Кръстоносният поход на дознанието
Публикувано на: 19 Ное 2008, 08:52Кръстоносният поход на дознанието
Притесненията, че внезапното ограничаване на следователските правомощия, въведено през април 2006 г. с новия Наказателнопроцесуален кодекс (НПК), ще доведе до пълен блокаж в работата на досъдебното производство, са на път да се сбъднат. Сега резултатите от работата на дознанието по тежките стопански, данъчни и икономически престъпления са почти нулеви.
07 ноември 2008 | Иванка Николова
Печатa a a
За съжаление нито вътрешният министър, нито законодателят проумяха, че най-същественият проблем в борбата срещу престъпността няма да бъде решен чрез замяната на термина "дознател" с "разследващ полицай". И май им е дошло времето публично да бъде призната неудобната истина, че полицейското разследване изнемогва. Не само поради огромния обем дела, но и заради един безспорен факт: 90% от т.нар. разследващи полицаи
не могат, не желаят и не знаят как да работят по досъдебни производства,
образувани за престъпна безстопанственост (чл.219 от НК), укриване и избягване на данъчни задължения (чл.255–чл.256 от НК), митническа контрабанда (чл.242 от НК), престъпления по служба (чл.282–чл.283 от НК), длъжностни присвоявания (чл.201–чл.203 от НК)...
Ако някой си направи труда да извърши елементарна справка за движението на наказателните дела, образуваните през последните две години по току-що цитираните престъпления, ще се убеди в правотата на изложената теза. Столичната дирекция на полиция (СДП) например е затрупана от дознания, събиращи прах по чекмеджета и каси, защото липсва кадрови ресурс за събиране на доказателства и повдигането на прецизни обвинения. Държавата – в лицето на МВР-ръководството, продължава да нехае за професионалното развитие и правното ограмотяване на разследващите полицаи. А това ги прави безсилни в опитите им да противодействат на добре измислени престъпни схеми.
Критиците на подобно крайно виждане веднага биха заявили, че философията на новия НПК предвижда
наблюдаващият прокурор да е непосредствено ангажиран с разследването.
И във всеки един момент "да диша във врата" на дознателя, като пряко следи за всяка допусната от него грешка и дава своевременни указания за нейното отстраняване.
Резултатът от нормативното абсолютизиране на идеята за "господарите на разследването" също е нелицеприятен: вместо в контрольори по качеството, прокурорите бяха превърнати в... учителки от детска занималня. Които, вместо да се концентрират върху окончателно обосноваване на обвинението и внасянето му в съда, започнаха да изразходват колосални количества енергия в три основни посоки:
- преодоляване на технически пропуски, допуснати от дознателите;
- съставяне на постановления за повдигане на първоначални обвинения, въпреки че съгласно чл.219, ал.1 от НПК първоначалното обвинение в хода на разследването се повдига с постановление на разследващия орган;
- разясняване на правни положения, известни още на третокурсниците в университетите. Примерно – каква е разликата между понятията "щети" и "вреди";
как се осъществява неправомерно източване на ДДС чрез деклариране на фиктивни сделки
между поредица от фирми; какво представляват т.нар. "неизгодни сделки" и по какво те се различават от престъпната безстопанственост; какво означава "пране на пари", "вещно укривателство"...
Основните причини за кахърното положение на дознанието са няколко, но все... фундаментални.
Първо, работата по разплитане на всекидневно усъвършенстващите се вериги за източване на ДДС и еврофондовете изисква задълбочено познаване на данъчното и финансово законодателство на България и Европейския съюз. Но обучението на разследващите ни полицаи, провеждано в 90% от случаите в Академията на МВР, не включва подобни уроци.
Второ, разследването на престъпната безстопанственост, прането на пари, длъжностните присвоявания или престъпленията по служба предполага
сериозни знания
по гражданско,
търговско и облигационно право.
Подобни деяния почти винаги са свързани с отношения между търговски дружества, сключване на различни видове договори и водене на счетоводна дейност в нарушение на нормативните изисквания, така че правната грамотност е повече от задължителна.
Трето, противодействието на посочените престъпни прояви изисква непрекъснато усъвършенстване на квалификацията, включително и чрез участия в международни семинари и задгранична обмяна на опит.
Това обаче, поне засега, е привилегия главно за полицейските началници. Докато в същото време, подчинените им са обречени да "работят" в мухлясали стаи, да търпят прищевките и подигравките на "бизнесмените с екзотични прякори" и да треперят като неврастеници, чуят ли по телефона "познатия" глас да пита: "Абе, на тебе кой ти разреши да обезпокояваш господин Хикс?" И... да събират в управлението криминалните репортери на всички национални медии, пред които
тържествено да
заменят строшена пишеща машина
с евтин компютър.
Нека никой не остава с погрешното впечатление, че правим някаква съпоставка между професионалните качества на българските следователи и разследващите полицаи.
Вярно е, че почти всички икономически дела – за нарушаване на югоембаргото, разюзданата контрабанда и банковите фалити – приключиха безславно, въпреки че бяха водени от следователи. Но също така е вярно и другото.
През 90-те години на миналия век, по същество тези дела бяха новост за българската правораздавателна система. Грешките, допуснати по време на предварителното разследване, лъснаха едва в съдебната фаза на процесите, т.е. в началото на ХХІ век. И точно тогава, вместо държавата да се възползва от горчивия опит на следователите и натрупаната съдебна практика, антилогиката надделя.
През периода 2000–2005 г., само с два-три замаха, законодалят ликвидира следствието без право на обжалване, прехвърляйки сложната икономическа и данъчна престъпност за разследване в МВР. Зад паравана на една необоснована и порочна теза: работата на дознателите по тези престъпления ще бъде улеснена, ако в постановленията за образуване на досъдебните производство прокурорите формулират
подробни, ясни
и целесъобразни
указания за хода
на предстоящото
разследване.
Смешно е да се мисли, че ефикасността на предварителното разследване може да бъде гарантирана по този. Не само защото изпълнението на множеството прокурорски указания обикновено финишира до първите две точки от постановлението. А и поради факта, че прокурорите не са врачки и не могат да предвидят всички възможни житейски хипотези, които биха възникнали след образуването на делото и изпращането му на дознателя.
Нещо повече. Колкото и да е талантлив един прокурор, той не може да налива с фуния на дознателя как да задава въпроси, коя стратегия за водене на разпит би била печеливша и как да оформя писмените доказателства преди тяхното предявяване.
Така например прави впечатление, че при работата си върху т.нар. икономическа престъпност, разследващите полицаи се концентрират само върху нейните обективни измерения:
- назначават експертизи, които в прав текст да отговорят има ли причинени вреди и в какъв размер са те;
- хаотично събират финансови, данъчни, счетоводни и търговски документи, без да анализират връзката помежду им;
- водят безпредметни разпити, по време на които задават абсурдни въпроси от типа "Каква длъжност заемахте през февруари 2002 година?", макар отговорът да е "скрит" в надлежно приложените документи.
И "традиционно" не изследват субективната страна на престъплението. Тоест – не изясняват отношението на обвиняемия към деянието и не установяват фактите, от които може да се направи извод за това отношение.
За съжаление многотомните дела за стопански престъпления, които изобилстват от неотносими към казуса документи, пречат на прокурора
да е запознат
с материалите по
делото "непосредствено и във всеки един момент".
Дребните, но съществени пропуски в събирането на писмени доказателства се улавя едва след като разследването е приключило и делото е изпратено в прокуратурата за окончателното му решаване.
И когато в този стадий обвинителят забележи, че вместо необходимите 10 броя фактури, разследващият орган е приложил съвсем други счетоводни документи, започват юридически еквилибристики, защото правото да връща делото за доразследване му е отнето.
Да, за случаи, които изискват в кориците на делото да има не повече от 20 листа, това е възможно и е редно. Но, когато иде реч за организирана престъпна група, занимавала се с контрабанда, източване на ДДС, подкуп и пране на пари – работата става друга. Още по-неприятно е, ако прокурорът има още 10–15 подобни случая на главата.
Въпреки абсолютизираното разбиране на Брюксел за ролята на полицейското разследване, българският законодател все още разполага с възможност да подпомогне разследването на тези престъпления.
Едно от целесъобразните предложения в тази посока е възстановяването на т.нар. преобразуване на производствата. Така в НПК принципно ще бъде предвидено, че престъпленията по чл.201–чл.203, чл.219–чл.220, чл.242, чл.255–чл.256, чл.282–чл.283 и чл.301– чл.304 от НК са в правомощията на разследващите полицаи. Но с едно "уточнение": по преценка на наблюдаващия прокурор, например – при констатирана правна или фактическа сложност, работата по тези дела може да бъде възлагана и на следователи. И... с категоричните законодателни гаранции, че обвинителите няма да залитат в другата крайност и да
пренасочват
неоснователно
всяко второ дело от
МВР към следствието.
Колкото и банално да звучи, оттук нататък бездействието при решаването на този проблем е пагубно.
До края на 2008 г. на всеки от ресорните дознатели в Столичната дирекция на полицията ще се водят на отчет по около 300 производства за икономически и финансови престъпления.
Това количество окончателно ще задръсти прокуратурата с некачествено изработени дела и ще доведе до нова вълна от оправдателни присъди.
А оттук до поредния критичен доклад и налагането на поредните финансови санкции има само една крачка, която Европейската комисия ще направи, без да й мигне окото. Защото и на нея започват все по-неприятно да й дишат във врата, заради... постоянното задълбочаване на "българския проблем".
Вие какво мислите за дознанието? Какви промени трябва и може да има ? Според мен в тази статия има добри идеи, а могат да се добавят и още. Но най-важното е да се приложат на практика.
Източник: http://www.legalworld-bg.com/show.php?storyid=1977
Притесненията, че внезапното ограничаване на следователските правомощия, въведено през април 2006 г. с новия Наказателнопроцесуален кодекс (НПК), ще доведе до пълен блокаж в работата на досъдебното производство, са на път да се сбъднат. Сега резултатите от работата на дознанието по тежките стопански, данъчни и икономически престъпления са почти нулеви.
07 ноември 2008 | Иванка Николова
Печатa a a
За съжаление нито вътрешният министър, нито законодателят проумяха, че най-същественият проблем в борбата срещу престъпността няма да бъде решен чрез замяната на термина "дознател" с "разследващ полицай". И май им е дошло времето публично да бъде призната неудобната истина, че полицейското разследване изнемогва. Не само поради огромния обем дела, но и заради един безспорен факт: 90% от т.нар. разследващи полицаи
не могат, не желаят и не знаят как да работят по досъдебни производства,
образувани за престъпна безстопанственост (чл.219 от НК), укриване и избягване на данъчни задължения (чл.255–чл.256 от НК), митническа контрабанда (чл.242 от НК), престъпления по служба (чл.282–чл.283 от НК), длъжностни присвоявания (чл.201–чл.203 от НК)...
Ако някой си направи труда да извърши елементарна справка за движението на наказателните дела, образуваните през последните две години по току-що цитираните престъпления, ще се убеди в правотата на изложената теза. Столичната дирекция на полиция (СДП) например е затрупана от дознания, събиращи прах по чекмеджета и каси, защото липсва кадрови ресурс за събиране на доказателства и повдигането на прецизни обвинения. Държавата – в лицето на МВР-ръководството, продължава да нехае за професионалното развитие и правното ограмотяване на разследващите полицаи. А това ги прави безсилни в опитите им да противодействат на добре измислени престъпни схеми.
Критиците на подобно крайно виждане веднага биха заявили, че философията на новия НПК предвижда
наблюдаващият прокурор да е непосредствено ангажиран с разследването.
И във всеки един момент "да диша във врата" на дознателя, като пряко следи за всяка допусната от него грешка и дава своевременни указания за нейното отстраняване.
Резултатът от нормативното абсолютизиране на идеята за "господарите на разследването" също е нелицеприятен: вместо в контрольори по качеството, прокурорите бяха превърнати в... учителки от детска занималня. Които, вместо да се концентрират върху окончателно обосноваване на обвинението и внасянето му в съда, започнаха да изразходват колосални количества енергия в три основни посоки:
- преодоляване на технически пропуски, допуснати от дознателите;
- съставяне на постановления за повдигане на първоначални обвинения, въпреки че съгласно чл.219, ал.1 от НПК първоначалното обвинение в хода на разследването се повдига с постановление на разследващия орган;
- разясняване на правни положения, известни още на третокурсниците в университетите. Примерно – каква е разликата между понятията "щети" и "вреди";
как се осъществява неправомерно източване на ДДС чрез деклариране на фиктивни сделки
между поредица от фирми; какво представляват т.нар. "неизгодни сделки" и по какво те се различават от престъпната безстопанственост; какво означава "пране на пари", "вещно укривателство"...
Основните причини за кахърното положение на дознанието са няколко, но все... фундаментални.
Първо, работата по разплитане на всекидневно усъвършенстващите се вериги за източване на ДДС и еврофондовете изисква задълбочено познаване на данъчното и финансово законодателство на България и Европейския съюз. Но обучението на разследващите ни полицаи, провеждано в 90% от случаите в Академията на МВР, не включва подобни уроци.
Второ, разследването на престъпната безстопанственост, прането на пари, длъжностните присвоявания или престъпленията по служба предполага
сериозни знания
по гражданско,
търговско и облигационно право.
Подобни деяния почти винаги са свързани с отношения между търговски дружества, сключване на различни видове договори и водене на счетоводна дейност в нарушение на нормативните изисквания, така че правната грамотност е повече от задължителна.
Трето, противодействието на посочените престъпни прояви изисква непрекъснато усъвършенстване на квалификацията, включително и чрез участия в международни семинари и задгранична обмяна на опит.
Това обаче, поне засега, е привилегия главно за полицейските началници. Докато в същото време, подчинените им са обречени да "работят" в мухлясали стаи, да търпят прищевките и подигравките на "бизнесмените с екзотични прякори" и да треперят като неврастеници, чуят ли по телефона "познатия" глас да пита: "Абе, на тебе кой ти разреши да обезпокояваш господин Хикс?" И... да събират в управлението криминалните репортери на всички национални медии, пред които
тържествено да
заменят строшена пишеща машина
с евтин компютър.
Нека никой не остава с погрешното впечатление, че правим някаква съпоставка между професионалните качества на българските следователи и разследващите полицаи.
Вярно е, че почти всички икономически дела – за нарушаване на югоембаргото, разюзданата контрабанда и банковите фалити – приключиха безславно, въпреки че бяха водени от следователи. Но също така е вярно и другото.
През 90-те години на миналия век, по същество тези дела бяха новост за българската правораздавателна система. Грешките, допуснати по време на предварителното разследване, лъснаха едва в съдебната фаза на процесите, т.е. в началото на ХХІ век. И точно тогава, вместо държавата да се възползва от горчивия опит на следователите и натрупаната съдебна практика, антилогиката надделя.
През периода 2000–2005 г., само с два-три замаха, законодалят ликвидира следствието без право на обжалване, прехвърляйки сложната икономическа и данъчна престъпност за разследване в МВР. Зад паравана на една необоснована и порочна теза: работата на дознателите по тези престъпления ще бъде улеснена, ако в постановленията за образуване на досъдебните производство прокурорите формулират
подробни, ясни
и целесъобразни
указания за хода
на предстоящото
разследване.
Смешно е да се мисли, че ефикасността на предварителното разследване може да бъде гарантирана по този. Не само защото изпълнението на множеството прокурорски указания обикновено финишира до първите две точки от постановлението. А и поради факта, че прокурорите не са врачки и не могат да предвидят всички възможни житейски хипотези, които биха възникнали след образуването на делото и изпращането му на дознателя.
Нещо повече. Колкото и да е талантлив един прокурор, той не може да налива с фуния на дознателя как да задава въпроси, коя стратегия за водене на разпит би била печеливша и как да оформя писмените доказателства преди тяхното предявяване.
Така например прави впечатление, че при работата си върху т.нар. икономическа престъпност, разследващите полицаи се концентрират само върху нейните обективни измерения:
- назначават експертизи, които в прав текст да отговорят има ли причинени вреди и в какъв размер са те;
- хаотично събират финансови, данъчни, счетоводни и търговски документи, без да анализират връзката помежду им;
- водят безпредметни разпити, по време на които задават абсурдни въпроси от типа "Каква длъжност заемахте през февруари 2002 година?", макар отговорът да е "скрит" в надлежно приложените документи.
И "традиционно" не изследват субективната страна на престъплението. Тоест – не изясняват отношението на обвиняемия към деянието и не установяват фактите, от които може да се направи извод за това отношение.
За съжаление многотомните дела за стопански престъпления, които изобилстват от неотносими към казуса документи, пречат на прокурора
да е запознат
с материалите по
делото "непосредствено и във всеки един момент".
Дребните, но съществени пропуски в събирането на писмени доказателства се улавя едва след като разследването е приключило и делото е изпратено в прокуратурата за окончателното му решаване.
И когато в този стадий обвинителят забележи, че вместо необходимите 10 броя фактури, разследващият орган е приложил съвсем други счетоводни документи, започват юридически еквилибристики, защото правото да връща делото за доразследване му е отнето.
Да, за случаи, които изискват в кориците на делото да има не повече от 20 листа, това е възможно и е редно. Но, когато иде реч за организирана престъпна група, занимавала се с контрабанда, източване на ДДС, подкуп и пране на пари – работата става друга. Още по-неприятно е, ако прокурорът има още 10–15 подобни случая на главата.
Въпреки абсолютизираното разбиране на Брюксел за ролята на полицейското разследване, българският законодател все още разполага с възможност да подпомогне разследването на тези престъпления.
Едно от целесъобразните предложения в тази посока е възстановяването на т.нар. преобразуване на производствата. Така в НПК принципно ще бъде предвидено, че престъпленията по чл.201–чл.203, чл.219–чл.220, чл.242, чл.255–чл.256, чл.282–чл.283 и чл.301– чл.304 от НК са в правомощията на разследващите полицаи. Но с едно "уточнение": по преценка на наблюдаващия прокурор, например – при констатирана правна или фактическа сложност, работата по тези дела може да бъде възлагана и на следователи. И... с категоричните законодателни гаранции, че обвинителите няма да залитат в другата крайност и да
пренасочват
неоснователно
всяко второ дело от
МВР към следствието.
Колкото и банално да звучи, оттук нататък бездействието при решаването на този проблем е пагубно.
До края на 2008 г. на всеки от ресорните дознатели в Столичната дирекция на полицията ще се водят на отчет по около 300 производства за икономически и финансови престъпления.
Това количество окончателно ще задръсти прокуратурата с некачествено изработени дела и ще доведе до нова вълна от оправдателни присъди.
А оттук до поредния критичен доклад и налагането на поредните финансови санкции има само една крачка, която Европейската комисия ще направи, без да й мигне окото. Защото и на нея започват все по-неприятно да й дишат във врата, заради... постоянното задълбочаване на "българския проблем".
Вие какво мислите за дознанието? Какви промени трябва и може да има ? Според мен в тази статия има добри идеи, а могат да се добавят и още. Но най-важното е да се приложат на практика.
Източник: http://www.legalworld-bg.com/show.php?storyid=1977