forum.lex.bg

А сключва с Б предварителен договор за продажба на една вещ и му предава вещта. Б продава вещта на В. Б е съзнавал, че не е собственик, но е очаквал да стане.

Обсебване ли е това?
Има си всички елементи от състава на престъплението по чл. 206... галиба. Чужда вещ, владение, разпореждане.
Нещо обаче не ми харесва. Идеята при обсебването е, че извършителят има за цел да присвои не просто вещта, а по един или друг начин самата и стойност. Ясно, че тази цел не е посочена точно така в състава, но тя някак си се... хм... подразбира... при всички престъпления срещу собствеността. Докато тук А ще си получи цената, като и без това е имал намерение да се отърве от вещта...

brymm написа:А сключва с Б предварителен договор за продажба на една вещ и му предава вещта. Б продава вещта на В. Б е съзнавал, че не е собственик, но е очаквал да стане.

Обсебване ли е това?
Има си всички елементи от състава на престъплението по чл. 206... галиба. Чужда вещ, владение, разпореждане.
Нещо обаче не ми харесва. Идеята при обсебването е, че извършителят има за цел да присвои не просто вещта, а по един или друг начин самата и стойност. Ясно, че тази цел не е посочена точно така в състава, но тя някак си се... хм... подразбира... при всички престъпления срещу собствеността. Докато тук А ще си получи цената, като и без това е имал намерение да се отърве от вещта...

От субективна страна поне не е убедително.Деецът, макар юридически да е държател, е такъв държател у когото има обоснована увереност, че ще стане собственик.Т.е. малко по "особен " държател. Дори гражданския закон в опр.отношения го приравнява на добросъвестен владелец, изхождайки от субективната му увереност именно за това.Той подобрява чужда вещ, но вещ, чийто собственик ще стане.
От обективна- също могат да се поставят въпроси.какво е задължението на всяка от страните- по предв.договор- за правно действие- да сключи окончателен- купи, продаде.С предаването на владението върху вещта всъщност се изпълнява задължение, произтичащо от окончателния договор/ присъщо на окончателния договор/- за предаване на продадената вещ, антиципирано изпълнение се получава.По смисъла на 206
частноправното основание е такова, по силата на което деецът дължи връщане или разпореждане по определен начин.Е ли такова предв.договор?Докато той е валиден, непрекратен, връщане не се дължи, т.е. не може да се приеме, че докато има валиден договор, се дължи връщане.След прекратяване на предварит.договор, задължението за връщане възниква.
Струва ми се става дума за гражданскоправно отношение, а не за престъпно поведение, пресилено е обсебването.

Благодаря. Проблемът е, че става дума за автомобил, а уговорката е устна (спор относно самата нея няма, а цената е платена частично), т.е. няма валиден предварителен договор. Аз се опитах да опростя и "стилизирам" максимално казуса, за да видя принципно най-напред дали други колеги мислят като мен.
А при това положение?

Ами от наказ.правна гл.т. при това положение, нещата не търпят промяна- нищо ,че предв.договор е нищожен, стига да се докаже, че парите са дадени с оглед на такива уговорки/ да се докажат уговорките между дееца и пострадалия/.А ако колата беше напълно "продадена" - с плащане в брой, но без договор с нотар.заверени подписи, има ли обсебване?

А ако колата беше напълно "продадена" - с плащане в брой, но без договор с нотар.заверени подписи, има ли обсебване?

Ама аз съвсем не казвам, че има разлика между пълно и частично плащане! Разбира се, че е едно и също в двата случая. (Само дето при пълно плащане всички щяха да са доволни и опити за сигнали до прокурора нямаше да има. )
Притеснява ме това, че на пръв поглед всички елементи от състава са налице. Според мен само привидно са налице, но не се знае, мнения разни.
Благодаря отново. Всеки друг, който евентуално изпита желание за включване по темата, също ще го прочета с удоволствие.

Сега има много…..ако , при тези обстоятелства.По принцип съм съгласен с kpavlova , че няма престъпление , поради липса на субективна страна.Продавам чужда вещ , съзнавам , че е чужда , но същевременно знам и , че има основание , което със сигурност(субективно съм уверен) ще я направи моя след определено време.Има и друга страна.Сключвам предварителен договор , изплащам част от сумата , получавам владението , нямам намерение да доплащам и да финализирам договора , продавам веща , харча си парите-206НК.

Практически има уговорка- ето ти колата, даваш ми, примерно 1000 лева, тя струва 10 000 лева, които ще ми платиш до 1 м, / често и
ЗЗ се издава при предаването на ключовете/, ако не - ще ми я върнеш, горе -долу така изглежда уговорката.В повечето случаи длъжникът- купувач по предв.договор я залага колата, а не я продава- но въпросът остава същия- за съставомерността.РП ги отказва, ГП го отменя отказите и образува- има фактическа власт- владее, няма законно основание за разпореждане- т.е. обсебва.

REVOLUTION написа:Има и друга страна.Сключвам предварителен договор , изплащам част от сумата , получавам владението , нямам намерение да доплащам и да финализирам договора , продавам веща , харча си парите-206НК

Да - при условие, че Б има намерение да доплати на А цената и изобщо да си уредят отношенията. Т.е. да не го лишава от стойността на вещта.
Значи сме на горе-долу еднакви мнения или най-малкото - не на коренно противоположни.

Да , може да се каже.

Ако Б преди да изтече срока за доплащане, се разпореди с вещта, но въпреки това си плати- на падежа, пак излиза, че има обсебване- защото все така противозаконно се разпорежда с чуждата вещ.Е, от граждански иск няма правен интерес.
За чл. 206 НК трябва да бъде установено, че деецът дава имущество на други лица или взема за себе си, без намерение той или другите лица да го връщат или заместват- ако Б продаде като "представител" на А?И после се отчете.
Излиза, че съставомерността на деянието се поставя в зависимост от последващото поведение на Б по отношение на А
Нак.съд си мисля, без да ми харесва, без проблем може да го квалифицира като обсебване,бидейки властен да се произнесе и по всички гражд.правни въпроси- договорът е нищожен по начало, предадена е индивид.определена, а не заместима, вещ, и то не "в собственост", страните си дължат връщане на даденото.Вместо това, едната се разпорежда.Ако не се разпореждаше, а просто отказваше да я върне, нямаше да излиза, ако примерно купувачът казва- ще я задържам, докато не ми върнеш парите, на законно основание.Но той не прави така в случая.

Излиза, че съставомерността на деянието се поставя в зависимост от последващото поведение на Б по отношение на А

По-скоро от намерението му в момента на разпореждането, мисля. Намерението в бъдеще да се "отчете".

Т.е. нещата ще се сведат до това- има ли акт на присвояване, ако част от цената е платена, а към момента на разпореждане не може обосновано и безсъмнено да се твърди,че горницата няма да се плати?
Дадената на нищожно основание вещ, дали е поверена за пазене или владение?Или тая уговорка по необходимост ще трябва да се конвертира в друга/така, че да се предостави факт.власт на валидно правно основание/, за да има обсебване.

kpavlova написа:Т.е. нещата ще се сведат до това- има ли акт на присвояване, ако част от цената е платена, а към момента на разпореждане не може обосновано и безсъмнено да се твърди,че горницата няма да се плати?

Мисля, че да, така излиза.

Дадената на нищожно основание вещ, дали е поверена за пазене или владение?Или тая уговорка по необходимост ще трябва да се конвертира в друга/така, че да се предостави факт.власт на валидно правно основание/, за да има обсебване.

Мисля, че е достатъчно да е имало съгласие за предаването на вещта, за да има основание владеенето или пазенето. Независимо, че в случая предв. договор е нищожен.

[quote="brymm Мисля, че е достатъчно да е имало съгласие за предаването на вещта, за да има основание владеенето или пазенето. Независимо, че в случая предв. договор е нищожен.[/quote]

И аз така мисля/ от гл.т.на НП/-всяко съгласие за предаване на факт.власт,без случаите, когато се придобива или отнема чрез употреба на сила, на заплашване, злоупотреба с власт , със служебно положение....Т.е. вкл.и изпълнение по нищожен договор.
В този случай остава- "тъмната страна" ,субективната

brymm написа:А сключва с Б предварителен договор за продажба на една вещ и му предава вещта. Б продава вещта на В. Б е съзнавал, че не е собственик, но е очаквал да стане.

Обсебване ли е това?

Според мене не е обсебване и то точно от обективна страна. Обсебване е, когато ти си получил фактическата власт на някакво правно основание и след това, винаги противно на въпросното основание, се разпореждаш с вещта. Е, когато уговорката е, че вещта се предава на Б, за да си е негова, пък макар и да стане собственик по-късно, а не за да я пази или владее за А, как Б може да се разпореди противно на това основание, като продаде вещта, след като тя му е дадена, за да си е негова. Това, че вещта само е предадена, но не е прехвърлено правото на собственост, би имало значение от НП гледна точка, ако търсехме липсата на белега "чужда" вещ, но тук по това не се спори. Да, вещта си остава чужда, но фактическата власт върху нея не е получена, вещта не е конкретно поверена, за да се държи за другиго, което е неизменен белег на обсебването и негова същност. Предварителен, следварителен, няма значение как ГП нарича договора, същественото е, че при уговорка "предавам ти вещта да си е твоя", продавайки вещта ти не се разпореждаш противно на тая уговорка.

Да се оправят по граждански ред - кой платил, кой не платил, кой изпълнил, кой не изпълнил.

Ако Купувачът иска да продаде колата преди да е станал собственик ,може да сключи договор под отлагателно условие с третото лице . Какъв е проблемът не мога да разбера? За какво се борите ,каква ви е целта в крайна сметка?!
и още :
Според мен, след като нямате договорни отношения , някой от Вас ще "изгори" и според мен това ще е купувачът ,който ще бъде изигран от продавачът ,който сигурно е предложил тая кола на още 100 човека вече ,които са му дали пари . Тук никакво обсебване няма да има ,ами ще има чиста проба измама . Дано да греша ,но на това ми мирише.

А в КАТ прехвърлена ли е колата?

kuzmanin написа:А в КАТ прехвърлена ли е колата?

Вие как мислите?

Използвам случая, за да благодаря на РимТимТим. Той каза нещо много логично, за което не ми беше хрумнало да го изразя по този начин - "противно на въпросното основание се разпореждаш с вещта".