forum.lex.bg

Чл. 396. (1) На военните съдилища са подсъдни делата за престъпления, извършени от:

1. военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;

2. (нова - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) държавните служители в Държавна агенция "Национална сигурност";

3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) генерали, офицери и лица от сержантския и редовия състав от други министерства и ведомства;

4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) резервистите при участие в учебно-мобилизационни мероприятия или при изпълнение на активна служба в постоянния резерв;

5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) сътрудниците на органите от ведомствата по т. 1 и 2 при или по повод изпълнение на възложените им задачи;

6. (предишна т. 5, изм. и доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) гражданските лица на служба в Министерството на отбраната, в Българската армия и в структурите на подчинение на министъра на отбраната, в Министерството на вътрешните работи, в Националната служба за охрана, в Националната разузнавателна служба и лицата, работещи по трудово правоотношение в Държавна агенция "Национална сигурност" при или по повод изпълнение на службата им.

(2) На военните съдилища са подсъдни и делата за престъпления, в осъществяването на които са участвали и граждански лица.


Чудя се, защо престъпленията, извършени от държавни служители в МВР при или по повод службата им, се разследват от Военна прокуратура. В посочения член никъде не са споменати. Не мисля, че влизат в т.3, т.к. отдавна няма генерали, офицери и т.н. Та би трябвало да си се разследват от следователи по общия ред.
От друга страна престъпленията, извършени при и по повод службата от лица, работещи по трудово правоотношение /т.нар. граждански лица в МВР, което пак не е точно казано/ са изрично посочени. Нещо не схващам логиката. С промените изрично са включени държавните служители от ДАНС, както и ЛРТП в ДАНС.

Разпределение на делата в досъдебното производство между разследващите органи

Чл. 194. (1) Разследването се провежда от следователи по дела:
1. за престъпления от общ характер по чл. 95 - 110, чл. 357 - 360 и чл. 407 - 419 от Наказателния кодекс;

2. (доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) за престъпления, извършени от лица с имунитет, членове на Министерския съвет, съдии, прокурори и следователи или от държавни служители в Министерството на вътрешните работи или в Държавна агенция "Национална сигурност";

3. за престъпления, извършени в чужбина.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Извън случаите по ал. 1 разследването се извършва от разследващи полицаи.

Кой разследва държавните служители на ДАНС ? Следователи или военни прокурори?При това, че не са включени в компетенцията на военните следователи?


Разпределение на делата във военното досъдебно производство между разследващите органи

Чл. 405. (1) Разследването се провежда от военни следователи по дела за престъпления:
1. посочени в чл. 194, ал. 1, т. 1;

2. извършени от офицери.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Извън случаите по ал. 1 разследването се извършва от военни разследващи полицаи.

Така става с промените на парче.

Ама като ви гледам как цитирате тоя Кодекс като стихотворение лошо ми става

Ти мина ли вече наказателното?

Gabi1 написа:Ти мина ли вече наказателното?

O, да ! И то отдавна. Но в университета не съм го минал

Сега специализирам отделни институти.Абе има мноооого за четене още !

Понякога Николов законът ясно си казва нещата, че няма смисъл от излишно разтягане на локуми. Ако всеки си тълкува нормата както си иска нали щеше да стане анархия бре колега Не че не е де, ама все оак има някакви граници

Gabi1 написа:...
3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) генерали, офицери и лица от сержантския и редовия състав от други министерства и ведомства;


6. (предишна т. 5, изм. и доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) гражданските лица на служба в Министерството на отбраната, в Българската армия и в структурите на подчинение на министъра на отбраната, в Министерството на вътрешните работи, в Националната служба за охрана, в Националната разузнавателна служба и лицата, работещи по трудово правоотношение в Държавна агенция "Национална сигурност" при или по повод изпълнение на службата им.

...

Чудя се, защо престъпленията, извършени от държавни служители в МВР при или по повод службата им, се разследват от Военна прокуратура. В посочения член никъде не са споменати. Не мисля, че влизат в т.3, т.к. отдавна няма генерали, офицери и т.н. Та би трябвало да си се разследват от следователи по общия ред.
От друга страна престъпленията, извършени при и по повод службата от лица, работещи по трудово правоотношение /т.нар. граждански лица в МВР, което пак не е точно казано/ са изрично посочени. Нещо не схващам логиката. С промените изрично са включени държавните служители от ДАНС, както и ЛРТП в ДАНС.

Габи мисля, че отговорът на твоите въпроси се крие в специфичния смисъл на термина "граждански лица", който е вложен в конкретния законов текст.

"Граждански лица" тук не трябва да се отъждествява с "ЛРТП". Обърквацията идва от там, че при стария закон имаше две гатегории ДЪРЖАВНИ СЛУЖИТЕЛИ в МВР, а имено "офицери и сержанти" И "граждански лица", но тези граждански лица пак си бяха държавни слъжители, не ЛРТП. ЛРТП-тата си бяха съвсем отделно.

Държавни служители - офицери и сержанти, бяха служителите в бившите "Национлни служби".
Държавни служители - граждански лица, бяха примерно държавните служители в дирекциите от общата и специализираната администрация на министерството - > ДОТИ, ДЗСВ, ДОТИ, Дирекция "Миграция", "Комендатура" и т.н. Те нямаха звания, а рангове - сътрудник по охраната, специалист по не знам си какво и т.н.

ЛРТП и тогава, както вибаги си бяха, служители като деловодители, техническа поддръжка, хигиенисти и друг персонал на чисто материално изпълнение и с обслужващи функции.

След девоенизирането на системата, вече няма офицери и сержанти и на практика всички държавни служители са граждански лица, т.е. невоенизирани. Така че според мен, така описаната хипотеза на т. 6 обхващакъм момента всички държавни служители в МВР.

Дано да съм се изразил разбираемо, че е адски объркано!

По въпроса за подсъдността, моля, колеги да коментирате, следния казус, по който възникна спор в съдебна зала:
В село Ж, лицето Х, пред репортерка на телевизионно предаване, разгласява клеветнически обстоятелства за някой си. В последствие това е излъчено в съответното телевиз. предаване на телевизия Ц, чието седалище е град Ф.
На кой съд е подсъдно делото за клевета? - На този, в чийто район попада село Ж, като местоизвършване на деянието или на този в град Ф - по седалище на телевизията.
Чрез излъчването по телевизията ли е довършено деянието или това е само квалифициращ признак, а престъплението си е довършено в село Ж?

В момента на изричането на клеветата пред репортерката деянието е довършено според мен.
И без излъчването му по телевизията пак ще е налице клевета.

Здравейте
Мисля, че подсъдността е по мястото на разпространение .С узнаването от репортера, оператора и който е бил там от екипа на ТV деянието е осъществено по осн.състав, а с разпространяването " по друг начин" - излъчено, предадено, препредадено с ел.медия, е довършен квалифиц.състав.Това не е нито продължено, нито продължавано престъпление.За вестниците практиката е трайна - по местонахождение на редакцията, утвърдила и дала за печат изданието.Всъщност района е този на разпространение на изданието/ за това, ако е отпечатано в гр.Х, но не се разпространява в гр.Х, а в гр.У един вестник - трябва да е там където се разпространява/.Няма пречка да е така и за разпорстранението по друг начин.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 37 ОТ 25.05.2005 Г. ПО Н.Д. № 324/2005 Г., I Н.О. НА ВКС
"Разпространяването" на клеветническите твърдения се "извършва" по смисъла на чл. 33, ал. 1 НПК на общо основание там, където са разпространени тези твърдения. "Разпространяването чрез печатно произведение", от друга страна, законът очевидно свързва с разпространяването - търговско или обусловено от друга дейност - на самото средство за информация, а не с мястото, до което фактически е достигнала клеветата, и - още по-малко - с достигането й до редакцията или печатницата на информационното средство, както е прието в определение 1/2003-III, Б 8/2003, с. 19 (вярно е, че хората от редакцията или печатницата имат възможност първи да узнаят клеветническите твърдения, но повишената обществена опасност на престъплението във връзка с чл. 148, ал. 1, т. 2 НК произтича не от това кой първи е възприел твърденията, а от възможността те да бъдат възприети от голям - и неограничен - кръг от лица).
В случая няма спор, че инкриминираният вестник, макар и да се отпечатва в Б., се разпространява търговски само в гр. Г. Д., нещо, което съставът на ВКС - II н.о. по друго дело между Д. С. и М. Е. вероятно не е знаел, тъй като в цитираното от районния съд в последния град решение се говори единствено за това, че е без значение мястото, където тъжителят е научил за клеветата. Ако пък разпространяването е на по-голяма територия от определено населено място, включително - в цялата страна, делото ще бъде местно подсъдно на всеки районен съд, чийто район попада в тази територия (арг. и от чл. 33, ал. 3 НПК; вж. и опр. 118/91-I, Сб., с. 77).

Предполагам това означава, че ако става дума за ефирна нац.медия- която се разпространява на територията на Републиката, че и повече от това, хипотетично може във всеки неин Районен съд Нормално е там, откъдето се "разпространява" изявлението - излъчва, предава телевиз.сигнал.
П.П.Колега Kaneva, видях ,че сте ми писали в друга тема .И аз не мога да пращам лични, ни да получавам, надявам се да няма "нищо лично" в тая работа/ т.е. да не е дискриминация/ .Ще го преживея някак си на този етап.Пратих Ви имейл, проверете си на пощата, защото съм голяма блейка

А репортерката знаела ли е или поне предполагала ли е че казаното от Х е клевета?

Съгласен съм с kpavlova , но и въпросът на pokerman е резонен.Каква е ролята на журналиста.Според мен това много съществен въпрос и за правилната квалификация и съответно за подсъдността.

Ролята на журналиста е на свидетел/ нали интервюира дееца, а не оповестява по ТV резултати от журналистическото си разследване, че да се поставя въпроса за негова лична отговорност/.Репортерът, екипът, ведно със самата "телевизия", се явяват" средството" за разпростиране на клеветата на шир и длъж, като това разпространение е желано от дееца.За съставомерността по квалиф.състав е нужно деецът да съзнава, че е интервюиран от репортер на ел.медия/ не стига да знае, че си споделят, докато пият кафе/- т.е. да има субект.представи, че изявлението ще бъде разпространено.Ама всичко това ще се изяснява по същество си мисля , не стои при определяне на подсъдността.Пък в крайна сметка, спорът за подсъдност, повдигнат от съда, който не го ще делото, ще го реши ВКС.

Като стана дума за подсъдност, ето нещо лудо:
На българска совалка в космоса руснак убива чех.
Кой съд ще е компетентен?

Pokerman написа: Като стана дума за подсъдност, ето нещо лудо:
На българска совалка в космоса руснак убива чех.
Кой съд ще е компетентен?

Ами зависи към кое летище... ъм пардон - космодрум, се числи совалката.

П.П.Колега Kaneva, видях ,че сте ми писали в друга тема .И аз не мога да пращам лични, ни да получавам, надявам се да няма "нищо лично" в тая работа/ т.е. да не е дискриминация/ .Ще го преживея някак си на този етап.Пратих Ви имейл, проверете си на пощата, защото съм голяма блейка

--------------------------------------------------------------------------------------
Благодаря, колега Павлова, вече Ви писах.