Мисля, че напълно законосъобразно може да не се предявява на ощетеното ЮЛ.При нас не се отчита като същ.проц.нарушение, така че делото да бъде върнато на прокурора.Иначе има случаи да се предявява реално и такива в които не се, повече се предявяват,доколкото имам поглед.Разпитва се управителят / изпълнителния директор, а понякога и просто МОЛ/ при престъпления против собствеността или такива със съставомерен резултат имуществени вреди - само за да се установи кой точно осъществява фактическата власт примерно, или чия е собствеността, макар по делото да си има писмени доказателства за това.Това обаче си е разпит и е с доказат.цел.При този разпит се разяснява правото да му се предяви в качеството на представител на ЮЛ, каквато възможност НПК всъщност не предвижда.
Ако му се предяви, е ли това същ.проц.нарушение? Дори да е, е непоправимо, така че не подлежи на връщане в предходен проц.стадий от съда..
Ако не му се предяви- според мен законът си е спазен.
Субект на досъдебната фаза е само пострадалият и той е физическо лице.Пропускането на ЮЛ при предявяване и в Общата част на НПК – уредбата на субектите в досъдебната фаза – не е случайна и неволна, според мен / като др.пропуски на НПК, които са си случайни – например гражданския ответник при четене на показания по 279 и предварително изслушване, дето не са го броили за страна/.
Не съм експерт по ПЕС, напълно обратното .Но по Рамковото решение от 2001 г на ЕС за положението на жертвите по време на наказателното производство, сме се задължили да приемем стандарти за защита на жертвите на престъпление, но не и защита на права на ЮЛ в наказат.производство.Жертва по това решение е ФЛ, претърпяло вреди чрез увреждане на неговия психически или физ.интегритет, страдания иммущ.загуба..../ абсурд да го изрецитирам/ в причинна връзка с престъпление.По силата на това решение жертвата има правото да потърси обезщетение от извършителя по време на наказателното дело.Жертвата е човек.
НПК е дал по –голяма защита на ЮЛ,в срв.с изискваната по Решението, като им е дал възможност да се конституират като ГИ в съдебна фаза.
Мисля това да е напълно достатъчно.Дали може по аналогия да се приложи нормата за предявяване и за тях- принципно проц.норма може да се прилага по аналогия.В случая обаче, конституирането на още един субект – обвинител в досъдебната фаза – ощетено ЮЛ, който да може да прави искания, възражения по линия на обвинит.функция, каквато възможност законът не е предвидил/ има само пострадал/, не е в полза на обв., а положението му не може да се утежнява с прилагане по аналогия
Ако приемаме, че ще му предявяваме и някак си ЮЛ има субективно право да му се предяви, това не може , никак не може да стане по принудителен ред.Субективните права се упражняват ако , доколкото и както титулярът им желае да ги упражни, не става да бъде доведен управителят принудително, за да упражни правата, под страх от каквато и да било отговорност.Права не следва да се упражняват под страх от отговорност.Свидетелят може да бъде доведен принудително, независимо в кой стадий, но не и пострадалият – като такъв, за да упражнява права.Иначе изпадаме май в неловкото положение да тълкуваме закона превратно.Нещо като зорлем надарен се получава.
Щом трябва и не може другояче, а има указания за предявяване, стига редовно съобщение за датата на предявяването с разяснени права на предявяване върху призовката/ ако управителят , изп.директор и какъвто е там Биг Бос не е свидетел, защото няма какво да е възприел и тогава да му е разяснено правото/ .На ЮЛ връчването е по 180, ал.5 от НПК.Трябва де се опише в призовката, че се връчва на служител, имената, каква му е длъжността.Предполагам, че това е достатъчно.
Публикувано на: 26 Окт 2008, 17:31