ТР на ВКС във връзка с приложението на чл. 78а НК?

[mishi_83]

Колеги, някой може ли да качи тук ТР на ВКС във връзка с приложението на чл. 78а НК?

Наскоро попаднах на него, но в момента не мога да го открия

Благодаря предварително!

[lexy21]

Дали Ви върши работа това?

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2 ОТ 29.11.2007 Г. ПО Т. Н. Д. № 2/2007 Г., ОСНК НА ВКС


Публикувано: http://www.vks.bg
ПРИ НАЛИЧИЕТО НА ОГРАНИЧЕНИЕТО ПО ЧЛ. 78А, АЛ. 6 НК (ДВ, БР. 75/2006 Г.) "ДЕЕЦЪТ Е БИЛ В ПИЯНО СЪСТОЯНИЕ" ИНСТИТУТЪТ НА ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ С НАЛАГАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ Е НЕПРИЛОЖИМ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА ПО ЧЛ. 343Б, АЛ. 1 НК И КОГАТО ЗАКОНОВИТЕ ПРЕДПОСТАВКИ В ЧЛ. 78А, АЛ. 1 - АЛ. 5 НК СА НАЛИЦЕ.

Чл. 78а, ал. 1 - ал. 5 НК

Чл. 78а, ал. 6 НК

Чл. 343б, ал. 1 НК



Докладчик: съдията Савка Стоянова
Главният прокурор на Република България и министърът на правосъдието на основание чл. 124, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт са направили искане за приемане на тълкувателно решение, с което Общото събрание на наказателната колегия във Върховния касационен съд да отговори на въпроса:

При наличието на ограничението по чл. 78а, ал. 6 НК - "деецът е бил в пияно състояние", приложим ли е институтът на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за престъпленията по чл. 343б, ал. 1 НК, когато законовите предпоставки по чл. 78а, ал. 1 – ал. 5 НК са налице.

Исканията за приемане на тълкувателно решение са предизвикани от противоречивата съдебна практика, последица от различното тълкуване на посочените правни норми. Някои съдилища приемат, че за престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК институтът "Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание" не се прилага, поради обстоятелството, че и в този случай пияното състояние на дееца е имплицитен елемент на фактическия състав на престъплението. Други - че ограничението по чл. 78а, ал. 6 НК се отнася само за резултатните престъпления, при които "пияното състояние" на дееца съставлява допълнителен квалифициращ признак на състава на престъплението.

Общото събрание на наказателната колегия във Върховния касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Систематичното място на престъплението по чл. 343б НК в Глава ХІ "Общоопасни престъпления", Раздел 2- ри "Престъпления против транспорта" определя и обществените отношения, които са непосредствен обект на защита. Съобразявайки обективния факт, че голяма част от пътнотранспортните престъпления се извършват от водачи, употребили алкохол, с изменение на закона (ДВ бр. 50/1995 г.) законодателят е криминализирал самото управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда (чл. 343б, ал. 1 НК). Изпълнителното деяние се изразява в управляване на моторно превозно средство от водач с посочената концентрация на алкохол в кръвта, без да се изисква причиняване на определен резултат. Отсъствието на признаци относно престъпния резултат означава, че съответното престъпление е формално и е довършено с осъществяване на изпълнителното деяние.

Наистина изразът "пияно състояние" се съдържа изрично като допълнителен квалифициращ признак само в някои резултатни престъпни състави от Особената част на НК (чл. 343, ал. 3 НК, чл. 123, ал. 3 НК). Въпреки това не може да се приеме, че пияното състояние на дееца не е елемент и от фактическия състав на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК. Точно такова състояние на водача на моторно превозно средство, макар и формулирано по друг начин, се съдържа имплицитно като елемент от обективната страна на деянието.

Няма никакво основание да се приеме, че словесното различие обосновава различие и в съдържанието на понятията "пияно състояние", "концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда" (чл. 343б, ал. 1 НК) и "концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда"(чл. 343б, ал. 2 НК). Използвана е само различната законодателна техника, за да се обозначи конкретно състояние на престъпния деец.

Действително, както в чл. 93 НК, така и в други нормативни актове липсва легално определение на понятието "пияно състояние". Тази празнота е запълнена с дадените задължителни указания в Постановление № 1 от 17.01.1983 г. на Пленума на ВС, от които настоящият състав на ОСНК на ВКС не намира никакво основание да отстъпва. С посочения тълкувателен акт е прието, че водачът на моторно превозно средство винаги е в "пияно състояние", когато в кръвта му има алкохолно съдържание не по-малко от 0,5 на хиляда. Тази минимална концентрация на алкохол в кръвта е достатъчна, за да обоснове квалификация за "пияно състояние" на дееца. Изхождайки от медицинската наука, Пленумът е приел, че когато по надлежния ред е установено наличие на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, дори и да не са налице външни прояви на опиване, водачът не е годен безопасно да управлява МПС. Следователно единственият критерий за определяне на съдържанието на понятието "пияно състояние" на дееца е количествен.

Въпреки че чл. 343б, ал. 1 НК е въведен през 1995 г., а чл. 78а, ал. 6 НК в настоящата редакция е от 2006 г. и с нея за първи път в норма от общата част на Наказателния кодекс се използува изразът "деецът е бил в пияно състояние", дадените с Постановление № 1/1983 г. на Пленума на ВС задължителни указания във връзка с понятието "пияно състояние" следва да се отнасят до всички престъпления, при които това състояние е елемент от фактическия им състав. Без значение е дали той е обективен признак от състав, който сам по себе си обуславя наличието на самото престъпление, или е допълнителен квалифициращ признак към основен състав, обуславящ по-тежка наказуемост.

Волята на законодателя, въплътена в променената алинея 6 на чл. 78а НК (ДВ, бр. 75/2006 г.), е ясна - да се изключи приложимостта на института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за някои престъпни посегателства, при които по-благоприятното третиране на съответните извършители е обществено неоправдано. Тълкуваната норма е в Общата част на Наказателния кодекс и затова би следвало да се отнася за повече от едно от престъпленията, установени в Особената част на кодекса. Ако се приеме противоположната теза, че нормотворческата идея е била от приложното поле на чл. 78а, ал. 1 НК да се изключат само онези престъпления, в които пияното състояние на дееца е допълнителен квалифициращ признак на обявено за престъпно друго деяние, би се стигнало до нелогичния резултат, че към момента на въвеждането му посоченото изключение се е отнасяло единствено за причиняването на средна телесна повреда при осъществено престъпление по транспорта. Това е така, защото за всички останали престъпления, при които пияното състояние на дееца представлява допълнителен обективен признак на деянието, биха били налице другите, ограничаващи приложното поле на чл. 78а, ал. 1-5 НК основания, свързани с характера на причинения резултат - смърт или тежка телесна повреда. И от тази гледна точка ОСНК във ВКС намира, че действителното намерение на законодателя е било да изключи освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание винаги, когато "пияното състояние" на дееца буквално или имплицитно се явява елемент на престъпния състав не само на едно, а на неограничен брой престъпления.

Поради изложените съображения и на основание чл. 124, ал. 1, т. 1 ЗСВ Общото събрание на наказателна колегия във Върховния касационен съд

РЕШИ:

При наличието на ограничението по чл. 78а, ал. 6 НК (ДВ, бр. 75/2006 г.) "деецът е бил в пияно състояние" институтът на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е неприложим за престъпленията по чл. 343б, ал. 1 НК и когато законовите предпоставки в чл. 78а, ал. 1 – ал. 5 НК са налице.

[kalahan2008]

http://www.vks.bg/vks_p10_05.htm

[mishi_83]

Много благодаря и на двамата
Задължен съм ви

Лека и спокойна вечер

[mishi_83]

Един въпрос..

"пияното състояние" трябва ли да бъде елемент от състава на съответното престъпление или въпросът е фактически?

[pokerman]

Въпреки това не може да се приеме, че пияното състояние на дееца не е елемент и от фактическия състав на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК. Точно такова състояние на водача на моторно превозно средство, макар и формулирано по друг начин, се съдържа имплицитно като елемент от обективната страна на деянието.

Чети решението

[mishi_83]

Въпреки това не може да се приеме, че пияното състояние на дееца не е елемент и от фактическия състав на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК. Точно такова състояние на водача на моторно превозно средство, макар и формулирано по друг начин, се съдържа имплицитно като елемент от обективната страна на деянието.

Чети решението

Здравей, колега
Решението съм го чел много пъти, но въпросът ми е дали "пияното състояние" следва да е елемент от юридическия(не визирам чл. 343б, ал. 1 НК) или от фактическия състав, защото не винаги има съвпадение между ФС и ЮС

П.П. Апропо.. има резултати по семейно

[pokerman]

извън чл. 343б, ал. 1 НК е как да го нарека " Квалифициращо обстоятелство" , което предполага по-тежко наказание, а ако не е споменато в състава на съответното престъпление е отегчаващо отговорността обстоятелство.

П.П. Да взел съм си семейното и се радвам, че завърших семестриално

[mishi_83]

извън чл. 343б, ал. 1 НК е как да го нарека " Квалифициращо обстоятелство" , което предполага по-тежко наказание, а ако не е споменато в състава на съответното престъпление е отегчаващо отговорността обстоятелство.

Хм.. колега, явно няма да се разберем

Въпросът ми е друг и се отнася до приложението на чл. 78а НК. Дали изпозлвания израз "пияно състояние" в ал. 6 е признак от състава на ЮС на дадено престъпление, или е достатъчно да принадлежи само към ФС?

Явно аз не мога да си формулирам въпроса правилно

[kpavlova]

Аз мисля следното по спора ви :
Ако юридическият състав е законният състав, престъпният състав- по НК, а фактическият състав - означение за конкретното деяние, което по признаци съответства на състава по НК / в практиката понякога се говори за фактически състав на прeстъплението =законния състав по НК-така пише и в Пост.горе/, то чл.78 а, ал.6 се прилага/ ще рече чл.78 а не се прилага / ако пияното състояние е елемент от
1.обект.страна на основния състав/ това е само 343б/
2. от обект.страна на квалифициран състав/ привил.с пияно състояние няма/
Задължително е съставомерен признак.
чл.78 а няма предвид пияното състояние като несъставомерно отегчаващо обстоятелство.
Хулиганството в нетрезво състояние по основния състав може да мине по чл.78 а.

[pokerman]

Интересно Аз си мислех точно обратното. Павлова благодаря за внесената яснота

[kpavlova]

Поправих си каквото трябва, де .Чл.78 а - от първа до пета алинея - не се прилага, т.е. не се освобождава дееца, при пияно състояние като ел.от основния състав и като ел.от квалиф.състав.

[mishi_83]

Аз мисля следното по спора ви :
Ако юридическият състав е законният състав, престъпният състав- по НК, а фактическият състав - означение за конкретното деяние, което по признаци съответства на състава по НК / в практиката понякога се говори за фактически състав на прeстъплението =законния състав по НК-така пише и в Пост.горе/, то чл.78 а, ал.6 се прилага/ ще рече чл.78 а не се прилага / ако пияното състояние е елемент от
1.обект.страна на основния състав/ това е само 343б/
2. от обект.страна на квалифициран състав/ привил.с пияно състояние няма/
Задължително е съставомерен признак.
чл.78 а няма предвид пияното състояние като несъставомерно отегчаващо обстоятелство.
Хулиганството в нетрезво състояние по основния състав може да мине по чл.78 а.

Благодаря ти за мнението
Явно трябва да престана да бъда буквояд и да започна да мисля по-логично

И все пак мисля си, че не е правилно да се слага = между факт. състав и юрид. (законов) състав. Напълно възможно е един ФС да изпълва признаците на даден ЮС т.е. да е налице съставомерност и въпреки това да притежава и ред други (несъставомерни) признаци. Може би това провокира объркването ми

[zver4e]

А може би объркването ти се провокира от това,че не си запознат с елементарни понятия
P.S. Sorry че съм по-остра от нужното

[plamena26]

Честита коледа на всички!
В момента умувам върху следната възможност.Производството е по чл.378 НПК, районния съд се е произнесъл по чл.4, т.1 на същия текст.Обвинението е било по чл.316 вр. чл.308, ал.1 НК.Подадена е жалба от защитника.При разглеждане на делото въззивния съд установява че не се касае за документ, а за удостоверителен знак и намира че е извършено престъпление по чл.276, ал.2 НК.В практиката на ВС е повдиган въпроса за възможността да се наложи наказание за по-леко наказуемо престъпление, без промяна на фактическите обстоятелства в обвинението и то точно по тези текстове.
Ако бяхме по общия ред няма проблем, но може ли в производството по глава 28 това да стане.Имам предвид забраната на чл.378, ал.3.Съдът се произнася по фактическите положения, посочени в постановлението.В литературата е споменато че съдът не може да освободи от НО обвиняемия за деяние, което не е описано в постановлението.Да но това деяние е описано, просто прокурора го е квалифицирал по друг начин..
Има голямо значение промяната тъй като ще се приложи чл.78а, ал.5, предвид факта че деянието е наказуемо само с глоба от 100 до 300лв. и съответно наложената от РС глоба от 1 000лв. ще бъде намалена.

[portokal]

Според мен както може в "общото" производство, така не може да не може и по реда на гл. 28.

Аз пък се чудех - ако въззивната инстанция в такова производство реши да "осъди" оправдан, да оправдае "осъден" (т.е. освободен по реда на 78а) или да квалифицира деянието по по-тежък състав, за който е имало обвинение, за това решение ще важат ли правилата за "нова присъда". Т.е. въззивният съд веднага след заседанието ли трябва да се произнесе с решението си, макар че е решение, а не присъда (съответно, ако проспи възможността - да насрочи ново заседание), или може в 30-дневния срок.
Та исках да кажа, че в производствата по глава 28 според мен определено трябва да си важат всички правила на общото производство: произнасяне веднага в случаите на нова "присъда", признаване за виновен по по-лекия състав в твоя случай и т.н. Особено за второто няма съмнение, мисля. Няма друг начин.

[portokal]

П.П. Както и сама казваш, тук фактическите положения са ти описани в постановлението.
Струва ми се (но може да греша ), че няма нищо различно от произнасянето по обв. акт - нали и там се произнасяш в рамките на фактическите положения, описани в обвинителнтия акт, освен ако нямаш междувременно изменение на обвинението, разбира се.

[plamena26]

Не съм имала такъв случай в практиката, но според мен в случая за който говориш, произнасянето следва да е с присъда, а не с решение.В глава 28 няма особено правило за акта на въззивния съд.Решава се по същество въпроса за виновността на обвиняемия.Така че този акт следва да си е присъда и да важат всички правила за "нова присъда".На тази мисъл ме навежда и чл.346, т.2 НПК.Казано е че новите присъди, постановени от окр. съд като въззивна инстанция, освен тези с които деецът е освободен по 78а.Така мисля .
Иначе в случаите в които си има обвинителен акт, но съда реши че трябва да се приложи чл.78а, тогава е 100% с присъда и има постановление по този въпрос.

[marmarinov]

Честита Коледа и от мен колеги с пожелание за здраве, усмивки и добра реализация. Не разбрах с точност въпроса на Пламена 26, и с риск да сбъркам в отговора, ще го споделя Диференцираните процедури по НПК, каквито са тези по глави 27 ,28 и др. са приложими само за първа инстанция и взаимно се изключват като приложение. Така, че за възивната инстанция остава да се произнесе по правилното приложение на материалния закон, в това число и ако има основание за прилагане на чл.78а от НК.

[plamena26]

И пак казус по 78а.При обвинение по 343, ал.1, б.а за причинени значителни имуществени вреди, застрахователят е възстановил вредите на пострадалия в пълен размер.При положение че това не е станло за сметка на извършителя, следва ли да му се откаже приложение на 78а.Ако той иска да възстанови вредите, но те вече са възстановени от застрахователя следва че му се отказва възможност да ги поправи.Ако го направи пък се стига до неоснователно обогатяване на пострадалия, които ще получи 2 пъти обезщетение за една и съща вреда.
И още нещо когато за наказанието е предвидено само глоба примерно по 207 НК от 100 до 300 на основание 78а, ал.5 размерът на адм. наказание не може да надхвърля тази глоба.Тоест има се предвид че не може да е над 300 лева или горницата на глобата, но може ли да се наложи примерно 100, както това е направено тук:
РЕШЕНИЕ ОТ 17.12.2004 Г. ПО НАХД № 917/2004 Г. НА КЮСТЕНДИЛСКИ РАЙОНЕН СЪД


Докладчик: съдията Бисер Цветков
По реда на чл. 414а от НПК е постъпило постановление на Районна прокуратура - гр. К., с предложение да бъде освободена от наказателна отговорност В. Д. С. от гр. К., за извършено от нея престъпление по чл. 207, ал. 1 от НК, като й бъде наложено административно наказание по правилата на чл. 78а от НК.

Съдебното производство е проведено в отсъствие на страните по правилото на чл. 414г, ал. 1, изр. 2 от НПК.

Кюстендилски районен съд, след като събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна и след обсъждането им поотделно и в тяхната съвкупност и по реда и при условията на чл. 16, чл. 301 и сл. от НПК, приема следното:

На 21.04.2004 г., около 16:00 ч., св. Т. П. била в аптека в гр. К., ул. "Ц. О." № Х. П. се сблъскала с други купувачи в аптеката и проверила съдържанието на чантата си, като установила, че липсва мобилен телефон марка "Сименс", модел "А 50". Телефонът бил намерен в аптеката от обвиняемата В. С., която през месец май го дала на своя внук С. Д. Д. занесъл апарата в гр. С., където го ползвал и неговият служител И. Г. На 13.09.2004 г. Д. предал доброволно мобилния телефон на органите на досъдебното производство.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните в досъдебното производство доказателства.

При установената фактическа обстановка съдът намира, че обвиняемата е виновна за извършването на деянието, за което е привлечена към наказателна отговорност. Съставът на чл. 207, ал. 1 НК инкриминира несъобщаването в едноседмичен срок от дееца за намерена чужда вещ. Изпълнителното деяние е съчетание от действие и бездействие. Необходимо е деецът да намери вещ и да не съобщи за нея. Срокът на бездействието е не по-малко от 7 дни. От обективна страна е необходимо съобщаването да не е извършено на собственика, на властта или на този, който е изгубил вещта. Предмет на престъплението е чужда движима вещ. Легалната дефиниция на понятието "движима вещ" се съдържа в чл. 110, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗС.

От субективна страна деянието е възможно само при умисъл. Интелектуалния момент на умисъла включва представи у дееца, относно обстоятелството, че е намерена движима вещ, която не е собствена за дееца и за факта на несъобщаване за вещта на собственика, на властта или на изгубилия вещта.

В конкретния казус обвиняемата е осъществила изпълнителното деяние на престъплението по чл. 207, ал. 1 от НК. С. е намерила чужда (на св. П.) движима вещ и не е съобщила за нея на собственика, на властта или на изгубилия вещта.

В контекста на изложеното и по правилата на чл. 414г, ал. 4, т. 1 съдът ще признае обвиняемата за виновна в извършването на престъпление по чл. 207, ал. 1 от НК и ще я освободи от наказателна отговорност с налагане на административно наказание "глоба". Обвързан от нормата на чл. 78а, ал. 5 от НК, съдът не може да наложи административно наказание "глоба" в размер по-голям от този на наказанието "глоба", предвидено за конкретното престъпление, а именно от 100 до 300 лева. При индивидуализирането на административното наказания съдът взе предвид обстоятелството, че деецът е пенсионер и е признала вината си на досъдебното производство, поради което намира за справедлив размер на наказанието "глоба" 100 лева.

По реда на чл. 169, ал. 2 от НПК на обвиняемата ще се възложат и направените в наказателното производство разноски в размер 25 лева.

Воден от горното и на основание чл. 414г, ал. 4, т. 1 от НПК, Кюстендилският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА В. Д. С., родена на 25.10.1934 г. в гр. К., живееща в същия град, българка, български гражданин, омъжена, неосъждана, с основно образование, пенсионер, ЕГН: ХХХХ за виновна в това, че на 21.04.2004 г., в гр. К., в аптека на ул. "Ц. О." № Х е намерила чужда движима вещ - мобилен телефон, марка "Сименс", модел "А 50" и в продължение на една седмица не е съобщила за нея на собственика, на властта или на този, който го е изгубил - престъпление по чл. 207, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 и ал. 5 от НК я освобождава от наказателна отговорност и й налага административно наказание "глоба" в размер 100 лева.

На основание чл. 169, ал. 2 от НПК осъжда В. Д. С. да заплати направените в наказателното производство разноски в размер 25 лева по сметка на РПУ - К.

Решението може да се обжалва и протестира пред К. ОС в 15- дневен срок от съобщаването му.