forum.lex.bg

Уважаеми дами и господа, чрез Вас искам да се запозная с крайния продукт от наказателното право при следния случай:

Група хора правят обир със взлом. Полицията си свършва работата и ги залавя. Прокуратурата и съдът също си свършват работата. Престъпниците са зад решетките. Съдия изпълнителят прави всичко възможно да свърши своята част от общата работа. Същият установява, че извършителите на престъпното деяние нямат на тяхно име собственост, с която да покрият щетите на потърпевшите. По време на престоя им в затвора не работят, т.е. нямат никакви приходи. В същото време са на държавна издръжка.

Основния ми въпрос е има ли закон, който да принуди извършителите на престъплението да работят, за да възвърнат средствата за нанесените от тях щети на пострадалите?
Защото, иначе кого облагодетелства Закона - престъпниците или жертвите?

С уважение: Стефан Димитров

За съжаление няма орган в тази държава, който да може да принуди престъпниците да работят, за да възстановят щетите от извършеното от тях престъпление. Такава форма на държавна принуда, към момента не е позната на българското право.
ЗИН и ППЗИН изрично постановяват, че затворниците могат да се трудят, но само по тяхно желание.
Всъщност, като правило желаещите да работят в затвора са повече от осигурените работни места и даже се счита за голяма привилегия "да те уредят на работа". Това е така, защото работещите се ползват с редица привилегии, най-същественат от тях, е че при изтърпяване срока на назаканието всеки два дни работа се зачитат за три дни изтърпяване на наказанието. Не на последно място, осъденят натрупва една задоволителна сума до освобождаването му от затвора.

При все това, заторникът постъпва на работа ПО СВОЕ ЖЕЛАНИЕ и няма законен начин да бъде принуден. В този смисъл е и текстът на чл. 48, ал. 4 от Конституцията: "Никой не може да бъде заставян да извършва принудителен труд."

Иначе това, че НК и НПК са написани с цел да защитават правата на извършителите на престъпление, мисля че всеки втотокурсник е способен да го разбере.