forum.lex.bg

Имам нужда от адвокат,който е от София.
Искам да се явя при дознател,за да бъда разпитван ,като свидетел,но съм убеден,че ще ми бъде повдигнато обвинение.
Защо всъщност с адвокат?!
Защото неискам да бъда бит,руган и малтретиран,а знам че това ще последва тъй като дознателя е разпитвал майка ми и пред нея казал,че ще изкорени цялото ни племе.
Всъщност,когато не съм получил призовка как да се явя?!
Имало е такава,но е върната,защото не съм си на адреса,а съм в София.
Как става това за разпитване пред делегация,а показанията ми да бъдат препратени по служебен път при дознателя,който ме търси?!

Ясно, сега производството се води срещу "неизвестен извършител" за да могат да ви притискат при разпити като свидетел.
Можете да се явите с адвокат, Конституцията е достатъчно ясна и има пряко действие. Въпреки това всеки път когато свидетел се появи с адвокат, не се минава без скандал. Ако Ви откажат заявете, че не желаете да бъдете разритван в отсъствието на адвоката ви. Ако не желаят да го впишат в протокола, напишете го вие докато се подписвате. Но това ще уточните с адвоката си. Пак с него ще уточните и заплащането, то зависи и от характера на производдството, но няма твърда тарифа, има само минимален размер , под който не може да се уговаря възнаграждение. Ако случаят е както предполбожиш в началото, наистина не се явявайте без адвокат.

Осен К. и чл.122(2) НПК урежда правото на свидетеля да се яви с адвокат.

Ами свидетелят ще се яви със адвокат, но адвокатът няма да бъде допуснат да присъства на разпита. Ако дознателят прецени, че свидетеля ще става обвиняемо лице, адвоката да чака пред вратата на разположение. А иначе свидетеля не може да отказва да свидетелства, освен ако със показанията ще уличи себе си в извършването на престъпление.

А ПРИ ПОЛУЖЕНИЕ ,ЧЕ СВИДЕТЕЛЯ НЕ Е ОТ ВАЖНО ЗНАЧЕНИЕ ПО ДАДЕНО РАЗСЛЕДВАНЕ,КАКТО И ЧЕ СЪЩИЯТ НЕ Е ПОЛУЧАВАЛ ПРИЗОВКА ЗА ЯВЯВАНЕТО СИ В КАЧЕСТВОТО СИ НА ТАКЪВ,КАКВО СЛЕДВА?
СТАВА ДУМА ЗА ТОВА,ЧЕ ДОЗНАТЕЛЯ ЗАПЛАШВА ДА ИЗКОРЕНИ ЦЕЛИЯТ МИ РОД ,ДОКАТО НЕ РАЗБЕРЕ НЯКАКВА ИСТИНА В КОЯТО САМО ТОЙ ВЕРОЯТНО СИ ВЯРВА.
ВСЪЩНОСТ КАКВО Е НЕОБХОДИМО ДА СЕ НАПРАВИ,ЗА ДА МЕ РАЗПИТАТ В МОЯ СИ ГРАД,А ДА НЕ ХОДЯ В ДРУГИЯ /ПИРДОП/?АЗ ЛИ ТРЯБВА ДА ПОДАМ НЯКАКВА МОЛБА ИЛИ ТОВА СТАВА ПО ПРЕЦЕНКА НА НАЧАЛНИКА НА МВР ПИРДОП?
ЗНАЕ ЛИ НЯКОЙ НА КОЯ ДИРЕКЦИЯ Е ПОДЧИНЕНО ТОВА ПОЛИЦЕЙСКО УПРАВЛЕНИЕ/ПИРДОП/?

dinev написа:Ами свидетелят ще се яви със адвокат, но адвокатът няма да бъде допуснат да присъства на разпита. Ако дознателят прецени, че свидетеля ще става обвиняемо лице, адвоката да чака пред вратата на разположение. А иначе свидетеля не може да отказва да свидетелства, освен ако със показанията ще уличи себе си в извършването на престъпление.

Ххахахахаха.
Законът не Ви дава право да преценяте , дали , или , щом свидетеля иска адвокат , сте длъжни да му дадете възможност да се консултира ………….Чудно ми е как ще накарате адвоката да чака пред вратата , чак смешно ми става.

Най-добре да си намерите адвокат и на него да му разкажете за какво става въпрос! Но ако смятате, че ще ви привлекат като обвиянем, но се правят на ударени и ви разпитват като свидетел, ето моя съвет: тъй като адвоката не може да присъства на разпита ви като свидетел, при всеки въпрос, който ви задава дознателя казвайте, че на основание чл. 122, ал. 2 от НПК(Наказателно-процесуалният кодекс) искате да ви се осигури консултация с адвокат! Ако ви зададат въпрос, запишете си го(имате право да си водите бележки-чл. 122, ал.1 от НПК), и се консултирайте с адвоката какво да кажете...и така при всеки отправен до вас въпрос!

herostat написа: тъй като адвоката не може да присъства на разпита ви като свидетел, при всеки въпрос, който ви задава дознателя казвайте, че на основание чл. 122, ал. 2 от НПК(Наказателно-процесуалният кодекс) искате да ви се осигури консултация с адвокат! Ако ви зададат въпрос, запишете си го(имате право да си водите бележки-чл. 122, ал.1 от НПК), и се консултирайте с адвоката какво да кажете...и така при всеки отправен до вас въпрос!

А сега де!И откъде накъде адвоката да няма право да присъства на разпита.Какво е това буквално тълкуване на 122(2).То направо си е нелогично.Дава възможност на свидетеля да се консултира с адвокат , обаче понеже не пише изрично , че може да присъства , сакън адвоката пред вратата и на всеки въпрос му звъним на джиесема и го питаме.Ама как свидетел без правна подготовка , ще рабере , че с показанието си , ще се уличи е друг въпрос! .Мислите ли , че законодателя е уредил по този начин нещата.В терията е безспорно , а и това е най-логичното разбиране на разпоредбата , че свидетеля има право да се консултирра с адвокат , това право той има по време на самия разпит , така че имлицитно в него е заложено и правото на свидетеля да даде показания в присъствието на адвоката , където ще се консултира непосредствено с него.
Всякави други разбирания , са опити на разследващите да изшиканират разпита , което веднага дава индиции за "задни мисли",защото иначе....какво им пречи адвоката??????

Абе и на мен ми се иска да е така, ама некои хора не го разбират така, затова аз съм предложил най-лошият вариант...а техните формални аргументи са, че понеже не бил обвиняем, а само свидетел той няма право на защита в този нак . процес, чак после като стане субект-обвиняем...Може би има некаква логика, защото по закон свидетеля, няма от какво да се страхува, та да го пази адвокат, ама всички знаем, че винаги обвиняемият се привлича, чак като е бил разпитан като свидетел, макар и още преди разпита му като свидетел, да са били налице уличващи го доказателства...абе процес и всеки дърпа на където може и ...... и на обективната истина, че началник истина не признава

АААА , няма такова нещо.Никой не говори за защита , аз за възможност да се консултира с адвокат , право изрчно предвидено в НПК.А свидетелят няма от какво да се страхува , ама може и да има.Той може без да разбере да изложи редица данни , който са безобидни според него , да бъде подведен от разпитващия да ги изложи(под страх от нак.отговорност) и тн. , който да разкрият обстоятелства , който уличават свидетеля и които преди това не са се знаели от разседващите.Това е и целта на последните.Да извлекат информация , която да се събере по-късно в процеса като доказателства.Да , ама не.Това е грубо заобиклаяне на закона и законодателят е предвидил чл.122(2) , за да го пресече!Така ,че никой разледващ не може да пречи на адвоката да присъства на разпита на свидетел , ако последния е поискал това.

Ех, Революшън, моли се някой ден ти или твой близък пострадали от престъпление, да попаднете на дознател, който не се страхува да използва вратичките в закона за да докаже вината на престъпника, защото в повечето случаи това е единствения начин.
Към писача на тема: Не си позволявайте да отправяте безпочвени обвинения към орган на властта в случая дознател, току виж сте осъществили още някой състав от НК Просто си отидете пред разследващия и му разкажете истината, ще Ви олекне

dizhel написа:Ех, Революшън, моли се някой ден ти или твой близък пострадали от престъпление, да попаднете на дознател, който не се страхува да използва вратичките в закона за да докаже вината на престъпника, защото в повечето случаи това е единствения начин.
Към писача на тема: Не си позволявайте да отправяте безпочвени обвинения към орган на властта в случая дознател, току виж сте осъществили още някой състав от НК Просто си отидете пред разследващия и му разкажете истината, ще Ви олекне

Не съм съгласен!

dizhel написа:Ех, Революшън, моли се някой ден ти или твой близък пострадали от престъпление, да попаднете на дознател, който не се страхува да използва вратичките в закона за да докаже вината на престъпника, защото в повечето случаи това е единствения начин.
Към писача на тема: Не си позволявайте да отправяте безпочвени обвинения към орган на властта в случая дознател, току виж сте осъществили още някой състав от НК Просто си отидете пред разследващия и му разкажете истината, ще Ви олекне

И с какво адвокатът на свидетеля - посрадал от престъпление ще попречи на доказването на вината на престъпника, ако присъства на разпита на свидетеля ? Мисля, че Вашият пример обосновава точно необходимостта адвокатът на свидетеля да бъде допуснат до разпита.

milkamihailova написа:Как става това за разпитване пред делегация,а показанията ми да бъдат препратени по служебен път при дознателя,който ме търси?!

Това с разпита по делегация не го решавате Вие.Делегацията е възможност, а не задължение.Ако ще ставате обвиняем, следва да имате предвид, че обв.не се разпитва по делегация.Като ще пътувате, за да свидетелствате - имате право на разноски за пътуването.
Дали е важен разпита или не, също не е въпрос на Ваша преценка.
Щом разпитът предвизвиква у Вас страхови представи, намерете си адвокат,за да се преборите с тях, както Ви съветваха всички горе, дайте си му номера на делото, посъветвайте се с него по всички въпроси, дето Ви "гризат" вътрешно, и то предварително/ преди разпита/, като не е невъзможно той да влезе във връзка с дознателя- като неформално се уговори с него кога да се проведе разпита, така щото да отидете Вие, както и той с Вас.Прочетете си внимателно това, което Ви е "пейстнал " razum.
Свидетелят може да се консултира с адвокат/ да говори насаме/ винаги, щом отговорът на опр.въпрос би го уличил в престъпление.Няма значение как ще стане това технически- къде ще "виси" адвокатът/ разбира се, нормалното е той да не "виси"/-на телефона, на килимчето пред вратата на дознателя, в чакалнята за граждани, в шкафа ...Идеята е да се върши работа, а не тя да се саботира- като орган и адвокат си правят "мръсно " един на друг.
Може ли да участва адвокатът?-Не, да участва в разпита той не може.Не може да се запознава с делото.
Може ли да присъства- да!Т.е. мисля като REVOLUTION и system.Правото на защита е основно право-чл.56 от Конст.- всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. В държавните учреждения той може да се явява със защитник. Свидетелят по делото има опр.права, които осигуряват защитата му срещу незаконосъобразна намеса в личната му сфера. Такива са правата му по чл.121 и 123 НПК. Ползването на адв. защита от свидетел пред органите на предварителното разследване е гаранция за спазване на конституционното право на защита.
Ако дознателят счита, че правото на консултиране може да се осъществи по телефона и то реално, или с прекъсване на разпита, при всеки въпрос, пак реално, да си отбележи в протокола, че консултирането се извършва по телефона, че адв.не присъства на разпита, както и всички възражения на свидетеля в тази връзка, както и всяко искане за прекъсване/ за консултиране/, респ.какъв е въпроса.
А практически - не разбирам две неща: ключовата роля на този разпит на бъдещия обвиняем като свидетел, без никаква доказат.стойност "срещу" обвиняемия,понеже в нашия процес "никой не може да бъде свидетел по делото срещу себе си" , както и защо се явява толкова нетърпимо, така натрапено, това семпло адвокатско присъствие?

Ами във какво процесуално качество ще участва адвокатът при разпита на свидетеля? Като защитник? Твърдо не- в сбучая не се разпитва обвиняем! Като повереник? Да, обаче ако е упълномощен от страна на свидетеля - пострадало от деянието лице. При всяка друга хипотеза адвоката си стои поне на 5 метра от вратата, защото няма абсолютно никакво право да се запознава със доказателствата, които в настоящият момент се събират, тъй акто няма никакво процесуално качество.

dinev написа:Ами във какво процесуално качество ще участва адвокатът при разпита на свидетеля? Като защитник? Твърдо не- в сбучая не се разпитва обвиняем! Като повереник? Да, обаче ако е упълномощен от страна на свидетеля - пострадало от деянието лице. При всяка друга хипотеза адвоката си стои поне на 5 метра от вратата, защото няма абсолютно никакво право да се запознава със доказателствата, които в настоящият момент се събират, тъй акто няма никакво процесуално качество.

О, не, няма да участва, по никакъв начин.Може да присъства в помещението, защото това е по -удобно, мисля и за дознателя.А ако на дознателя не му изглежда така- по -неудобно му е или се опасява, че адвокатът ще се запознае с доказателствата, които "звучат" и се закрепват в момента, т.е. трябва да се опази узнатата от органа истина за събитието от "потенциалния защитник" , оставете го адвоката на килимчето да драска пред вратата.
Адвокатът няма проц.качество, а консултира свидетеля, както предвижда закона.И това право на свидетеля трябва да се обезпечи- да бъде консултиран, насаме със защитника, като следва да разбира естеството - на уличаващ - на поставения въпрос.Ако го обезпечи другояче и то реално - без присъствие на адвоката в стаята, а само с някакво "усещане за адвокат"/ хем е достъпен, хем не е там/, чудесно
Може би дознателя си има някакви стратегически и тактически съображения - да не допуска адвокат.Аз не мога да ги разбера, когато става дума за свидетел и въпроси към свидетел, който в посл.бива привлечен като обвиняем.Целта на института не е да се шиканира разпита от адвоката, който още не е станал защитник.Целта е да се ограничи възможността за водене на "уличаващ " разпит срещу свидетеля, по моему.

Аз не можах да разбера какво точно Ви притеснява от разпита при дознателя ?
Дори да ви привлече като обвиняем това не означава,че сте "виновен".Вината се установява единствено в съдебно производство.
В качеството на обвиняем имате възможност да обжалвате действията на дознателя по реда,предвиден в НПК.
Имате възможност в качеството на обвиняем и отвод да му поискате.
Образуваното досъдебно производство не винаги приключва с обвинителен акт на прокурора.
Или пък не винаги обвинителния акт на прокурора издържа в съда.
Ако досъдебното производство приключи без обвинителния акт /респ.споразумение/ или пък съдебното производство приключи с влязла в сила оправдателна присъда тогава имате правна възможност да потърсите отговорност от държавата по ЗОДОВ.

kpavlova написа:......Може би дознателя си има някакви стратегически и тактически съображения - да не допуска адвокат.Аз не мога да ги разбера, когато става дума за свидетел и въпроси към свидетел, който в посл.бива привлечен като обвиняем.Целта на института не е да се шиканира разпита от адвоката, който още не е станал защитник.Целта е да се ограничи възможността за водене на "уличаващ " разпит срещу свидетеля, по моему.

Ами в случая се позовават на липсата на императивна разпоредба в НПК.И това е всичко.Ако беше изрично упоменато,че свидетелят има право на адвокат при разпита си ,тогава нямаше да е така.
Разбира се,няма пречка свидетелят да не отговаря,ако са на лице условията на чл.121 от НПК.Пък на господин дознателя това му е работата,да събира доказателствата...

sarbijanac написа:

Ами в случая се позовават на липсата на императивна разпоредба в НПК.И това е всичко.Ако беше изрично упоменато,че свидетелят има право на адвокат при разпита си ,тогава нямаше да е така.
Разбира се,няма пречка свидетелят да не отговаря,ако са на лице условията на чл.121 от НПК.Пък на господин дознателя това му е работата,да събира доказателствата...[/quote]

Ами ВАС не е на това мнение!
РЕШЕНИЕ № 8201 ОТ 20.07.2006 Г. ПО АДМ. Д. № 3254/2006 Г., 5 ЧЛ. С-В НА ВАС
Инструкция № 1 от 22 март 2004 г. за работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване
Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на осми юни две хиляди и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИМА ЙОРДАНОВА
ВЕСЕЛИНА ТЕНЕВА
СЛАВКА НАЙДЕНОВА
ЕЛЕНА ЗЛАТИНОВА

при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя по адм. д. № 3254/2006 г.

Марина Давидова Мусова обжалва чл. 113, ал. 2 от Инструкция № 1 от 22 март 2004 г. за работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване (обн., ДВ, бр. 30 от 13.04.2004 г.).
Жалбоподателката моли посочената разпоредба да бъде отменена поради противоречието й с Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и чл. 56 от Конституцията на РБ.
Ответниците по жалбата - главният прокурор на РБ и директорът на Националната следствена служба са на становище, че жалбата е процесуално недопустима и молят същата да бъде оставена без разглеждане с прекратяване на производството по делото.
Ответникът по жалбата - министърът на вътрешните работи не е взел становище.
Върховният административен съд, петчленен състав, обсъди доказателствата по делото и доводите на страните и прие за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Инструкция № 1/22.03.2004 г. за работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване (обн., ДВ, бр. 30 от 13.04.2004 г., попр. бр. 37 от 4.05.2004 г.) е издадена от главния прокурор, министъра на вътрешните работи и директора на Националната следствена служба на основание чл. 111, ал. 3, чл. 122, ал. 5, т. 4 и т. 8 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и чл. 23, т. 2 и т. 11 от Закона за МВР (ЗМВР) и чл. 35, ал. 1, т. 26 от ЗОВСРБ. Посочените норми установяват правото на главния прокурор на РБ и на министъра на вътрешните работи да издават инструкции. Директорът на Националната следствена служба няма такива правомощия. Той осъществява организационно, административно и методическо ръководство на следователите и служителите на Националната следствена служба и окръжните следствени служби.
Инструкцията е подзаконов нормативен акт съгласно чл. 7, ал. 3 от Закона за нормативните актове. С нея висшестоящ орган дава указания до подчинени нему органи относно прилагането на нормативен акт, който той е издал или чието изпълнение следва да обезпечи.
Инструкция № 1 за работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване е подзаконов нормативен акт, издаден съвместно от органи на изпълнителната и съдебната власт - главния прокурор на РБ и министъра на вътрешните работи.
Съгласно чл. 5, т. 1 във вр. с чл. 23 от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС) Върховният административен съд разглежда подзаконови нормативни актове на министри. Не са изключени от съдебен контрол подзаконовите актове, които министър е издал съвместно с друг орган. На това основание жалбата срещу Инструкция № 1 за работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване е допустима.
Подзаконовите нормативни актове, издадени от органи на съдебната власт, не са посочени изрично в чл. 5 ЗВАС, но това не означава, че е недопустимо Върховният административен съд да разгледа жалбите срещу тях. След като Върховният административен съд разглежда жалби срещу подзаконовите нормативни актове на изпълнителната власт и на общинските съвети (чл. 6 ЗВАС), то следва да се приеме, че е налице непълнота в закона по отношение на жалбите срещу подзаконовите нормативни актове, издадени от органи на съдебната власт. По силата на чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове, когато нормативен акт е непълен за неуредените от него случаи се прилагат разпоредби, които се отнасят до подобни случаи. Разпоредбите на чл. 5 и 23 ЗВАС следва да намерят приложение и по отношение на подзаконовите нормативни актове, издадени от органи на съдебната власт.
Съобразно чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ гражданите и юридическите лица могат да обжалват пред съдилищата всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Всяко противоречие на подзаконов нормативен акт с нормативен акт от по-висока степен създава опасност от засягане на конкретни права и задължения на гражданите или юридическите лица. При обжалването на подзаконовите нормативни актове не е необходимо жалбоподателят да доказва пряк и личен интерес от отмяната на атакувания акт. По силата на чл. 13 ЗВАС жалбата срещу нормативен акт може да се подава без ограничение във времето. По изложените съображения съдът намира жалбата за процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Според чл. 113, ал. 2 от Инструкция № 1 за работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване свидетелят не може да иска даване на показания в присъствието на адвокат.
Правото на защита е едно от основните права на гражданите. Регламентирано е в чл. 56 от Конституцията на РБ, според който всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. В държавните учреждения той може да се явява със защитник. Част от основното право на защита е и правото на гражданите на адвокатска защита пред органите на съдебната власт. Основните права на гражданите не могат да бъдат дерогирани по законодателен път. Те са неотменими съгласно чл. 57, ал. 1 от Конституцията на РБ. Атакуваната разпоредба от Инструкция № 1 противоречи на посочените норми на основния закон на държавата, тъй като лишава гражданите от право на защита, когато участват в наказателното производство в качеството си на свидетели. Свидетелят в наказателния процес има определени права, които осигуряват защитата му срещу незаконосъобразна намеса в личната му сфера. Такива са правата му по чл. 121 и 123 НПК. Ползването на адвокатска защита от свидетел пред органите на предварителното разследване е гаранция за спазване на конституционното право на защита на гражданите на РБ.
Чл. 113, ал. 2 от Инструкция № 1 противоречи на чл. 122, ал. 2 НПК (обн., ДВ, бр. 86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006 г.), според който свидетелят има право да се консултира с адвокат, ако счете, че с отговора на поставения въпрос се засягат правата му по чл. 121. При направено искане разследващият орган или съдът осигуряват тази възможност.По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав, приема, че следва да бъде отменена като незаконосъобразна разпоредбата на чл. 113, ал. 2 от Инструкция № 1 от 22 март 2004 г. за работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване.
По изложените съображения и на основание чл. 12, т. 4 ЗВАС, Върховният административен съд, петчленен състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразна разпоредбата на чл. 113, ал. 2 от Инструкция № 1 от 22 март 2004 г. на главния прокурор на РБ, министъра на вътрешните работи и директора на Националната следствена служба за работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване (обн., ДВ, бр. 30 от 13.04.2004 г. попр., бр. 37 от 4.05.2004 г.).
Решението не подлежи на обжалване.

Само да добавя , текстът който е отменен:
Чл. 113. (1) Органът на предварителното производство организира съответни мерки при разпит на защитен свидетел - уточнява времето и мястото, пропускателния режим и т.н. за разпит на този свидетел с цел изключване на контакт с уличеното лице, заподозрения, обвиняемия или заинтересовани лица.
(2) Свидетелят не може да иска даване на показания в присъствието на адвокат.

Да, ама понеже разпоредбата, която забранява-" не може да дава в присъствие на адвокат"-, я няма от две години и половина, но за сметка на нея няма друга, която ИЗРИЧНО да казва- "може да дава в присъствието на адвокат", става така практически- може, ама може и да не може.И по тая причина разпитът на свидетел, който иска адвокат, се превръща в цирк, след който в отношенията между дознател и адвокат, най-често възниква дълбоко и непоправимо разстройство/ по тая причина, аз съзнателно избягвам да участвам в него/.
Махаме на страна работата на структурата, в която методологията на работа изисква от евентуалния извършител да се снемат обяснения/самопризнания или оговор/, на всяка цена, които да бъдат въприети от трети лица, съпричастни на структурата.Не е такъв случая.Не са проблем и хипотезите в които въпросът си е "ти ли краде", не се задават такива въпроси.А и не получават утвърдителни отговори и без адвокат.
Разпитан водача, примерно, като свидетел, следва автотехническата експертиза, комплексна автотехн-медицинска експертиза, която борави с "по данни на водача"- от показанията му.Тази експертиза/експертизи/ е ключово обвинително доказателство.Преди експертизата обвинение трудно може да се повдигне/ само след оглед и разпит на очевидци/.Но това не решава въпроса- с какви данни от водача борави точно експертизата.После идва обвиняем, който или нищо не твърди, или твърди друг показател на скорост, условия на ПТП.Искане за повторна , нова , доп.експертиза- по твърдените от него факти.На предяваване.Да, ама вече няма време за разследване, а и прокурора приема обвинението за доказано, исканията - за неоснователни, а видите ли - и непреклудирани, защото могат да бъдат поискани и в съд.фаза, която е и централна.Стигаме до централната фаза.Подс.го блазни неистово предварителното изслушване/ при ПТП/, види му се като някакво свещенодействие, а то и е и като резултат- акт на "държавна милост".Отпочнало ли се е нормално съд.следствие, че да си "доказва" възраженията и обясненията / по експертен път/, губи възможността да го изслушват.А от вестниците, той е видял, че изслушването е хубаво нещо и адвокатът му трябва да го постигне - като програма минимум, другото е несигурно, а той иска гаранции за пробация или условна присъда.Да, ама откакто съдилищата започнаха да ги отказват изслушванията / и напълно заслужено да ги отказват/, излиза ,че е не е добре обвиняемия / разпитан като такъв/ да е блеснал с качествено нова версия за ПТП при разпита си - защото противоречието в доказат.материал е пречка изслушването да се допусне.И какво остава- експертиза по показанията му като свидетел, които не би следвало да се използват срещу него.И "новите" му обяснения, у които съдът вижда защитна теза/ е ,не винаги, ако съумее и експертно да се обоснове/.Тъй ,че нещата май са взаимно свързани, развиват се във времето и не винаги са без стойност като проц.резултат.А дали адвокатът на свидетеля -водач би променил качествено нещата по начало - не знам.Също така не знам дали е нужно да се променят.