forum.lex.bg

Хайде колеги! Учудвам се, че още не е качен казуса от вчерашния изпит за прокурори и не е дискутиран. За всички ще е интересно да разберем какъв бе той като степен на сложност.

Казуса си беше труден и е следния: Траянов вървял по улицата и видял своя приятел Васев да нанася удари с метален прът на пострадалата Василева, която се отбранявала с дървен прът. Траянов се намесил, за да ги разтърве, при което Васев му нанесъл удар в слепоочието, след което извадил нож и му нанесъл многократно удари с ножа в областта на сърцето. Троянов успял да избие металния прът от ръцете на Васев и му нанесъл силен удар в областта на главата, следствие на което му избил четири предни зъба и му разбил челюстта. Дошла охранителна полиция и закарала двамата в болница, където живота на Траянов бил спасен, а Васев починал от предозиране на упойка за предстояща операция. Държавният обвнител внесъл делото в Съда шест месеца, след като го получил от разслудващия орган. Траянов бил осъден по чл.118 от НК. Мотивите били предоставени за изготвяне на докладчика по делото, независимо че същият останал на особено мнение за физиологичния афект. Мотивите били изготвени десет месеца след обявяване на присъдата.
Въпроси:
1. Как ще се квалифицира престъпната деятелност на Траянов?
2. Има ли превишаване пределите на неизбежна отбрана?
3. Процесуално допустимо ли е образувано производството пред първоинстанционният Съд?
4. Има ли процесуално нарушение при изготвяне на мотивите? Съществено ли е то?
5. Има ли други процесуални нарушения?

престъпната деятелност на Траянов би следвало да се квалифицира по чл. 129. ал. 1 във връзка с ал. 2 - Средна телесна повреда.
Превишаване пределите на неизбевната отбрана има ако защита явно не съответства на опасността и характера на нападението. в случая Възев напада василева с железен прът а тя се защитава с дъвен
1. И двете действия са насочени към засягане на здравето, евентуално живота на нападателя респ нападнатия от където следва че няма несъответствие по характер - ценноста на нападнатия интерес;
2. Възмовността за увреждане на Василева от страна на Възев е по-голяма тъй като с метален прът той може да нанесе по-тежки увреждания на жертвата. освен това е мъж което предполага по-голяма физ. сила. Следователно Няма несъответствие и по опасност и не се излиза от пределите на НО.
3. Когато Троянов се намесва той също действа в състояние на НО тъй като увревдането над Василева все още не е приключило и деецът не се е отказъл сам от него. Тъй като се намесва с голи ръце няма несъответствие по опасност, и тъй като се атакува здравето/живота на дееца няма несъответствие и по характер.
Квалификацията по 118 (без да съм 100% сигурен) е неправилна
Траянов не може да бъде ангажиран със смъртта на Възев тъй като не е проявил вина за тези последици на своето деяние. той може да бъде ангажирн по чл. 129 ал. 1 във връзка с ал. 2 но обществената опасност на това деяние следва да се изключи от състоянието на НО.

толкова по пъвите въпроси, ако имам време ще драсна нещо и за останалите

Траянов не е извършил престъпление. Няма превишаване пределите на неизбежна отбрана, няма чл 118 НК ( 100% съм сигурен )

Аз отдавна съм зарязала пеналистиката, поради което отношение няма да взема, но се чудя къде е нашият виден пеналист адв.Николов да Ви реши казуса...

П.С. Извинете за спама колега, но не се сдържах!

gery написа:Аз отдавна съм зарязала пеналистиката, поради което отношение няма да взема, но се чудя къде е нашият виден пеналист адв.Николов да Ви реши казуса...

П.С. Извинете за спама колега, но не се сдържах!

Не питай, защото знаеш приказката- внимавай, какво си пожелаваш...
Николов сега работи по въпроса за адв. кантора- Адвокат Николов и.... съдружници.
Кои ли са несретниците?

п.п. и аз моля да ме извините...

Ами той човекът умрял от предозирана упойка, да не би Траянов да му я е бил?
Не се занимавам много с наказателно, даже почти хич, ама този чл.118 много измислен ми се струва. Аз не виждам афект, а по-скоро неизбежна отбрана.
Успял да му избие металния прът , но не и ножа.
И в крайна сметка , смъртта е настъпила от предозиране на упойка.

относно мотивите - да има поцесуално нарушение, но то не е съществено,защото е неотстранимо, имаше някаква такава трактовка в едно т.р. на ВКС, няма как да се върне времето и да се изготвят в срок, освен това за съда сроковете са инструктивни и неизготвянето на мотивите в срок НЕ означава липса на такива

Относно сроковете съм склонна да се съглася, но че нарушението е съществено, само ако е отстранимо... би ми било интересно да видя това решение

да се поправя и да поясня- решението е №2 от 2002 г. и касае нарушения, допуснати на предварителното - тогава - производство. За съдебната фаза изводът може да се направи от чл.352 ал.3 т.1 и ал.4 - изводът е , че нарушението е съществено, когато е отстранимо и не е отстранено. Не се занимавам с пеналистика, но съм почти сигурна на 100%, че съм права в случая. Ще се радвам някой да ме опровергае!

radi1976 написа: 3. Процесуално допустимо ли е образувано производството пред първоинстанционният Съд?
4. Има ли процесуално нарушение при изготвяне на мотивите? Съществено ли е то?
5. Има ли други процесуални нарушения?

Аз мисля така по тези въпроси , без да съм прокурор, ох, а званието "пеналист", никак не харесвам
3.Производството е образувано процесуално допустимо./ забавата на прокурора не е СПН, което да ограничава правата на обв/ пострадал- не е такова, което да влияе върху правилното решаване на делото и огр.правата на страните-всъщност тук още няма страни, отнася се само за субектите - граждани- да осъществяват функцията по обвинение и защита със средствата на процеса.Просрочието може да се яви нарушение на правото на надлежен съдебен процес в разумен срок по чл.6 ЕКЗПЧОС/чл.22 ан НПК, това нарушение не може да с е изправя с връщане в предходен проц.стадий, нито прави един краен акт неправилен сам по себе си.Средствата за "компенсиране" на такова нарушение са други и връщането/ отмяната на присъда, решение не е сред тях.
Не разбрахме с какво обвинение е внесен ОА.Единственият случай да е внесено недопустимо обвинение от прокурор, който да се връзва със ситуацията, е ако е внесен за СТП в състояние на силно раздразнение?Тогава престъплението е от частен х-р.Сигурно тук нещо от казуса липсва?
4.Просросчието при изготвяне на мотивите не е съществено процесуално нарушение, което да ограничава правата на страна./неразумната продължителност на нак.производство по отношение на обвиняемите не може да се изправи с предизвикване на още такава продължителност - с връщане на делото,/
Вън от казуса - за отстранимостта и съществеността на едно нарушение:
Едно нарушение може да си е много съществено и когато е неотстранимо.Не е критерий отстранимостта за съществеността на нарушението, а рефлексията върху самото това дело и правата на проц.субекти.След като се констатира, че нарушението е същ,се преценява дали е отстранимо или не.Делото има смисъл да се връща в предходен процесуален стадий / фаза / и крайният акт на този стадий да се отменя, само когато констатираното съществено проц.нарушение не е било отстранено и подлежи на отстраняване.Учебникарският пример, който се дава в този случай е обвиняем, който е станал пълнолетен вече в съдебната фаза, а е бил непълнолетен в досъдебната и не привлечен със защитник.Др.пример дава и самото т.р. - не могат да се връща за изправяне на нарушение на правата на участник в производството, който е прекратил участието си.Пострадал, който не е се е конституирал като ЧО / ГИ в съд.фаза.Обвиняем/ подсъдим, по отношение на който производството е прекратено, ГИ при оттеглен гражд.иск.
СПН може да се допусне и при събиране и оценка на доказат.материал, когато делото е основано върху негодна доказат.основа, когато е нарушено единството на вътрешното убеждение, както и когато не е изпълнена императивно установена съд.компетентност.
Не става ясно по кой текст е внесено обвинение.Но по практическа презумпция не е по-малко от 115 НК/ няма почти ОА по 118 или 119 НК/.Ако предполагаме правилно и обвинението е по 115/116, съставът на съда е разширен - 2 плюс 3.Нк предвижда в алтернатива доживотен затвор.Съставът на съда се състои от двама проф.съдии.Докладчикът е на особено мнение и мотивите по чл.33, ал.5 НПК следва да се изготвят от друг член на състава, още повече, че ако е по 115- 116 - тук в състав има още един проф.съдия.Това нарушение ми се струва да е СПН, отстранимо
5.ако е осъден по 118 без СПЕ - това също е СПН.Вън от установяването на противоправното поведение на пострадалия, съдът следва да уст. дали подс.се е намирал в състояние на физиол.афект, за което няма спец.знания.Но този факт може да си го установи и въззивния съд,без да връща , а може и да не се нуждае от установяване ..Установените други факти/ условно казано, защото конкретното събитие и един казус се различават по подробностите и доказателствата / могат да обосноват приложението на чл.12 НК и да изкл.обществената опасност на телесната повреда?Между смъртта на пациента от предозирана упойка и причиненото увреждане на челюстта с избиване на зъби няма НП-релевантна причинна връзка- тя е опосредена от"божествената " ръка на мед.сестра/ анестезиолога?
Аз не разбрах дали човекът е ударен с кола по челюстта или с юмручен удар.Ако не беше при такава ситуация - на отбрана, и ако пострадалият не го бяха уморили в болницата допълнително, ударът с кол в главата, с достатъчна сила, е опит за умишлено умъртвяване?Но не изглежда като да е с кол ?

Колеги, ами какво ще кажете за това, че мотивите са изготвени от член на състава (докладчика), който е бил на особено мнение. Тук според мен има процесуално нарушение, но доколко то е съществено и аз не знам.

Между впрочем този казус е почти същия като този от държавния ми изпит.