forum.lex.bg

Това са казусите от конкурса във ВОС - ако някой иска , моля да си каже мнението

КАЗ У С ПО НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО И НАКАЗАТЕЛЕН ПРОЦЕС
През 2006 година Иван Иванов/22 годишен/ бил осъден за престъпление по чл.195 ал.1 т.4 НК и търпял ефективно наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца.Излязъл от затвора на 18.01.2007 година и заживял в дома на родителите си.
През м.08.2009 година Иванов разбрал,че техни съседи-сем Стоянови са заминали на почивка и жилището им е временно необитаемо.
На 14.08.2009 година с помощта на щанга разбил входната врата и проникнал в жилището на сем.Стоянови.Взел оттам телевизор и музикална уредба,завил ги в одеяло и ги занесъл в дома си.
Впоследствие отнетите вещи на обща стойност 1150 лева продал на неустановено лице за сума в размер на 450 лева.
По внесен обвинителен акт било образувано НОХД,по което сем Стоянови встьпили,за да защитят правата си.
В съдебно заседание при предварително изслушване по реда на чл.371 т.2 НПК подсъдимият Иванов признал вината си и заявил,че не желае да се събират доказателства за фактите посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът констатирал,че направеното самопризнание се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства и на основание чл.372 ал.4 НПКобявил,че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
ВЪПРОСИ:
1.Съставът на какво престъпление е осъществил от обективна и субективна страна Иван Иванов.
2.При каква форма на вината е извършено престъпното деяние.
З.Като какви са встъпили сем. Стоянови, за да защитят изцяло правата си в процеса.
4.Ако са предявили граждански иск,каква по размер сума биха могли да претендират.Имат ли право да поискат обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието.
5.При условие,че делото е разгледано и решено по реда на чл.371 т.2 и сл.НПК, какво е възможно най-високото по размер наказание лишаване от свобода,което може да се наложи на подсъдимия с постановена в съдебно заседание присъда.



КАЗУС ПО ГРАЖДАНСКО ПРАВО И ПРОЦЕС
Иван Иванов закупил на свое име по време на брака си с Мария Иванова с нотариален акт № 101 от 2000 г. следният недвижим имот: апартамент № 7, находящ се в град Варна - ул. Ружа № 10 вх.А ет.2 с площ от 100 кв.м ведно с прилежащото му избено помещение и описани в нотариалния акт граници.
Иванови имали четири деца, теглили кредит за задоволяване на нуждите на семейството. През 2002 г. изпаднали в невъзможност да изплащат вноските по кредита си и решили да продадат апартамента, който не бил единственото им жилище.
На 01.03.2003 г. само Иван Иванов сключил писмен договор без нотариална заверка на подписите с Петър Петров, по силата на който се задължил да му продаде описания апартамент за сумата от 50 000 лева в срок до един месец.
На 05.05.2003 г. Иван Иванов получил от Петър Петров нотариална покана да се яви на 12.05.2003 г. пред нотариус Василев за изповядане на сделката. На посочената дата Иванов не се явил.
Междувременно обаче Иван Иванов се свързал с Димитър Димитров, който предложил да закупи апартамента за по - висока цена. Иванов решил да му го продаде и на 27.06.2003 г. прехвърлил ведно със съпругата си жилището на Димитър Димитров с нотариален акт за покупко - продажба.
В същото време на 16.06.2003 г. Петър Петров предявил иск за защита на правата си.
' Иванов оспорил иска, като заявил,
че договорът е недействителен, защото не е сключен в предвидената от закона форма, при сключването му не е участвала съпругата на Иванов и нямал интерес от сключването на договора, тъй като намерил купувач за по-висока цена.
ВЪПРОСИ:
1/ Какъв следва да е предявения от Петър Петров иск, кой е компетентния да го разгледа съд, кои следва да са ответници по иска?
2/ Какво трябва да докаже ищецът, за да се уважи иска?
3/ Основателни ли са възраженията на ответника Иванов по действителността на договора?
4/ Може ли иска да бъде уважен, ако съпругата на Иван Иванов не е съгласна с продажбата?
5/ Какъв ще бъде изхода на спора, ако Петров е вписал исковата молба една седмица след депозирането й в съда и преди получаване на препис от нея от ответната страна?

Здравейте колеги,
ето и моите отговори в кратце на наказателния казус.
1. престъпление по чл.195 ал.1 т.3 пр.2 вр.т.4 пр.2 вр.т.7 вр.чл.194, ал.1 от НК
2.пряк умисъл
3. частни обвинители и граждански ищци
4. 1150 лв., имат право на неимуществени вреди.
5. под 1 година лишаване от свобода

Ето моите предложения за ГП- казус:
1. Конститутивен иск по чл.19(3) ЗЗД.
Компетентен да го разгледа е Варненският окръжен съд - чл.104 т.4 и 109 ГПК.
Ответници по делото са двамата съпрузи -те са задължителни другари в процеса.
2. Ищецът следва да докаже наличието на валидно сключен предварителен договор за покупко - продажба в писмена форма, в който са уговорени съществените условия на окончателния договор - предмет и цена. Както и че той е изправната страна - предложил е изпълнение - направил е покана за сключване на оконачателен договор.
3. Не са основателни възраженията на ответника.
Предварителният договор е сключен в предвидената от закона форма за действителност - чл.19(1) ЗЗД.
Неучастието на съпругата в предварителния договор няма за последица неговата недействителност. Предварителният договор има само подготвителен характер, с него не се прехвърлят вещни права, той няма транслативен ефект, а има само правоучредителен характер. Сключването на предварителен договор не трябва да се третира като разпоредителен акт. И затова волеизявлението на съпругата не е условие за неговата валидност.
Интересът и изгодността за сключване на договора (освен при крайна нужда и явно неизгоди условия) са правноирелевантни, поетите задължения трябва да се изпълняват.
4. Ако това несъгласие бъде изразено пред съда, искът не може да бъде уважен, защото уважен иск по чл.19(3) ЗЗД ще има правопрехвърлителен ефект и би значело противоречие с материалния закон - чл.24(3) СК.
5. Ако вписането на исковата молба е направено своевременно, преди прехвърлянето на имота на Димитров и ако съдът уважи иска, собственик става ищецът. Според чл.114 ЗС тези вписвания имат оповестителелен характер, имат значение на противопоставимост на трети лица. В тази хипотеза Димитров се явява недобросъвестен - знаел е или е трябвало да се осведоми, че купува на "риск" и правата му могат да отпаднат с обратна сила, ако делото се реши в ущърб на неговия праводател.

само искам да допълня по т.4 на гражданско-правния казус, че съпругата не че ако изрази несъгласие, искът ще се отхвърли, а тя трябва да даде съгласие изрично за проджбата на имот СИО-иначе е налице висяща недействителност и съдът няма да уважи иска

Елена, не съм съгласна с отговора ти под № 4 на наказателния казус. Неимуществените вреди от престъпление против собствеността са несъставомерни и не могат де се претендират в наказателния процес. Ако пострадалия прецени, че е претърпял такива, може да ги предяви само в гражданския процес по иск по чл.45 от ЗЗД.
Иначе за какъв размер имуществени вреди могат да претендират пострадалите, не може да се отговори точно, защото поне аз не разбрах от казуса така както е написан за кражба на каква стойност е повдигнато обвинението. Ако то е за 1150 лв., то действително те ще могат да предявят имещуствените си вреди до този размер, но ако е за по-малката сума от 450 лв. - до посочената в обвинителния акт. Разликата до действително претърпените имуществени вреди се търси също по гражданскоправен път.

колеги, не казахте как е минало устното препитване за тези , които са се явили?