Разпоредително заседание

[kpavlova]

и изпрати делото не на съответния прокурор,а на съответния тъжител тъй като тъжителя изпълнява прокурорските функции по ЧХД.

Ами много му нарушихме правата на частния тъжител.
Акад.Павлов е писал в учебника си ,че съдът изпраща на на компетентния съд в случая/ писал го е без да се мотивира /
ВКС се е занимавал с подсъдност на ЧХ само по въпросите на спорове за местна подсъдност.
ЧТ е гражданин, лице, пострадало от престъплението, сезирало съдът с искане едно конкретно ЧХ пр-е да се накаже и в конкретния случай.Да се прекрати и върне на ЧТ означава да се върне ЧТъжба.Много е вероятно това да стане и след 6 м срок/ макар там
чл.81, ал.3 НПК по аналогия и що годе трайната практика да спаси положението/Констутиц.правомощие на прокурора е да повдига и поддържа обвинение.Ако между съд и прокуратура възникне "спор" - относно характера на деянието/ЧХ или ОХ/, такова с по-лека или по -тежка квалификация, съдът се произнася с необжалваемо определение по чл.287, ал. 7 и по чл.288, ал. 1 ,т. 2 Прокуратурата решава дали да внесе ОА.Съдът не може да даде указания в смисъл внесете ОА.Прокурорът обаче е държавен обвинител.Той е професионален обвинител.Той има право и задължение.ЧТ не е такъв.Да повдига и поддържа Ч обвинение е негово суб.право, а не задължение.Като суб.право е диспозитивно, упражнява се доколкото и както титулярът намери за добре.С подаването на ЧТ до некомп.съд това право обаче е вече валидно упражнено.Бидейки гражданин, защитаващ свои суб.права в процеса, следва да получи дължимото съдействие и средства за защита на правата си - каквото връщането на тъжбата не е, в конкр.случай.Изпращането на делото на прокурора прекр.съдебното, но не и наказателното производство.Изпращането ЧТ на тъжителя води до прекратяване на съдебното пр-во, респ.едновременно и на наказателното производство за това престъпление.
Крив малко довод - но аргумент и от чл.42, ал.3 - ако се намери че делото не е подсъдно на съд изобщо, а на друг орган, тогава и само тогава съдът може да прекрати наказателното производство и да го изпрати другаде/ не на прокурор и друг съд/.А в случая съд е компетентния орган.
Въпросът за подс.на съда се определя от самия него, независимо от волята на страните, и то предварително.Но неговото решаване не може да доведе до прекр.на наказат.производство, а на съдебното.
Е, така си мисля аз.

[plamena26]

Прочетох че в учебника на Павлов ,пише точно така.Сравних стария НПК и новия и в двата никъде не пише че задължителен реквизит на тъжбата е съдът до който се подава.Така че ,не може да му се върне заради порок в тъжбата.Да приемем че следва директно на по-горния съд да се изпрати-пак следва да е на основание чл.42,ал.2,а не ал.3.Защото там става дума за други органи.Вярно че в ал.2 се казва съответния прокурор,обаче след като липсва такъв в ЧХД,директно тъжбата следва да отиде в съда.
Междувременно ,мислите ли че ако дело срещу непълнолетен се разглежда от съдия и двама съдебни заседатели, и заседателите на са учители или възпитатели ,както казва чл.390,ал.2 НПК имаме съществено процесуално нарушение.Също и неуведомяване на родителите за предевяване на непълнолетен по 389 НПК,съставлява ли основание за връщане на делото на прокурора на основание 248,ал.2,т.3.