forum.lex.bg

Все още почти липсва практика по състава на чл.253 НК, за това възникват много въпросителни, които смятам да изложа и тук .

Ето целия тескт за улеснение:
Чл. 253. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който извърши финансова операция или сделка с имущество, или прикрива произхода, местонахождението, движението или действителните права върху имущество, за което знае или предполага, че е придобито чрез престъпление или друго общественоопасно деяние, се наказва за изпиране на пари с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от три хиляди до пет хиляди лева.
(2) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на този, който придобие, получи, държи, използва, преобразува или спомогне по какъвто и да е начин за преобразуването на имущество, за което знае или предполага към момента на получаването му, че е придобито чрез престъпление или друго общественоопасно деяние.

(3) (Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Наказанието е лишаване от свобода от една до осем години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева, когато деянието по ал. 1 и 2 е извършено:

1. (изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) от две или повече лица, сговорили се предварително, или от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;

2. два или повече пъти;

3. от длъжностно лице в кръга на службата му;

4. (нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) чрез откриване или поддържане на сметка във финансова институция под фиктивно име или под името на лице, което не е дало своето съгласие за това.

(4) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от двадесет хиляди до двеста хиляди лева, когато деянието по ал. 1 и 2 е извършено със средства или имущество, за които деецът е знаел или е предполагал, че са придобити чрез тежко умишлено престъпление.

(5) (Нова - ДВ, бр. 85 от 1998 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 21 от 2000 г., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Когато средствата или имуществото са в особено големи размери и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева, като съдът лишава виновния от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

(6) (Нова - ДВ, бр. 85 от 1998 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 21 от 2000 г., предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Предметът на престъплението или имуществото, в което е трансформиран, се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

7) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Разпоредбите на ал. 1 - 6 се прилагат и когато престъплението, чрез което е придобито имуществото, не попада под наказателната юрисдикция на Република България.
========================================================================
Възможно ли е деянието по чл.253, ал.3,т.2 да бъде осъществено от лицето само с едно имущество.Например няколко прехвърляния на една и съща кола?Или задължително трябва различни имущества да са трансформирани без значение колко пъти.
Ако лицето осъществява с едно деяние състава на ал.1, а с друго състава на ал.2, две отделни обвинения ли е правилно да бъдат повдигнати или може едно обвинение по ал.1 и 2 при условията на продължавано престъпление (във вр. чл.26).Има практика на ВС, но тя касае док. измама.
И не на последно място какво следва да се има предвид под "друго общественоопасно деяние"?проф.Ал. Стойнов е дал мнение че това би следвало да са пак престъпления, но извършени от наказателнонеотговорни лица или при обстоятелства изключващи вината.Тези му съждения са по повод на друго престъпление (вещно укривателство), но и в този текст е използван същия израз.
Но в конкретния казус част от "изпраните пари" са от неплатени данъци.Данъчно-ревизионния акт е влязъл в сила, имало е и наказателно производство, но е прекратено и на нарушителя е съставено нак. постановление по ЗДДС.Обжалвано е пред съда, но жалбата е отхвърлена и вече е влязло в сила.Та може ли да се приеме че това административно нарушение за което лицето е санкционирано е "друго общественоопасно деяние", или прокурора грешно е вкарал и неплатената сума за данъци като изпрано имущество в обвинителния акт, тъй като и тези пари впоследствие са използвани за покупкта на движими вещи.
Същото лице има и наказание за нарушение на акт на МС относно режима на внос и износ на валутни ценности, но не е било образувано нак. прозиводство по чл.251 тъй като сумата не е била в особено голям размер.Но така или иначе тя е останала извън обвинителния акт.

Възможно ли е деянието по чл.253, ал.3,т.2 да бъде осъществено от лицето само с едно имущество.Например няколко прехвърляния на една и съща кола?Или задължително трябва различни имущества да са трансформирани без значение колко пъти.
Да, възможно е ,според мене - може да става дума за многократна трансформация на едно и също имущество.Изпраните веднъж пари могат пак да бъдат изпирани, защото самото пране също е престъпна дейност ....В конкретния случай ще е чрез сделка, а не операция Т.е. предикатното престъпление може да е също изпиране.Ако става дума за многофазови трансгранични операции ,престъпна финансова дейност в много държави, винаги ще е така
Ако лицето осъществява с едно деяние състава на ал.1, а с друго състава на ал.2, две отделни обвинения ли е правилно да бъдат повдигнати или може едно обвинение по ал.1 и 2 при условията на продължавано престъпление (във вр. чл.26).Има практика на ВС, но тя касае док. измама.
При прането на пари се изключва възможността за приложение на института на 26- има чл.252 , ал.2 т.2, според мене - квалифицирана наказуема съвкупност се получава , ако беше по алинея едно или само ал.2 .Не трябва ли да остане само по 252, ал.2 т.2, във връзка и с двете алинеи?
И не на последно място какво следва да се има предвид под "друго общественоопасно деяние"?проф.Ал. Стойнов е дал мнение че това би следвало да са пак престъпления, но извършени от наказателнонеотговорни лица или при обстоятелства изключващи вината.Тези му съждения са по повод на друго престъпление (вещно укривателство), но и в този текст е използван същия израз.
Мисля, че да , трябва да е престъпно, като стига да е съставомерно поведение не е нужно да е наказан дееца за предикатното престъпление - може да е прекратено дори производството за предикатното престъпление, стига да не е поради несъставомерност/ амнистия, давност .../.Сигурно е възможно и извършителят да не е установен- на предикатното, ако умисъла излиза за вторичната престъпна дейност.
Т.е. преко сили ми се струва размуно да се приеме, че общественоопасно деяние може да значи - обективно, неюридическо свойство на едно престъпление или деянието, погледнато само от обективна страна - но все по НК
Но в конкретния казус част от "изпраните пари" са от неплатени данъци.Данъчно-ревизионния акт е влязъл в сила, имало е и наказателно производство, но е прекратено и на нарушителя е съставено нак. постановление по ЗДДС.Обжалвано е пред съда, но жалбата е отхвърлена и вече е влязло в сила.Та може ли да се приеме че това административно нарушение за което лицето е санкционирано е "друго общественоопасно деяние", или прокурора грешно е вкарал и неплатената сума за данъци като изпрано имущество в обвинителния акт, тъй като и тези пари впоследствие са използвани за покупкта на движими вещи.
Същото лице има и наказание за нарушение на акт на МС относно режима на внос и износ на валутни ценности, но не е било образувано нак. прозиводство по чл.251 тъй като сумата не е била в особено голям размер.Но така или иначе тя е останала извън обвинителния акт.
Неплатените данъци - ако са избегнвати по НК- трябва да е само в размера на дължимия данък , а не на целия доход, нито на данъчната основа/ спестените от данъци пари са да речем "придобити "престъпно , при условие, че приемаме широка формулировка на придобити "чрез "престъпление - не само престъпен резултат, но и произтичащи от престъпление. ./

Друг е въпросът, че ако се установи предикатна престъпна дейност, от това което съм попреглеждала нейната "стойност" - сумата на придобитото от предикатното престъпление, много често е значително по -малка от стойността на "изпраното"- като обвинение...Примерно - незаконна банкова дейност - лихвар - 5-6 заема , в размер на 3-4 хиляди лева, 253 - за цялата сума, дето е преведена за не знам си къде си ..., а тя е с една -две нули повече И се получава едно разместване на доказателствената тежест - което не е характерно за НПК, а за друг закон...
Понеже предикатното не е нужно да е доказано в оная степен, както ако беше предмет на самото си дело, както и понеже е на системно извършване / кредитирането /, може да се преглътне... може би ...Но когато самата съставомерност на предикатното се определя от размера / като при данъците/ - трябва поне веднъж да излезе 255-257

Едно единствено публикувано решение на ВКС съм ползвала, дано ти послужи по някакъв начин

РЕШЕНИЕ № 553 ОТ 14.10.2005 Г. ПО Н. Д. № 1064/2004 Г. I Н. О. НА ВКС
Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 3 от 2005 г.

ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА ФИНАНСОВИТЕ ОПЕРАЦИИ ИЛИ ДРУГИТЕ СДЕЛКИ КАТО ФОРМИ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО ДЕЯНИЕ ­ "ИЗПИРАНЕ НА ПАРИ" ОСВЕН ДРУГО, МОГАТ ДА СЕ ИЗРАЗЯТ ПО СВОЕТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ ИЛИ РЕЗУЛТАТ И В ЗАТРУДНЯВАНЕ ИЛИ ОСУЕТЯВАНЕ НА ОРГАНИТЕ НА ВЛАСТ ДА УСТАНОВЯТ НЕЗАКОННИЯ ПРОИЗХОД НА СОБСТВЕНОСТТА, ИЛИ НА ДЕЙСТВИТЕЛНИТЕ ПРАВА ВЪРХУ СЪОТВЕТНОТО ИМУЩЕСТВО. ЕТО ЗАЩО, ФОРМАЛНО ЗАКОНОСЪОБРАЗНАТА ФИНАНСОВА ОПЕРАЦИЯ ИЛИ СДЕЛКА НЕ ОТМЕНЯ ПРЕСТЪПНИЯ ХАРАКТЕР НА ДЕЯНИЕТО, КОГАТО ТЕ СА СРЕДСТВО ЗА ПРИКРИВАНЕ НА НЕЗАКОННИЯ ПРОИЗХОД НА ИМУЩЕСТВОТО ИЛИ НА ПРАВАТА ВЪРХУ НЕГО.
Чл. 253 НК
Чл. 299, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК
Докладчик съдия Ружена Керанова

Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по протест на П. апелативна прокуратура срещу решение № 122/31.05.2004 г. по в.н.о.х.д. № 118/2004 г. на П. апелативен съд, с което е потвърдена оправдателната присъда на Х. окръжен съд.
С първоинстанционната присъда № 98/18.07.2003 г. по н.о.х.д. № 771/2002 г. (трета по реда след отмяната на две предходни осъдителни присъди), подсъдимия Р. е признат за невинен за това, че на 07.09.1999 г. е извършил сделка с К., с л. а. марка "Мерцедес", модел 300, ДК № К 3103 АА на стойност 10 100 лева, за който е знаел, че е придобит чрез престъпление, като имуществото е в особено големи размери и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл. 302 НПК е оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 253, ал. 4 във вр. с ал. 1 НК.
С въззивното решение, предмет на касационен контрол, присъдата е потвърдена.
С подадения протест прокурорът поддържа касационното основание по чл. 352, ал. 1, т. 1 НПК ­ нарушение на материалния закон, предопределено от нарушения, свързани с правилното формиране на вътрешното съдийско убеждение.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като съобрази становището на страните и в пределите на своята компетентност по чл. 350 НПК, намери следното:
Първостепенният съд е приел, че с оглед установеното по делото (към 07.09.1999 г., подсъдимия Р. е знаел, че л. а. "Мерцедес", с който се разпорежда е бил предмет на престъпление) може да се счита, че подсъдимият е осъществил престъпния състав на чл. 253, ал. 1 НК. Това, според този съд обаче, следва само при формалното приложение на правната норма и без да се държи сметка за нейния законодателен смисъл и за систематичното й място в НК, както и за това какъв род обществени отношения се засягат. Разглеждайки в този аспект чл. 253, ал. 1 НК, съдът е направил и извода, че извършеното от Р. е несъставомерно, тъй като с тази деятелност не се засяга финансовата система, целяща да гарантира законност в произхода на притежаваните от гражданите средства и имущества.
Въззивният съд изцяло се е съгласил с изложените съображения, макар да е бил сезиран с протест, в който е оспорен извода на първостепенния съд за обекта на посегателство, а от там и изобщо изводите за несъставомерност.
I. Поначало няма пречка чрез тълкуване на наказателноправните норми да се установи (изясни) тяхното действително съдържание и смисъл, което да осигури правилното им прилагане (виж чл. 46, ал. 1 ЗНА).
Макар и да се е занимал с тълкуване на правната норма (без изрично посочване на методите и способите за това), съдът се е ограничил да прави изводи за действителното й съдържание само от гледна точка на систематичното й място в НК. Пропуснал е да направи по-важното ­ отчитайки същото, да разкрие действителното съдържание на правната норма, изхождайки от смисъла й, както и от смисъла на други подобни или свързани с нея.
Преди всичко следва да се отбележи, че въззивният съд (макар и да е цитирал подписаната от България, Конвенция на СЕ относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпления) не е изяснил в достатъчна степен характеристиката на престъпната дейност ­ изпиране на пари. В тази връзка съдът, като че ли е свързал (ограничил) това поведение с признаци, които не са единствено посочени в закона. Така например в мотивите си сочи, че "…Не се установява инкриминираната сделка да е звено от поредица операции, имащи за цел легализиране на имущество. Разгледана сама по себе си сделката не носи характеристиката на престъплението "пране на пари"...". Това обаче е само едната страна на въпроса. Изпирането на пари може да се определи освен всичко друго и като деяние, което по естеството си е предназначено или има за резултат затрудняване на органите на власт да установят незаконния произход на собствеността, респективно действителните права на лицата имащи такива върху съответните обекти. При тази хипотеза на "изпиране на пари", укриването (или осуетяването на възможността за установяване) на незаконния произход е елемент от обективната страна и сочи на настъпилия резултат, а не е цел на дееца. Субективната страна на деянието се изчерпва с наличието на умисъл, без да се свързва с изрично посочена цел. Разбира се съдържанието на умисъла трябва да включва и знанието на факта, че предмет на укриване представлява икономическа изгода от престъпление.
Това е само един от вариантите на т.н. "изпиране на пари" и посочването му е достатъчно за да се види, че възприетото от предходните инстанции, включително и чрез т.н. класически пример за пране на пари, поначало не е единствен, а още по-малко вярно е, че законодателят е имал предвид само тази конкретна проява.
Въззивният съд не дава отговор и на друг въпрос, поставен и сега в касационния протест ­ за обективните и субективните признаци на престъпния състав. В тази връзка единственото, което е било на вниманието на въззивният съд е, "...че от обективна страна това е вторично престъпление, при което деецът участва във формално законосъобразна финансова операция или сделка…". Последното, макар и частично вярно, не е достатъчно за да се отрече или потвърди наличието съставомерност по посочения текст.
Преди да даде оценка на конкретното поведение на подсъдимия, съдът е следвало да изясни обективните и субективни признаци на престъплението, в това число и изпълнителното деяние.
Тук е мястото да се отбележи, че предходните инстанции са обосновавали изводите си за несъставомерност на извършеното от Р. (виж мотиви към присъдата) и с липсата на законова забрана за разпореждане с вещи, за които последният е знаел, че са предмет на престъпление. Тези съображения са твърде произволни, най-малкото заради това, че в конкретния случай, този факт (порочният произход на вещта) очевидно не е съобщен на К. ­ купувач по сделката от 07.09.1999 г., а и самата сделка е извършена при вече висящо предварително производство по чл. 253 НК, по повод същия автомобил (виж постановление за образуване на предварително производство от 21.07.1999 г. ­ л. 1 от сл. д.). Едва ли законодателят толерира подобно поведение при ограниченията, включително и в гражданскоправните норми (виж чл. 29 ЗЗД).
II. Очевидните затруднения при установяване на действителното съдържание на визирания престъпен състав в правната норма на чл. 253 НК, е следвало да бъдат преодолени не само чрез позоваване на систематичното й място, но и чрез съпоставителното (сравнителното) разглеждане с други видове форми на престъпна дейност, установена в закона (чл. 215 НК, чл. 252, ал. 3 НК). Така например, за обекта на посегателство ­ при вещното укривателство са отношенията на собственост върху вещи, докато при престъплението изпиране на пари, той, обектът е много по­широк (срв. чл. 2 ЗМИП), като всъщност се разширява кръгът от случаите на последваща престъпна дейност.
Не на последно място следва да се посочи, че сравнителният анализ на двата основни състава ­ този по чл. 253, ал. 1 НК и създаденият по-късно по чл. 253, ал. 2 НК, също може да послужи за изясняване на проблема. Визираният в чл. 253, ал. 2 НК случай на изпиране на пари, изрично предвижда, че деецът трябва да съзнава, че имуществото е придобито чрез престъпление и то към момента на получаването му. Това е обяснимо, тъй като описаните форми на поведение ­ придобие, получи, държи, използва, по нищо не се отличават от нормалната стопанска дейност. Именно и заради това, не би могло само по себе си, продължилото и след узнаването, държане или използване на имуществото да обоснове наказателна отговорност. Няма пречка обаче при наличието на определени допълнителни обстоятелства, последващото поведение, след узнаването, да прерасне в дейност по изпиране на пари, включително и като прикриване на престъпния произход. Разбира се това е въпрос на установяване на фактически данни в тази насока и на последващата им оценка.
III. Всичко изложено в предходните пунктове е следвало да се съобрази от въззивния съд и едва след изясняването им да се отговори положително или отрицателно на въпросите по чл. 299, ал. 1 т. 1 и 2 НПК. При новото разглеждане на делото, съдът освен всичко казано, следва да съобрази и действащия към момента на деянието закон, международните договори (в частност цитираната вече конвенция), както и рамките, в които последната е част от вътрешното право във връзка с чл. 5, ал. 3 и 4 от Конституцията (за последното и даденото тълкуване в решение № 7/1992 г. на Конституционния съд).
С оглед на изложеното Върховният касационен съд, първо наказателно отделение отменя въззивното решение и връща делото на П. апелативен съд за ново разглеждане от друг състав.

Оная гениалност дето я написах, че парите/ имуществото / могат многократно да бъдат изпирани - имах предвид :
изпирането на пари има за цел да заличи произхода на финансови средства, придобити посредством действия и/или бездействия, обявени за престъпления.
От гл.т.на целта - ако тя е напълно постигната - произхода е напълно заличен - то наказателното преследване нямаше някак си да го има
По двете Конвенции прането е
- преобразуване или прехвърляне на собственост с цел укриване или прикриване на незаконния й произход

- укриване или прикриване на естеството, произхода, местонахождението или движението на собствеността

- придобиване, държане или използване на тази собственост

Докато "собствеността " се движи и връзката с престъпния първоизточник е установима при съответния умисъл - всяко "препиране" е съставомерно май

252, ал.2 т.2 , което съм го писала, да не се чете така, извинявам се , голяма съм блейка, Пламена, - 253, ал.3, т.2 - престъплението е едно, във връзка с ал.1 и с ал. 2 , мисля.Хубава вечер

Аз почти съм съгласен с уважаемата и прекрасно разсъждаваща кожлежка Павлова. Като казвам почти, това е защото докато прочетох последните и тези, забравих първите Ех, старост-нерадост! Та на въпроса ако напиша нещо което и тя е написала, пък аз съм го изкривил моля за прошение, ще се поправя. Считам, че ал.2 е в условията на алтернативност до колкото изпълнителното деяние е различно и това ясно е посочено в цъкнатото решение на ВКС. При тази ситуация ако имаш деяние по ал.1 и по ал.2, то автоматично имаш и деяние по ал.3,т.2 . Струва ми се обаче, че тази квалификация не подходяща в случая когато имуществото е само едно, особено с примера който си дала. Ако Х извърши сделка, не ми ясно как след като вече не е собственик ще я извърши още веднъж и още веднъж. Възможно е да осъществи някое друго изпълнително деяние от ал.1 и тогава ми се иска да вярвам че е налице чл.26, защото би следвало престъпния характер на имуществото да е заличен още при първата сделка. Ако са пари по сметки на едно и също лице, май пак така ще дойде. По идва да е чл.26 отколокото да гониш умисъла за второ деяние, т.е квалфикация по ал.3,т.2. За останалото вече гласувах, като все пак си мисля, че доколко нещата са свързани с предиктано пристъпление или ООДеяние, трябва да се съобрази стойността с него ,тоест да не го надвишава. Ама нали за това е прокурора в края на краищата да доказва , а съдът да реши. И тук действа принципа, постъпи правилно, пък после ще го мотивираш

Благодаря ви за включването колеги.Обединявате ли се около идеята че ако е само едно имущество ще има чл.26 и следва да изключим ал.3,т.2?Ето и още малко фактичекса обстановка по казуса.Как е препрано няколко пъти едно и също имущество .Продал е лекият автомобил на баща си.Той обаче починал няколко месеца по-късно и като единствен наследник нашия човек отново се е озовал с въпросния автомобил.Тогава го е дарил на жена с която се намира във фактическо съжетелство.Или според вас при втората сделка с имуществото вече не е престъпно и няма престъпление?Това не е цялата му дейност.
По същото време е закупил на свое име друг лек автомобил, от лице за което има влязла в сила пръсада по 255, ал.1.На всичко от горе срещу това лице има иск за отнемане на незаконно придобито имущество и въпросния автомобил е включен в иска.След покупката нашия човек го е дарил на едно ООД, което е в несъстоятелност от няколко години и в момента е в процес на ликвидация.От последното което описах става ясно че има и 253, ал.2.
Въпроса е как е правилно да се свърже всичко в една квалификация.Дали обвинение по 253,ал.3,т.2 вр.чл.253, ал.1 и 2 е правилната?Или трябва да са различни обвинения?

Значи моята идея е такава Не мога да бъда кратка :
Наличието на 253, ал.3 т.2- изключва прилагането на чл.26 напълно ако става дума за един обект/ прилича на 346, ал.2 т.2- “повече от два пъти” ...За друг такъв текст не се сещам./
Независимо дали се
1.преобразува облага
2.укрива и прикрива престъпна “облага”
3.придобие, държи, използва облага
обединяващ между всички операции и/ или сделки, когато те са повече, е предмета – определено имущество, което се явява икономическа изгода на престъпление.Всичките деяния са с един обект – изгодата от това предикатно престъпление.
По нашето право прането е престъпление против финансовата система, другаде – против правосъдната дейност, някъде е уредено и като престъпление против реда – понеже едновременно води до затрудняване на разкриването на престъплението, препятства държавата да конфискува, пострадалите – да се обезвредят ....възстановят правата, може да има за резултат “рефинансиране “ на престъпна деятелност...всякаква, организирана, транснационална...та по същество
По НК е против финансовата система – обединяващ е предмета- пари с произход от определено престъпление/ Нк се интересува и от вида на престъплението - дали е тежко или не е /.По 253 ние не наказваме предикатното престъпление, а посягането върху финансовата система / както и да си я представям/чрез въвеждането в нея на "ползата" от предикатното престъпление.Така естествено защитаваме и други обекти, понеже невъзможността продукта на престъплението да се реализира в оборота понамалява смисъла от престъпно извличане на тоя продукт, защитаваме и държавния интерес - да се отнеме придобитото от престъплението, както и интереса на пострадалия - да се възстанови отнетото.Но не това е водещото по състава.Предикатното престъпление ни интересува, без да е съставомерно, доколкото предмета по 253 трябва да е с такъв произход.За това, според мене, достатъчно е 253, ал.3 т.2, когато с едно престъпно придобито имущество се извършват няколко сделки, операции...., при все, че решението е едно по същество.
По математика съм много зле , ама образно казано си го представям така - ще ги изпростя нещата съвсем:
Ако предикатното престъпление е обсебване с облага от 10 000 лева, а аз си купя/ че е най-просто/ с тия пари 10 коли на стойност по 1 000 лева всяка, това е 253, ал.3.т.2.
Ако престъпленията са 10, всяко с изгода от 1000 лева, а аз от всичките пари си купя една кола за 10 000 лева – деянието ми е едно по основния състав, макар, че предикатните престъпления са различни.
Ако предикатните престъпления са РАЗЛИЧНИ / , като всяко от тях си има различен “финансов “ резултат, различна икономическа изгода –
1 кражба на 3 000 лева, извършено от дееца Х , 1 грабеж на 3 000 лева от дееца У , едно обсебване на 3 000 лева от дееца З , а съставомерното ми поведение по 253 е в няколко проявни форми - три покупки на стойност общо 9 000 лева
Понеже това предполага вземане на различни решения, така щото и различен предмет да бъде изпран - ще се получи 26 – при всичките му условия на 26 ....ако всяко мое последващо изпиране се явява продължение на предходното ми изпиране на различните обекти,обективно и субективно, и така докато не ми се получи общия резултат, подлежащ на отнемане
Ако няма условия за 26 и става дума за различни обекти на различни предикатни престъпления - веднъж перем своите си укрити данъци, следващия път - чуждите , но без връзка между деянията, тогава би могла да се получи съвкупност.
но щом е влязло като едно престъпление по ОА, не могат да се получат две с крайния съдебен акт ,нали?

А това дето е веднъж продажба, смърт , после дарение- за да излезе всичкото съставомерно не трябва ли това дарение - последното - да е с предикатно престъпление - предхождащото го изпиране ?

Като това за 26 и съвкупност си го говорим, в някаква "учебна", а не реална среда- когато не става дума за .... множество сметки, с постъпления с установен престъпен произход, но не различим, не подлежащ на индивидуализация отделно обект за изпиране...последвани от множество сделки и /или операции с или без икономическа логика, между различни титуляри по сметки...лица..държави.
Искам да кажа, че по доказателствена необходимост/ неразграничимост на облагите от различни престъпления/, може да се окаже по -просто да си остане само квалифицирано изпиране повече от веднъж като едно престъпление, не продължавано.

Ми дайте да пишем диспозитиви и ще видим как ще звучи. Аз бях спретнал един ,но ми се скапа нета , сега ще се опитам пак да го изсмуча. Но до като не съм се отвеял да кажа, че ако е за подържане на сметка си му отива пак 26

Беше нещо такова
За времето от.... до .....на три пъти придобил и извършвал сделки с имущество в големи размери на стойност, за което знаел че придобито чрез престъпления както следва
- в условията на продължавано престъпление на....извършил сделка с Х /баща му/-продажба на л.а марка на стойност/действителна, а не вписаната в договора/, за който знаел че е придобит чрез престъпление /ила там каквото е/, като на...извършил сделка-дарение на У /жена му/ със същия автомобил, след като го получил като наследство;
- на придобил от Z чрез покупка л.а марка на стойност за който знаел, че е придобит чрез престъпление, като на .... го дарил на ООД-то
Престъпление по чл.253,ал.4 вр с ал.3,т.2, вр с ал.2 и ал.1 вр с чл.26 от НК
уфффф, май и трябва и предложения или там алтернативи да е по ясно на народа

Прокурорът също е възприел горната квалификация, включително и това че предиктното престъпления на втората продажба на МПС е първото изпиране.Но никъде не се говори за продължавано престъпление в обв. акт, така че от прокуратурата смятат че няма продължавано престъпление, а само деяния извършение два или повече пъти.Тъй като нещата май ще минат по съкратеното съдебно следствие ще напиша впоследствие какъв е бил развоя .

Оказа се по - просто от колкото мислех, твоите кратки мотиви и моя диспозитив, се равниха на дългия и изморителен труд на прокурора Каквото и да стане, не държа на 26 /текста имам предвид де, годините си ги биват /и без това Съда е винаги прав . Впрочем тая престъпна упоритост за първото деяние си е хубаво отегчаващо вината обстоятелство.Човека пак извадил късмет, че надарената съпруга не е направила отказ и той пак да се окаже със заредена пералня

Колеги, изключително ползотворна дискусия сте спретнали - прочетеното, лично на мен, ми беше от голяма полза

Имам един въпрос малко извън темата... Каква всъщност е разликата между вещното укривателство и изпирането на пари? По-точно какво е съотношението между двата състава? На скоро един магистрат изказа мнение, че изпирането на пари поглъща състава на вещното укривателство и де факто последният практически е неприложим Според мен между двете престъпления има разлика, макар и да я откривам трудно (обекта, целта...)?!

По принцип има не малка доза истина в това което е казал колегата, ето ги основните състави на двете престъпления.
Чл. 253. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който извърши финансова операция или сделка с имущество, или прикрива произхода, местонахождението, движението или действителните права върху имущество, за което знае или предполага, че е придобито чрез престъпление или друго общественоопасно деяние, се наказва за изпиране на пари с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от три хиляди до пет хиляди лева.
(2) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на този, който придобие, получи, държи, използва, преобразува или спомогне по какъвто и да е начин за преобразуването на имущество, за което знае или предполага към момента на получаването му, че е придобито чрез престъпление или друго общественоопасно деяние.
и
Чл. 215. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., доп. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага укрие, придобие или спомогне да бъдат отчуждени чужди движими вещи, за които знае или предполага, че са придобити от другиго чрез престъпление или чрез друго общественоопасно деяние, се наказва с лишаване от свобода до пет години, но с наказание, не по-тежко от предвиденото за самото престъпление.

Преди да започна със съпоставка обърнете внимание на следното.Съставът пране на пари е създаден през 1997 Д.В. бр.62/97 г.От тогава е претърпял множество корекции, а чл.215 за последен път е променян със същита поправка на НК от 1997г.
Най-основната разлика според мен е че при вещно укривателство извършителят не може да е участвал в предиктоното престъпение.Ако е участник, той просто ще е извършител, подбудител или помагач в предиктоното престъпление и не може да отговаря за вещно укривателство.Докато при пране на пари няма никаква пречка деецът да участва в предикното престъпление.
Също така прането на пари включва освен вещи и всякакви други активи.
При вещно укривателство има специална цел-"да набиви за себе си или другиго имотна облага".Тази цел липсва в състава на чл.253.
Така че винаги прането на пари има по широк обхват от вещното укривателство.
В изпълнителното деяние на укривателството имаме "укрие" ,а при пране на пари по ал.1 "прикрива"; "придобие или спомогне" пък са обхваните от ал.2 на прането на пари.
Да се върнем в началото когато е създаден състава на прането на пари, бил е много опростен, ето как е изглеждал в началото:
Чл. 253. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който извърши финансова операция или сделка с имущество, или прикрива произхода, местонахождението, движението или действителните права върху имущество, за което знае или предполага, че е придобито чрез престъпление, се наказва за изпиране на пари с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от три хиляди до пет хиляди лева.
Липсата на координация в изменение на НК е честа практика на нашия законодател.Както казах от тази промяна нататък вещното укривателстов не е пипано.И разширяването на състава на пране на пари "изяде" вещното укривателстово.Или казно научно мълчаливо го отнеми до голяма степен със поправката от 2004г. и създаването на нова ал.2 на чл.253
Чл. 253. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Който извърши финансова операция или сделка с имущество, или прикрива произхода, местонахождението, движението или действителните права върху имущество, за което знае или предполага, че е придобито чрез престъпление, се наказва за изпиране на пари с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от три хиляди до пет хиляди лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на този, който придобие, получи, държи, използва, преобразува или спомогне по какъвто и да е начин за преобразуването на имущество, за което знае или предполага към момента на получаването му, че е придобито чрез престъпление.

Макар е съмсем малко остана от приложното поле на вещното укривателство тъй като в чл.215 фигурираше понятието "или друго общественоопасно деяние".Докато това не важеше все още за прането на пари.Или ако имуществото беше от такова деяние, а не от престъпление щеше да се прилага вещно укривателство.
С изменението на чл.253 през 2006г.(дв. бр.75/2006г.) законодателя заби и последния пирон в ковчега на вещното укривателстово .
Там също беше добавено "или друго общественоопасно деяние", каквато е и съвременната редакция на текста.
Може със зор да търсим теоритични обяснение че все пак кенкретен обект на прането на пари е правилното и нормално функциониране на финансовата състема, а на вещното укривателсто правоотношенията на собствеността, но това трудно би помогнало да се намери самостоятелно приложно поле на специалния вече състав вещно укривателство.
Може да пропускам много неща, но колегите ще ме допълнят.

И все пак като се замисля, ако може да се ангажира отговорност по ал.2, на чл.215 и са налице всички специални изисквания на текста-да става дума за вещи, деецът да не е участвал в предиктното престъпление, от субектива страна да е доказана и специалната цел за облага, и не може да се ангажира отговорност по ал.4 или на 5 на чл.253, май ще следва да се носи отговорност по 215, ал.2 тъй като е по-тежко наказуемо.Екзотична хипотеза, но все пак възможна .

Благодаря за отговора - общо взето и аз съм на същото мнение, въпреки че бях свидетел на редица обвинения по чл. 215 НК, респективно на последвали осъдителни присъди, което допълнително внесе смут у мен.

Освен това има разлика не само в размера на санкциите на двете престъпления, но при определяне на подсъдността. Явно наистина се касае за мълчалива отмяна, въпреки че 215 все още се прилага