Заплахи, терор и саморазправа. Нужна ми е помощ моля Ви!
Публикувано на: 16 Сеп 2008, 22:02Съжалявам за дългият пост. И предварително ви благодаря.
Здравейте,
Много ви моля, Помогнете!!!
Вече четвърта година живея със семейството си в непрестанен терор от страна на съседа, с който ни дели единствено една ограда.
За последните седмици на два пъти получих смърни заплахи включително и физическо посегателство. Хвана ме за врата да ме души. Не съм го предизвиквал, дума не съм му обелил, прибирах се в къщи. Докато минавах покрай него ме хвана за врата с думите, цитирам: “Ти не ме познаваш мене! От тука до центъра всички ми козируват,... – след това ме пусна и показвайки с ръка как ще ме съсече на две прокара ръка пред мене от главата, по посока на краката и каза: ... с един удар като те фрасна ще те разсека на две. Аз вече един го уморих и тебе ще те уморя.” Усещайки, че ме пуска побързах да се прибера в къщи.
Няколко дена след това (миналият петък), ми саботира колата. Имаше бележка на предното стъкло под чистачката. Взех я и я прочетох. На кратко в нея пишеше, как вече 6 ти месец ни чакал да преместим климатика. Оставих бележката в джоба на вратата на колата и потеглих с двете си деца в колата. По пътя усетих парене в очите. Реших, че минаваме покрай някакво обгазено място и си продължих по пътя. Когато се върнахме в къщи и двете ми ръце горяха. Пареха и краката и лицето ми. Първата ми мисъл беше за сълзотворен газ. Следващата ми мисъл беше за децата питах ги дали и те имат същите симптоми. Слава Богу, не! Въпреки всичко влязох и се измих с вряла вода, калкото и да ми пареше. След това измих хубаво и децата. Бях сам с децата, съпругата ми бе извън града. През цялото време се тревожих за децата си. Не съм спал - на всеки петнадесет минути съм ги проверявал спат ли, дишат ли! Тревожих се да не им се случи нещо.
Сутринта всичко с децата си беше наред, играеха си, ядоха добре - никави признаци на обгазяване, което ме зарадва. Реших, че съм се обгазил от пипането на бележката и я прибрах, взимайкия с парцали и я завих в една найлонова торба. Изчаках съпругата си за да обмислим, какво да предприемем.
Но ние не знаем, какво да предприемем. Този, човек е от онея хора, които решават всичко с груба сила. Не смея да извикам полиция защото, не вярвам в правната ни система. Хора с присъди за убийство се разхождат по улиците. А и повдигайки обвинения, към него знам, че единственното, което ще постигна е да го разгневя още повече. Според мен той е способен на всичко. Не знам какво ще измисли. Искам да опазя децата си, съпругата си и себе си живи и здрави. Признавам си страхувам се и то много. Аз не съм силова личност и не търся конфликти.
В понеделник заведох децата си на училище и детска градина, както и съпругата си на работа. Цял ден се движих насам-натам с колата. С всяко качване в колата отново ми ставаше по-зле и по-зле. Лютеше ми под езика пареха ми ръцете. Възможно е и да е от притеснение но съм абсолютно убеден, че имаше нещо! Химикал, който предизвиква тези симптоми. Вечерта ми беше зле, виеше ми се свят, пареше ми гърлото, горяха ми гърдите, наливах се с кисело мляко и се чудих какво да предприема. Избърсах всичко в колата, което съм пипал от вън и от вътре... Реших да не е напръскал с нещо под капака. Закарах колата да й измият двигателя и предното стъкло с пароструйка.
Вторник сутринта съпругата ми излезе с колата. Сложи си ръкавици и направо я закара да я измият и отвътре. Не съм спал отново. В 11.30 ч. взех големият си син от училище и се прибрах в къщи. Разтресоха ме нервите - в главата ми минаваха картини как ми умират децата. Гърлото ме стягаше. Обадих се на жена ми и я накарах да вземе малкия ни син от детска градина с такси да дойде да ни вземе и да ходим в Пирогов, за да изследват децата. Прегледаха ги и лекарят каза, че са добре. Прегледаха и мен, защото все още макар и по-малко ми горят ръцете и краката. Лекаря каза, че няма наранявания на лигавицата и кожата и няма място за притеснения.
В неделя със съпругата ми търсехме в интернет лаборатория за химически анализ. Единственното, което излезе беше Александровска болница. След излизането от “Пирогов” се запътихме на там питахме в един-два блока. Всички вдигат рамене - не знаят, къде мога да поискам химически анализ.
Аз все още се чувствам зле, очаквах в “Пирогов” да ни направят кръвни и по-подробни изследвания.
Не знам какво да предприема. Не знам къде да занеса бележката за химически анализ. Нямам финансова възможност да плащам за лична охрана. В момента търся клиника където да ми направят пълни изследания.
. . . . аз съм в безизходица!
Гневът на комшията, към мен и семейството ми последва, след като си поставихме климатици. Всички климатици са поставени в нашият двор.
Техниците определиха най-добрите места за климатиците. Единият се падна точно до оградата - точно той се оказа проблемният. Ще се опитам да обясня технически разположението на къщите ни за по-пълна яснота. Двете къщи са Г образни една срещу друга. Залепени са и заедно изписват буквата П. От ляво се пада неговата къща а от дясно нашата. Общия двор който двете къщи образуват е разделен на две с ограда. Искам да спомена и за оградата защото всеки месец поне по веднаж ми се налага да слушам, че оградата е в неговият двор и че сме живеели на неговият гръб. Не съм го карал да я строи. Постоянно ме заплашва, че ще я събори, което не ме засяга. Вярно е, че е в неговият двор. Да прави с оградата си каквото желае. Поставихме климатика по следният начин:
Представете си нашата къща е огледално обърната буква Г поставихме го в горната част на буквата впряка близост до оградата, като се подава над оградата около 20, 30 сантиметра. Климатика духа в нашият двор нека кажем, че линията, която образува посоката на духане на климатика е успоредно на неговата ограда.
Още в момента на поставянето той излезе на терасата си директно започна с груби псувни и заплахи. Техниците станаха свидетели. Заплаши, че този климатик няма да работи и на дълго и широко обясняваше как ще го счупи, ако не го преместя. Не разполагам с безкрайни финансови средства. Независимо от всички ругатни обиди и заплахи по мой адрес, реших че е прав и ще му духа в двора, но климатика вече беше поставен а преместването струва пари, каито наистина нямах. Дни по късно срешнах жена му и синът му, който ме помолиха да го преместя. Обясних им, че ще го направя, но нямам налични необходимите финанси и че когато ги събера ще го направя.
Заради него спряхме да ползваме този климатик. Пускахме го само ако е крайно необходимо. Успях да събера парите за преместването на климатика, когато техниците дойдоха се оказа, че едната от тръбите с фреон е пробита умишлено и фреона е изтекал.
Бях пред дилема да преместя неработещ климатика, от който семйството ми има нужда (идват студени дни), или да дам парите за ремонт. Ремонтирах климатика и не го преместих. Отново последваха куп ругатни обиди от страна на комшията. Аз не му говоря (с него не може да се говори). Той не слуша какво му говориш. Той винаги те надвиква и в момента, в който се опиташ да му дадеш обяснение, те заглушава с псувните и ругатните си. Надали може да ви цитира и едно от нещата, които съм му казал. Но аз съм запомнил всяка негова дума, защото начина и злобата, с които ги изрича не могат да се забравят.
Родителите ни ни постройха къща, в която да отгледаме децата си. Две прекрасни момчета. Най-свидното, което имаме.
Още преди да се нанесем в, процес на строежа започнаха да се сипят безброй претенции и забележки.
Ще се съглася, че някой от забележките бяха основателни, но процеса на строеж беше изцяло в контрол на наетата за тази цел фирма. Каквото успях да направя - направих, макар и с голямо нежелания поради факта, че от страна на комшията ни нямаше молба. Всичко беше във формата на груби изисквания, придружени с псувни, лични обиди и заплахи. Наехме човек, който да надзирава процеса на работа по къщата и да ни съобщава за нередности. Един ден този чевек не се появи повече, просто изчезна. По-късно разбрахме, че е имало спор и е бил заплашван със саморазправа. Разбирам напълно защо си е тръгнал. Разбрахме, че собственика на фирмата, която наехме за строежа решава всичките си проблеми по същия начин, както и комшията ни. Без да се съобразява с никой и нищо. В процеса на строеж имаше поразии по съседните къщи. Наехме втора фирма, която да довърши строежа и да поправи щетите. С всички, освен с въпросния съсед, успяхме да се разберем. Да намерим общ език, да си стиснем ръцете и да поправим нещата, които се състояха в изцапване на стени при наливането на бетон, говоря за пръски бетон, счупени керемиди по покривите, неща от козметичен характер.
Последно, което не е маловажно. В периода в който течаха ремонтните дейности, комшията ни имаше сериозни здравословни проблеми. Направиха му сърдечна операция. Имаше молба от негова страна да се пази тишина. Тази негова молба неколкократно беше отправена от нас и към фирмата, която строеше нашият дом. Лично от собственника на фирмата получихме уверение, че тази молба ще бъде удоволетворена.
Всичко, което се случи по построяването на къщата беше преди пет-шест години. От както се нанесохме, ние живеем в постоянен ад. Всеки месец се случва нещо: Пиратка счупи прозорец който е в близост до газова инсталация . Къщата е на 20-30 метра навътре от улицата. Повярвайте ми от там е невъзможно да се хвърли пиратка в двора ни. Извикахме кварталния. Нищо. За един сезон си купих 5 пъти гуми. Гумите на колата ни бяха много кратно дупчени и рязани. В продължение на всички тези 3 години между 7.00 и 9.00 сутринта комшията ни пуска музика силно и излиза на някъде. Спира я, когато се върне. Нищо, че новороденото ни дете трябваше да спи (сигурно и то беше много виновно). Стискахме зъби и търпяхме. Между 14.00 и 16.00 се пази винаги тишина, но в 16.00 музиката се пуска отново и отново и така всеки ден. Ние обаче се движим на пръсти гоним си децата като диверсанти да не вдигат шум, защото след всеки по силен шум от наша страна от съседния двор се излива такава жлъч, която не пожелавам на никого. Имаше някакви промеждутъци, в който уж намирахме начин да се разберем и да живеем мирно, но те бяха за кратко. Винаги се намираше повод за нов скандал. Колко ни бил висок комина на къщата, защо разстоянието ни в двора е такова и онакова. Защо майсторите са сложили 40см ламарина за общивка на граничната стена а не 50см, че съм бил скръндза и съм гледал да цакам него, макар че ако тази обшивка пропусне вода ще намокри, както неговата така и нашата къща. Тук смятам да спра да пиша. Случките са безкрайно много.
Искам този терор да спре. Искам децата ми да живеят на сигурно и спокойно място.
Искам да си издействам ограничителна заповед. Да не се доближава най-вече до децата ни и до домът ни. Не искам децата ни да растат под дъжд от гнусни думи, стрес и страх. Твърде малки са, за да се учат на това. А и аз няма как да им обясня какво точно означава “Да ти е.. майката”. А и не искам да го правя!
Децата ми тичат пред мен към колата и стигат преди мен на тротоара. Какво щеше да стане, ако големия (на осем години) или малкия (на три) беше пипнал тази бележка???
Благодаря ви за отделеното време. Наистина се нуждая от съвет.
Здравейте,
Много ви моля, Помогнете!!!
Вече четвърта година живея със семейството си в непрестанен терор от страна на съседа, с който ни дели единствено една ограда.
За последните седмици на два пъти получих смърни заплахи включително и физическо посегателство. Хвана ме за врата да ме души. Не съм го предизвиквал, дума не съм му обелил, прибирах се в къщи. Докато минавах покрай него ме хвана за врата с думите, цитирам: “Ти не ме познаваш мене! От тука до центъра всички ми козируват,... – след това ме пусна и показвайки с ръка как ще ме съсече на две прокара ръка пред мене от главата, по посока на краката и каза: ... с един удар като те фрасна ще те разсека на две. Аз вече един го уморих и тебе ще те уморя.” Усещайки, че ме пуска побързах да се прибера в къщи.
Няколко дена след това (миналият петък), ми саботира колата. Имаше бележка на предното стъкло под чистачката. Взех я и я прочетох. На кратко в нея пишеше, как вече 6 ти месец ни чакал да преместим климатика. Оставих бележката в джоба на вратата на колата и потеглих с двете си деца в колата. По пътя усетих парене в очите. Реших, че минаваме покрай някакво обгазено място и си продължих по пътя. Когато се върнахме в къщи и двете ми ръце горяха. Пареха и краката и лицето ми. Първата ми мисъл беше за сълзотворен газ. Следващата ми мисъл беше за децата питах ги дали и те имат същите симптоми. Слава Богу, не! Въпреки всичко влязох и се измих с вряла вода, калкото и да ми пареше. След това измих хубаво и децата. Бях сам с децата, съпругата ми бе извън града. През цялото време се тревожих за децата си. Не съм спал - на всеки петнадесет минути съм ги проверявал спат ли, дишат ли! Тревожих се да не им се случи нещо.
Сутринта всичко с децата си беше наред, играеха си, ядоха добре - никави признаци на обгазяване, което ме зарадва. Реших, че съм се обгазил от пипането на бележката и я прибрах, взимайкия с парцали и я завих в една найлонова торба. Изчаках съпругата си за да обмислим, какво да предприемем.
Но ние не знаем, какво да предприемем. Този, човек е от онея хора, които решават всичко с груба сила. Не смея да извикам полиция защото, не вярвам в правната ни система. Хора с присъди за убийство се разхождат по улиците. А и повдигайки обвинения, към него знам, че единственното, което ще постигна е да го разгневя още повече. Според мен той е способен на всичко. Не знам какво ще измисли. Искам да опазя децата си, съпругата си и себе си живи и здрави. Признавам си страхувам се и то много. Аз не съм силова личност и не търся конфликти.
В понеделник заведох децата си на училище и детска градина, както и съпругата си на работа. Цял ден се движих насам-натам с колата. С всяко качване в колата отново ми ставаше по-зле и по-зле. Лютеше ми под езика пареха ми ръцете. Възможно е и да е от притеснение но съм абсолютно убеден, че имаше нещо! Химикал, който предизвиква тези симптоми. Вечерта ми беше зле, виеше ми се свят, пареше ми гърлото, горяха ми гърдите, наливах се с кисело мляко и се чудих какво да предприема. Избърсах всичко в колата, което съм пипал от вън и от вътре... Реших да не е напръскал с нещо под капака. Закарах колата да й измият двигателя и предното стъкло с пароструйка.
Вторник сутринта съпругата ми излезе с колата. Сложи си ръкавици и направо я закара да я измият и отвътре. Не съм спал отново. В 11.30 ч. взех големият си син от училище и се прибрах в къщи. Разтресоха ме нервите - в главата ми минаваха картини как ми умират децата. Гърлото ме стягаше. Обадих се на жена ми и я накарах да вземе малкия ни син от детска градина с такси да дойде да ни вземе и да ходим в Пирогов, за да изследват децата. Прегледаха ги и лекарят каза, че са добре. Прегледаха и мен, защото все още макар и по-малко ми горят ръцете и краката. Лекаря каза, че няма наранявания на лигавицата и кожата и няма място за притеснения.
В неделя със съпругата ми търсехме в интернет лаборатория за химически анализ. Единственното, което излезе беше Александровска болница. След излизането от “Пирогов” се запътихме на там питахме в един-два блока. Всички вдигат рамене - не знаят, къде мога да поискам химически анализ.
Аз все още се чувствам зле, очаквах в “Пирогов” да ни направят кръвни и по-подробни изследвания.
Не знам какво да предприема. Не знам къде да занеса бележката за химически анализ. Нямам финансова възможност да плащам за лична охрана. В момента търся клиника където да ми направят пълни изследания.
. . . . аз съм в безизходица!
Гневът на комшията, към мен и семейството ми последва, след като си поставихме климатици. Всички климатици са поставени в нашият двор.
Техниците определиха най-добрите места за климатиците. Единият се падна точно до оградата - точно той се оказа проблемният. Ще се опитам да обясня технически разположението на къщите ни за по-пълна яснота. Двете къщи са Г образни една срещу друга. Залепени са и заедно изписват буквата П. От ляво се пада неговата къща а от дясно нашата. Общия двор който двете къщи образуват е разделен на две с ограда. Искам да спомена и за оградата защото всеки месец поне по веднаж ми се налага да слушам, че оградата е в неговият двор и че сме живеели на неговият гръб. Не съм го карал да я строи. Постоянно ме заплашва, че ще я събори, което не ме засяга. Вярно е, че е в неговият двор. Да прави с оградата си каквото желае. Поставихме климатика по следният начин:
Представете си нашата къща е огледално обърната буква Г поставихме го в горната част на буквата впряка близост до оградата, като се подава над оградата около 20, 30 сантиметра. Климатика духа в нашият двор нека кажем, че линията, която образува посоката на духане на климатика е успоредно на неговата ограда.
Още в момента на поставянето той излезе на терасата си директно започна с груби псувни и заплахи. Техниците станаха свидетели. Заплаши, че този климатик няма да работи и на дълго и широко обясняваше как ще го счупи, ако не го преместя. Не разполагам с безкрайни финансови средства. Независимо от всички ругатни обиди и заплахи по мой адрес, реших че е прав и ще му духа в двора, но климатика вече беше поставен а преместването струва пари, каито наистина нямах. Дни по късно срешнах жена му и синът му, който ме помолиха да го преместя. Обясних им, че ще го направя, но нямам налични необходимите финанси и че когато ги събера ще го направя.
Заради него спряхме да ползваме този климатик. Пускахме го само ако е крайно необходимо. Успях да събера парите за преместването на климатика, когато техниците дойдоха се оказа, че едната от тръбите с фреон е пробита умишлено и фреона е изтекал.
Бях пред дилема да преместя неработещ климатика, от който семйството ми има нужда (идват студени дни), или да дам парите за ремонт. Ремонтирах климатика и не го преместих. Отново последваха куп ругатни обиди от страна на комшията. Аз не му говоря (с него не може да се говори). Той не слуша какво му говориш. Той винаги те надвиква и в момента, в който се опиташ да му дадеш обяснение, те заглушава с псувните и ругатните си. Надали може да ви цитира и едно от нещата, които съм му казал. Но аз съм запомнил всяка негова дума, защото начина и злобата, с които ги изрича не могат да се забравят.
Родителите ни ни постройха къща, в която да отгледаме децата си. Две прекрасни момчета. Най-свидното, което имаме.
Още преди да се нанесем в, процес на строежа започнаха да се сипят безброй претенции и забележки.
Ще се съглася, че някой от забележките бяха основателни, но процеса на строеж беше изцяло в контрол на наетата за тази цел фирма. Каквото успях да направя - направих, макар и с голямо нежелания поради факта, че от страна на комшията ни нямаше молба. Всичко беше във формата на груби изисквания, придружени с псувни, лични обиди и заплахи. Наехме човек, който да надзирава процеса на работа по къщата и да ни съобщава за нередности. Един ден този чевек не се появи повече, просто изчезна. По-късно разбрахме, че е имало спор и е бил заплашван със саморазправа. Разбирам напълно защо си е тръгнал. Разбрахме, че собственика на фирмата, която наехме за строежа решава всичките си проблеми по същия начин, както и комшията ни. Без да се съобразява с никой и нищо. В процеса на строеж имаше поразии по съседните къщи. Наехме втора фирма, която да довърши строежа и да поправи щетите. С всички, освен с въпросния съсед, успяхме да се разберем. Да намерим общ език, да си стиснем ръцете и да поправим нещата, които се състояха в изцапване на стени при наливането на бетон, говоря за пръски бетон, счупени керемиди по покривите, неща от козметичен характер.
Последно, което не е маловажно. В периода в който течаха ремонтните дейности, комшията ни имаше сериозни здравословни проблеми. Направиха му сърдечна операция. Имаше молба от негова страна да се пази тишина. Тази негова молба неколкократно беше отправена от нас и към фирмата, която строеше нашият дом. Лично от собственника на фирмата получихме уверение, че тази молба ще бъде удоволетворена.
Всичко, което се случи по построяването на къщата беше преди пет-шест години. От както се нанесохме, ние живеем в постоянен ад. Всеки месец се случва нещо: Пиратка счупи прозорец който е в близост до газова инсталация . Къщата е на 20-30 метра навътре от улицата. Повярвайте ми от там е невъзможно да се хвърли пиратка в двора ни. Извикахме кварталния. Нищо. За един сезон си купих 5 пъти гуми. Гумите на колата ни бяха много кратно дупчени и рязани. В продължение на всички тези 3 години между 7.00 и 9.00 сутринта комшията ни пуска музика силно и излиза на някъде. Спира я, когато се върне. Нищо, че новороденото ни дете трябваше да спи (сигурно и то беше много виновно). Стискахме зъби и търпяхме. Между 14.00 и 16.00 се пази винаги тишина, но в 16.00 музиката се пуска отново и отново и така всеки ден. Ние обаче се движим на пръсти гоним си децата като диверсанти да не вдигат шум, защото след всеки по силен шум от наша страна от съседния двор се излива такава жлъч, която не пожелавам на никого. Имаше някакви промеждутъци, в който уж намирахме начин да се разберем и да живеем мирно, но те бяха за кратко. Винаги се намираше повод за нов скандал. Колко ни бил висок комина на къщата, защо разстоянието ни в двора е такова и онакова. Защо майсторите са сложили 40см ламарина за общивка на граничната стена а не 50см, че съм бил скръндза и съм гледал да цакам него, макар че ако тази обшивка пропусне вода ще намокри, както неговата така и нашата къща. Тук смятам да спра да пиша. Случките са безкрайно много.
Искам този терор да спре. Искам децата ми да живеят на сигурно и спокойно място.
Искам да си издействам ограничителна заповед. Да не се доближава най-вече до децата ни и до домът ни. Не искам децата ни да растат под дъжд от гнусни думи, стрес и страх. Твърде малки са, за да се учат на това. А и аз няма как да им обясня какво точно означава “Да ти е.. майката”. А и не искам да го правя!
Децата ми тичат пред мен към колата и стигат преди мен на тротоара. Какво щеше да стане, ако големия (на осем години) или малкия (на три) беше пипнал тази бележка???
Благодаря ви за отделеното време. Наистина се нуждая от съвет.
ШШШШШШегички:):)
