Преди години,
RinTimTim , бях от наивниците, които си мислят, че съдът е едно място подчинено на строги, точни и ясни закони "валидни дори и за Бога", както казва А. Кларк на едно място. Из просторните му зали, облицовани в разноцветен камък, мислех си, се разхождат величествено, като кораби в морето, едни важни хора, съдии, прокурори, адвокати, коити познават в детайли всичките тези закони и не само че ги познават, ами изгарят от желание да раздават смело справедливост на нуждаещите се от нея. "Съдът!", казвам, за мен звучеше като "Господа!" (ако и да съм атеист)!. Докато не попаднах в тази "идилия"... Бяха ми нужни около 6 месеца, след приключването на делото ми за да схвана за какво изобщо става въпрос. Докато успея да изгоня от главата си надутите фрази, с които си служат тези иначе скромни хорица и схвана същността на нещата...
Имам добър помощник, мой приятел - изключително интелигентен и почтен мъж, бивш съдия, вече пенсионер, когото помолих да ми разясни основните, най-фундаментални по своя характер принципи на юриспруденцията... (Повярвай ми, уважаеми
RinTimTim , квантовата механика е далеч по-сложна като материя!) Та този мой помощник, в по-общи разговори върху психологията на съдебния магистрат казваше следното: ние (той казваше "ние" самоиронизирайки се!) се смятаме за нещо повече от другите хора. Ние, казваше, се смятаме за най-умните, най-красивите, най-почтените и не понасяме да ни противоречи никой, дори и когато сме извън съдебната зала. Ние, казваше той, имаме ЗАКОННО право да казваме кой крив, кой прав. Ама грешали сме? Ние сме Съдът и Ние не грешим! Нещо в този дух... Казваше и други работи, ама те не са за тук.
Когато се освестих от кича, наречен "бракоразводно дело" и подкован теоретически в достатъчна степен за да не се пуля като чужд посланник в българска съдебна зала, започнах да забелязвам разни неща... Първото нещо което установих беше, че съдиите, прокурорите и адвокатите не са "като кораби в морето", а са обикновени хора, като всички останали и между тях има умни, глупави и прекалено глупави. (Един прокурор, например, отказа да образува досъдебно за лъжесвидетелство, защото
разследваното за лъжа пред съд лице
било казало пред дознателя, че не лъже!) Второто нещо, което забелязах с голямо огорчение беше, че не всички измежду тях познават законите. И установих, че тези последните са много запънати, дори когато по-горната инстанция им върне творенията с ясни и безапелационни указания, показвайки им грешките. Това много ме разстрои, защото е доста неприятно да влезеш в с.з., да застанеш пред съдията, а от акъла ти да не излиза мисълта: абе този дали знае закона или ще я кара на "вътрешно убеждение"... Моля те
RinTimTim да отбележиш, че изобщо не споменавам другите гадни мисли - за рушвети, за роднини и приятели на ответника ми...
И за да прилкюча лакардията си
RinTimTim на тема "я по-скромно, моля" ще те цитирам:
Не знам, Пенев, според мен ни е сериозен проблем като общество точно това, че всеки (си мисли, че) разбира от всичко.
Само глупака смята, че разбира от всичко. Ти не ме наричаш глупак, нали? Или и ти ще се присъединиш към дружния хор на неколцина тук, дето адски ги дразни присъствието ми вероятно заради това, че мнението ми често съвпада с това на господин Керелов и като не могат да представят аргумент, започват да ми обясняват "колко не съм ги разбирал тези работи" и колко сложно нещо било това съдопроизводството. Хайде холам!