forum.lex.bg

Уважаеми колеги имам следното затруднение ще бъда признателен на този който ми окаже помощ!Става дума за следното,как трябва да бъде формулирана молбата на гражданския ищец в наказателното производство ,за да се конституира като такъв?Ако някой ми покаже образец ще му бъда благодарен,просто никога до сега не съм правил на практика такова нещо Предварително благодаря и съжелявам за отнетото ви цено време.

Багодаря ви!!!

Мисля, че и аз с едната ми година стаж мога да се справя така, за упражнение -

Но- колега /понеже казавате,че сте/ вижте мненията и на признатите пеналисти
ДО
......................съд
Наказателна колегия, ....състав

МОЛБА
от ............... от гр. .........................,
ПОСТРАДАЛ
по н.о.х.д. № ............. НА .................С,
насрочено за ......... г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА СЪДИИ,

Пострадах поради причинената от подсъдимия по горното дело /името на подсъдимия/.......... на описваш как си пострадал ...
Поради това, моля да бъда конституиран в процесуалното качество на граждански ищец на основание чл. 84 от НПК.
Предявявам граждански иск срещу подсъдимия в размер на
..... (..................) лева за причинени имуществени вреди, за претърпени
морални болки и страдания.
Моля, да бъде осъден подсъдимия да заплати горната сума, заедно със
законната лихва от ........... г., както и направените по делото разноски.
Прилагам препис от удостоверението за наследници.

Дата: ............... Подпис: ...............

Сори - най - долу прилагате каквито доказателства имате - според престъплението /може да не е Удостосоверение за наследници точно - то е ако има починал и Молбата се подава от наследниците/

А може и направо да го кажете в съдебно заседание: "Предявявам граждански иск срещу подсъдимия еди кой си за тези и тези имуществени и неимуществени вреди, в размер на толкова лева, от които толкова са за имуществените и толкова за неимуществените".
Но е хубаво, че поставихте тази тема, защото проблемите във връзка с предявяването и разглеждането на гражданския иск в нак. процес са многобройни. Тъкмо имаме повод да ги пообсъдим.

Добре system,
Представете си следната ситуация: след 11г. разследване, делото най-накрая е в съдебната си фаза. Обвиненията са повдигнати малко след образуване на предварителното производство. /чл. 195 ал. 2 НК/.
Погасителната давност за вземанията на пострадалите е изтекла. Същите, обаче желаят да предявят ГИ. Според Вас, какъв е този иск - недопустим или евентуално - неоснователен?

Ето един процесуален "капан". Без да влизам в теоретични спорове, ще спомена, че в теорията поначало погасителната давност се разглежда като материалноправен институт. Наказателните отделения обаче се позовават на погасителната давност, за да не допуснат до разглеждане (а не да отхвърлят с присъдата) гражданския иск. Моето мнение е, че съдът, който разглежда наказателно дело, трябва да допусне до разглеждане в съдебното наказателно производство гражданския иск за вземанията, за които се твърди, че са погасен по давност (стига да не са налице други основания за недопускане), и след като се установи, че вземанията за непозволеното увреждане са погасени по давност, искът следва да се отхвърли с присъдата.

Още повече, че давността не се прилага служебно, а ако подсъдимият не се светне да направи възражение за изтекла давност, искът може и да се уважи.

Според мен си напълно и безусловно прав. Няма причина да е по-различно, отколкото в един граждански процес.

Абе, я да питам и аз нещо. Обвинение за престъпление с пострадал. С присъдата се очаква да бъде признат при същите факти като в обстоятелствената част на обвинението за виновен не за това, а за друго, по-леко престъпление, при което пострадал няма (няма съставомерни вреди). Кво праим с гражданския иск? С присъдата трябва да се прекрати производството в тази част според мен. Греша ли?

Предпоставка за предявяване (и уважаване) на гражданския иск в наказателното производство е причиняване на вреди от престъплението, без да е необходимо тези вреди да са част от съответния престъпен състав. С т. нар. формални престъпления също могат да се причинят вреди, за които се носи гражданска отговорност. Просто тези вреди не са част от престъплението и престъпление би имало дори ако нямаше вреди.

Разбира се, че подсъдимите ще възразят.
Чисто практически - вероятно ГИ ще се отхвърли с присъдата.
При това положение - гражданският ищец, ще трябва да бъде осъден да плати ДТ върху отхвърленият ГИ.

Предпоставка за предявяване (и уважаване) на гражданския иск в наказателното производство е причиняване на вреди от престъплението, без да е необходимо тези вреди да са част от съответния престъпен състав.

Това е обратно на всичко, на което са ме учили.
Колко мнения имали двама юристи според онази приказка...

С т. нар. формални престъпления също могат да се причинят вреди, за които се носи гражданска отговорност.

То че се носи, носи се, въпросът е дали искът е допустим в наказателното производство, още повече, че в него иначе тези вреди не са предмет на доказване.
Съвсем наскоро колежка ми показа две решения на ВС или ВКС за допускане и уважаване на граждански иск при обвинение за хулиганство. Явно това мнение се застъпва далеч не от случайни хора, но е обратно на почти всичко, което до момента бях чувала.
Е ми... остава ми да питам какво мислят тука по въпроса. Благодаря на Систем.

Смятам, че в наказателното производство може да се предяви иск за обезщетение за вреди, причинени от престъплението, без самите вреди да са част от престъпния състав. Изискване за "съставомерност" на вредите няма в чл. 74 ал. 1 от НПК при дефиниране на понятието "пострадал", нито в чл. 84 ал. 1 от НПК, при посочване на лицата, които могат да се конституират като граждански ищци.
Истината е обаче, че подобни случаи - вреди, причинени от формално престъпление и съответно предявяване на граждански иск за тях, са по-скоро изключения.

Здравейте, мисля, Систем, че си / ако може на ти / си напълно прав.Няма такова изискване - за съставомерност на вредите по НПК, има трайно установена практика да са именно тези вреди.Понеже неколкократно ми е трябвало да убеждавам .. някого в обратното, та от туй дето съм го чела- два "прецедента" - хулиганството, всъщност конкретното дело, ако се не лъжа, беше с пострадал един май депутат,може би архонт , за хулганство, е допуснат гр.иск, конситтуиране на ЧО.
Другото така забавно различно дело по тоакъв въпрос - за допустимост на иска- изнуденият да даде подкуп - като гр.ищец и ЧО.От др.страна, много пъти, и в стари, и в нови решения на ВКС се приема за недопустим, защото вредите не са съставомерни: по 282, ако случайно от деянието вземе, че пострада гражданин, ЮЛ, което се случва, да не кажа, много често се случва- само по гр.правен път, отхвърля се като недопустим, само по ЗОДОВ трябвало / .Престъпления, особено документите- винаги недопустим.....Стига съм се разпростирала, че съм си бърборина ,някой ще рече да ми липсва аудитория за изява/ нали е станал един настръхнал Форумът /
Или най-общо , тълкуваме го закона ограничително, като при това тълкуване ограничаваме правата на граждани/ Юл по струва ми си недопустим начин.
При възражение за давност в повечето случаи се отхвърля като неоснователен, мисля правилно, може би трябва да преценим има ли основание за деликтна отговорност и после да преценяваме може ли да се реализира тя принудително.
А за въпросът който постави Портокал -при изменение на обвинението или ако съдът прилага Закон за по-леко наказуемо , същото наказуемо престъпление, което е формално- трябва да има произнасяне по ГИ, според мен..Деянието е деликт.Основание на гр.отговорност е деянието, а не престъплението, което то осъществява.Ще се уважи ако са пряка последица, разбира си.
Другия вариант- ако има изменение на обвинението, което трябва да се сети да го направи някой, но за целта ще да се променят и факти/ иначе няма нужда, ако е по -малко /, може би надлежното процедиране изисква предхождащо крайния акт отделяне на ГИ в др.производство - към ГК на съда
Наистина , много въпроси има по гражд.искове.

Много правописни грешки и съкращение, за което ми простете

Мерси и на Павлова. Вярвате или не - становището, което аз съм срещала много по-често и което е доста разпространено и си има своите основания, е, че вредите трябва да са съставомерни, за да имаме пострадал. Било като граждански ищец, било като лице, което има право да обжалва прокурорско постановление за прекратяване... То едва ли има смисъл да ви го казвам това на вас, защото е малко вероятно това мнение да не сте го чували - аз съм тази, която някои неща все още не ги е чувала.
А ново обвинение няма как да се повдигне - не само защото прокурорът няма такова намерение, но и защото няма промяна на фактите от обстоятелствената част на обв. акт - само квалификацията ще е друга, по-лека. Просто с присъдата подсъдимият бива оправдан за едното и осъден за другото престъпление.

А, това , много правилно си чувала -точно това, което винаги се случва , май Примерите - за подкупа и хулиганството - май са си само тези двата , в страни от утвърдената практика.
Ако трябва с присъдата направо да се приложи закон за по-леко...еднакво наказуемо, не бива с нея да се отхвърля като недопустим,трябва да е с предходен акт преценката на допустимост, вероятно си трябва произнасяне и по ГИ, на деликтно основание.

Снощи си мислех за още един възможен (малко екстравагантен) пример за несъставомерност на вредите, за които е допустим граждански иск в наказателно производство.
Да вземем убийството (независимо по чл. 115 116, 118 или 119). Резултатно престъпление. Престъпният резултат - настъпването на смъртта на пострадалия. Гражданският иск на наследниците за вреди - естествено, допустим. Вредите, за които наследниците биха претендирали - напр. неимуществени вреди - душевната болка и силния стрес , следват от престъпния резултат - смъртта на пострадалия, но тези вреди не са част от състава на престъплението. Чисто хипотетично, такива вреди може и да няма, ако пострадалият няма близки или ако те са толкова отчуждени от него, че смъртта му им е напълно безразлична (имахме такъв случай с един клошар).
Ако не съм прав, поправете ме.

Може и да е щуротия, но на мен неимуществените вреди все ми приличат на
несъставомерни.Увредата на здравето е съставомерен резултат.Но измерени от състава / съставомерни/ ли са болките и страданията на увредения.Обезщетението има стойност, но вредите – не.Може ли резултатът да настъпи без да настъпят болки и страдания – излиза да може.И по примера на колегата Систем, и ако се причинява телесна повреда на човек, който не чувства болка/ не може по мед.причина да я почувства/, примерно.Ами когато се присъжда обезщетение на дете, което е бебе, то не разбира загубата, а пък размерът на неимуществените вреди се определял при постановяване на решението по справедливост- по действителните болки и страдания, а гражданския иск е допустим, когато са настъпили реални вредни последици- но вредите на бебето са вредите, които ще настъпят, когато то бъде в състояние да чувства липсата на майка, през целия му живот, но в бъдеще.Ампутацията на парализирана ръка дали причинява болка и страдание/ всъщност, ако приемем, че това е ръка със загубена функция явно няма и повреда по НК?/
Блудството с малолетен ми се струва да е формално престъпление/ не мога да повярвам, че престъпния му резултат се изразява в “осъществяването на състава”/.Е, в повечето случаи има неимуществени вреди?Не може в същия процес ли ?

Е, при човека, който не изпитва болка, вредите се изразяват в увреждането - обездвижване на крайник, лишаване от орган или функцията му, обезобразяване... Ако няма нито нещо такова, нито болка, няма и телесна повреда. Телесната повреда по дефиниция си е увреждане, т.е. вреди.
За бебето също има вреди, по-малки или по-големи, но те ще се "проявят" в бъдеще.
Обаче на примера на Систем за клошаря засега не мога да измисля какво да отговоря.