forum.lex.bg

Димов и Илиев били приятели и работели в едно и също търговско дружество. Димов бил длъжностно лице - касиер-счетоводител, а Илиев - шофьор.
Илиев спечели 70 000 лева от лотария и ги предал на Димов, който следвало да ги пази, като ги заключи в служебната каса на дружеството.
След известно време, Димов загубил огромна парична сума на хазарт и разплатил задълженията си с парите на Илиев. Когато последният си поискал обратно парите и Димов му отговорил, че ги е похарчил и в момнта не може да му ги предаде, Илиев се ядосал и му нанесъл удар, в резултат на което му счупил лявата ръка. От своя страна Димов отвърнал като му нанесъл удар, в следствие на което счупил челюстта на Илиев.

Образувано е досъдебно производство и прокурорът извършил всички действия по разследването сам и привлякъл двете лица като обвиняеми, след което съставил писмено мнение и внесъл обвинителен акт в съда.

Съдията-докладчик спрял делото и го върнал на досъдебната фаза, тъй като при извършеното действие по претърсване и разследване липсвало разрешение или последващо одобрение от съдия, а освен това не са участвали и поемни лица.

В последствие прокурорът внесъл повторно обвинителен акт. Делото било разгледано в състав от един съдия и завършило с осъдителна присъда за двамата подсъдими.

Във въззивното производство за пръв път встъпил защитник, който представлявал двамата подсъдими и подал жалба от тяхно име. Съдът разгледал делото само по отношение на релевираните в жалбата нарушения и постановил съдебен акт, с който увеличил наказанията на двамата подсъдими с по два месеца.

Въроси:
1. Квалифицирайте деянията на Димов и Илиев/
2. Налице ли са множество престъпления?
3. Допуснати ли са процесуални нарушения по време на образуваното наказателно производство?

Отговори:
1. Димов - чл. 206, ал. 1 от НК - налице е неформален договор за влог; парите са връчени в лично качество, а не като длъжностно лице (вероятно "големи размери" макар, че не може да се изчисли, тъй като не е посочена датата на извършване на деянието, което да се съобрази с размера на МРЗ) и чл. 129, ал. 1 от НК, при условие, че счупването на ръката е довело до трайно затруднение на движението й, иначе е ЛТП с разстройство на здравето. Лисват данни за изпадане в състояние на афект;
Илиев - чл. 129, ал. 1 от НК - счупената челюст винаги е СТП; липсват данни да е извършено при нвизбежна отбрана, тъй като в казуса не е споменато, че нападението от страна на Димов е продължило;
2. Реална съвкупност по отношение на Димов;
3. Допуснати са много нарушения:

на досъдебна фаза:
не е предявено обвинениети и не е извършено предявяване на разследването - отстраними съществени процесуални нарушения; съставянето на писмено мнение е излишно и не е основание за връщане. Не са налице условията за задължителна зашита, тъй като макар и с противоречиви интереси, нито един от обвиняемите не е имал защитник;

на съдебната фаза:
съдията-докладчик незаконосъобразно е спрял делото - спира се назакателното производство при хипотезите на чл. 25 и чл. 26 от НПК; връщането, поради допуснати нарушения при действия по разследването е незаконосъобразно, тъй като бонифицира обвинението; протоколът следва да се изключи от доказателствения материал при разглеждане на делото по същество и няма възможност за разпит на поемните лица като свидетели, тъй като не е имало такива.

първоинстанционният съд е бил в незаконен състав - следвало е да се разгледа от 1 съдия и двама съдебни заседатели; не е изпълнил задълженията си по чл. 288, т. 1 от НПК;

въззивният съд е следвало да отстрани защитника, тъй като е недопустимо той да представлява лица с противоречиви интереси и да им предостави срок да си упълномощат друг или да им назначи служебно ако има искане от тяхна страна; не е изпълнил задълженията си да извърши цалостна проверка на правилността на присъдата, а се е ограничил до посочените в жалбата основания; нарушил е забраната на "reformatio in pejos" - без съответен протест с изрично искане е влошил положението на подсъдимите. Решението на съда, макар и незаконосъобразно е влязло в законна сила, тъй като не подлежи на касационен контрол. Въпреки това може да се иска възобновяване от всеки един от подсъдимите в 6--месечен срок или от главния прокурор - безсрочно.

Колеги, успех на всички, които се явиха днес

Да се пробвам, че ми е интересно, с риск да се поизложа.

Обсебване може да има, ако Димов е нямал намерение да връща парите. В случая според мен няма обсебване, защото Димов е имал намерение да върне парите, а има само две телесни повреди, но може би доста колеги няма да се съгласят. Счупването на ръката е средна телесна повреда, счупването на челюстта - също, ако затруднява дъвченето или говоренето; не знам възможно ли е въобще да не го затруднява, според мен - не, но ако е възможно, ще е лека. Реална съвкупност ще има, ако Димов е извършил обсебване, иначе - не.

Няма проблем прокурорът да разследва, вкл. да извърши цялото разследване.

Връщането е неправилно, действието по естеството си не може да се повтори, люс че въобще за досъбиране на доказателства не мисля, че може да се връща. Впрочем едва ли претърсването и изземването биха осигурили доказателство от ключово значение за доказването на телесна повреда, пък и на обсебване също, в този казус.

Съдия и двама съдебни заседатели е съставът, ако има обвинение за обсебване. Ако не - съставът е законен. Въззивният съд само по жалба на подсъдимия не може да увеличава наказанието и е длъжен да се произнесе и извън основанията, посочени в жалбата.

Защитникът не може да защитава и двамата, да - чл. 92.

portokal написа:Съдия и двама съдебни заседатели е съставът, ако има обвинение за обсебване. Ако не - съставът е законен. Въззивният съд само по жалба на подсъдимия не може да увеличава наказанието и е длъжен да се произнесе и извън основанията, посочени в жалбата.

Да, права си за обсебването - може да се разсъждава и в тази насока, макар че според Р. Ненков парите не са годен предмет на обсебване, но това решение е изолирано

Иначе съставът и при СТП е незаконен (след последните изменение наказанието е над пет години липаване от сводоба).

Нямах предвид Румен Ненков, а намерението на Димов да върне след време парите.
За средната телесна повреда последните ми спомени са за до пет години (това май е ако не № 1, то в топ 3 на най-масовите престъпления, та имах възможност да го запомня). Ако наказанието е увеличено сега, съставът е незаконен. Вкл. и ако деянието е отпреди измененията, мисля. Независимо, че, естествено, повече от пет години в този случай не могат да им се наложат.

Може ли в едно и също наказателно производство едно лице да бъде едновременно обвиняем и пострадал? А обвиняем и свидетел? Ще е обвиняем/подсъдим за нанесената от него телесна повреда и свидетел за нанесената на него, в едно дело?

Ами няма да бъдат свидетели... а обвиняем и пострадал едновременно - защо не?
***
Да, прав си.

RinTimTim написа:Може ли в едно и също наказателно производство едно лице да бъде едновременно обвиняем и пострадал? А обвиняем и свидетел? Ще е обвиняем/подсъдим за нанесената от него телесна повреда и свидетел за нанесената на него, в едно дело?

чл. 74, ал. 3 от НПК - има несъвместимост.. според мен могат да дават само обяснения

чл. 74 ал. 3 НПК - "Обвиняемият не може да упражнява правата на пострадал в същото производство."

Ако няма друго производство, в което да е пострадал, къде отиват правата му на пострадал?

В по-новата съдебна практика парите са изключени от предмета на обсебването. Наскоро гледах едно постановление за прекратяване на наказателното производство точно поради тази причина.

правата да си ги търси по ГПК

по-удачно е делата да се разделят, макар че законът не го "казва" изрично

helene написа:В по-новата съдебна практика парите са изключени от предмета на обсебването.

При цялото ми уважение, Румен Ненков все пак не е "по-новата съдебна практика"

helene написа:В по-новата съдебна практика парите са изключени от предмета на обсебването. Наскоро гледах едно постановление за прекратяване на наказателното производство точно поради тази причина.

именно.. и аз го вмъкнах с едно изречение, но ме беше страх да заема категорична позиция по този въпрос. Логиката е правилна, защото прокуратурата ще трябва да внася обвинителни актове за неизпълнени облигационни задължения, което е адсурдно.

Облигационното задължение може да има и индивидуално определена вещ за предмет. Не точно това беше мотивът на решението на Ненков, а друго - никога не се дължат конкретни банкноти или монети. Ако не върнеш взета в заем за послужване вещ, пак има и неизпълнено облигационно задължение (това за връщането на вещта), освен престъпление.

mishi_83 написа:по-удачно е делата да се разделят, макар че законът не го "казва" изрично

За престъплението, за което единият е обвиняем, на другия трябва да му се осигури възможност да упражнява права на пострадал. Неосигуряването на такава възможност е винаги СПН. Същевременно НПК казва, че това не може, тъй като той самият също е обвиняем. Значи просто няма как да се разглеждат двете престъпления в едно производство, не говорим за удачност.

portokal написа:Облигационното задължение може да има и индивидуално определена вещ за предмет. Не точно това беше мотивът на решението на Ненков, а друго - никога не се дължат конкретни банкноти или монети. Ако не върнеш взета в заем за послужване вещ, пак има и неизпълнено облигационно задължение (това за връщането на вещта), освен престъпление.

Да, това имах предвид, но пропуснах да посоча "парични" (освен ако не се индивидуализирани по серия, номер и т.н.). Както и да е

RinTimTim написа:
За престъплението, за което единият е обвиняем, на другия трябва да му се осигури възможност да упражнява права на пострадал. Неосигуряването на такава възможност е винаги СПН. Същевременно НПК казва, че това не може, тъй като той самият също е обвиняем. Значи просто няма как да се разглеждат двете престъпления в едно производство, не говорим за удачност.

Аз го разбирам по друг начин и смятам, че това е изключение от общото правило т.е. недопустимо е. И всъщност от кои права на "пострадал" ще бъде лишен?? - разследването му е предявено, има право да дава обяснения, които са годно доказателствено средство, има възможност да обжалва присъдата във всичките й части. Може би е лишен от възможността да предяви граждански иск, но практиката показва, че много малко съдии го допускат и пострадалият предявява претенцията си по общия ред, съобразно ГПК.

И все пак не претендирам за това, че съм прав.. мнения много и най-различни.

Гражданският иск и възможността да встъпи като частен обвинител (само това да е, не е малко), и въобще всички права, свързани с другото обвинение, което не е срещу него. Примерно правото да обжалва прекратяване в тази част. Рим Тим Тим е напълно прав според мен, аз обаче бях пропуснала незабелязано съществуването на подобна норма.

RinTimTim написа:

helene написа:В по-новата съдебна практика парите са изключени от предмета на обсебването.

При цялото ми уважение, Румен Ненков все пак не е "по-новата съдебна практика"

Решение № 345/11.04.2007 г. по н. д. № 881/ 2006 г. на ВКС, III н. о., докладчик зам.-председателят на ВКС Румен Нейков
Парите като заместими вещи не могат да бъдат предмет на обсебване.
Гражданският иск в наказателния процес може да бъде разгледан и съответно уважен само на деликтно основание.
Чл. 206 НК
Чл. 45 ЗЗД
Чл. 84 и сл. НПК
С нова въззивна присъда № 250/27.06.2006 г. по в. н. о. х. д. № 166/2006 г. на Г. окръжен съд на основание чл. 334, ал. 1, т. 2 вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК е отменена осъдителната присъда № 192/ 27.03.2006 г. по н. о. х. д. № 1260/2005 г. на Г. районен съд и вместо нея е постановено:
а) подсъдимата Г. К. е призната за невинна в това, че през периода м. април 2000 г. - м. октомври 2000 г., в гр. Г., в качеството си на собственик на фирма ЕТ „Глория - Г. К.", по устен договор за производство и изкупуване на билки, сключен с „Тракия Експорт" ООД - София, при условията на фактическо усложнено престъпление е присвоила движими вещи в големи размери - паричната сума 14 283.39 лева, собственост на горепосоченото дружество, която владеела, поради което е оправдана по внесеното в съда обвинение по чл. 206, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 1 НК; и
б) отхвърлен е гражданският иск за обезщетяване на имуществени вреди от престъпление в размер на 14 283.39 лева, предявен на основание чл. 45 ЗЗД от „Тракия експорт" ООД - София, срещу подсъдимата Г.К
Против новата оправдателна присъда са постъпили касационен протест и касационна жалба от гражданския ищец. Без да оспорват фактическите констатации по въззивния съдебен акт, подателите се позовават на нарушение на материалния наказателен закон. На тази основа искат да бъде постановена цялостна отмяна, като по касационния протест се предлага делото да се върне за ново разглеждане, а по жалбата на гражданския ищец - да се потвърди осъдителната присъда на първата инстанция, с каквото законово правомощие настоящата инстанция не разполага.
Представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста и предлага да се остави без уважение жалбата на гражданския ищец „Тракия експорт" ООД - София. Същото становище е развито и от защитника на оправданата подсъдима.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното.
Касационният протест и касационната жалба на гражданския ищец са неоснователни. Въззивният съд е възприел изцяло фактическите констатации по първоинстанционната осъдителна присъда, които от своя страна съвпадат с обстоятелствената част на обвинителния акт. В най-обобщен вид те се свеждат до това, че през 2000 г. подсъдимата Г. К е встъпила в договорни отношения, по силата на които е приела по възлагане от „Тракия експорт" ООД - София, с авансово предоставени от възложителя парични средства, да изкупува билки от различни производители и да се отчете, като му предаде закупената стока. Прокуратурата е инкриминирала като предмет на „обсебване" по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1 НК разликата между получените по сметката на Г. К. пари и стойността на билките, фактурирани като реално предадени в складовете на горепосоченото дружество. Така абсолютно неоправдано чрез механизма на наказателния процес се е заела да решава един чисто гражданскоправен спор.
Правилно с новата оправдателна въззивна присъда е установено, че описаното в обвинителния акт деяние обективно не съставлява престъпление, макар и настоящият касационен състав да счита, че от правна страна е налице договор за поръчка, а не договор за продажба, както е приел въззивният съд. При всяко положение обаче разпореждането на подсъдимата Г. К с предоставените й в изпълнение на договора парични средства не съставлява престъпление по чл. 206 НК. Няма спор, че тези средства са били преведени по сметката й на едноличен търговец по банков път в изпълнение на родово определено задължение, поето от възложителя на поръчката. Самата престация е осъществена в заместими вещи, които не са индивидуализирани, поради което същите още поначало не могат да бъдат предмет на „обсебване". Съвсем неслучайно в основния състав на длъжностното присвояване по чл. 201 НК „парите" съставляват само един от възможните предмети на съответния вид престъпление и се третират отделно от „вещите" и "другите ценности", за разлика от основния състав на обсебването по чл. 206, ал. 1 НК, който включва във възможния предмет на посегателство единствено конкретизирани чужди движими вещи. Нещо повече, подсъдимата, в качеството си на изпълнител по договора, в случая е получила определен финансов ресурс не за да го „владее", а за да го харчи в интерес на възложителя, поемайки задължението да му се отчита с предаване на закупените от нея билки. Тя би била напълно изправна страна, т.е. от нея не би могло да се търси каквато и да е отговорност, ако се разпореди със същия ресурс за постигане на различна цел, стига същевременно с други средства да е изпълнила надлежно поетите задължения. При всяко положение става въпрос за граждански правоотношения във връзка с изпълнението на договор, а не за деяние, обявено за престъпление по особената част на Наказателния кодекс. Следователно касационният протест като неоснователен подлежи на отхвърляне.
Неоснователна е и жалбата на гражданския ищец. По принцип гражданският иск в наказателния процес може да бъде разгледан и съответно уважен само на деликтно основание, каквото с оглед на изложените по-горе съображения не е налице в правоотношенията между подсъдимата Колева и гражданския ищец „Тракия експорт" ООД - София. Затова с подлежащата на касационен контрол нова оправдателна присъда предявеният иск правилно е отхвърлен изцяло. С това обаче не се преклудира правото на дружеството да реализира интересите си в друг съдебен спор пред граждански съд относно изпълнението на договорни задължения.

Благодаря, колеги,
Вече се чувствувам по-добре от решението си да си изляза без да се излагам, размишлявайки по казуса!

А как гледате на идеята, че Димов извършва престъпление по чл. 217 ал. 1 НК