portokal Пуснато на: 30 Май 2007 06:22 pm Заглавие:
--------------------------------------------------------------------------------
Нападение е - мисля, че спорът тук е за опасността и характера му.
Тц , тц как обичам портокалчета!Добре да поговорим за характера и опасността на нападението.Въпросът е как е влезнал въоръженият крадец в жилището?Не виждам друг начин освен чрез взлом или насилие.Как иначе?Вие нали няма да поканите крадеца в жилището си?Или да предположим теоретично , че си стоите на отключена врата и крадеца влиза, вие го виждате и изкрещявате нещо несвързано , той- А: хуква да бяга(ако го застреляте няма да има изобщо неизбежна отбрана) , Б-Не ви обръща внимание и просто продължава да си краде(тогава е възможно да се дискутира за превишаване пределите на неизбежната отбрана , но струва ми се , че в живота не е възможен такъв вариант. ) , В-Напада ви(кражбата прераства в грабеж , дееца е въоръжен, така че няма как да има превишаване на отбраната…нападнати са собствеността и личноста , нападението се извършва със средство(оръжие), което го прави изключително опасно,тъй като прави неминуемо увреждането на обекта.
Все пак като оставим хипотезите на отключена врата и дружеската покана за крадеца мисля , че най-често , смея да кажа винаги в жилището , ще се проникне с насилие или взлом.Тогава никога няма да има превишаване пределите на неизбежната отбрана! Чл.12(3) НК. Ето и мотивите на КС-Реш.19 от 97г. тази алинея да не бъде обявена за противоконституционна както се случи с другите точки-и с право.
” Според т. 3 няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, даже когато нападателят е убит, ако той е проникнал в жилището на нападнатия чрез насилие или взлом.
Така очертаното нападение се характеризира чрез особена интензивност. Наред с това то пряко и грубо нарушава неприкосновеността на жилището. Неговата неприкосновеност е изрично прогласена от чл. 33, ал. 1, изр. 1 на Конституцията, защото то е особено ценно право и благо. Нещо повече, нападнатият при условията на т. 3 не може да знае с каква цел нападателят иска да проникне насилствено или с взлом в жилището. Тази цел може да бъде убийство или жестоко изтезание, за да бъде принуден нападнатият да посочи къде има скрити пари или други ценности, каквито случаи за съжаление има и то не малко. При тези условия отбраната на нападнатия включително чрез убийство на нападателя не може да бъде окачествена като явно превишаване на пределите на неизбежната отбрана. Ето защо, като я позволява, т. 3 на новата ал. 3 на чл. 12 НК не противоречи на чл. 4, ал. 2 или чл. 28, ал. 1, изр. 1 на Конституцията. Очевидно е, че тези разпоредби на Конституцията не могат да бъдат тълкувани така, че да обезкуражават нападнатия да се защити, макар че отбраната му е оправдана с оглед особения интензитет на на-падението и високата ценност на нападнатите блага. Трябва да се йма при това предвид, че неизбежната отбрана е не само защита на тези блага, но и личният принос на всеки гражданин в защита на правния ред, нарушен от нападателя.
В полза на застъпеното становище говорят и убедителни сравнително-правни съображения.
Според чл. 35 от Наказателния кодекс на щата Ню Йорк "Защитата е правомерна и няма явно несъответствие с нападението, ако нападателят е убит в дома на отбраняващия се, посягайки на неприкосновеността на жилището му, на неговата личност или имущество". От своя страна, френският Наказателен кодекс от 1992 г. постановява, че е "правомерна отбраната на онзи, който извършва деянието, за да отблъсне през нощта нападател, проникнал в жилището със сила или взлом" (вж. за тези разпоредби становището на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция).
С оглед защитното предназначение на т. 3 понятието "жилище" следва да се тълкува широко. "Жилище" по смисъла на т. 3 е всеки обект, който се използва за обитаване, независимо от това: аа) какво представлява (самостоятелна едносемейна сграда; апартамент в жилищен блок, вилна сграда, фургон, използван за вила или за обитаване от работници при строеж, и т.н.); бб) къде се намира (в регулационните граници на град, село, вилна зона или вън от тях - например, хижа, фургон за работници и т.н.); вв) дали е напълно завършен, отговаря ли на архитектурните, санитарните и други изисквания; и гг) дали се обитава временно (например, стая в хотел, вила) или постоянно.