Търся едно решение...

[Biby]

Решение на ВКС № 312/27.06.2008 г.,по наказателно дело № 273/2008 г.

[donna]

това не го намирам

но в това се позовават на него

П Р И С Ъ Д А



Номер Година 2008 Град П.



В ИМЕТО НА НАРОДА


П.ски Районен съд Х наказателен състав

На тридесети септември Година 2008

В публично заседание в следния състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА



Секретар: ПЕТЯ КОЛЕВА
Прокурор: Н. НИКОЛОВ



като разгледа докладваното от СЪДИЯТА

наказателно ОХ дело номер № 1265 по описа за 2008 година



П Р И С Ъ Д И:



ПРИЗНАВА подсъдимия С.П.С. - роден в гр. П., живущ в същия град, българин, български гражданин, разведен, работещ, осъждан-реабилитиран, ЗА НЕВИНОВЕН в това на 28.09.2007г. в гр. П. бул. “М. – север” при управление на моторно превозно средство лек автомобил “К.Г.В.” да е нарушил правилата за движение, а именно:

чл.5 ал.1 т.1 от ЗДП –Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не

трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.

чл. 5 ал.2 т.3 от ЗДП – Водачът на пътно превозно средство е длъжен да не управлява пътно превозно средство под въздействието на алкохол, наркотици или други упойващи вещества

чл.20 ал.2 от ЗДП – Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

чл.40 ал.2 от ЗДП – По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад пътното превозно средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира опасности.

и по непредпазливост да е причинил значителни имуществени вреди в общ размер 2297 / две хиляди двеста деветдесет и седем / лева, от които 1193 /хиляда сто деветдесет и три/ лева по лек автомобил “П. 307” собственост на “Х.” ООД – гр. Х. и 1104 /хиляда сто и четири/ лева по лек автомобил “М. Е 220 СДИ” собственост на “П.П.” ООД – гр. П., поради което и го ОПРАВДАВА по така повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343 ал.1 б.”А” вр. чл. 342 ал.1 от НК.

ПРИЗНАВА подсъдимия С.П.С. /със снета по делото самоличност/ за ВИНОВЕН в това, че на 28.09.2007г. в гр. П. на бул. “М. – север” е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил “К.Г.В.” с рег. № с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.99 на хиляда, установено по надлежния ред– с техническо средство “Дрегер” № 0274, поради което и на основание чл.343 Б ал.1 във вр. с чл.55 ал.1, т.2, б.”Б”, във вр. с чл.42А, ал.3, т.1 и т.3 вр. с ал.2, т.1,2 и т.6 вр. с ал.1 от НК ГО ОСЪЖДА на ПРОБАЦИЯ при следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” в гр.П., ж.к Т., бл.151, вх.Б, ет.8 за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА; „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА и общо 150 часа БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД в полза на обществото.

На основание чл.343г във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК ЛИШАВА подс. С.П.С. от право да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА и ТРИ МЕСЕЦА.

На основание чл.59, ал.3 от НК ПРИСПАДА при изпълнение на наказанието лишаване от право да управлява МПС времето, през което за същото деяние подс. С.П.С. е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 28.09.2007г. до влизане в сила на настоящата присъда.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подс. С.П.С. да заплати по сметка на ВСС направените по делото разноски в размер на 320лв.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред ПОС.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:





Вярно с оригинала!

П.К.













МОТИВИ ПО НОХД. № 1265/2008 г. по описа на П.ски районен съд, Х наказателен състав



С внесен в съда обвинителен акт са били повдигнати обвинения против С.П.С. за престъпление по чл.343, ал.1, б. “А”, вр. с чл.342, ал.1 от НК, за това, че на 28.09.2007 г. в гр. П., бул. “М. – север”, при управление на моторно превозно средство лек автомобил “К.Г.В.” с рег. № , е нарушил правилата за движение, а именно:

чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП –Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди;

чл. 5, ал.2, т.3 от ЗДвП – Водачът на пътно превозно средство е длъжен да не управлява пътно превозно средство под въздействието на алкохол, наркотици или други упойващи вещества;

чл.20, ал.2 от ЗДвП – Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението; чл.40, ал.2 от ЗДвП – По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад пътното превозно средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира опасности;

и по непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди в общ размер 2297 /две хиляди двеста деветдесет и седем/ лева, от които 1193 /хиляда сто деветдесет и три/ лева по лек автомобил “П. 307” с рег. № , собственост на “Х.” ООД – гр. Х. и 1104 /хиляда сто и четири/ лева по лек автомобил “М. Е 220 СДИ” с рег. № , собственост на “П.П.” ООД – гр. П.,

както и за престъпление по чл.343Б, ал.1 от НК, за това, че на 28.09.2007 г. в гр. П., на бул. “М. – север”, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил “К.Г.В.” с рег. № с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.99 на хиляда, установено по надлежния ред – с техническо средство “Дрегер” № 0274.



Производството по делото е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК.

В рамките на наказателното производство не е бил предявяван граждански иск.

Представителят на Районна прокуратура – П. поддържа така повдигнатите две обвинения срещу подсъдимия С., като моли при съобразяване на законовото задължение на съда за приложение на чл.55 от НК, на подсъдимия С. за първото от вменените му престъпления да се наложи наказание пробация при задължителните първи две пробационни мерки за срок над средния, предвиден в закона, както и безвъзмезден труд в полза на обществото над минималния брой от 100 часа. За деянието по чл.343 Б, ал.1 от НК се предлага отново определяне на наказание пробация със задължителните за приложение пробационни мерки в същите параметри относно срока и отново безвъзмезден труд в полза на обществото над 150 часа. Предлага се също така определяне на общо и най-тежко наказание измежду наказанията за всяко от деянията, както и завишаване на общото наказание по реда на чл.24 от НК. Отделно се прави и искане за лишаване подсъдимия С. от право да управлява МПС за максимално предвидения в закона срок на основание чл.343 Г от НК, като се приспадне срока на лишаване от това право по административен ред. Предлага се подсъдимият С. да бъде осъден за направените по делото разноски. Защитникът на подсъдимия С. адв. Б. моли при определяне на наказанието пробация за всяко от двете престъпления, то същото да е само с първите две задължителни пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за минималния предвиден в закона срок от по шест месеца. Излага подробно становище по същество.

Подсъдимият С. се признава за виновен по фактите изложени в обвинителния акт, дава обяснения пред съда, сочи, че поддържа заявеното от защитника му, като моли да му бъде определено и наложено наказание лишаване от свобода, чието изтърпяване да се отложи с изпитателен срок от три години.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупността им събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Подсъдимият С.П.С. е роден на г. в гр. П., живущ в гр. П.. Той е българин, български гражданин, разведен, със средно - специално образование, работещ, осъждан.

Подсъдимият С. е бил осъждан за деяние по чл.195 от НК по НОХД № 282/1977г. на Районен съд П. на лишаване от свобода за срок от една година. Това наказание подсъдимият е изтърпял в Затвора П. в периода 23.02.1977 г. до 17.11.1977 г. С изтичане на предвидения в чл.86, ал.1, т.2 от НК тригодишен срок от изтърпяване на наказанието за подсъдимия С. е настъпила реабилитация по право по това му осъждане. Впоследствие по НАХД № 1260/03 г. на ПРС за деяние по чл. 325 от НК С. е бил освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК с налагане на административно наказание.

Подсъдимият С. бил правоспособен водач за превозни средства от категория “В” и “М” от 1981 г. Към месец септември 2007 г. подсъдимият С. работел по договор от 03.09.2007 г. с възложител “Международен панаир П.” АД П., като изпълнявал обща работа във връзка с провеждането на есенното изложението в края на месеца. По повод изложението на 28.09.2007 г. сутринта около 09,00 часа от гр. Я. в гр. П. с лек автомобил с рег. № , собственост на “Х.А.” ЕООД, пристигнали свидетелите Б.Н.Н., синът му Н.Б.Н. и техен приятел. Когато пристигнали те паркирали автомобила на платения паркинг за автомобили на “Международен панаир П.” АД в П., на бул.”М. –север”, където по това време се намирал подсъдимият С., който бил натоварен да събира съответните такси за паркиране и да издава на ползвателите на паркинга билети, удостоверяващи извършеното от тях плащане. След паркиране на автомобила от свидетеля Н.Н. подсъдимият С. поискал ключовете за запалването му, тъй като можела да възникне необходимост от преместване. Искането не направило впечатление на Н., предвид обстоятелството, че подобна била практиката по платените паркинги и в други градове на страната. Поради това свидетеля Н. Н. предоставил на подсъдимия С. ключовете за запалването на автомобила. След около два часа подсъдимият бил помолен от напускащи паркинга лица да премести автомобила “К.”, с който дошли свидетелите Н., за да бъде освободено място за придвижване на автомобила на лицата. Преди това подсъдимият бил почерпен от тези лица с ракия и мезе, като изпил около 750 гр. Въпреки това обаче се качил в автомобила “К. Г.В.” и го привел в движение. По същото време, около 11.00 ч. свидетелят Д.Х.И. управлявал лек автомобил “П. 307” с рег. № и собствен на “Х.” ООД гр. Х. по бул. “М. – север” в гр. П.. Управляваният от И. автомобил се движел в посока от запад на изток по булеварда и достигнал до паркинга за моторни превозни средства, намиращ се срещу входа за моторни превозни средства на Международния панаир гр. П.. Тъй като движението било интензивно, свидетелят И. управлявал автомобила с ниска скорост. Като минавал покрай паркинга свидетелят забелязал лекия автомобил “”, на шофьорското място на който се намирал подсъдимият С., като се опитвал да излезе от територията на паркинга. От двете страни на улицата имало паркирани автомобили, а малко след като подминал изхода на паркинга, свидетелят И. видял движещ се срещу него товарен автомобил “Ф. ЛТ 35Д”. Автомобилът бил управляван от свидетеля К.Н.В. и бил регистриран на “И.” АД гр.С.. Тъй като двата автомобила / с водачи И. и В./ не можели да се разминат, те спрели на място, като свидетелят И. имал намерение да направи място на автомобила, управляван от свидетеля В., да премине. В този момент управляваният от подсъдимия С. лек автомобил “” излязъл от района на паркинга и като се насочил в посока изток се блъснал с предната си част в задната част на управлявания от свидетеля И. лек автомобил. В следствие на удара, управлявания от свидетеля И. лек автомобил “П. 307” се придвижил напред и се блъснал с предната си част в предната част на управлявания от свидетеля В. товарен автомобил. След това подсъдимият С. предприел с автомобила, който управлявал, маневра “движение на заден ход” и при това се блъснал и в паркиран лек автомобил “М. Е 220 СДИ” с рег. № . Автомобилът бил собствен на “П.П.” ООД - П. и ползван от свидетеля В.В.К., който същия ден посетил Международния панаир и паркирал автомобила на бул. “М.”. На място пристигнали полицейски служители, сред които и служител при Сектор ПП - П. свидетел Т.В.Т.. Свидетелят Т. тествал с техническо средство “Дрегер” с № 0274 подсъдимия С., който междувременно бил слязъл от автомобила, за установяване употребата на алкохол. Апаратът отчел 1.99 промила съдържание на алкохол в кръвта на подсъдимия С.. Свидетелят Т. съставил акт за установяване на административно нарушение и издал талон за медицинско изследване на подсъдимия. Последният отказал да даде кръв за медицинско изследване за установяване количеството на алкохол в кръвта. Със заповед за полицейско задържане подсъдимият С. бил задържан в ІІІ РПУ П.. Водачите на пострадалите при произшествието автомобили, които не присъствали на случая, били уведомени за случилото се и им били издадени протоколи за ПТП.

Така описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно и категорично установена от събраните по делото в хода на досъдебното производство доказателства, съгласно разпоредбата на чл.374, ал.4 от НПК, като на базата на тези доказателства съдът приема за напълно установени изложените в обвинителния акт фактически обстоятелства. Съдът кредитира напълно свидетелските показания на свидетелите И. и В., които имат пряко отношение към конкретния случай, тъй като са такива на очевидци. Тези гласни доказателства съдебният състав преценя като логични, последователни и в съответствие помежду си и със събраните по делото други гласни и с писмените доказателства. Като достоверни, незаинтересовани и съответни на останалите гласни доказателства са и показанията на свидетелите Т., Б.Н., Н.Н., В.К.. От значение за изясняване на обстоятелствата относно собствеността и ползването на пострадалите при пътното произшествие автомобили са и показанията на свидетелите Д., Ф. и И.. Обясненията на подсъдимия С. от досъдебното производство, както и тези дадени в съдебно заседание, се преценят от съда като искрени и достоверни, защото като цяло са в съответствие с останалите доказателства по делото досежно основните факти от значение за разследването. Направеното от подсъдимия в съдебно заседание признание на вината, е напълно съответно на цялата съвкупност от доказателства, събрани в рамките на досъдебната фаза на процеса. Относно установените данни за личността на подсъдимия, съдът стъпва върху приетите по делото писмени доказателства - свидетелство за съдимост и характеристична справка, както и справка от Затвора П., копие от контролен талон и свидетелство за управление на МПС за подсъдимия, справка за нарушител от региона.

При постановяване на присъдата си съдът взе предвид и останалите писмени доказателствени средства и доказателства – протоколи за оглед на местопроизшествие и оглед на автомобили с фотоалбуми, акт за установяване на административно нарушение, талон за медицинско изследване, заповед за полицейско задържане, решения за търговска регистрация на дружества и удостоверения за актуално състояние от СГС и от Агенция по вписванията, както и БУЛСТАТ номер и пълномощно, справки от Сектор ПП и Централна база на КАТ за регистрация на автомобили.

За изясняване на делото от значение са и изготвените автооценъчни експертизи, както и автотехническа експертиза. Съдът възприема всяко от заключенията на петте експертизи по делото, като изготвени с необходимите професионални знания и опит. Съгласно изводите на експертизите, размерът на щетите по автомобилът с марка “Ф.” възлиза на 388 лева, по автомобилът с марка “К.” – на 1802 лева, по автомобилът с марка “М.” – на 1104 лева, на автомобилът с марка “П.” -1193 лева. Съгласно заключението на автотехническата експертиза, от техническа гледна точка, основната причина за настъпването на пътнотранспортното произшествие на инкриминираната дата е поведението на водача на автомобила “К.”, а именно подсъдимия С., тъй като същият не е реагирал своевременно и адекватно на опасността от удар в неподвижните автомобили, намиращи се около него. Съгласно изводите на същата експертиза, подсъдимият е имал техническа възможност да избегне произшествието, ако по време на извършваните от него маневри бе следил внимателно пътната обстановка и бе реагирал своевременно на опасността от удар.

В рамките на събрания доказателствен материал не се установяват такива противоречия или непълноти, които да водят до извод, различен от този, който е приет с внесения в съда обвинителен акт, относно установените факти. Ето защо и съдебният състав напълно приема фактическите констатации на същия, като обосновани и правилни.

При тези доказателства по делото съдът от правна страна приема, че с деятелността си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му престъпление по чл.343 Б, ал.1 от НК в пълния обем на същото, посочен в обвинителния акт. Налице са безспорни доказателства относно всички белези от квалификацията на така посоченото престъпление, като подсъдимият С. в действителност е извършил управление на МПС в пияно състояние, след като е бил употребил едно значително количество алкохол. За тази употреба дава обяснения самият подсъдим, а видимото му състояние непосредствено след инцидента, както и неадекватните му действия като водач са описани от свидетелите В.,И., Т.. Констатираното количество на алкохол в кръвта на подсъдимия далеч надхвърля предвидения в закона инкриминиран минимум от 1,2 на хиляда. Същото е установено и по надлежния по смисъла на НК ред, а именно при спазване изискванията и процедурата на Наредба № 30 от 27.06.2001 г. на МЗ, МВР и МП със съответно техническо средство. В тази насока са актът за установяване на административно нарушение и талонът за медицинско изследване.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, като С. е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици и е целял настъпването им. За този извод съдът изхожда от самото поведение на подсъдимия, като се има предвид, че с оглед на възложената му дейност същия би следвало да е наясно, че би се наложило управление на автомобил, но въпреки това той е употребил алкохол и то в значително количество и непосредствено след това е започнал управлението на автомобил. От обясненията на самия подсъдим С. става ясно, че същият съзнава напълно неправомерността и наказуемостта на действията си. В тази насока и изтъкнатите от него причини за извършване на деянието не са извинителни.

Що се касае до другото от двете вменени на подсъдимия престъпления, а именно това по чл.343, ал.1, б.А, вр. с чл.342, ал.1 от НК, то съдът прецени, че в случая следва да постанови оправдателен съдебен акт, като взе предвид, че не са налични всички изискуеми от закона признаци на деянието, очертаващи обективната му страна. От доказателствата по делото категорично се установява, че с действията и при управление на автомобила марка “К.Г.В.” подсъдимият, като е нарушил правилата за движение посочени изрично в рамките на повдигнатото му обвинение, е станала причина за настъпването на пътно - транспортно произшествие, от което са последвали имуществени щети за управлявания от него автомобил, както и за описаните по-горе още три автомобила “М.”, “Ф.” и “П.”. При разпита на представляващите дружествата - собственици на товарен автомобил “Ф. ЛТ 35 Д” с рег .№ и лек автомобил “К.Г.В.” с ДК № , същите са изразили воля по реда на чл.343, ал.2 от НК за прекратяване на производството, поради което и не са били включени като пострадали в рамките на обвинението. Съответно общата стойност на причинените от деянието щети е определена като сбор само от стойността на щетите, нанесени по автомобилите “П.” и “М.”, а именно посочената в обвинителния акт стойност на щетите по двата автомобила е 2297 лева общо. Същата е получена, като се изхожда от стойността на щетите по автомобилите, определен с приложените по делото автооценъчни експертизи. Наличието на такъв размер на имуществените щети обаче, според съда води до извода за несъставомерност на деянието, тъй като законът в разпоредбата на чл.343, ал.1, б.А от НК предвижда, че, за да е налице осъществяване на това престъпление, причинените имуществени щети следва да са значителни. Като изхожда от разрешението на въпроса относно това какъв би следвало да е подходът при определяне на критерия за значителност на имуществените щети, дадено с решение на ВКС № 312/27.06.2008 г.,по наказателно дело № 273/2008 г., препращащо към аналогично прилагане и на задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 1/1998 г., съдът счете, че в конкретния случай щетите, причинени от деятелността на подсъдимия, не са значителни по смисъла на НК. Това е така, защото размерът на същите от 2297 лева се явява по-малък от равностойността на 14 минимални работни заплати към момента на деянието, който възлиза на 2520 лева, тъй като съгласно Постановление № 324/06.12.2006 г. на МС, в сила и към 28.09.2007 г. размерът на минималната работна заплата за страната е бил определен на 180 лева, считано от 01.01.2007 г. Поради изложеното и деянието на подсъдимия С. се явява несъставомерно по повдигнатата му квалификация по чл.343, ал.1, б.А от НК и затова съдът счете, че следва да го оправдае изцяло по така повдигнатото му обвинение.

Относно определяне на наказанието за престъплението по чл.343 Б, ал.1 от НК, за което подсъдимият С. бива признат за виновен, съдът, с оглед приложението на процедурата по чл.372, ал.4 от НПК и предвид императивността на разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, определи същото при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.Б от НК. Като взе предвид предвидената замяна на наказанието лишаване от свобода, когато няма определен минимум, какъвто е настоящия случай, съдът счете, че следва да се наложи наказанието пробация. Предвид императивността на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК съдът не може да преценя приложението на чл.55 от НК, а то е задължително, поради което и искането на подсъдимия С. за налагане на наказание лишаване от свобода се явява незаконосъобразно и не може да бъде уважено. Като взе предвид от друга страна, недобрите характеристични данни за подсъдимия С., обусловени от съдържанието на свидетелството му за съдимост, както и характера на извършеното от него деяние, което с оглед на своя вид се определя като такова с по-висока степен на обществена опасност, а също и като се съобрази с конкретните обстоятелства при извършването на престъплението, количеството алкохол в кръвта на дееца и настъпилите вредни последици, съдебният състав счете, че задължителните за приложение пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител следва да са за по-голям от минималния срок и като най-справедливо, съдът намери, че тези мерки следва да са за срок от по една година и шест месеца за всяка от тях. Наред с това, по изложените по-горе съображения, съдът намери, че следва да включи и още една пробационна мярка в рамките на наказанието, а именно общо 150 часа безвъзмезден труд в полза на обществото, които да бъдат положени от подсъдимия при спазване на изискванията на разпоредбата на чл.42а, ал.3, т.3 от НК. Така определеното наказание съдебният състав счита, че ще способства за изпълнение целите на наказанието, визирани в чл.36, ал.1 от НК и по-специално ще се въздейства по-активно към превъзпитание и възпиране на С. от извършване на престъпни деяния за в бъдеще, а също ще окаже и предупредително въздействие спрямо другите членове на обществото.

На основание разпоредбата на чл.343 Г във връзка с чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът счете, че следва да лиши подсъдимия от правото да управлява МПС за срок една година и три месеца. Относно продължителността на този срок, съдът изходи от тежестта на конкретното деяние, обусловена от установеното количество алкохол в кръвта на водача и настъпилите вредни последици от деянието от една страна, а от друга, взе предвид факта, че подсъдимият няма регистрирани други нарушения на ЗДвП.

Тъй като се установи, че свидетелството за управление на МПС на подсъдимия е било иззето още на 28.09.2007 г., което е било отразено и по акта за установяване на административно нарушение от същата дата, то налице са основанията на чл.59, ал.3 от НК и затова съдът приспадна при изтърпяване на наказанието “лишаване от право да управлява МПС”, времето, през което подсъдимият С. е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 28.09.07 г. до влизане в сила на присъдата.

С оглед признаване на подсъдимия за виновен в извършване на престъпление, на основание чл.189, ал.3 от НПК следва същият да бъде осъден да заплати по сметката на ВСС направените по делото разноски в общ размер на 320 лева.

Като причини за извършване на деянието съдът определя несериозното и незачитащо отношение на подсъдимия към установените в страната правила и норми досежно водачите на МПС.

По изложените мотиви съдът постанови своята присъда.



Районен съдия:



Вярно с оригинала!

П.К.

[kpavlova]

Биби, понеже го имам от Бюлетина само- това е 2/2008 г, решението е на Р.Ненков, а съм абориген:lol: / не мога да го сканирам цялото и да го направя публично достояние в самия му вид/, предполагам, че това те вълнува :
"..след съобразяване на обвързващите предписания по т.1 на ТР № 1 /1998 г на ОСНК на ВКС, на вредите по смисъла на обективния признак по чл.343, ал.1 б."а" от НК би отговаряла равностойността на 1/5 от 70 минимални работни заплат, респ.1/10 от 140 мрз, или обобщено - 14 мрз към момента на деянието".

[Biby]

Кpavlova, супер Точно това ми трябва. Благодаря.

Дона, благодаря и на теб!

[1968]

Аналогията, която правят не е много коректна/стария размер на "големи размери" беше 5 000 лева, а на"особено големи" 10000 лева, а размера на "значителни имуществени вреди" съгласно ППВС 1/83 г. е 1000 лева/.От тук делят 70 или 140 МРЗ на 5, каквото е старото съотношение.ППВС е задължително за всички, дори и за сегашния ВКС.Ако решат да променят практиката, би следвало да стане по начина, по който е въведена.

[marmarinov]

Може и да не звучи скромно, но аз тая практика си я въведох за себе си още когато туриха в НК-то 70 и 140 И всичките бяха доволни, така и не стигаха до ВКС. Сега ако ги чакаме да спретнат нов "конгрес" , може и да минат още 20г. Доскоро събираха мнения за 370 и сл.НПК, та докато се произнесат с ТР, те взеха че промениха НПК-то