sarbijanac написа:
Ами в случая се позовават на липсата на императивна разпоредба в НПК.И това е всичко.Ако беше изрично упоменато,че свидетелят има право на адвокат при разпита си ,тогава нямаше да е така.
Разбира се,няма пречка свидетелят да не отговаря,ако са на лице условията на чл.121 от НПК.Пък на господин дознателя това му е работата,да събира доказателствата...[/quote]
Ами ВАС не е на това мнение!
РЕШЕНИЕ № 8201 ОТ 20.07.2006 Г. ПО АДМ. Д. № 3254/2006 Г., 5 ЧЛ. С-В НА ВАС
Инструкция № 1 от 22 март 2004 г. за работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване
Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на осми юни две хиляди и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИМА ЙОРДАНОВА
ВЕСЕЛИНА ТЕНЕВА
СЛАВКА НАЙДЕНОВА
ЕЛЕНА ЗЛАТИНОВА
при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя по адм. д. № 3254/2006 г.
Марина Давидова Мусова обжалва чл. 113, ал. 2 от Инструкция № 1 от 22 март 2004 г. за работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване (обн., ДВ, бр. 30 от 13.04.2004 г.).
Жалбоподателката моли посочената разпоредба да бъде отменена поради противоречието й с Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и чл. 56 от Конституцията на РБ.
Ответниците по жалбата - главният прокурор на РБ и директорът на Националната следствена служба са на становище, че жалбата е процесуално недопустима и молят същата да бъде оставена без разглеждане с прекратяване на производството по делото.
Ответникът по жалбата - министърът на вътрешните работи не е взел становище.
Върховният административен съд, петчленен състав, обсъди доказателствата по делото и доводите на страните и прие за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Инструкция № 1/22.03.2004 г. за работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване (обн., ДВ, бр. 30 от 13.04.2004 г., попр. бр. 37 от 4.05.2004 г.) е издадена от главния прокурор, министъра на вътрешните работи и директора на Националната следствена служба на основание чл. 111, ал. 3, чл. 122, ал. 5, т. 4 и т. 8 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и чл. 23, т. 2 и т. 11 от Закона за МВР (ЗМВР) и чл. 35, ал. 1, т. 26 от ЗОВСРБ. Посочените норми установяват правото на главния прокурор на РБ и на министъра на вътрешните работи да издават инструкции. Директорът на Националната следствена служба няма такива правомощия. Той осъществява организационно, административно и методическо ръководство на следователите и служителите на Националната следствена служба и окръжните следствени служби.
Инструкцията е подзаконов нормативен акт съгласно чл. 7, ал. 3 от Закона за нормативните актове. С нея висшестоящ орган дава указания до подчинени нему органи относно прилагането на нормативен акт, който той е издал или чието изпълнение следва да обезпечи.
Инструкция № 1 за работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване е подзаконов нормативен акт, издаден съвместно от органи на изпълнителната и съдебната власт - главния прокурор на РБ и министъра на вътрешните работи.
Съгласно чл. 5, т. 1 във вр. с чл. 23 от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС) Върховният административен съд разглежда подзаконови нормативни актове на министри. Не са изключени от съдебен контрол подзаконовите актове, които министър е издал съвместно с друг орган. На това основание жалбата срещу Инструкция № 1 за работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване е допустима.
Подзаконовите нормативни актове, издадени от органи на съдебната власт, не са посочени изрично в чл. 5 ЗВАС, но това не означава, че е недопустимо Върховният административен съд да разгледа жалбите срещу тях. След като Върховният административен съд разглежда жалби срещу подзаконовите нормативни актове на изпълнителната власт и на общинските съвети (чл. 6 ЗВАС), то следва да се приеме, че е налице непълнота в закона по отношение на жалбите срещу подзаконовите нормативни актове, издадени от органи на съдебната власт. По силата на чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове, когато нормативен акт е непълен за неуредените от него случаи се прилагат разпоредби, които се отнасят до подобни случаи. Разпоредбите на чл. 5 и 23 ЗВАС следва да намерят приложение и по отношение на подзаконовите нормативни актове, издадени от органи на съдебната власт.
Съобразно чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ гражданите и юридическите лица могат да обжалват пред съдилищата всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Всяко противоречие на подзаконов нормативен акт с нормативен акт от по-висока степен създава опасност от засягане на конкретни права и задължения на гражданите или юридическите лица. При обжалването на подзаконовите нормативни актове не е необходимо жалбоподателят да доказва пряк и личен интерес от отмяната на атакувания акт. По силата на чл. 13 ЗВАС жалбата срещу нормативен акт може да се подава без ограничение във времето. По изложените съображения съдът намира жалбата за процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Според чл. 113, ал. 2 от Инструкция № 1 за работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване свидетелят не може да иска даване на показания в присъствието на адвокат.
Правото на защита е едно от основните права на гражданите. Регламентирано е в чл. 56 от Конституцията на РБ, според който всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. В държавните учреждения той може да се явява със защитник. Част от основното право на защита е и правото на гражданите на адвокатска защита пред органите на съдебната власт. Основните права на гражданите не могат да бъдат дерогирани по законодателен път. Те са неотменими съгласно чл. 57, ал. 1 от Конституцията на РБ. Атакуваната разпоредба от Инструкция № 1 противоречи на посочените норми на основния закон на държавата, тъй като лишава гражданите от право на защита, когато участват в наказателното производство в качеството си на свидетели. Свидетелят в наказателния процес има определени права, които осигуряват защитата му срещу незаконосъобразна намеса в личната му сфера. Такива са правата му по чл. 121 и 123 НПК. Ползването на адвокатска защита от свидетел пред органите на предварителното разследване е гаранция за спазване на конституционното право на защита на гражданите на РБ.
Чл. 113, ал. 2 от Инструкция № 1 противоречи на чл. 122, ал. 2 НПК (обн., ДВ, бр. 86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006 г.), според който свидетелят има право да се консултира с адвокат, ако счете, че с отговора на поставения въпрос се засягат правата му по чл. 121. При направено искане разследващият орган или съдът осигуряват тази възможност.По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав, приема, че следва да бъде отменена като незаконосъобразна разпоредбата на чл. 113, ал. 2 от Инструкция № 1 от 22 март 2004 г. за работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване.
По изложените съображения и на основание чл. 12, т. 4 ЗВАС, Върховният административен съд, петчленен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна разпоредбата на чл. 113, ал. 2 от Инструкция № 1 от 22 март 2004 г. на главния прокурор на РБ, министъра на вътрешните работи и директора на Националната следствена служба за работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване (обн., ДВ, бр. 30 от 13.04.2004 г. попр., бр. 37 от 4.05.2004 г.).
Решението не подлежи на обжалване.
Само да добавя , текстът който е отменен:
Чл. 113. (1) Органът на предварителното производство организира съответни мерки при разпит на защитен свидетел - уточнява времето и мястото, пропускателния режим и т.н. за разпит на този свидетел с цел изключване на контакт с уличеното лице, заподозрения, обвиняемия или заинтересовани лица.
(2)
Свидетелят не може да иска даване на показания в присъствието на адвокат.