forum.lex.bg

Здравейте, уважаеми колеги ! Интересува ме мнението ви, може ли държавата да придобие качеството на пострадал, съответно - допустим ли е граждански иск, предявен от държавата в наказателното (съдебното наказателно) производство ?
Конкретният случай е избягване на установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери, чрез осъществяване на счетоводство в нарушение изискванията на счетоводното законодателство - чл. 255 ал. 1 т. 5 от НК. Установено е, че избягнатите за установяване и плащане данъчни задължения са в размер на 30 000 лева. Държавата чрез министъра на финансите е предявила граждански иск срещу подсъдимия за сумата от 30 000 лева. Междувременно, тези 30 000 лева дължими като данъци са установени в хода на ревизионно производство по ДОПК и е образувано изпълнително производство при публичен изпълнител.
Позволявам си да изразя мнение, че държавата не може да придобие качеството на пострадал и граждански ищец, дори когато предмет на престъплението е държавно имущество, или когато деянието е избягване установяването или плащането на данъчни задължения. Първо защото според чл. 74 ал. 1 от НПК, пострадал може да бъде само лице, а държавата е правен субект, но не е лице (ама че смешно звучи), следователно не може да бъде пострадал. Второ, граждански иск може да бъде предявен само от пострадалия (какъвто държавата не е), неговите наследници (това изобщо отпада като хипотеза в случая) или юридическите лица, претърпели вреди от престъплението. Държавата обаче, която е безспорно правен субект, няма качеството на юридическо лице (както и въобще на лице).
За мен ще бъде важно да чуя мнението Ви. Дори и да съм Ви разсмял с разсъжденията си.

Здравейте!
Напълно споделям становището Ви, но не разбрах от поста Ви, кой именно ще подаде гражданският иск от името на държавата?

И аз се присъединявам към изразеното становище.

На въпроса какво е държавата от гр.пр.страна, като равнопоставен субект, мога да отговоря само - особен субект , .......Абсолютно не съм в състояние да навляза в теор.спор за нейната същност .
Държавата може да е гр.ищец, примерно, ако е увреден обект- публ.държавна собственост- като претендира на деликтно основание обезщетение, но не в нак.процес.,а за целите на гражданския процес и само в него.Гр.иск в нак.процес е възможен негов предмет, изключение, а не правило, като предявяването му винаги утежнява проц.положение на подс.За това правилата, предвиждащи проц.правоспособност и дееспособност на гр.ищец трябва да се тълкуват стриктно.
Именно за това, държавата, без да е пострадал в никакъв случай,може да се приравни на ощетено от престъпление ЮЛ, с което понятие борави НПК, но с оглед недопустимостта с разширит.тълкуване на проц.норми да се утежнява положението на подс., на това основание иска не следва да се допуска.
В конкр.случай обаче май не става и по друга причина/ ако за първата може да има някакво колебание дали пък да не я приравним на ощетено ЮЛ/.Държавата не претендира свое гражданско право на обезвреда от деянието, в което престъплението се е изразило.Тя претендира публичното си вземане- по ГП- път вътре в наказателния процес.С гр.иск в нак.процес се защитават граждански субективни права на обезвреда.Публичните вземания на държавата се установяват по друг ред, като той не е основан на равнопоставеност.Освен това държавата си има влязло в сила "изпълнително основание" и е започнала публично изпълнение.Държавата няма правен интерес от този иск.Тя предявява иск за установяване на публично вземане, а не на гр.претенция, и за осъждане.
Ако претендира деликтна обезвреда - цели да реализира гражданска отговорност за неизпълнение на публично задължение.Мисля, че това е недопустимо.
Всичките тези неща само ги предполагам...Може и някаква нова теория да съм съчинила

Пък в крайна сметка определението е необжалваемо

ch3oh написа:Здравейте!
Напълно споделям становището Ви, но не разбрах от поста Ви, кой именно ще подаде гражданският иск от името на държавата?

Здравейте отново, едва сега успях да се включа. От името на държавата граждански иск е предявил министърът на финансите чрез юрисконсулт при местната ТД на НАП.

И самата ТД на НАП да го е предявила иска, а не държавата, пак ми се вижда недопустим, колега Систем .Ами какво ще стане, ако например субективната страна на престъплението не излезе, деецът бъде оправдан, деянието не е и небрежно, искът следва да се отхвърли като неоснователен, защото основанието е деянието, а противоправно вредоносно деяние няма.Какво ще стане тогава със задължението ?Този въпрос ми е забавен.Обезвреда не се дължи, защото престъпление няма,и деликт няма, и това е установено със СПН на оправд.присъда в гр.част, но данъците си се дължат?Т.е. хем има "вреда", хем няма?
П.П.Не ми се е случвало да предявяват гр.иск по такова дело, или данъците са платени, за да мине по 78 а или си има само изп.производство, може и да разсъждавам в погрешна насока .

Колега kpavlova, в сметката ми се трупат виртуални уискита, на които Вие сте адресат. Не знам как да ви благодаря за своевременните и изчерпателните отговори.
Много благодаря и на ch3oh и REVOLUTION за подкрепата.

Дано сме Ви помогнали задружно.А може и да сме объркали нещата.
А за уискитата- още сме вторник вечер.Ще го отложим Лека!

Лека !

Колега system, и аз смятам, че гражданскоправна претенция в нак. производство е недопустима, най - малкото защото "вредите" в размер на 300 000лв. не са в резултат на деликт, а както знаете, именно непозволеното увреждане бива обезщетявано в нак.процес. Не мисля, че неизпълнението на вменено от държавата задължение за плащане на данъци /най - общо казано/ представлява деликт, ерго искът е недопустим, а ако е допуснат, ще бъде неоснователен. При всички положения, обаче, вече е образувано изп. производство и дори на това основание гр. иск в нак. процес не следва да бъде приеман за съвместно разглеждане или следва да бъде прекратен, ако е бил приет все пак за разглеждане.
Колегата Павлова е права, когато данъците се платят, може и да се мине по 78 а, ако са налице останалите условия за приложението му.

kpavlova написа:...Ами какво ще стане, ако например субективната страна на престъплението не излезе, деецът бъде оправдан, деянието не е и небрежно, искът следва да се отхвърли като неоснователен, защото основанието е деянието, а противоправно вредоносно деяние няма.Какво ще стане тогава със задължението ?Този въпрос ми е забавен.Обезвреда не се дължи, защото престъпление няма,и деликт няма, и това е установено със СПН на оправд.присъда в гр.част, но данъците си се дължат?Т.е. хем има "вреда", хем няма?
...

Именно - и вреда няма. Задължението (за данък и лихви върху него, нали?) не е пряка последица от деянието; не е задължение за обезвреда, остава си публично задължение за данък.
Той и Байчо е казал същото, аз съм третата поред, но нищо.

И сега рискувам да предизвикам възмущение сред вас и евентуално - желание мнението ми да бъде поместено в темата за бисерите, обаче... след като задължението за данък си остава такова, непозволено увреждане няма, задължението не е причинено от деянието... тогава на какво отгоре плащането му ще е условие за 78а? Там условието е за възстановяване на причинените от престъплението вреди.
Може да е справедливо така, може деянието да е пряко свързано с въпросното задължение, но не става дума за вреди от престъплението.

portokal написа:...Ами какво ще стане, ако например субективната страна на престъплението не излезе, деецът бъде оправдан, деянието не е и небрежно, искът следва да се отхвърли като неоснователен, защото основанието е деянието, а противоправно вредоносно деяние няма.Какво ще стане тогава със задължението ?Този въпрос ми е забавен.Обезвреда не се дължи, защото престъпление няма,и деликт няма, и това е установено със СПН на оправд.присъда в гр.част, но данъците си се дължат?Т.е. хем има "вреда", хем няма?
...
Именно - и вреда няма. Задължението (за данък и лихви върху него, нали?) не е пряка последица от деянието; не е задължение за обезвреда, остава си публично задължение за данък.
Той и Байчо е казал същото, аз съм третата поред, но нищо.

И сега рискувам да предизвикам възмущение сред вас и евентуално - желание мнението ми да бъде поместено в темата за бисерите, обаче... след като задължението за данък си остава такова, непозволено увреждане няма, задължението не е причинено от деянието... тогава на какво отгоре плащането му ще е условие за 78а? Там условието е за възстановяване на причинените от престъплението вреди.
Може да е справедливо така, може деянието да е пряко свързано с въпросното задължение, но не става дума за вреди от престъплението.

Разбира се, изцяло сте права, колега Портокал. ХаПсИлютно, както би казал някой. Още повече, че 78 а изисква възстановяване не вредите от деянието, а тези от престъплението /сама знаете практиката на ВКС...подлежат на обезщетяване в нак. процес вредите от деянието, а не само от престъплението...дрън - дрън, знаете за какво говоря/, т. е. за несъставомерните вреди, които биха могли да бъдат търсени в нак. процес, въобще не иде реч. И въпреки това съм виждал поне едно /със сигурност едно/, при което точно поради изцялото погасяване на данъчните задължения беше приложен 78 а, предполагам, като благодарност към заслужилия гражданин, благоволил да си плати данъците.
Всъщност, след редакцията на нормата на 255 от 2006г., не мисля, че вече е възможно приложението на 78 а., до три години беше в редакцията от 1997г.

А, наказанието не съм го гледала, принципно си говоря.
Аз - също принципно - съм с две ръце ЗА всякакви мерки, които карат заслужилите граждани да си плащат данъците, така че не бих се възмущавала много, ако на някой такъв гражданин по тази причина (неплатен данък) му е отказано прилагането на 78а, но все пак би било неправилно да не се приложи (ако другите предпоставки, предвидено наказание и т.н. бяха налице, де), затова се учудих, че никой в темата не го е казал, и допуснах, че такава може да е утвърдената практика.

Още нещо еретично: самият обект на престъпленията по гл. VІІ НК прави недопустим гражданският иск в този процес. Това е така защото обект на защита са публично правни интереси, а съгласно чл. 88 ал. 3 НПК, в случай че гражданският иск не се разгледа в рамките на наказателното производство, пострадалият може да го предяви пред граждански съд. Тъй като вземанията на държавата, произтичащи от РА са изключени от подведомствеността на гражданските съдилища, предявяването на граждански иск, основаващ се на такива вземания е недопустим в наказателният процес.
В случай, че гражданският ищец твърди, че претендира някакви други 30000лв., то той трябва да обоснове допълнително обстоятелствената част на гражданският иск, което от своя страна ще доведе до отлагане на наказателният процес - обсоятелство също обуславящо недопускане за разглеждане на гражданският иск.
Отделно от горното гражданският иск не може да служи за обогатяване на гражданският ищец.
Може би и аз като колегата kpavlova да съм съчинил теория...

bay4o написа:Колега system, и аз смятам, че гражданскоправна претенция в нак. производство е недопустима, най - малкото защото "вредите" в размер на 300 000лв. не са в резултат на деликт, а както знаете, именно непозволеното увреждане бива обезщетявано в нак.процес. Не мисля, че неизпълнението на вменено от държавата задължение за плащане на данъци /най - общо казано/ представлява деликт, ерго искът е недопустим, а ако е допуснат, ще бъде неоснователен. При всички положения, обаче, вече е образувано изп. производство и дори на това основание гр. иск в нак. процес не следва да бъде приеман за съвместно разглеждане или следва да бъде прекратен, ако е бил приет все пак за разглеждане.
Колегата Павлова е права, когато данъците се платят, може и да се мине по 78 а, ако са налице останалите условия за приложението му.

Не се бях сетил за аргумента, че неизпълнението на задължение за плащане на данъци ne e деликт. Благодаря.

Здравейте !
Това, което писах за 78 а се отнася за прилагането на "привилигирования състав" / макар да не е точно състав на престъпление, подобно на 197, а поощрителна норма/ по чл.255, ал.4 от НК.Но не съм си пояснила мисълта .До края на съдебното следствие данъкът плюс лихвите е внесен и престъплението се наказва привил.по ал.4- редуцира се санкцията и тогава минава по 78 А- т.е. внесен беше ОА, а не предложение, но съдът с присъдата освободи от нак.отговорност като отчита последващото поведение на дееца и въстановяване на данъка.
А bay4o, portokal и ch30h мисля, че са много прави, липсва вреда от деликт.Изискуемият по закон резултат по 255, ако приемем, че е резултатно, е невнасянето на дължимия данък в бюджета, с изтичане на срока за внасяне на данъка , престъплението е довършено."Избегне" като глагол формулира резултат - в смисъл не плати в срока като е осъщ.някоя от формите на изпълнителното деяние/, от дан.правна страна той не е избегнал нищо , деецът, задължението си остава.
Това е текст- говоря за ал.4 на 255, който е по -скоро стимул към "големите" неизправни данъкоплатци да извършват основния състав 255.Ако имаш пари, но извършваш 255, може да не те хванат, шанса е 50 на 50 / глупости, може и да е по-малък/, хванат ли те, плащаш си данъка и админ.глоба.Бедните..... да му мислят бедните.Богатият и бедният данъкоплатец могат да "лъжат" държавата с различни последици.

kpavlova написа:Държавата може да е гр.ищец, примерно, ако е увреден обект- публ.държавна собственост- като претендира на деликтно основание обезщетение, но не в нак.процес.,а за целите на гражданския процес и само в него.Гр.иск в нак.процес е възможен негов предмет, изключение, а не правило, като предявяването му винаги утежнява проц.положение на подс.За това правилата, предвиждащи проц.правоспособност и дееспособност на гр.ищец трябва да се тълкуват стриктно.
Именно за това, държавата, без да е пострадал в никакъв случай,може да се приравни на ощетено от престъпление ЮЛ, с което понятие борави НПК, но с оглед недопустимостта с разширит.тълкуване на проц.норми да се утежнява положението на подс., на това основание иска не следва да се допуска.

Тоест, дори при кражба - примерно - от държавно учреждение не може да се допусне граждански иск (и не може пострадалият да обжалва прекратяването от прокурор), независимо, че престъплението по нищо не се отличава от кражба с пострадал всяко друго лице? Правилно ли те разбирам?
И само публична държавна собственост ли имаш предвид, или държавна собственост въобще?

Защо не откривам никаква практика в Апис, свързана с въпроса за държавата като пострадал? Не може да няма такива случаи. На мен много ми харесва идеята едно държавно учреждение (администрация), което е юридическо лице, да бъде смятано за ощетено юридическо лице, т.е. да упражнява правата на ощетеното ЮЛ в наказ. процес, но... изобщо не знам дали е правилно.

Здравейте отново, колеги. Тъй като (за мое удоволствие) темата се възобнови, позволявам си да ви споделя един казус с такъв елемент.
ДА "Държавен резерв и ВВЗ" е предоставил на химическо предприятие количество химически препарати от държавния резерв. При проверка се установява, че една част от тези препарати липсват. Образувано е досъдебно производство, което е прекратено от прокурора, поради недоказаност на деянието. Агенцията обжалват като пострадали.

Съдът остави без разглеждане жалбата и прекрати производството със следните мотиви: Съгласно чл. 243 ал. 3 от НПК, постановлението за прекратяване на наказателното производство може да бъде обжалвано от обвиняемия, пострадалия или неговите наследници, както и от ощетеното юридическо лице. По смисъла на тази разпоредба, ощетено е юридическото лице, претърпяло щета от престъплението. Щета означава количествено или стойностно намаляване на имуществото, собствено на юридическото лице, вследствие неправомерни действия или бездействия. В конкретния случай, щетата се изразява в количествено намаляване на военновременен запас – липса на 10 000 кг трикризилфосфат и 9000 л денатуриран спирт. Това имущество е частна държавна собственост, съгласно чл. 4 изр. 1 от Закона за държавните резерви и военновременните запаси. Жалбоподателят – Държавна агенция “ДР и ВВЗ” е специализиран орган на Министерския съвет за провеждане на държавната политика в областта на натрупването, съхраняването и използването на държавните резерви и военновременните запаси – чл. 2 ал. 1 от отменения Устройствен правилник на ДА “ДР и ВВЗ”, в този смисъл и чл. 2 ал. 1 от действащия Устройствен правилник. Съгласно чл. 5 ал. 2 от Закона, Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка, но нейните правомощия се свеждат единствено до управление на държавните резерви и военновременни запаси. Агенцията не е собственик на държавните резерви и военновременните запаси, част от които е имуществото, чиято липса е предмет на разследване. Следователно, Държавна агенция “ДР и ВВЗ” няма характер на ощетено юридическо лице по смисъла на чл. 243 ал. 3 от НПК. Същата не е сред лицата, легитимирани да обжалват постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Жалбоподателят не е легитимиран да обжалва постановлението на прокурора и в качеството си на държавен орган, осъществявайки правомощия на държавата като ощетен субект. Имуществото, чиято липса е предмет на разследване, е държавна собственост. Държавата обаче няма качеството на пострадал по смисъла на чл. 243 ал. 3 във вр. с чл. 74 ал. 1 от НПК, тъй като съгласно последната разпоредба пострадалият е лице, а държавата, макар и правен субект, не е лице. Държавата няма качеството и на ощетено юридическо лице, тъй като тя, въпреки че е правен субект, не е юридическо лице. Поради това, държавата не е сред субектите, които могат да обжалват постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство. Жалбата от ДА “ДР и ВВЗ” и като държавен орган е процесуално недопустима.

Апелативният съд потвърди определението, но с различни мотиви - той прие, че липсващите препарати били собственост на химическото предприятие и то е било легитимирано да обжалва (то не беше конституиррано като ощетено ЮЛ в нак. пр-во).

:

Тоест, дори при кражба - примерно - от държавно учреждение не може да се допусне граждански иск (и не може пострадалият да обжалва прекратяването от прокурор), независимо, че престъплението по нищо не се отличава от кражба с пострадал всяко друго лице? Правилно ли те разбирам?
И само публична държавна собственост ли имаш предвид, или държавна собственост въобще?

Защо не откривам никаква практика в Апис, свързана с въпроса за държавата като пострадал? Не може да няма такива случаи. На мен много ми харесва идеята едно държавно учреждение (администрация), което е юридическо лице, да бъде смятано за ощетено юридическо лице, т.е. да упражнява правата на ощетеното ЮЛ в наказ. процес, но... изобщо не знам дали е правилно

Здравейте
Имаше един текст от НПК отменен някога - когато са нанесени вреди на държавата, и не е предявен граждански иск , прокурорът предявава иска.На заинтересованите лица " се съобщава".Излиза да се е съобщавало на държавата ? Явно... не - съобщава се на онова "държавно лице"- учреждение, орган, което упражнява правата на държавата .
Държавата,бидейки универсална / навсякъде и във всичко /притежава имуществени права...Тя упражнява тези права чрез свои органи, които действат от нейно име или предоставя упражняването им на създадени от нея юридически лица, които извършват правни действия от свое име.Та ако собствеността/ респ.увреденото, засегнатото с деянието право е на държавата/ никому не е отчуждавано/ , но се "упражнява " от учреждение - държавен орган...Тогава ищец според мен следва да е ЮЛ на чието управление правото е предоставено/ то може като ДЮЛ,със свой бюджет, да има и "своя собственост ", и вън от това да упражнява права на държавата /.Дали от името на държавата , или от името на учреждението трябва да се предяви иска.Собствеността е държавна, но правата й се упражняват от орган- лице .ГИ следва да се допусне, ако е предявен от органа, който е правосубектен, ДЮЛ, и "натоварен" да управлява от материалноправна страна.Това ДЮЛ не е просто представител на държавата-ищец, това е нещо повече от "субституция" в проц.смисъл, то се "явява " държавата в правоотношенията/гражданските/ и това не е просто управление, ползване в облигац.смисъл май ....ужас, не помня точно от кога го помня това и какво е вярно вече /.Та следва да може и обезреда от засягането това лице- учреждение - държавен орган да може да претендира надлежно.
Държавата - "като себе си", като Републиката - като ГИ ми се вижда странно да претендира-т.е. държавно имущество, което не е ясно кой го управлява, в материалноправния смисъл, и трябва да се опре до "държавата, представлявана от министъра на финансите".Е, нещо около намирането на съкровище и държавата - ГИ ми се вижда като мислима хипотеза.И , второ , има проблем с правосубектността на държавата, ако НПК се тълкува стриктно .
И трето, държавата, като "себе си " , обжалва постановление за прекратяване на държавно инициираното наказателно преследване?
Не е ли по -логично държавата да предяви иск чрез органа, който сама е създала, естествено, не за да управлява засегнатото право нарочно ,а за да реализира важните държавни дела.., но и права да управлява държавното благо му трябват на органа, а като ЮЛ участва равнопоставено в договорите , и в процесите .Т.е. иска се осъждане заради вредата на държавното право, но от свое име - като орган?Или бъркам?
С две думи - права си , Портокал- държавата може и да не може, но може / а и трябва/органът/ДЮЛ/ и стига да не става дума за данъци и др.пбулчини вземания, чието неплащане не е деликт. Ако няма орган/ ДЮЛ/ - тогава може и да е проблем - за ГИ в наказателния процес./
П.П.Портокал, има някаква страна практика именно по текста на прокурора , който предявява ГИ - мисля да е по начетите - и тогава държавата не е била ищеца, а учреждението.
Прокурорът го лишиха от задължение да предявява ГИ точно, за да има равнопоставеност между претендиращите ГИ. И за правата на държавата на обезвреда важи принципа на диспозитивност, тя се представлява от органите си, когато се грижи за правата си и доколкото те се грижат ?За това и няма задължен да опазва имуществото на държавата прокурор по настоящия НПК- който да предявява искове по служебно задължение.
В случая на колегата Систем ...единственото обяснение ми се вижда ..ако
държавата е предоставила / предполагам/ на лице / търговец/ съхранението и пазенето на резерва/ неосвободен резерв?/
Да не би да става дума за поддържане на някаква наличност от ...какъв там спирт беше ...Т.е. ако изчезне конкретния спирт от родово определения за резерв, предприятието не трябва ли да възстанови фиксираната от държавата в договора наличност - предполагам, за това е прието предприятието да е "собственик"?Или не ?Малко ми е смешен аргумента, но от това, което съм виждала по делата - на чийто МОЛ се водят нещата - той е лицето -ищец