-СДВР.
ВЪПРОСИ
1. Квалифицирайте извършените от дееца престъпления!
2. Има ли множество престъпления? Какъв вид?
3. Каква е формата на вината на всяко едно от престъпленията?
4. Кой е компетентният орган да образува досъдебно производство за извършитея на престъпленията?
5. Може ли пострадалият да предяви граждански иск и кога?
6. Приложима ли е разпоредбата на чл. 78а НК по отношение на непълнолетен подсъдим като се има предвид, че наказанието се редуцира по чл. 63 НК?
7. Допустим ли е граждански иск в производството по чл. 78а НК?
8. Ако обвиняемият, който е непълнолетен е бил без защитник при предявяване на разследването, прокурорът може ли да върне делото за допълнително разследване поради наличие на съществено процесуално нарушение или не? Какво трябва да направи?
Наказателноправен казус-изпит за правоспособност:
След като употребили голямо количество алкохол пълнолетният Стоян Стоянов и непълнолетният Георги Петров се качили на автобус № 305 от автобусна спирка "Лъвов мост" - гр. София и започнали да крещят, да псуват и да се блъскат в пътниците.
Контрольорката Димитрова помолила Стоянов и Петров да си перфорират билети или да слязат от автобуса. В отговор Петров й нанесъл силен удар в лицето като й избил два предни зъби. Пострадалата била закарана веднага в болница, където я прегледал лекар и установил, че тя е с комоцио.
След намесата на служителите на МВР Стоянов и Петров били заведени в Четвърто РПУ, където в съответствие с чл.63 и чл.64 от ЗМВР били задържани за 24 часа.
На следващия ден дознателят Методиев започнал дознание срещу Стоянов и Петров, подлагайки ги на разпит.
След като разпитал Димитрова и други свидетели, разследващият орган уведомил Районният прокурор и повдигнал обвинение по чл.325 ал.2 от НК срещу двамата и насрочил предявяването му. На него и двамата обвиняеми се явили без защитници с мотива, че нямат средства.
Като взел предвид, че Петров е непълнолетен, а Стоянов изявил желание да има защитник, дознателят отложил предявяването за след 3 дни. На новоопределената дата и двамата оббвиняеми се явили отново без защитници. При това положение дознателят назначил защитник на Петров и оставил искането на Стоянов без уважение и така предявил обвинението и на двамата, след като ги поканил да дадат обяснения. И двамата обаче отказали. Тогава той изготвил постановление за съдене, което заедно с делото изпратил на Районния прокурор. Той, от своя страна, изготвил обвинителен акт, с който повдигнал обвинение по чл.325 ал.2 пред Софийски районен съд.
Съдията докладчик предал двамата обвиняеми на съд като насрочил делото в съдебно заседание на първоинстанционния съд.
По време на подготвителната част на заседанието адв. Николов представил пълномощно, подписано от обвиняемия Стоянов, с което го упълномощава да го защитава. Съдът го конституирал като защитник.
Адв.Миланов представил пълномощно, подписано от пострадалата Димитрова, с което го упълномощава да я представлява и защитава нейните права и законни интереси и след приемането му от съда направил устните искания пострадалата Димитрова да бъде конституирана по делото като частен обвинител и като граждански ищец, които били уважени от съда.
Преди започването на съдебното следствие адв. Николов, направил искане да бъде прекратено съдебното производство поради допуснато съществено процесуално нарушение в досъдебното производство, с което е нарушено правото на защита на подзащитния му и делото да бъде върнато на Районния прокурор.
Съдът не уважил искането и заседанието продължило.
Въпроси:
1. Правилно ли е квалифицирано деянието на Стоянов и Петров?
2. Разследващият орган и Прокурора допуснали ли са съществени нарушения на процесуални правила?
3.Законосъобразно ли е решението на съдията- докладчик за предаване на обвиняемият на съд и насрочване на съдебното заседание?
4. В какво качество адв. Миланов ще защитава правата и законните интересеи на пострадалата и законосъобразни ли са исканията му в устна форма за конституирането на Димитрова като частен обвинител и граждански ищец?
5. Като какво следва да се определи искането на адв. Николов и има ли възможност да продължи да го поддържа?
КАЗУС ЗА ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ ПО НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИ НАУКИ
ЮРИДИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ НА ВСУ „Черноризец Храбър” гр. Варна
Ангелов подозирал приятелката си Борисова, че му изневерява с Генов и решил да ги убие. Той предизвикал скарване в ресторанта и с джобно ножче нанесъл удар в сърдечната област на Генов, а на приятелката си разрязал вената на дясната ръка.
Живота на двамата бил спасен, защото своевременно им била оказана медицинска помощ.
Прокурорът внесъл в съда обвинителен акт против Ангелов за опит за убийство - предумишлено и по хулигански подбуди.
Съдът осъдил Ангелов за умишлено причинена средна телесна повреда на двамата, като го оправдал за първоначалното обвинение.
Прокурорът подал протест пред въззивната инстанция, в който посочил че съдът не е взел предвид събраните на предварителното следствие доказателства относно самопризнанията на обвиняемия и осъществените от него преди посегателства върху живота и здравето на други граждани, както и заключението на медицинската експертиза за годността на джобното ножче да предизвика смърт.
Въпроси:
1.Да се квалифицира деянието на Ангелов, като се изяснят признаците на осъществените престъпления.
2.Да се разграничи опитът за убийство от умишлената телесна повреда.
3.Какви процесуални нарушения са допуснати?
4.Какво решение следва да постанови въззивната инстанция?
5.Ако въззивната инстанция потвърди присъдата, на какво основание може да се обжалва пред ВКС и как следва той да постъпи?
Казус по НПН от Държавен изпит проведен на 15.11.2006 г. във Великотърновския университет
На 07.07.2006 година около 23.30 часа Веселин Тихомиров и Станислав Пеев се намирали в гр. София, жк „Дружба” в близост до бл. 301, когато Тихомиров забелязал, че прозорецът на партерният апартамент във вх. „Д” е оставен отворен, а вътрешността на жилището не е осветена. Решил да се прехвърли през прозореца, за да изнесе някои по-ценни вещи от жилището. Помолил Пеев да остане да пази под прозореца и в случай, че някой приближи, да го уведоми. Пеев се съгласил.
След като проникнал във вътрешността на жилището, обитавано от семейство Виолета и Сотир Димитрови, Тихомиров разгледал първо кухненското помещение, а след това преминал в антрето. Там намерил портфейл на стойност 15, 00 лв., в който били оставени три банкноти с номинал 50, 00 лв., които Тихомиров решил да вземе. Движението му из апартамента било възприето от Виолета и Сотир Димитрови, които заварили Тихомиров в антрето и предприели действия по задържането му. Опитвайки се да избяга, Тихомиров нанесъл удар с крак в областта на десния долен крайник на Димитрова, в резултат на което й причинил изпукване на голямопищялната кост, довело до затруднение в движението на крайника около 45 дни. Димитров успял да задържи Тихомиров и го предал на органите на реда. Междувременно, чувайки шум от вътрешността на апартамента Пеев побягнал, но на следващия ден бил заържан от органите на реда по описанието, дадено от Тихомиров.
Въпроси:
1. Квалифицирайте деянията, осъществени от Тихомиров и Пеев. Налице ли е някое от обстоятелствата, изключващи наказуемостта на Тихомиров и Пеев.
2. Обществено опасно ли е деянието, осъществено от Виолета и Сотир Димитрови.
3. По какъв ред следва да бъде реализирана наказателната отговорност на Тихомиров? А на Пеев?
4. Възможно ли е срещу Пеев да бъде постановена осъдителна присъда, в случай, че доказателствените средства срещу него са събрани единствено от неговите самопризнания.
5. В кое от познатите ви процесуални качества Димитрови могат да вземат участие в наказателното производство.
Казус от държавния изпит по Наказателноправни науки в СУ от 26.11.2006 г.
Абаджиев, Борисов и Василев се сговорили да извършат кражба на платове от склада на търговско дружество. Една вечер тримата отишли на мястото с леката кола на Борисов. Василев останал да наблюдава за евентуална опасност, а Абаджиев отворил вратата на склада с предварително подготвен подправен ключ, проникнал в помещението, напълнил един чувал с платове и го подал през прозореца на Борисов. В този момент те забелязали, че се приближава непознато лице, поради което Борисов хвърлил чувала и тримата побягнали. Непознатият гражданин (Димитров) се опитал да задържи Василев, но той го повалил със силен удар в лицето, след което избягал. Димитров бил намерен от минаваща патрулна полицейска кола, с която бил откаран в най-близката болница. Наложило се да се предприема хирургическа интервенция на дясното око, след която той виждал с него, но само от най-близко разстояние.
Деянието на Василев по отношение на Димитров било установено едва по време на съдебното следствие, както и това, че той е осъждан за кражба на лишаване от свобода за срок от десет месеца, което наказание е изтърпял три месеца преди описаните по-горе деяния. Прокурорът повдигнал обвинение и за това деяние на Василев, а съдът постановил осъдителна присъда.
Борисов подал жалба срещу присъдата, която мотивирал с нарушаване на правото му на ефективна защита, тъй като в досъдебната фаза на процеса, с Абаджиев били защитавани от един и същ защитник, въпреки противоречивите им интереси, а обвинителният акт бил внесен в първоинстанционния съд за разглеждане три месеца след изтичането на срока по чл. 242, ал. 3 НПК.
ВЪПРОСИ:
1. Квалифицирайте деянията на Абаджиев, Борисов и Василев.
2. Налице ли е усложнена престъпна дейност в поведението на някого от тримата?
3. Какъв вид множество престъпления е осъществил Василев?
4. Законосъобразно ли е образувано първоинстанционното производство?
5. Допуснати ли са съществени процесуални нарушения в производството пред първа инстанция?
6. Как следва да се произнесе второинстанционният съд?
НАКАЗАТЕЛНОПРАВЕН КАЗУС
Дафина Захариева поддържала интимна връзка със свой колега. Не искала да
се разведе, защото съпругът и бил заможен – през последните години бил получил в наследство няколко имота. Решила да го убие, за да го наследи, и да се омъжи за интимния си приятел.
Дафина Захариева споделила намеренията си с две свои приятелки – Наталия
Гроздева и Венета Стоянова. Те започнали да я убеждават, че ако извърши
убийство, ще съсипе живота си, и тя се видяла принудена да им обещае, че няма
да стори нищо незаконно.
Всъщност обаче Дафина Захариева не променила плановете си. Двукратно –
на 2.03.2004 г. и на 4.04.2004 г., преди да замине в командировка, тя слагала в
храната на съпруга си по малко отрова, но количеството не било достатъчно, за
да го умъртви – той само получавал тежки кризи.
Дафина Захариева решила, че убийството трябва да се организира по-добре
и по-сигурно. Тя се свързала със Стефан Стефанов, който току-що бил излязъл
от затвора, където изтърпял наказание четири години лишаване от свобода за
грабеж. Предложила му да убие съпруга и срещу заплащане.
Стефан Стефанов нямал намерение да извършва убийство, но решил да се
облагодетелства от ситуацията, като вземе пари от Дафина Захариева.
Излъгал я, че е съгласен да извърши убийството срещу 12 000 лева. Уговорили се
той да получи сумата на два пъти – 6000 лева като аванс и 6000 лева след
извършване на убийството. На 6.05.2004 г. Стефан Стефанов получил аванса от
6000 лева, напуснал града и спрял да отговаря на телефонните обаждания на
Дафина Захариева.
Междувременно престъпната дейност на двамата била разкрита. Дафина
Захариева и Стефан Стефанов били привлечени като обвиняеми.
Тогава Дафина Захариева се сетила, че е споделила с двете си приятелки за
намерението си да убие своя съпруг. Помолила ги в качеството им на свидетели
да затаят този разговор. Наталия Гроздева се съгласила и заявила пред
следователя, че нищо не знае за намеренията на Дафина Захариева да извърши
убийство. Венета Стоянова обаче, предупредена за наказателната
отговорност, решила да каже истината и съобщила на следователя за
проведения разговор.
ВЪПРОСИ:
1. Как следва да се квалифицират извършените от различните лица
престъпни деяния?
2. Допустимо ли е в наказателния процес Дафина Захариева и Стефан
Стефанов да бъдат защитавани от един и същи адвокат?
3. Допустимо ли е в същия наказателен процес Дафина Захариева да
предяви граждански иск срещу Стефан Стефанов за сумата от 6000 лева?
ЗА ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ ПО НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИ НАУКИ
ЮРИДИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ НА ПУ „П. ХИЛЕНДАРСКИ”
На 18.12.2002 г. Около 10:30 часа Милен Балабанов, 23-годишен, поканил в дома си, находящ се в гр. София, ж.к. „Сухата река”, бл. 32, своя приятел и съсед Даниел Макавеев, 17-годишен, и в хода на разговора по между им го помолил да вземе двата му златни пръстена с общо тегло 5,14 г. 14-каратово злато, и златна верижка с тегло 7,14 г., 14-каратово злато (за които назначената по-късно съдебнооценителна експертиза на благородни метали дала заключение, че са на стойност 182 лв.), и да се опита да ги продаде. Съобщил му, че срещу златните накити иска да получи сумата от 200 лв.
Около 12:30 ч. Макавеев успял да се свържи със свой познат, таксиметров шофоьор, за когото предполагал, че ще прояви интерес към накитите. На срещата им последният се съгласил да ги закупи, като заплатил на Макавеев исканата от него сума – 250 лв.
Веднага след това Макавеев се отправил към игрална зала, находяща се на ул. „Раковски”, която често посещавал. Там за напитки и закуски похарчил сумата от 15 лв., а за залагания на автоматите – още 65 лв. Около 14:00 ч. в залата влязъл негов познат – 16-годишният Цветелин Кабакчиев, който помолил Макавеев да му услужи със сумата от 100 лв. Последният се съгласил и след като му дал назаем исканата сума, в него останала сумата от 70 лв.
Около 15:30 ч. по мобилния телефон на Макавеев позвънил Балабанов, който се поинтересувал дали приятелят му е успял да продаде златните накити и да получи исканата от него сума. Макавеев отвърнал уклончиво с думите, че „може нещо да се уреди”. При това Балабанов съобщил на Макавеев, че сам е намерил купувач за бижутата, който е готов да заплати за тях сумата от 300 лв., и го помолил да му ги върне в най-скоро време. Макавеев обаче му отвърнал, че вече е късно да си ги иска обратно, но обещал да се погрижи в следващите няколко дни да му даде парите. На свой ред Балабанов отвърнал, че парите му трябват спешно и попитал приятеля си какво е направил със златото. При думите му Макавеев прекъснал разговора и не отговорил на последващите позвънявания от страна на приятеля си.
Няколко минути по-късно Балабанов напуснал дома си и тръгнал да търси Макавеев на местата, за които знаел, че обича да посещава. Около 16:30 ч. влясъл в игралната зала, където се намирал и Макавеев.
Виждайки го последният побягнал към изхода на заведението и когато Балабанов понечил да застане на пътя му, Макавеев силно го блъснал с длани, при което Балабанов залитнал и паднал назад. При падането си счупил с тежестта на тялото си една от витрините на заведението, за която по-късно било установено, че е на стойност 82,16 лв. Освен това от удара на Балабанов бил избит преден горен зъб.
Напускайки заведението, Макавеев започнал да хвърля снежни топки и дребни камъчета по витрините на заведението, като крещял обидни думи и изрази по адрес на Балабанов и преминаващите наблизо граждани. Няколко минути по-късно бил задържан от дежурния автопатрул към І РПУ-СДВР.
ВЪПРОСИ
1. Квалифицирайте извършените от дееца престъпления!
2. Има ли множество престъпления? Какъв вид?
3. Каква е формата на вината на всяко едно от престъпленията?
4. Кой е компетентният орган да образува досъдебно производство за извършитея на престъпленията?
5. Може ли пострадалият да предяви граждански иск и кога?
6. Приложима ли е разпоредбата на чл. 78а НК по отношение на непълнолетен подсъдим като се има предвид, че наказанието се редуцира по чл. 63 НК?
7. Допустим ли е граждански иск в производството по чл. 78а НК?
8. Ако обвиняемият, който е непълнолетен е бил без защитник при предявяване на разследването, прокурорът може ли да върне делото за допълнително разследване поради наличие на съществено процесуално нарушение или не? Какво трябва да направи?
Наказателноправен казус-изпит за правоспособност:
След като употребили голямо количество алкохол пълнолетният Стоян Стоянов и непълнолетният Георги Петров се качили на автобус № 305 от автобусна спирка "Лъвов мост" - гр. София и започнали да крещят, да псуват и да се блъскат в пътниците.
Контрольорката Димитрова помолила Стоянов и Петров да си перфорират билети или да слязат от автобуса. В отговор Петров й нанесъл силен удар в лицето като й избил два предни зъби. Пострадалата била закарана веднага в болница, където я прегледал лекар и установил, че тя е с комоцио.
След намесата на служителите на МВР Стоянов и Петров били заведени в Четвърто РПУ, където в съответствие с чл.63 и чл.64 от ЗМВР били задържани за 24 часа.
На следващия ден дознателят Методиев започнал дознание срещу Стоянов и Петров, подлагайки ги на разпит.
След като разпитал Димитрова и други свидетели, разследващият орган уведомил Районният прокурор и повдигнал обвинение по чл.325 ал.2 от НК срещу двамата и насрочил предявяването му. На него и двамата обвиняеми се явили без защитници с мотива, че нямат средства.
Като взел предвид, че Петров е непълнолетен, а Стоянов изявил желание да има защитник, дознателят отложил предявяването за след 3 дни. На новоопределената дата и двамата оббвиняеми се явили отново без защитници. При това положение дознателят назначил защитник на Петров и оставил искането на Стоянов без уважение и така предявил обвинението и на двамата, след като ги поканил да дадат обяснения. И двамата обаче отказали. Тогава той изготвил постановление за съдене, което заедно с делото изпратил на Районния прокурор. Той, от своя страна, изготвил обвинителен акт, с който повдигнал обвинение по чл.325 ал.2 пред Софийски районен съд.
Съдията докладчик предал двамата обвиняеми на съд като насрочил делото в съдебно заседание на първоинстанционния съд.
По време на подготвителната част на заседанието адв. Николов представил пълномощно, подписано от обвиняемия Стоянов, с което го упълномощава да го защитава. Съдът го конституирал като защитник.
Адв.Миланов представил пълномощно, подписано от пострадалата Димитрова, с което го упълномощава да я представлява и защитава нейните права и законни интереси и след приемането му от съда направил устните искания пострадалата Димитрова да бъде конституирана по делото като частен обвинител и като граждански ищец, които били уважени от съда.
Преди започването на съдебното следствие адв. Николов, направил искане да бъде прекратено съдебното производство поради допуснато съществено процесуално нарушение в досъдебното производство, с което е нарушено правото на защита на подзащитния му и делото да бъде върнато на Районния прокурор.
Съдът не уважил искането и заседанието продължило.
Въпроси:
1. Правилно ли е квалифицирано деянието на Стоянов и Петров?
2. Разследващият орган и Прокурора допуснали ли са съществени нарушения на процесуални правила?
3.Законосъобразно ли е решението на съдията- докладчик за предаване на обвиняемият на съд и насрочване на съдебното заседание?
4. В какво качество адв. Миланов ще защитава правата и законните интересеи на пострадалата и законосъобразни ли са исканията му в устна форма за конституирането на Димитрова като частен обвинител и граждански ищец?
5. Като какво следва да се определи искането на адв. Николов и има ли възможност да продължи да го поддържа?
КАЗУС ЗА ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ ПО НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИ НАУКИ
ЮРИДИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ НА ВСУ „Черноризец Храбър” гр. Варна
Ангелов подозирал приятелката си Борисова, че му изневерява с Генов и решил да ги убие. Той предизвикал скарване в ресторанта и с джобно ножче нанесъл удар в сърдечната област на Генов, а на приятелката си разрязал вената на дясната ръка.
Живота на двамата бил спасен, защото своевременно им била оказана медицинска помощ.
Прокурорът внесъл в съда обвинителен акт против Ангелов за опит за убийство - предумишлено и по хулигански подбуди.
Съдът осъдил Ангелов за умишлено причинена средна телесна повреда на двамата, като го оправдал за първоначалното обвинение.
Прокурорът подал протест пред въззивната инстанция, в който посочил че съдът не е взел предвид събраните на предварителното следствие доказателства относно самопризнанията на обвиняемия и осъществените от него преди посегателства върху живота и здравето на други граждани, както и заключението на медицинската експертиза за годността на джобното ножче да предизвика смърт.
Въпроси:
1.Да се квалифицира деянието на Ангелов, като се изяснят признаците на осъществените престъпления.
2.Да се разграничи опитът за убийство от умишлената телесна повреда.
3.Какви процесуални нарушения са допуснати?
4.Какво решение следва да постанови въззивната инстанция?
5.Ако въззивната инстанция потвърди присъдата, на какво основание може да се обжалва пред ВКС и как следва той да постъпи?
Казус по НПН от Държавен изпит проведен на 15.11.2006 г. във Великотърновския университет
На 07.07.2006 година около 23.30 часа Веселин Тихомиров и Станислав Пеев се намирали в гр. София, жк „Дружба” в близост до бл. 301, когато Тихомиров забелязал, че прозорецът на партерният апартамент във вх. „Д” е оставен отворен, а вътрешността на жилището не е осветена. Решил да се прехвърли през прозореца, за да изнесе някои по-ценни вещи от жилището. Помолил Пеев да остане да пази под прозореца и в случай, че някой приближи, да го уведоми. Пеев се съгласил.
След като проникнал във вътрешността на жилището, обитавано от семейство Виолета и Сотир Димитрови, Тихомиров разгледал първо кухненското помещение, а след това преминал в антрето. Там намерил портфейл на стойност 15, 00 лв., в който били оставени три банкноти с номинал 50, 00 лв., които Тихомиров решил да вземе. Движението му из апартамента било възприето от Виолета и Сотир Димитрови, които заварили Тихомиров в антрето и предприели действия по задържането му. Опитвайки се да избяга, Тихомиров нанесъл удар с крак в областта на десния долен крайник на Димитрова, в резултат на което й причинил изпукване на голямопищялната кост, довело до затруднение в движението на крайника около 45 дни. Димитров успял да задържи Тихомиров и го предал на органите на реда. Междувременно, чувайки шум от вътрешността на апартамента Пеев побягнал, но на следващия ден бил заържан от органите на реда по описанието, дадено от Тихомиров.
Въпроси:
1. Квалифицирайте деянията, осъществени от Тихомиров и Пеев. Налице ли е някое от обстоятелствата, изключващи наказуемостта на Тихомиров и Пеев.
2. Обществено опасно ли е деянието, осъществено от Виолета и Сотир Димитрови.
3. По какъв ред следва да бъде реализирана наказателната отговорност на Тихомиров? А на Пеев?
4. Възможно ли е срещу Пеев да бъде постановена осъдителна присъда, в случай, че доказателствените средства срещу него са събрани единствено от неговите самопризнания.
5. В кое от познатите ви процесуални качества Димитрови могат да вземат участие в наказателното производство.
Казус от държавния изпит по Наказателноправни науки в СУ от 26.11.2006 г.
Абаджиев, Борисов и Василев се сговорили да извършат кражба на платове от склада на търговско дружество. Една вечер тримата отишли на мястото с леката кола на Борисов. Василев останал да наблюдава за евентуална опасност, а Абаджиев отворил вратата на склада с предварително подготвен подправен ключ, проникнал в помещението, напълнил един чувал с платове и го подал през прозореца на Борисов. В този момент те забелязали, че се приближава непознато лице, поради което Борисов хвърлил чувала и тримата побягнали. Непознатият гражданин (Димитров) се опитал да задържи Василев, но той го повалил със силен удар в лицето, след което избягал. Димитров бил намерен от минаваща патрулна полицейска кола, с която бил откаран в най-близката болница. Наложило се да се предприема хирургическа интервенция на дясното око, след която той виждал с него, но само от най-близко разстояние.
Деянието на Василев по отношение на Димитров било установено едва по време на съдебното следствие, както и това, че той е осъждан за кражба на лишаване от свобода за срок от десет месеца, което наказание е изтърпял три месеца преди описаните по-горе деяния. Прокурорът повдигнал обвинение и за това деяние на Василев, а съдът постановил осъдителна присъда.
Борисов подал жалба срещу присъдата, която мотивирал с нарушаване на правото му на ефективна защита, тъй като в досъдебната фаза на процеса, с Абаджиев били защитавани от един и същ защитник, въпреки противоречивите им интереси, а обвинителният акт бил внесен в първоинстанционния съд за разглеждане три месеца след изтичането на срока по чл. 242, ал. 3 НПК.
ВЪПРОСИ:
1. Квалифицирайте деянията на Абаджиев, Борисов и Василев.
2. Налице ли е усложнена престъпна дейност в поведението на някого от тримата?
3. Какъв вид множество престъпления е осъществил Василев?
4. Законосъобразно ли е образувано първоинстанционното производство?
5. Допуснати ли са съществени процесуални нарушения в производството пред първа инстанция?
6. Как следва да се произнесе второинстанционният съд?
НАКАЗАТЕЛНОПРАВЕН КАЗУС
Дафина Захариева поддържала интимна връзка със свой колега. Не искала да
се разведе, защото съпругът и бил заможен – през последните години бил получил в наследство няколко имота. Решила да го убие, за да го наследи, и да се омъжи за интимния си приятел.
Дафина Захариева споделила намеренията си с две свои приятелки – Наталия
Гроздева и Венета Стоянова. Те започнали да я убеждават, че ако извърши
убийство, ще съсипе живота си, и тя се видяла принудена да им обещае, че няма
да стори нищо незаконно.
Всъщност обаче Дафина Захариева не променила плановете си. Двукратно –
на 2.03.2004 г. и на 4.04.2004 г., преди да замине в командировка, тя слагала в
храната на съпруга си по малко отрова, но количеството не било достатъчно, за
да го умъртви – той само получавал тежки кризи.
Дафина Захариева решила, че убийството трябва да се организира по-добре
и по-сигурно. Тя се свързала със Стефан Стефанов, който току-що бил излязъл
от затвора, където изтърпял наказание четири години лишаване от свобода за
грабеж. Предложила му да убие съпруга и срещу заплащане.
Стефан Стефанов нямал намерение да извършва убийство, но решил да се
облагодетелства от ситуацията, като вземе пари от Дафина Захариева.
Излъгал я, че е съгласен да извърши убийството срещу 12 000 лева. Уговорили се
той да получи сумата на два пъти – 6000 лева като аванс и 6000 лева след
извършване на убийството. На 6.05.2004 г. Стефан Стефанов получил аванса от
6000 лева, напуснал града и спрял да отговаря на телефонните обаждания на
Дафина Захариева.
Междувременно престъпната дейност на двамата била разкрита. Дафина
Захариева и Стефан Стефанов били привлечени като обвиняеми.
Тогава Дафина Захариева се сетила, че е споделила с двете си приятелки за
намерението си да убие своя съпруг. Помолила ги в качеството им на свидетели
да затаят този разговор. Наталия Гроздева се съгласила и заявила пред
следователя, че нищо не знае за намеренията на Дафина Захариева да извърши
убийство. Венета Стоянова обаче, предупредена за наказателната
отговорност, решила да каже истината и съобщила на следователя за
проведения разговор.
ВЪПРОСИ:
1. Как следва да се квалифицират извършените от различните лица
престъпни деяния?
2. Допустимо ли е в наказателния процес Дафина Захариева и Стефан
Стефанов да бъдат защитавани от един и същи адвокат?
3. Допустимо ли е в същия наказателен процес Дафина Захариева да
предяви граждански иск срещу Стефан Стефанов за сумата от 6000 лева?
