Имущество със значителна стойност ?

[marek972]

330, ал.1 от НК
въртят ми се едни 14 минимални заплати в главата, но съм напълно сигурен а и не успях да открия подобна практика в Апис и Сиела, въобще съществува ли такава?

[Гост.]

Не знам дали ще ви е от полза, но наскоро колегата Павлова пусна едно решение, според мен е относимо.
И, да - 14 мин.раб.заплати е отговорът, но се извежда по тълкувателен път от П№1/83г. и ТР 1/98г.

[hidden]

РЕШЕНИЕ № 431 ОТ 14.08.1992 Г. ПО Н. Д. № 351/1992 Г., I Н. О.

УТВЪРДЕНИЯТ В СЪДЕБНАТА ПРАКТИКА СТОЙНОСТЕН КРИТЕРИЙ ЗА КВАЛИФИЦИРАЩИЯ ПРИЗНАК "ГОЛЕМИ РАЗМЕРИ" МОЖЕ ДА СЕ ПРИЛАГА И ПРИ ПРОМЕНЕНИ ИКОНОМИЧЕСКИ УСЛОВИЯ, НО СЛЕД КАТО БЪДЕ ОСЪВРЕМЕНЕН: А) СЪОТВЕТНО НА ПРОМЕНИТЕ В КОНКРЕТНИТЕ ЦЕНИ КОГАТО ПРЕДМЕТ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО Е ОПРЕДЕЛЕНА ВЕЩ ИЛИ ЧУЖДА ВАЛУТА ИЛИ Б) СЪОТВЕТНО НА ПРОМЕНИТЕ В ОФИЦИАЛНИЯ ИЗМЕРИТЕЛ НА ИНФЛАЦИЯТА В СТРАНАТА - КОГАТО ПРЕДМЕТ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО Е ВЕЩ, КОЯТО ПРЕДИ Е ЛИПСВАЛА НА ПАЗАРА И НЕ Е ИМАЛО ПОДОБНА НА НЕЯ ИЛИ ТАКЪВ ПРЕДМЕТ СА БЪЛГАРСКИ ПАРИ.
НК Чл. 195, ал. 2
НК Чл. 199, ал. 1, т. 1
НК Чл. 202, ал. 2, т. 1
НК Чл. 206, ал. 3
НК Чл. 210, ал. 1, т. 5
НК Чл. 212, ал. 3
НК Чл. 226, ал. 4
НК Чл. 250, ал. 2
НК Чл. 302, т. 4


Нарушението на закона се дължи на неправилния извод, че равностойността на предмета на грабежа е в "големи размери" по смисъла на чл. 199, ал. 1, т. 4 НК.
Известно е становището на Върховния съд, че признакът "големи размери" има еднакво съдържание за всички видове престъпления, за които е предвиден от закона (срв. т. 2 от Т. р. 6/73 - ОСНК), а следователно и за грабежа на обществено (по чл. чл. 198 - 200 НК) и на лично (по чл. чл. 256 - 257 НК) имущество. В този смисъл за всички тези престъпления задължително се явява и тълкуването, че "Големият размер ... се определя единствено от паричната равностойност на присвоеното имуществено) (т. 4 от Р. II от диспозитива на П. 3/70 г. - Пл., изменена с т. 12 на П. 7/87 г. - Пл.; вж. също т. 7 от диспозитива на П. 8/78 г. - Пл.). Що се отнася до конкретната величина на паричната равностойност на предмета на такива престъпления, Върховният съд в постоянната си практика утвърждаваше тя да бъде над 5000 лв. Този критерий съответствуваше в общи линии на икономическите условия в страната и даваше възможност за провеждане на относително справедлива наказателна политика. Обаче използуването на същия критерий и днес в прехода от силно централизирано към пазарно стопанство, съпътствуван, по-конкретно, от непознати темпове на инфлационните процеси, би довело до противоположни резултати. От друга страна, тъкмо високата динамика в някои икономически процеси не позволява определяне на една нова, сравнително устойчива величина на обсъждания стойностен критерий. Ето защо Върховният съд в този си състав намира, че за избягване на нежелателни различия в съдебната практика е уместен подходът на осъвременяване по всяко конкретно дело на използуваната преди стойностна величина от 5000 лева. Когато предмет на престъплението е определена вещ, осъвременяването би могло да се извърши, като се вземат предвид промените в цената на вещта; когато предмет са български пари, осъвременената им равностойност би се получила, като се отчете общият индекс на потребителските цени, парите от Националния статистически институт за официален измерител на инфлацията у нас и периодично публикуван от него; с последния индекс, впрочем, би могла да се осъвремени паричната равностойност и на вещ, която е липсвала на пазара и не е имало подобна на нея.
По настоящето дело става въпрос за грабеж на 3100 германски марки и тъй като чуждата валута, както и всяка друга вещ, е имала и има цена в лева, следва да се приложи първият от предложените способи за осъвременяване на нейната равностойност. Към момента на извършване на престъплението - месец май 1991 г., 3100 германски марки са стрували (могли са да се закупят по съответния курс от граждани за) 33 393 лв. Ако обаче грабежът беше извършен преди края на 1989 г., докогато важеше, общо взето, утвърденият критерий за "големи размери", същото количество германски марки щеше да струва около 10 пъти по-евтино. Изводът може да се провери, като се сравняват официалните (тогава единствени) публикации в "Държавен вестник" за курса на БНБ за тази валута в посочения период и справката, приложена на л. 70 от сл. д. При това положение предметът на престъплението щеше да бъде около 3300 лв. и нямаше да може да бъде квалифициран като такъв в "големи размери", защото е далеч под границата от 5000 лева. Но щом към м. май 1991 г. стойността на германската марка е нараснала близо десет пъти и критерият за наличие на "големи размери" не може да остане същият, той също следва да бъде десет пъти по-висок, за да могат двете величини да бъдат съпоставени. От тази гледна точка става ясно, че и 43 393 лв. са доста под 50 000 лв. и следователно не могат да се квалифицират като "голям размер".

Тълкувателно решение № 6 от 15.XI.1973 г. по н. д. № 2/73 г., ОСНК
Забележка към параграф
Тълкуване на понятията "маловажни" и "значителни вредни последици", "значителни вреди", "големи размери" и "големи количества"; начинът на изчисляване стойността. Чуждата валута, стойността на монети, предмет на престъпление. Сребърните монети под валутен контрол ли са.
Забележка към параграф
Постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по наказателни дела - 1953 - 1990 г., СЮБ, 1992 г., стр. 141
Забележка към параграф
чл. 93, т. 9 ,

чл. 242 ,

чл. 233 ,

чл. 250 НК ,

чл. 3 ЗСВЦВК

чл. 231 ,

чл. 302, т. 4 НК
Забележка към параграф
1. Вредни последици са не само имуществените вреди от престъплението, но и всички други неимуществени вреди, които се нанасят на обществото. Значителните вреди обхващат само имуществените вреди от престъплението. Големите размери се определят преди всичко от паричната равностойност на предмета на престъплението. Големите количества се определят само от количествените показатели - бройки, метри, килограми, литри и др., а не и от паричната равностойност на вещите и стоките. 2. Критерият големи размери като квалифициращ признак е еднакъв за всички престъпления. Различието между обикновените валутни престъпления по чл. 250, ал. 1 НК и валутните престъпления в големи размери - чл. 250, ал. 2 НК, зависи само от паричната равностойност на предмета на престъплението. Стойността на чуждата валута, предмет на престъплението по чл. 250 НК, се изчислява по курса "продава с такса" към момента, когато е извършено престъплението. 3. Стойността на монетите, предмет на валутно престъпление, се изчислява по държавните продажни цени на дребно по 4,80 лв. за грам чисто злато и 0,12 лв. за грам чисто сребро, определени в решението на Комитета по промишлеността и Комитета по труда и цените, съгласувано с Министерството на финансите в изпълнение на т. 4 от 128-мо ПМС от 20.VI.1961 г. Стойността на монетите, предмет на престъплението по чл. 233 НК, които имат историческа, археологическа, художествена, научна и нумизматична стойност, се определя по действителната им цена, определена официално от музеите, а не чрез вещи лица, назначени от органите на предварителното производство, прокуратурата и съда. 4. Сребърните монети не са имущества под валутен контрол и сделките с тях, извършени между местни лица вътре в страната без разрешение на Комитета за култура, не са престъпления по чл. 250 НК. Те могат да бъдат престъпления по чл. 233 НК или административни нарушения по Закона за паметниците на културата.
Забележка към параграф
------------------------
Забележка към параграф
1. Понятието "вредни последици", употребено в Наказателния кодекс, е по-широко от понятието "вреди". То обхваща не само имуществени вреди, но и всички други последици, които нямат имуществен характер, но са вредни за обществото, защото засягат установения правопорядък, правата и задълженията на длъжностните лица и гражданите, създават недоверие към установения държавен строй, финансовата и стопанската система и др. Немаловажните вредни последици са противопоставени на маловажния случай по чл. 93, т. 9 НК и обхващат всички вреди, които не са маловажни. Значителните вредни последици пък са ограничени от обикновените такива.

Значителните вреди като квалифициращ признак от състава на някои престъпления обхващат само имуществените вреди, а не и неимуществените такива. Това най-ясно се разбира, като се сравнят съставите на имуществените престъпления, където са предвидени като квалифициращ елемент. Дали вредите са обикновени или значителни се определя, като се сравни стойността на повреденото,унищоженото, разпиляното или запаленото обществено имущество със стойността на имуществото, което има в собственост или оперативно управление ощетеното държавно предприятие или учреждение, кооперация или обществена организация. От значение е обаче и абсолютният размер на вредата. Ако относителната й стойност е голяма, а по абсолютния си размер е незначителна, няма да има значителна вреда по смисъла на закона. Обратно, когато абсолютният размер на вредата е значителен, а в сравнение с огромната стойност на патримониума на ощетеното предприятие, кооперация или обществена организация е незначителна, ще е налице вреда, която ще квалифицира престъплението по-тежко.

Понятието "големи размери" е изяснено в т. 4 на раздел II от постановление № 3/70 г. и т. 13 на раздел II от постановление № 6/71 г. на Пленума на Върховния съд в смисъл, че се определя "преди всичко*(1) от паричната стойност" на предмета на посегателството. Голямото количество на стоките и вещите се взема предвид само доколкото заедно с паричната им стойност разкрива големи размери.

В чл. 242, б. "д" НК е употребено понятието "големи количества". То показва, че за определянето му от значение са само количествените показатели - килограмите, бройките, метрите, литрите и др. Паричната равностойност на предмета на престъплението няма онова значение, което има при определяне на понятията "немаловажни" и "значителни" вредни последици, "значителни вреди", "големи размери", "голяма стойност" и др. И по-малката левова равностойност може да квалифицира митническата контрабанда като престъпление по чл. 242, б. "д" НК, ако са пренесени през границата ни големи количества стоки без разрешение на митницата.
Забележка към параграф
2. С посочените постановления Пленумът на Върховния съд прие, че критерият за "големи размери" е еднакъв за най-масово разпространените престъпления - длъжностните присвоявания, грабежи и кражби на обществено и лично имущество. От това понятие за големи размери трябва да се изхожда и когато се преценява големият размер като признак на квалифицираните състави на останалите престъпления по чл. 212, ал. 3, чл. 231, чл. 233, ал. 2, чл. 250, ал. 2 и чл. 302, т. 4 НК. Този извод следва от обстоятелството, че законодателят употребява едно и също понятие, като влага в него еднакво съдържание. От друга страна, не е обществено оправдано за престъпленията с по-голяма обществена опасност, като длъжностни присвоявания, грабежи и кражби на обществено и лично имущество, да се изхожда от по-висока долна граница на паричната равностойност на предмета на престъплението, а за по-леките престъпления, като тези по чл. 233, ал. 2, чл. 231 НК и др. - от по-ниска граница. Едно такова третиране би наложило по-тежко санкциониране на тези, които са участвали в извършване на по-леки престъпления, и би облагодетелствало извършителите на по-тежки престъпления. То би довело и до различие при квалифицирането на последователно извършени деяния с един и същ предмет, когато те са отделни, самостоятелни престъпления, имащи квалифициран състав за "голям размер". Например, ако длъжностно лице, на което е поверена за пазене или управление чужда валута, присвои такава на стойност 2000 лв., ще носи отговорност за обикновено присвояване по чл. 201 НК, защото предметът на престъплението не е в голям размер. Ако обаче това лице след присвояването изнесе през границата на страната ни без разрешение на Министерството на финансите същата валута, ще отговаря за валутно престъпление в голям размер - чл. 250, ал. 2 НК. Оттук изводът, че понятието "големи размери" като квалифициращ признак е еднакво за всички престъпления. Различието при санкционирането за отделните престъпления ще зависи от санкцията, предвидена в закона за всяко престъпление, а не чрез възприемане на по-тежко квалифицирани състави, когато не са налице основания за това.

При разграничаване обикновените случаи на валутни престъпления по чл. 250, ал. 1 НК от тези, извършени в големи размери - чл. 250, ал. 2 НК, трябва да се изхожда само от левовата равностойност на предмета на престъплението, изчислена към момента, когато е извършено престъплението, защото според закона тя е от значение. Към този момент следва да се изчислява и левовата равностойност на чуждата валута, предмет на престъплението, като се взема за база курсът "продава с такса", определен от БНБ за продажба на чужда валута на гражданите, включително и с определената с РМС № 548 от 26.VII.1963 г. държавна такса. Този извод се налага поради установения в страната монопол само държавата да продава чужда валута. Когато гражданите нарушават валутния режим и се снабдяват с валута от местни или чуждестранни лица без разрешение на Министерството на финансите, трябва да отговарят за това, което биха платили, ако бяха спазили установения правен ред и биха закупили валутата от държавата. При приемането на официалния курс или курса, по който банката купува чужда валута от гражданите с премия, биха се облагодетелствали извършителите на валутни престъпления, а това не би ги възпряло да вършат нарушения на валутния режим и да вършат престъпления по чл. 250 НК.
Забележка към параграф
3. С чл. 250 НК законът защитава обществените отношения, свързани с правилното функциониране на установената в страната финансова и кредитна система. Този обект на защита се накърнява чрез нарушаване режима на сделките с валутни ценности и имуществата, поставени под валутен контрол със ЗСВЦВК , или чрез извършване на други непозволени действия с тези имущества. Валутният режим засяга и някои видове монети поради това, че съдържат благороден метал - злато и сребро. Това показва, че степента на засягане на валутната система ще зависи от реалното съдържание на вложения в монетите благороден метал. Същото следва да се изчислява по стойността на златото и среброто по държавни продажни цени на дребно, определени от Комитета по промишлеността и Комитета по труда и цените, съгласувано с Министерството но финансите, при приложението на т. 4 на 128-мо ПМС от 20.VI.1961 г., което и сега се прилага, защото не е отменено. Това е действителната реална цена по 4,80 лв.*(2) за грам чисто злато и 0,12 лв. за грам чисто сребро, установени официално от държавата. Ето защо ОСНК не намира основание да изостави даденото тълкуване на закона в решение № 65/62 г., ОСНК.

Цените, уговаряни от страните при сключването на сделките при свободно договаряне, не са твърди и не зависят от наличното количество на благородния метал. Те отразяват материалните възможности на страните, конюнктурните обстоятелства и др. Макар и да изразяват какъв е личният интерес на виновните, те не показват в каква степен е увреден обектът на посегателството - финансовата и кредитна система на страната. Неправилността на становището, че предметът на престъплението по чл. 250 НК трябва да се определи от цената, уговорена от страните по забранените сделки, най-ясно проличава когато тази цена е по-ниска от държавните цени на дребно, установени за количеството благороден метал, съдържащ се в монетите, предмет на сделките, защото подсъдимите ще се накажат по-леко, отколкото действително са засегнали с деянията си обществените отношения, които законът защитава. Неприемливо е и съображението, че по този начин на изчисляване следвало да се приеме, защото нямало друг начин за изземване на реализираната печалба. Това изземване следва да стане не чрез изкуствено по-тежко квалифициране на деянията, а чрез гражданскоправните последици на нищожните сделки поради противоречието на закона.

Някои видове монети, които имат историческа, археологическа, художествена, нумизматична и др. стойност, поради тези си качества често се превръщат от страните в стока, предмет на покупко-продажби, осъществени без разрешение на Министерството на финансите и Комитета за култура. Деянията на подсъдимите, извършени чрез тези сделки, могат да съдържат не само признаците на валутно престъпление по чл. 250 НК, но и на състава на престъплението по чл. 233 НК. Предметът на незаконната търговия обаче трябва да отразява действителната стойност на стоката, а тя не е равна на установените държавни цени на дребно за съдържащия се в момента благороден метал - злато и сребро. Тази стойност включва освен стойността на благородния метал допълнително и и историческата, археологическа, художествена, научна нумизматична и др. стойност. Съгласно т. 29 от Наредбата за добиване и преработване на злато, сребро и платина и сделките с тези метали и със скъпоценни камъни, тя се определя по официален ред на музеите. Следователно законът изключва възможността за установяването й инцидентно, само за наказателния процес със заключения на вещи лица, назначени от органите на предварителното производство, прокуратурата или съда. Музеите ще определят тази цена, като вземат компетентното мнение на съответните държавни институти, длъжностни лица или специално назначени от тях вещи лица. Трябва обаче да се изхожда от действителната стойност на монетите, а не от премиите, които музеите според отпусканите им кредити биха заплатили на гражданите, ако те предадат намиращите се у тях монети, имащи обществена стойност.
Забележка към параграф
4. Съгласно чл. 3, б. "д" ЗСВЦВК златото, среброто и платината в монети, слитъци, в суров и преработен вид и скъпоценните камъни са валутна ценност, когато са предмет на сделки между местни лица и чуждестранни лица или на внос и износ извън обичайните размери. В тези случаи сребърните монети са предмет на валутно престъпление по чл. 250 НК.

В чл. 32 ЗСВЦВК, когато е определено кои имущества са поставени под валутен контрол, е посочено изрично, че са забранени сделките със златни монети, злато, сребро и платина в слитъци, в суров и преработен вид, с изключение на разрешените с наредбата по чл. 31.

Съпоставката между чл. 3, б. "д" и чл. 32 ЗСВЦВК показва, че сребърните монети, макар и да са валутна ценност, когато са предмет на сделки между местни и чуждестранни лица или на внос и износ без разрешение на надлежните органи на властта, не са имущества под валутен контрол, затова могат да бъдат предмет на сделки, сключени между местни лица вътре в страната. Съображенията са, че държавата пуска в обръщение сребърни монети и ако всички сребърни монети се обявят за имущества под валутен контрол, те трябва да бъдат декларирани в седемдневен срок от влизане на закона в сила и да бъдат предадени за изкупуване от държавата. Вярно е, че с т. 19 от Наредбата за добиване и преработване на злато, сребро и платина и сделките с тези метали и със скъпоценни камъни е предвидено, че златните и сребърните монети и предметите от злато, сребро и платина с историческа, археологическа, художествена и научна стойност се предават на музеите. Продажбата на такива монети (без златните) на други учреждения, предприятия, организации и физически лица в страната става само с разрешение на Комитета за култура. Тази забрана засяга само част от сребърните предмети и не установява за тях валутен, а само нумизматичен контрол, който е отделен, самостоятелен и паралелно действащ контрол наред с валутния контрол. Той обаче не превръща сребърните монети в имущество под валутен контрол и не ги прави предмет на валутните престъпления по чл. 250 НК. Това е така, защото само ЗСВЦВК определя кои имущества са валутна ценност и кога те са имущество под валутен контрол. Подзаконните нормативни актове, които се издават по приложението на закона, имат за цел само да конкретизират нормите на закона и не могат да им противоречат, да ги изменят или да разширят приложното им поле. С тях не могат да се създават нови забрани, които не съществуват в закона, защото такава пречка е изискването за законоустановеност на престъплението - чл. 9, ал. 1 НК. От друга страна, както изрично е посочено в чл. 32 ЗСВЦВК, с подзаконните нормативни актове се определят само изключенията от забраната, т.е. кои сделки са разрешени. А известно е, че съгласно чл. 15, ал. 2 от Закона за нормативните актове, ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречи на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. Допуснатата нецелесъобразност в закона, като не са поставени под валутен контрол и сребърните монети, които са излезли от обръщение, може да се поправи само с изменение на закона, а не чрез разширителното му тълкуване, недопустимо за наказателното право. Оттук изводът, че сделките със сребърни монети между местни лица вътре в страната не са валутно престъпление по чл. 250 НК. Те могат да бъдат престъпление по чл. 233 НК, а ако не са налице признаците на това престъпление, ще се носи административна отговорност по Закона за паметниците на културата, ако сребърните монети имат историческа, художествена, археологическа, научна или нумизматична стойност и сделките с тях са извършени без разрешение на Комитета за култура.
Забележка към параграф
5. Сделките с предмет валутни ценности и имущества под валутен контрол са забранени от закона, ако не е дадено разрешение от Министерството на финансите. Те противоречат със закона - чл. 26, ал. 1 ЗЗД, и не пораждат правни последици, независимо дали страните са знаели, или не за забраните, установени в ЗСВЦВК. Валидни ще бъдат само тези сделки, които са сключени между купувачи по нищожни сделки и трети лица, след като вече е извършено валутното престъпление, но с разрешение на Министерството на финансите. При тях новият купувач е добросъвестен, тъй като е спазил установения ред за прехвърляне правото на собственост върху валутните ценности и имущества под валутен контрол, а неговата добросъвестност ще доведе съгласно чл. 78 ЗС до валидно прехвърляне правото на собственост върху движимата вещ, макар продавачът да не е собственик. Тъй като тези сделки са валидни, те водят до отчуждаване предмета на валутното престъпление, затова вместо същият следва да се отнеме в полза на държавата неговата парична равностойност. Останалите сделки, сключени без разрешение на Министерството на финансите, са нищожни и поради това предметът на престъплението остава в патримониума на продавача и трябва да се отнеме реално, независимо дали се намира у подсъдимия по делото или у трети лица, които не са привлечени към наказателна отговорност и не са подсъдими по делото. Понеже валутното престъпление се осъществява със сключването на забранената сделка, то съдът, който разглежда наказателното дело, като констатира, че е налице престъпление, може да обяви нищожността на сделката и да постанови предметът й да бъде отнет в полза на държавата. Не е необходимо един състав на съда, който разглежда наказателното дело да постанови присъда само за престъплението, а по граждански ред друг състав на съда наново да обяви нищожността на сделката, вече приета като престъпление с влязла в сила присъда.
Забележка към параграф
6. В чл. 424, ал. 1 НК е посочено, че ако деянието е по чл. 250, ал. 3 НК , се прилагат разпоредбите на гл. XXVIII НПК. С § 1 от изменението на други закони в ЗАНН се отменява гл. XXVIII НПК, а с алинея втора тази глава във всички нормативни актове се заменя със ЗАНН. В чл. 27, ал. 4 и 5 ЗАНН се съдържа забраната за заменяване на предвидените в закона административни наказания с по-леки по вид наказания и определяне на наказания под най-ниския предел на наказанието глоба и лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.

В чл. 11 ЗАНН, когато се изброява кои от разпоредбите на Наказателния кодекс се прилагат за административните нарушения, не се сочи, че това се отнася и за правилата по определяне на наказанията. Това показва, че законът е изключил приложението на чл. 55 НК по отношение на административните нарушения, включително и тези по чл. 250, ал. 3 НК, санкциите за които се налагат по ЗАНН.

-----------

*(1) С раздел втори, буква "в" на Постановление № 7 от 6.07.1987 г. на Пленума на ВС думите "преди всичко" са заменени с думата "единствено"

*(2) За държавните цени на дребно на благородните метали виж Заповед № Ц-90 от 6.X.1981 г. на Главно управление по цените, Държавния комитет по планиране и Министерството на финансите и сл. нормативни актове.

[hidden]

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 30.10.1998 Г. ПО Н. Д. № 1/1998 Г., ОСНК

Публикувано: Бюлетин съдебна практика на Върховния касационен съд, бр. 5-6 от 1998 г., пор. № 1

Председателят на Върховния касационен съд, на основание чл. 86, ал. 1 от Закона за съдебната власт е предложил Общото събрание на наказателните колегии да издаде тълкувателно решени по въпросите:
1. Кои са критериите при определяне на квалифициращите признаци "големи размери" и "особено големи размери" за различните видове престъпления?
2. Към кой момент трябва да бъде определена левовата равностойност на заместваните вещи или валута, за да бъде обусловена смекчена наказателна отговорност:
а)към момента на извършване на престъплението или
б)към момента на самото заместване?
Общото събрание на наказателните колегии на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид:
I. Законовото понятие "големи размери" е въведено за първи път в наказателноправната уредба през 1951 г., а "особено големи размери" - през 1968 г. Законодателят не е определял тези понятия, подобно на дадените обяснения в чл. 373 от отменения, съответно в чл. 93 от действуващия Наказателен кодекс.
Става дума за оценъчни признаци от състава на престъплението, за които е съществено, че правоприлагащият орган е длъжен сам да формулира понятие за тях, а след това да търси проявлението им във фактите. Така той разполага с повече свобода да съобрази своевременно и пълно промените и особеностите в обществените условия, при които се прилага законът, без да е необходима неговата промяна. В обсъждания случай използуването на двата оценъчни признака означава възможност за такава конкретизация в предмета на престъплението, която да съответствува на общоприетите в даден период житейски представи за "големи" и "особено големи" размери.
Точната квалификация изисква яснота кога предметът на престъплението е в посочените размери. До 1990 г. Върховният съд с няколко тълкувателни акта е утвърдил постоянна практика, че определяща за посочените квалифициращи признаци е единствено паричната равностойност на предмета на престъплението / вж. Постановления № 3/1970 г. - Пл., № 6/1971 г. - Пл., № 8/1978 г. - Пл./, както и че този критерий е еднакъв за всички престъпления /вж. Т. р. № 6/1973 г. - ОСНК. Що се отнася до конкретната величина на двата признака, Върховният съд в практиката си по отделните дела се е придържал към границите от 5 000, съответно 10 000 лева.
В периода след 1990 г. обезценяването на лева направи непригодни двете стойности. За да отговори на новите икономически условия и за да избегне различията в съдебната практика, Върховният касационен съд е полагал усилия да осъвременява посочените величини, като е отчитал равнището на обезценяване на лева. Общото събрание на наказателните колегии счита този подход за правилен, тъй като двете стойности са утвърдени в практиката и няма пречки да се използуват след съответно редуциране. Подходът е приложим и понастоящем, но е необходимо още да се посочи съотношението, в което да се извърши осъвременяването.
Възможните решения да следните:
а) да се продължи досегашната практика, като се използува или съотношението, в което се е променила самата равностойност на предмета на престъплението, или съотношението и с инфлационния индекс, обявяван периодично от Националния статистически институт;
б) да се съобразят промените в чл. 218б/ДВ, бр. 10/1993 г./ и на чл. 93/новата т. 14 - ДВ, бр. 62/1997 г./ на Наказателния кодекс, и като измерител да се използува минималната работна заплата. Според общото събрание на наказателните колегии трябва да се предпочете второто решение, не само защото такъв е подходът на законодателя, а защото минималната работна заплата, макар непряко - поради зависимостта й от други фактори - отразява в голяма степен състоянието на икономиката, а оттук - степента на обществена опасност на престъпните посегателства. Важно значение има обнародването в Държавен вестник на постановлението, с което Министерският съвет определя размера на минималната работна заплата. Съотнасянето с последната има още едно преимущество. Минималната работна заплата е определяна и по времето, когато са възприети размерите от 5 000 и 10 000 лева. Тогава първата се е равнявала на около 70, а втората на около 140 минимални работни заплати. Тези числа, независимо, че са условни, засилват обективността на мярката.
Посоченият брой минимални работни заплати се различава от приетия в т. 14 на чл. 93 от Наказателния кодекс, но критерият на законодателя не може да бъде механично прилаган и за другите, извън данъчните престъпления. Щом като в разпоредбата изрично е казано, че броят минимални работни заплати се отнася до "данъци" в съответните размери, очевидно е предназначението й да поясни признаци на престъпления само против данъчната система. Същият извод се налага от едновременното създаване на чл. 93, т. 14 и на разпоредба е на Особената част на Наказателния кодекс, посветени на престъпленията против данъчната система чл. 255 - 260/.
II. Поводът за исканото тълкуване и тук е свързан с обезценяването на лева след 1990 г., довело до това, предметът на престъплението да има една равностойност по време на извършването му и по-висока в последствие.
Нормите в Особената част на Наказателния кодекс, които предвиждат смекчена наказателна отговорност при връщане или заместване предмета на престъплението, целят: 1) да стимулират дееца към такова поведение, поради което се наричат още поощрителни; 2) да обезщетят пострадалия. Поисканото тълкуване изисква да се съобрази зависимостта между двете цели, в смисъл деецът да се стимулира да възстанови нарушеното от него имуществено състояние и пострадалият да получи в натура отнетото или равностойността му, така че да може да си го набави. Посочената зависимост е в основата и на предишни задължителни тълкувания на Върховния съд, според които "Внасянето или заместването може да бъде направено както от виновния така и от всяко друго лице. Ако е направено от един или няколко от съучастниците, това ползува всички", както и че "Не могат да бъдат замествани вещи, предмети или ценности, които поради особените си качества или свойства са незаместими" /П. № 3/1970 г. - Пл., р. IV, т. 5, абз. 1 и 7/.
С целта да се обезщети напълно пострадалият може да се обясни още едно тълкуване на Пленума на Върховния съд: "Ако присвоените вещи или ценности са частично похабени след присвояването, трябва да се замести и похабената част" / т. 3, абз. 2 от цитираното постановление/. Този извод отразява и правния принцип, че никой не трябва да се облагодетелствува от неправомерното си поведение. Ако не възстанови и похабеното, деецът ще се окаже в изгодното положение да върне по-малко от онова, което е отнел. Резултатът би бил такъв и ако след извършване на престъплението се е променила равностойността на неговия предмет, но деецът го замества в по-ниския размер. Това е недопустимо с оглед изтъкнатия принцип и изисква на поставения в предложението въпрос да се отговори, че: за да се приложи смекчената наказателна отговорност при заместване предмета на престъплението, левовата му равностойност трябва да е такава, с която пострадалият да може реално да бъде обезщетен в пълен обем. Поради това, ако към момента на извършване на престъплението левовата равностойност е по-висока, тя подлежи на заместване, макар при заместването да е по-ниска и обратното - ако при възстановяването на вредата след престъплението стойността се е увеличила, следва да бъде внесен увеличеният размер. Сходна хипотеза в областта на финансовия контрол е решена аналогично от законодателя: "Вреда, причинена във валута, се възстановява в същата валута или в левове по най-високия централен курс на Българската народна банка към деня на причиняването, откриването или възстановяването" /чл. 26 от Закона за държавния финансов контрол/.
Даденото тълкуване не противоречи с други принципи на наказателната отговорност и по-специално за момента на възникването й. Моментът на извършване на престъплението не променя значението си в тази насока, включително при определяне размерите на неговия предмет като "обикновени", "големи" или "особено големи". Като част от предмета на доказване в наказателното производство, въпросът за "размера на вредите, причинени с деянието" /чл. 82, т. 2 НПК/, може да бъде поставен по всяко време на делото. Ако деецът иска да бъде наказан по-леко, не трябва да упражнява правото си за сметка на увредения.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Общото събрание на наказателните колегии, на основание чл. 84, т. 2 от Закона за съдебната власт

РЕШИ

1. При определяне квалифициращите признаци "големи размери" и "особено големи размери" за различните видове престъпления, ако друго не е посочено в закона, критерият е паричната равностойност на предмета на престъплението, която надхвърля седемдесет, съответно сто и четиридесет пъти установената в страната минимална работна заплата.
2. При заместване на предмета на престъплението, за да се приложи смекчената наказателна отговорност, левовата му равностойност трябва д а се определи по по-високия размер - към момента на извършване на престъплението или към момента на заместването.

[Гост.]

viewtopic.php?p=360669#p360669

Ето и самото решение, а и темата по която е пейстнато.

А, за 330 се определя не по данъчна оценка, а по оценка на вещо лице. Разбира се, не ви казвам нищо ново.