Стига толкоз труд за деня.Връщам се към темата.
Какво си мисля за служебният защитник в НПК при прилагане на СРС
Мисля, че ако всичко друго в Закона си беше наред, от този защитник няма никаква нужда.
1Достъпът на лица с познания относно съдържанието и особено с право на разпореждане с резултати от СРС трябва да е ограничен и е такъв, във всяка една държава, за да не се изнудват хората едни други.
2.Сигурно е проблем начинът, по който се обработва информацията в МВР, събрана със СРС. Началникът знае повече от подчинените, разнасят се данни, без това да е необходимо за конкр. разследване.
3. “Материалният носител, съдържащ информация, която не се използва за изготвяне на веществени доказателства, се унищожава... в 10-дневен срок”. Е , могат да се направят безброй копия в тоз срок!
4.проблем е липсата на достатъчно агресивен парламентарен контрол. Всъщност може би липсата на всякакъв такъв контрол.Трябва да има контрол от независима структура.
5.ЕС вече прецени, че са прекомерни права на министъра на ВР да подслушва/ разпорежда прилагане на СРС/ по негова преценка по отношение на всеки и без контрол/ за 24 ч-чл.18/.Май и ни задължиха в срок да приемем нов закон, но като че ли не го спазихме.Всъщност може да се каже ,че Мин.ВР има пълен контрол над системата за наблюдение, а той е политич.фигура.Е, сега май и ръков.орган на ДАНС може за 24 часа без разрешение.Това не може ли да значи - ежедневно?
6.Начинът, по който министърът упражнява този контрол/ чл.31, ал.3/, не е определен никъде, също е преценил ЕСПЧ. Нито ЗСРС, нито друг закон предлага процедура, която да определя действията му. Това не е празнина, а си е направо дупка.
7.Никой не се отчита с доклад пред независима структура /НС/, но някак си публично, за прилагането на СРС. Всъщност, ако разузнав. служби събират информация извън целта на разрешението за прилагане на СРС, единствен министърът на вътрешните работи решава самостоятелно и без друг независим контрол какво да се прави с нея- чл.30 ЗСРС - май.Въпреки чл.175, ал.6 от НПК
8. И уведомление на лицето, което е обект на негласния способ, след приключването - за да може да обжалва и да претендира обезщетение, ако е незаконно, както е казал ЕС.
И всичко това, трябва да се комбинира с издаването на разрешение не "формално ".Т.е. броят на исканията не е равен на броя на разрешенията.
Това е скъпа процедура.Защо публично се обяви преди 2 дни ,че от приложените, всъщност разрешениете, СРС в процеса се използват 2 процента резултати? Какво става с другите 98 ?
Няма да се хареса идеята за защитника в това производство.Като оставим настрана знанието му, което просто е знание на още едно лице.
Сигурно ще се каже,че и в този способ, дето беше светая светих, защитата успя да се навре.Защо не направо - договорен защитник?
Това производство не е уместно да е от състезателен тип.Няма субект - обвиняем, чиито интереси да бъдат защитавани.Прикачайки тази фигура - служебен защитник на подслушвания, струва ми се, поставяме под въпрос, способността и властта на съда да проконтролира законността на разрешаването.А ако при прилагането на СРС излязат матеирали и вън от разрешението, по 177, ал.2 от НПк - кой ще защитава това лице?
Защитникът поначало няма да пречи никому.Но ще е излишен ако всичко друго на закона и прилагането му беше в ред.А ако законът дори и читав се прилага превратно, няма да го спаси положението служебният защитник в такова "закрито " производство с предмет- класиф.информация.Доколкото май проблемът не е в разрешаването, а в това - какво се случва после, или преди него?Така предполагам, де.
Пак ми стана дълго писането, прощавайте, ама се ядосах, че сме станали една държава за резил.И не знам дали причината е само у закона.