forum.lex.bg

Здравейте, имам молба, ако може някой да ми помогне за решаването на наследния казус:
[i]Водачът на X управлява автомобила си и преминава през кръстовище при червена светлина на светофара. В автомобила пътува и лицето Y. След като е преминал през кръстовището, водачът е спрян за проверка от орган на КАТ. При извършената проверка е взета проба за наличието на алкохол в кръвта на водача, като е установено съдържание от 0.8 промила. Установено е също, че както и водача, така и пътника Y са били без предпазни колани. За установяване на нарушенията служителят на КАТ съставя акт, който X отказва да подпише, като твърди, че не е извършил посочените в акта нарушения – “преминаване на червено” и “управление на МПС без предпазен колан”. Служителят на КАТ отнема свидетелството за правоспособност на водача поради съдържанието на алкохол в кръвта над допустимата норма и удостоверява отказа на X да подпише акта с подписа на свидетел – лицето Z, което случайно преминава по улицата. В срок от един месец след съставянето на акта на водача X е издадено наказателно постановление за извършените нарушения “управление на МПС след употреба на алкохол над допустимата норма”, “преминаване на червена светлина” и “управление без предпазен колан”,с което са му наложени административни наказания “лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година” и “глоба от 300 лева”. Тъй като след съставяне на постановлението X не е бил открит на посочения адрес, наказващия орган е отбелязал на постановлението, че нарушителя не може да бъде открит на адреса и посочил дата на отбелязването. Две седмици след датата на отбелязването X получава на същия адрес писмо, с което е уведомен за наложеното наказание и подава жалба до Районния съд, с която иска отмяна на същото.

Въпросите ми са следните:
1)Спазени ли са изискванията на ЗАНН при издаването на акта от служителя на КАТ?; ако не са, посочете какви са допуснатите процесуални нарушения.

2) Нарушени ли са изискванията на ЗАНН при издаването на наказателното постановление?; какво нарушение е допуснато?
3) Ще се приеме ли, че постановлението е редовно връчено? Обяснете защо.

Ще бъда благодарна за всяка помощ....

А ти какво ще правиш , ако ти отговорим на въпросите ? Че чак и да мотивираме отговорите

въпрос № 1 - чл. 43, ал. 2 ЗАНН
вапрос № 2 - не са нарушени изискванията на ЗАНН
въпрос № 3 - чл. 58, ал 2 ЗАНН

Не мога да разбера защо всеки който сгази лука в България, вместо да си признае грешката, да си плати глобата и да си прави сметката как ще я кара по-нататък, трябва да скъса и своите и на околните нерви, с възможно най-обструктивното поведение на което е способен. Че и после да претендира че не са му спазени правата !

В отговор на въпроса Ви госпожо, доколкото става ясно от изложеното, няма допуснати процесуално- и материално-правни пороци при издаването на акта за адм. нарушение и при наказателното постановление и последното е редовно действащо.

Правото да обжалвате един административен акт е Ви е конституционно гарантирано. Искам обаче да Ви попитам, ако приятелят Ви, както си кара с 0.8 промила беше блъснал дете на улицата, дали щяхте да имате същото дебелоочие и хъс да обжалвате присъдата на съда ???

Благодаря на тези, които са ми отговорили. Искам само да уточня, че това не е реален случай, а става дума за изпитен казус, което естествено не прави положението по-добро ....
Аз смятам, че все пак има нарушение при издаването на наказаталното постановление, защото при съставянето на акта за установяване на нарушението са констатирани две нарушения, докато след това с наказателното постановление се налагат наказания за три нарушения. Доколкото разбрах от ЗАНН наказание може да се налага само за адм. нарушение, което е било установено с акт за това. В този случай не е ли допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон?
Не съм юрист и се извинявам, ако не се изказвам точно ...

Колежке, искам първо да Ви се извиня за нравоучителния тон... Sorry !

Такаа... Сега, щом е за чистата наука..
Според мен нещата стоят така: Вярно е че наказателно постановление (НП) може да се издаде само въз основата на редовен Акт за административно нарушение, освен в слуаите на чл. 36 ал. 2 ЗАНН, който не е релевантен в конкретния случай.
До колкото разбирам в случая нарушението "управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта по-голяма от допустимата" не е отбелязано в акта, който е написан на место.

Искам да ви обърна внимание, обаче че това нарушение се установява по специфичен ред, а именно по ред определен от министъра на вътрешните работи, министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието ( чрез кръвна проба) съгласно чл. 174 ал. 4 ЗДвП. Това е нещо, което чисто практически отнема време, но след като изследванията евентуално покажат концентрация по-висока от допустимата, може да бъде издадено наказателно НП за това нарушение въз основата на друг акт за административно нарушение съставен по реда на чл. 40 ал. 4 ЗАНН, тоест въз основа на официален документ без присъствието на свидетели.

От друга страна водачът е задължен да даде проба за алкохол по определения ред по силата на административно-наказателната разпоредба на чл. 174 ал 3 ЗДвП. Така, че ако водачът откаже няма да му бъде търсена огтоворност за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата, но ще бъде наказан по силата на чл. 174 ЗДвП.

Не претендирам за абсолютна точност в изложението си , но се надявам да съм ви бил полезен.
Поздрави !

Ако актосъставителят е описал извършените нарушения, но е пропуснал да впише цифровата им квалификация - акта е редовен, като задължение на АНО е да даде правилна цифрова квалификация на нарушенията, ако се установи, че нарушенията са действително извършени (а АУАН съставяни по ЗДвП имат обвързваща АНО доказателствена сила за установеното в тях) и да издаде НП въпреки нередовностите в акта.
Ако обаче актосъставителят не е описал нарушението- то НП е издадено незаконосъобразно, но само в часта си отнасяща се до това нарушение, като в останлата си част НП е напълно редовно и производството по съставянето и връчването му е в съответствие със законовите разпоредби.

за kursant_amvr - извинен си

А водача ще има ли право да обжалва НП, независимо от това, че е пропуснал срока за обжалване?

виргиния написа:за kursant_amvr - извинен си

А водача ще има ли право да обжалва НП, независимо от това, че е пропуснал срока за обжалване?

Да. Като се изложат в жалбата и съответните възражения срещу начина на връчване на НП и се предствят съответните доказтаелства, Съдът е длъжен да се произнесе по допустимостта на жалбата.

Тъй като след съставяне на постановлението X не е бил открит на посочения адрес, наказващия орган е отбелязал на постановлението, че нарушителя не може да бъде открит на адреса и посочил дата на отбелязването. Две седмици след датата на отбелязването X получава на същия адрес писмо, с което е уведомен за наложеното наказание и подава жалба до Районния съд, с която иска отмяна на същото.

1. Очевидно не е променян адресът, след като на този същия адрес две седмици след тази дата е бил намерен.
2. Чл. 160. (1) НПК Призовките, съобщенията и книжата се връчват срещу разписка, подписана от лицето, за което са предназначени.
(2) Когато лицето отсъствува, те се връчват на пълнолетен член на семейството му, а ако няма пълнолетен член на семейството - на домоуправителя, домоначалника или портиера, както и на съквартирант или съсед, когато поеме задължение да ги предаде.

Трябва да са изчерпани тези възможности.

ПП. Обаче, защо този казус е във форума "Имотно казуси".
ППП. Следващия път, когато иде реч за изпитен казус и за яснота, че не е питане в стил, "как да отърва кожата", не би било зле да дадете вашите предполжения за правилен отговор като начало на дискусията.

steli_na, не съм много сигурен дали ще може да се обжалва. Виждам, че според теб трябва субсидиарно да се приложи норма на НПК, но мисля, че това не е допустимо, при положение, че въпросът е изрично уреден в ЗАНН:

Чл. 58. ...
(2) Когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.

Чл. 59. ...
(2) Нарушителят и поискалият обезщетение могат да обжалват постановлението в седемдневен срок от връчването му, а прокурорът може да подаде протест срещу него в двуседмичен срок от издаването му.

т.е. законните срокове трябва да текат така, както ако постановлението бе редовно връчено, считано от датата отбелязана върху невръчения препис.
Не виждам какви възражения срещу начина на връчване могат да бъдат претендирани.

kursant_amvr написа: Виждам, че според теб трябва субсидиарно да се приложи норма на НПК, но мисля, че това не е допустимо, при положение, че въпросът е изрично уреден в ЗАНН:

Чл. 58. ...
(2) Когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.

Значи не би било зле да си изясним, в кои случаи считаме, че нарушителят не е намерен.
След като връчителят е отишъл един ден в работно време, позвънил е и никой не е отворил? Или примерно, ако отвори съпругата му, а него го няма, то според теб излиза, че чрез нея не може да бъде връчено НП, защото в ЗАНН няма написана такава възможност! Дали в тези случаи трябва да се приеме, че не е намерен и ще е неправлно да се връчи на дуго пълнолетно лице от домакинството или съсед?
Така излиза, ако приемем, че въпросите, както казваш са изрично уредени и не намира субсидиарно приложение НПК по тези въпроси. Аз не смятам, че въпросите относно връчването са изчерпателно уредени.Още повече, че е поставено кумулативно условието "новият му адрес да е неизвестен". Има нов адрес! Адресът трябва да е променен трайно и това да се установява от отбелязванията. А се установява именно, ако никой от живеещите на този адрес или съседите не приемат съобщението със задължението да го предадат, т.к. адресът е променен.
Случаите, в които изобщо липсват такива лица са изклюително редки.

Ще споделя само, че с горните аргументи, в крайна сметка бе разгледана по същество жалба на мой роднина срещу наказателно постановление, върхи което така беше отбелязано "нарушителят напуснал, нов адрес не може да се установи". Отбелязната дата по чл 58 ал2 от ЗАНН предхождаше с една година датата, на която бе подадена жалбата.

Сега.. не съм казвал, че не може никои друг да приеме постановлението освен нарушителят. Може и то именно защото прилагането на норми на НПК относно съобщения, призовки... и т.н. е изрично постановено от чл. 84 ЗАНН.
Въпросът, обаче тук наистина е основно в съдържанието, което е вложено в "не се намери" в законовият текст и "не бил открит" в казуса.
Явно си по-запозната със съдебна практика по-въпроса от мен, така че съм склонен да се съглася с теб. Или както най- не обичам да казвам: ( )

-Права си !

ВЕСЕЛО ПОСРЕЩАНЕ НА НОВАТА ГОДИНА !