forum.lex.bg

Ето казуса:

През м.06.1997г. е образувано предварително следствие срещу 8 лица от гр. София, които в периода м.01 - м.06.1997г. са отнели от владението на "Булфон"АД телефонен трафик - импулси за провеждане на телефонни разговори, като са използвали неистински фонокарти, а стойността на отнетото имущество е в особено големи размери, което е особено тежък случай - престъпл. по чл. 196А, вр.чл.195, ал.1, т.4, вр.чл.26, ал.1 от НК.
Основно се касае за "разгадаване" на софтуерния принцип на работа на чиповете и на четящите устройства на фонокартите, продавани свободно в над 7000 пункта в цялата страна и използвани за отчитане на импулсните единици по време на телефонните разговори от уличните телефонни автомати система "Булфон", които механически частично поемат картите. Изработените от обвиняемите псевдокарти, не могат да се ползват в устройства, които механически поемат цялата карта, какъвто е механизма при кредитните и дебитни карти. По това време закупуването на оригиналните фонокарти е ставало без каквито и да са документи за самоличност. "Булфон"АД е получавал сумите от продадените фонокарти, а "изтеглянето" на импулсите от истинските фонокарти е ставало за сметка на техните притежатели. Едва когато някои от тях и то не всички, са установявали, че от фонокартите им липсват определено или цялото количество импулси, са предявявали претенции към "Булфон"АД, който ги е обезщетявал. Механизма на самото обезщетяване съответства на начина на закупуване на фонокартите, т.е. изплащат се суми на приносителя на фонокартата, без установяване на самоличността му.
В чисто правен аспект възникват следните проблеми:
1. Делото е образувано и водено за извършена кражба. Правилна ли е тази квалификация, като се отговори на въпросите:
- телефонния импулс представлява ли "движима вещ"
- чрез фалшивите фонокарти са ползвани без заплащане опр. количество импулси, т.е. ползвана е услуга без заплащане - представлява ли това "кражба на услуга"
2. Чрез фалшивите фонокарти се преодолява четящото устройство от с-мата "Булфон" и се ползват импулси. Правилна ли е евентуална квалификация за "измама"
3. При използване на фалшива фонокарта се ползват телефонни импулси от фонокартата на определен добросъвестен притежател на оригинална фонокарта, чиято стойност той е предплатил на "Булфон"АД. Пострадалият не знае за извършването на отнемането на определен брой импулси. Но по-късно, след като констатира липсата, същият предявява претенциите си към "Булфон"АД и бива обезщетен. Това обезщетяване е на договорно основание м/у "Булфон" като продавач на фонокартата и добросъвестния купувач. Коя от двете страни има право на имуществени претенции в нак. процес като пострадал?
4. Изложете съображения по евентуалното приложение на чл.172а НК и по чл.249, ал.1 и 3 НК


Как го решихте?

Казусът ми се струва страшно труден, и тежко и горко на тези, които са се явили на конкурса и искат да стават следователи.
От друга страна е и твърде интересен(може и в практиката да са имали подобен случай) и призовавам колегите, които са добре в областта на материалното наказателно право да изкажат становищата си-би ми било любопитно.
Но желателно е форума да не изпростява така, както се получи при обсъждането на казуса , даден на конкурса за младши съдии.зара написа:
>
> Ето казуса:
>
> През м.06.1997г. е образувано предварително следствие срещу 8
> лица от гр. София, които в периода м.01 - м.06.1997г. са
> отнели от владението на "Булфон"АД телефонен трафик - импулси
> за провеждане на телефонни разговори, като са използвали
> неистински фонокарти, а стойността на отнетото имущество е в
> особено големи размери, което е особено тежък случай -
> престъпл. по чл. 196А, вр.чл.195, ал.1, т.4, вр.чл.26, ал.1
> от НК.
> Основно се касае за "разгадаване" на софтуерния принцип на
> работа на чиповете и на четящите устройства на фонокартите,
> продавани свободно в над 7000 пункта в цялата страна и
> използвани за отчитане на импулсните единици по време на
> телефонните разговори от уличните телефонни автомати система
> "Булфон", които механически частично поемат картите.
> Изработените от обвиняемите псевдокарти, не могат да се
> ползват в устройства, които механически поемат цялата карта,
> какъвто е механизма при кредитните и дебитни карти. По това
> време закупуването на оригиналните фонокарти е ставало без
> каквито и да са документи за самоличност. "Булфон"АД е
> получавал сумите от продадените фонокарти, а "изтеглянето" на
> импулсите от истинските фонокарти е ставало за сметка на
> техните притежатели. Едва когато някои от тях и то не всички,
> са установявали, че от фонокартите им липсват определено или
> цялото количество импулси, са предявявали претенции към
> "Булфон"АД, който ги е обезщетявал. Механизма на самото
> обезщетяване съответства на начина на закупуване на
> фонокартите, т.е. изплащат се суми на приносителя на
> фонокартата, без установяване на самоличността му.
> В чисто правен аспект възникват следните проблеми:
> 1. Делото е образувано и водено за извършена кражба. Правилна
> ли е тази квалификация, като се отговори на въпросите:
> - телефонния импулс представлява ли "движима вещ"
> - чрез фалшивите фонокарти са ползвани без заплащане опр.
> количество импулси, т.е. ползвана е услуга без заплащане -
> представлява ли това "кражба на услуга"
> 2. Чрез фалшивите фонокарти се преодолява четящото устройство
> от с-мата "Булфон" и се ползват импулси. Правилна ли е
> евентуална квалификация за "измама"
> 3. При използване на фалшива фонокарта се ползват телефонни
> импулси от фонокартата на определен добросъвестен притежател
> на оригинална фонокарта, чиято стойност той е предплатил на
> "Булфон"АД. Пострадалият не знае за извършването на
> отнемането на определен брой импулси. Но по-късно, след като
> констатира липсата, същият предявява претенциите си към
> "Булфон"АД и бива обезщетен. Това обезщетяване е на договорно
> основание м/у "Булфон" като продавач на фонокартата и
> добросъвестния купувач. Коя от двете страни има право на
> имуществени претенции в нак. процес като пострадал?
> 4. Изложете съображения по евентуалното приложение на чл.172а
> НК и по чл.249, ал.1 и 3 НК
>
>
> Как го решихте?

Казусът е наистина хубав и не е лек досежно преценката дали има налице измама.
Въздържам се от становище по този въпрос.
Във форума на дир.бг срещнах мнение, че това е действителен казус. Интересно как е бил разрешен на практика.
За кражба - повече от ясно - предметът е движима вещ. Нито услугата нито импулса, за разлика от ел. ток, са движими вещи.
Относно приложението на чл. 249, ал. 1 и 3 от НК - следва да се има предвид редакцията му от 1997 г. Тогава предметът е по този текст е бил чек. Следва да се отчете чл. 2, ал. 1 от НК.
Относно чл. 172а от НК. Към момента на вероятното деяние (чл. 2, ал. 1 от НК) е имал редакция със субективен елемент на състава "търговска цел". В нашия случай целта е друга.

Няма. За да се квалифицира като измама трябва да има лице, което да бъде въведено в заблуждение.