nikolai.pachevski,
благодаря, че ми обърна внимание
Чакай сега да видя дали ще мога да ти разкажа хем по-накратко, хем изчерпателно...
Делото е приключило на първа инстанция с 3-годишна присъда с 4 години отлагателен срок.
Може да не ти се вярва, но съдът е потвърдил мн "домашен арест" при тази си присъда.
Мярката "пада" веднага на въззивната инстанция, както се досещаш.
Но... това с мярката е бял кахър.
В последния абзац на протокола пише, че подсъдимия е бил изслушан - в 2 изречения отрекъл обвиненията.
Нищо такова не се е случило,
Николай!
Там е проблемът.
В първото заседание подсъдимият заявява, че желае да даде обяснения в един по-късен етап. Това е протоколирано.
Но... съдът направо го е забравил.
След прочитане на присъдата г-жа председателстващата се плясва по челото:
"Оооо, забравих, Вие изявихте желание да Ви разпитам, ама то свърши... Айде, последна дума."
В протокола обаче пише друго - подсъдимият е бил разпитан, отрекъл обвиненията и толкова.
Сетила се е съдийката, че е нарушила права и е решила да замаже.
Усещам, че идеята за тъжба е опасна...
Затова търся и други мнения тук.
Какво би се случило, как мислиш?