Защо несправедливите актове не са обжалваеми

[kostadin_yordanov]

Било административни или съдебни от първа инстанция.., защо човек не може ефективно да обжалва акт, когато той е несправедлив от гледна точка на основните права и принципи на правовия ред? Какво значи правилно, след като това "правилно" в редица случаи се оказва несправедливо? Как е възможно за толкова хора и в т.ч. сега за министъра на вътрешните работи да е ясно какво значи справедливост, а точно за съдиите в България да се смята че не е? На какво изобщо, според Вас, прилича тази държава, чиято съдебна власт не осъществява справедливост

[1968]

Кои са тези необжалваеми първоинстанционни актове.

[hidden]

Кои са тези необжалваеми административни актове (освен тези по чл. 82 АПК)?

[kostadin_yordanov]

Например в чл. 209 от АПК е посочено кога се подава касационна жалба. Но въпросът не е толкова за възможността да се внесе протест на основание че актът, който обжалвате е несправедлив, колкото до това какво постигате по този начин

[system]

Било административни или съдебни от първа инстанция.., защо човек не може ефективно да обжалва акт, когато той е несправедлив от гледна точка на основните права и принципи на правовия ред? Какво значи правилно, след като това "правилно" в редица случаи се оказва несправедливо? Как е възможно за толкова хора и в т.ч. сега за министъра на вътрешните работи да е ясно какво значи справедливост, а точно за съдиите в България да се смята че не е? На какво изобщо, според Вас, прилича тази държава, чиято съдебна власт не осъществява справедливост

Един колега казваше: "Справедливост - в църквата. В съда - правосъдие" Вас конкретно, господин Йорданов, този принцип ощетява още повече, защото не сте вярващ
Сега вече сериозно: най-общо, в правосъдието "правилност" означава: 1) съответствие на съдебния акт с материалния закон - съдът да е отсъдил в полза на този, който според закона е прав; 2)съответствие с процесуалния закон - съдът да е разгледал делото по предвидената в този закон процедура; и 3)съответствие на фактическите и правни изводи на съда с доказателствата, събрани по делото. Някъде в тази рамка съдът трябва да "намери" справедливостта. Понякога тя (справедливостта) като критерий присъства в самия закон - сега се сещам за чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, според който обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост. В наказателното право и наказателния процес справедливостта също е въздигната в един от основните критерии при определяне от съда на наказанието за извършено престъпление. Явно несправедливото наказание е основание за отмяна или изменение на присъда. Иначе справедливостта е самостоятелен критерий за правилността на едно решение, когато няма закон (или член от закон или друг нормативен акт), според който да се разреши спорът по конкретното дело. В този случай, според отменения вече Граждански процесуален кодекс съдът следва да реши въпроса според основните принципи на правото, обичая и справедливостта. Аналогична разпоредба мисля че има в действащия ГПК, с който за щастие не работя. Само че там мисля че се употребяваше понятието "морал" вместо справедливост. Трудно ми е да кажа дали това е едно и също, никога не съм бил силен във философските разсъждения . Май че едно нещо не може да е морално, без да е и справедливо, както и обратното ... не знам ...

[kostadin_yordanov]

... най-общо, в правосъдието "правилност" означава: 1) съответствие на съдебния акт с материалния закон - съдът да е отсъдил в полза на този, който според закона е прав; 2)съответствие с процесуалния закон - съдът да е разгледал делото по предвидената в този закон процедура; и 3)съответствие на фактическите и правни изводи на съда с доказателствата, събрани по делото. Някъде в тази рамка съдът трябва да "намери" справедливостта. Понякога тя (справедливостта) като критерий присъства в самия закон - сега се сещам за чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, според който обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост. В наказателното право и наказателния процес справедливостта също е въздигната в един от основните критерии при определяне от съда на наказанието за извършено престъпление. Явно несправедливото наказание е основание за отмяна или изменение на присъда. Иначе справедливостта е самостоятелен критерий за правилността на едно решение, когато няма закон (или член от закон или друг нормативен акт), според който да се разреши спорът по конкретното дело. В този случай, според отменения вече Граждански процесуален кодекс съдът следва да реши въпроса според основните принципи на правото, обичая и справедливостта. Аналогична разпоредба мисля че има в действащия ГПК, с който за щастие не работя. Само че там мисля че се употребяваше понятието "морал" вместо справедливост. ...

Очевидно става въпрос за вторичен и при редица случаи пренебрежим, а не безусловен критерий. Съответствието с материалния закон може да гарантира "правилност", но то не е гаранция за справедливостта на съдебното решение. Още повече, че в текстовете от закона не е предвидена възможност да се обжалва, когато актът е несправедлив и изключението по чл. 348. от НПК, което сочите, по-скоро потвърждава, а не отменя това положение. Защото там става въпрос за 'явно несправедливо' и е допусната изрична дефиниция какво значи 'явно несправедливо', чрез която понятието допълнително се стеснява. Може би според Вас е нормално на Съдебната власт да й предписват какво значи 'справедливо' (?!), но както виждате, то дори не се отнася за административното, гражданско и т.н. производства. Допускането на критерият единствено за случаи когато няма легислатива потвърждава неговата второстепенна и пренебрежима роля