forum.lex.bg

Колеги според вас съгласието на собственика на унищожената вещ същата да бъде унищожена от извършителя, изключва ли противозаконността на деянието по чл. 216 НК.

Дайте малко повече фактология , така едва ли е възможно някой колега да вземе категорично становище , въпреки че по принцип моето мнение е ДА.

Също да.

Между Христо и Илия възниква скандал пред офиса на фирмата на Илия, по повод неуредени финансови въпроси помежду им. Хрисо заплашва Илия, че ако не спре да го разиграва и да не му плаща ще му счупи стъклото на прозореца в офиса. Илия му отвръща с арогантен тон, че няма нищо против, като не предполага, че Христо ще изпълни заканата си. Христо взема една метална тръба от колата си с която удря и счупва стъклпакета. Илия и още няколко лица стават свидетели на случилото се. Офисът е взет под наем от Илия.
Колеги да, че липсва противзаконност или да, че е осъществен състава на чл. 216 НК?

Да, че липсва противозаконност, естествено - но на въпроса, както е зададен по-горе.

А в тази ситуация следва да се помисли доколко Христо е можел да смята "съгласието" на Илия за сериозно, не мислите ли?
Макар че аз не съм далеч от мисълта, че Илия сам си е виновен. Най-малкото си го е изпросил.

j.s.p. написа:Между Христо и Илия възниква скандал пред офиса на фирмата на Илия, по повод неуредени финансови въпроси помежду им. Хрисо заплашва Илия, че ако не спре да го разиграва и да не му плаща ще му счупи стъклото на прозореца в офиса. Илия му отвръща с арогантен тон, че няма нищо против, като не предполага, че Христо ще изпълни заканата си. Христо взема една метална тръба от колата си с която удря и счупва стъклпакета. Илия и още няколко лица стават свидетели на случилото се. Офисът е взет под наем от Илия.
Колеги да, че липсва противзаконност или да, че е осъществен състава на чл. 216 НК?

Хм ,ето че обстоятелствата обърнаха на 180 градуса нещата.Първо това "съгласие" не е дадено сериозно , тъй като очевидно Илия е не е свързвал съгласието си с някакви правни последици.Второ Илия не е собственик на веща , не е оправомощен по никакъв начин да изразява подобно съгласие , така че си имаме 216 , ако и другите елементи на състава са осъществени.Нещо повече , дори ако приемем , че Илия сериозно е дал съгласие , да се порведи веща на наемодателя , то може да се излседва дали той не е съучастник в престъплението като подбудител или помагач...

Хрисо заплашва Илия, че ако не спре да го разиграва и да не му плаща ще му счупи стъклото на прозореца в офиса.

Незабележимо прилича и на опит по 323, ал.5.Ако имам вземане / т.е. не става дума за "изнудвачески" състави/ и отида в офиса на длъжника си, да го подсетя и стумилирам допълнително към плащане, с метална тръба в колата, която си нося за всеки случай....И ако му кажа - ще ти изпочупя офиса, ако не ми платиш...някак си друго пише в ГПК като ред за удовлетворение.
Дали е достатъчно сериозно за опит по 325, ал.5 - зависи от конкретната заплаха - ще ти счупя малкото горно прозорче на приемната или ще ти изпотроша офиса...
Ако длъжникът каже в такава хипотеза: нямам пари...чупи каквото искаш, макар и с арогантен тон/... крака, ръце, офис/- дали това е овластяване за трошене?
Така или иначе, опит по 323, ал.5 го забравяме, защото на дневен ред е унищожаване, нали?
Има решение на ВКС / чела съм само един брой /деянието по алинея първа да е ЧХ, независимо от качеството на дееца.Приемаме го за ОХ във вреда на обвиняемия.Мисля като Портокал и Революшън - освен, че не е сериозно извършено това "овластяване" за чупене, защитната теза - да е и сериозно възприето/ т.е. деецът да е бил в грешка относно законния характер на унищожаването/ , на пръв поглед, звучи несериозно:
отидох в офиса на длъжника си, да го подсетя, че имам да вземам, а той да ми дава....като си бях подготвил предварително метална тръба в колата.Припомних му, че имам да вземам, той не отрече, но ме уведоми, че няма средства.Аз му обърнах внимание, че бих могъл да му изпотроша офиса...Той одобри намерението ми , така мотивиран и насърчен,аз взех тръбата, дето си я носех, и понеже той не ме спря, си изпълних намерението...За вярване ли е ?
П.П.Може и да съм се изкривила съвсем и нещата да са си така невинни, както са описани

Блестяща пледоария, колежке! А тръбата си я носите, не случайно, а с нея си подпирате капака на багажника. Все пак в резултат на неплащането, нямате средства да оправите този неприятен проблем с повредата. Дори може и свидетел да се намери, който е чул, че длъжника Ви казал да вземете в замяна стъклопакета, но при демонтажа той се е счупил Шегувам се разбира се, но звучи правдоподобно, пък и взето от практиката

Че това съгласие, даже и да го приемем за налично, си е направо с порок от гражданскоправна гледна точка
Павлова, така както е описана ситуацията, не мисля че нещо си се изкривила - нито малко, нито съвсем

Пропуснах да кажа, че прочита на 218вНК, наистина води до ЧХ, а при тях лъжесвидетели дал господ . Че и отказа от право да си имаш витрина си е действителен

Само да вметна, че преди няколко дни се сдобих с копие от методически указания от 2008 г. на главния прокурор относно приложението на чл. 218в НК. Незнам каква е практическата им стойност, но обстойно е защитена тезата, че 216 НК е престъпление от общ характер, освен ако предметът на престъплението е частно имущество и пострадалият е съпруг, възходящ и т.н., при което положение ще бъде от частен.

Лично аз никога не съм се съмнявал, че 216 НК е от ОХ...незнам как са я тълкували някои колеги

РЕШЕНИЕ № 214 ОТ 02.07.2004 Г. ПО Н. Д. № 816/2003 Г., II Н. О. НА ВКС

С ИЗМЕНЕНИЕТО НА ЧЛ. 218В НК С ДВ, БР. 92 ОТ 27.09.2002 Г., НАКАЗАТЕЛНОТО ПРЕСЛЕДВАНЕ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПО ЧЛ. 216, АЛ. 1 НК СЕ ВЪЗБУЖДА ПО ТЪЖБА НА ПОСТРАДАЛИЯ. СЛЕД ПРОМЯНАТА В РЕДА ЗА ПРЕДЯВЯВАНЕТО НА ОБВИНЕНИЕТО ПРОКУРОРЪТ НЯМА ПРАВОМОЩИЕ ДА ПОДДЪРЖА ТОВА ОБВИНЕНИЕ.
НАРУШЕНИЕТО НА ЧЛ. 218В НК Е ОТ ВИДА НА ТЕЗИ, ЗА КОИТО КАСАЦИОННАТА ИНСТАНЦИЯ СЛЕДИ СЛУЖЕБНО.
Чл. 216, ал. 1 НК
Чл. 218в НК
Чл. 350, ал. 1 НПК
Чл. 357, ал. 1, т. 2 НПК


Докладчик съдията Лиляна Методиева

Производството по чл. 349, т. 1 НПК е образувано по подадена в срок касационна жалба на подсъдимия С. К. от гр. Л. против въззивно решение от 07.01.2003 г., постановено по в. н. о. х. д. № 466/2002 г. по описа на В. окръжен съд.
В жалбата се поддържат оплаквания за допуснати нарушения, които са касационни основания по чл. 352, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, и се иска въззивното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не взема становище по жалбата си.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и провери правилността на обжалваното въззивно решение в пределите на чл. 350 НПК, за да се произнесе, констатира следното.
С присъда от 23.05.2002 г., постановена по н. о. х. д. № 649/2000 г., Г. районен съд е признал подсъдимия С. К. за виновен в това, че през месец ноември 1999 г. в гр. Г. противозаконно унищожил чуждо движимо имущество на стойност 132,92 лв., поради което и на основание чл. 216, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК го е осъдил на глоба в размер на 150 лв.; в това, че на 01.10.1999 г. в гр. Г. се заканил с убийство на М. Р. от гр. В., поради което и на основание чл. 144, ал. 1 вр. чл. 54 НК го е осъдил на задължително заселване в гр. Г. за срок от една година; и в това, че на 28.10.1999 г. в гр. Г. се заканил с убийство на М. Р. от гр. В., поради което и на основание чл. 144, ал. 3 вр. чл. 54 НК го е осъдил на задължително заселване в гр. Г. за срок от две години.
На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът му е определил общо наказание задължително заселване в гр. Г. за срок от две години, което е присъединил към наказанието глоба в размер на 150 лв.
С въззивното решение от 07.01.2003 г., постановено по в. н. о. х. д. № 466/2002 г., В. окръжен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция.
В жалбата касационните основания не са конкретизирани. Част от нейното съдържание представлява необосновани квалификации на съдебната система, на които касационната инстанция прие, че не следва да отговаря. Доколкото се съдържат и доводи, че съдилищата не са обърнали внимание на посочените от жалбоподателя свидетели, а са дали вяра на свидетелите, посочени от прокурора, което е довело до неправилно приложение на материалния закон с осъждането му по обвиненията, следва да се приеме, че се поддържа оплакване за допуснати нарушения в оценъчната дейност по проверка на доказателствените източници, довело до ограничаване на правата му с осъждането му в нарушение на разпоредбата на чл. 301 НПК.
Оплакването не намира опора в данните по делото и е неоснователно. За всички факти, включени в предмета на доказване при условията и по реда на НПК, Г. районен съд, който е разгледал делото като първа инстанция, е събрал необходимите и възможни доказателствени източници. Той е осигурил равенство и еднакви условия на състезателност на страните, като е уважил доказателствените искания както на представителя на обвинението, така и на подсъдимия, и е събрал допълнително поисканите от тях доказателства. Всички доказателства е оценил поотделно и в логическата им връзка и е посочил фактическите обстоятелства, които приема за установени от тях.
Съобразно с правомощията си въззивната инстанция изцяло е проверила правилността на обжалваната от подсъдимия присъда въз основа на събраните в първата инстанция доказателства. Тя самостоятелно ги е оценила и е констатирала, че не са допуснати нарушения на правилата при оценката им, а правните изводи са точни. Не е имал основание да направи различна преценка за достоверността на гласните доказателствени средства и да приеме тезата на подсъдимия, че не е осъществил съставите на престъпленията. Нарушения на правилата при оценката на показанията на разпитаните свидетели не са допуснати. Съдилищата не са имали основание да отхвърлят показанията на свидетелите Т. Е. и М. Р., които са очевидци на извършване на деянията по чл. 144, ал. 3 НК, и са установили фактите, които лично са възприели. Показанията им са логични, последователни и не се опровергават от други доказателства, в това число и от показанията на посочените от подсъдимия свидетели, в какъвто смисъл е твърдението в касационната жалба. Свидетелите са дали своите показания под страх от наказателна отговорност и липсват данни да им е оказано въздействие да навредят на подсъдимия, приписвайки му престъпления, които не е извършил. Показанията на посочените от подсъдимия свидетели не са превратно изтълкувани. Точен е изводът, че те са установили факти във връзка с извършените подобрения в търговския обект, които са извън предмета на доказване по обвиненията.
При възприетите от въззивната инстанция фактически констатации, че на инкриминираните дати подсъдимият се заканил на свидетеля М. Р., че ще го убие и ще го излежи, което било възприето от пострадалия, той потърсил за съдействие органите на полицията. Материалният закон точно е приложен с осъждането му по двете обвинения по чл. 144, ал. 3 НК. Налице са всички обективни и субективни елементи от съставите на престъпленията, а и жалбоподателят извън довода за осъждането му без доказателства не поддържа конкретни оплаквания за нарушение на материалния закон, на които касационната инстанция е длъжна да отговори.
В частта по осъждането на подсъдимия за престъплението по чл. 216, ал. 1 НК решението на въззивната инстанция е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правата му. Нарушението е от категорията на тези, за които касационната инстанция следи служебно. Съображенията за това са следните.
След постановяване на присъдата и преди разглеждане на делото във въззивната инстанция е налице промяна в реда за възбуждане на наказателното преследване за това престъпление. Съгласно изменението на чл. 218, т. "в" НК с ДВ, бр. 92 от 27.09.2002 г., наказателното преследване за престъпления по чл. 216, ал. 1 НК се възбужда по тъжба на пострадалия. Волята на законодателя е безусловно предоставяне на това право само на пострадалия във всички случаи, независимо от това в кой стадий на развитие се намира процесът. Не е предвидена възможност за довършване на висящите производства по досегашния ред, ако пострадалият поиска това, така както е предвидена в други хипотези при промяна в законодателството. В конкретния случай обвинението е предявено от прокурора с обвинителен акт. След промяната в реда за предявяването му прокурорът няма правомощие да поддържа това обвинение. Не са налице хипотезите по чл. 45 и чл. 46 НПК, при които той може да встъпи в производството, образувано по тъжба на пострадалия, и да поеме обвинението, ако последният не може сам да защити своите права и законни интереси, както и да поиска образуване на наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия. Пострадалият не е поискал съдът да се произнесе с присъда за престъплението.
Въззивната инстанция е следвало при цялостната служебна проверка на правилността на присъдата да констатира, че няма надлежно предявено обвинение и да отстрани това нарушение. Като не го е отстранила и е потвърдила осъдителната присъда в тази й част, съществено е нарушила правата на подсъдимия. Допуснатото нарушение е основание за отмяна на въззивното решение, каквото правомощие касационната инстанция съгласно чл. 357, ал. 1, т. 2 НПК има. На това основание то следва да бъде отменено и наказателното производство в тази му част да бъде прекратено. В останалата му обжалвана част решението на въззивната инстанция следва да бъде оставено в сила.

Аз също разбирам текста на 218в в смисъл, че е от общ - формулирано е като да няма разлика от кражба и т.н. Влизам като младши обаче в заседания с два различни въззивни наказателни състава. В единия прекратихме две такива дела (едното мое), в другия обаче съвсем наскоро оправдахме (т.е. произнасяне по същество) поради малозначителност една подсъдима. Председателят на този втория състав каза: "ами тя практиката на ВКС е противоречива". Аз лично не съм виждала други решения освен цитираното от Павлова, само него намирам; но сигурно има, де.

Аз също не съм, това е само .Криво е формулиран текста.Има някакво пунктуационно и логическо отделяне на 216 и 217 от кражбата и останалите с лично качество на дееца.В единия случай - с номерация, в другия - по вид са изброени.И това, "както и " сочи на смислово разделение кражбата..обсебването да зависят от личното свойство на дееца, а при унищожаването да не зависи от това качеството.
Освен това са визирани само по -леко наказуемите хипотези на 216, има логика да е ЧХ.Иначе се оказва непредпазливо унищожаване от нероднина да е ОХ, а изнудване на роднина , без разлика в квалификациите/ стига да не е съставно- телесна повреда, смърт/, вкл. и опасен рецидив да е чх.?
Няма логика.Озадачаваща е поне редакцията

Дамм. Ако идеята е била 216 да е от ЧХ, значи наистина редакцията е много, много крива.

Хубаво де - аз ти повярвах, че има решение в този смисъл
Въпросът е, че същото не е задължително.. пък да не говорим за методическите указания, които засягат прокурорите!

Все пак има и нещо друго - до сега винаги съм смятал (попадал съм на подобни решения), че съдът няма правомощия да преценява до колко са налице предпоставките по чл. 45 и чл. 46 НПК, а тук явно се застъпва противният извод

И аз мисля,че не може да ги преценява- като основателност.Прокуратурата трябва да е свободна в тая преценка.
Въпросът в случая сигурно е, че прокурорът изобщо не твърди да са налице предпоставките.Няма такова твърдение , за да е допустимо поддържането

Да знаете колко време гледах с новия НПК в ръка и мигах и чак щях да пиша мнение в смисъл "какво искате да кажете?", докато не загрях, че говорите за решението от 2004 г.

Та - да, така е, не се твърди наличие на предпоставките, не сме в тази хипотеза.

Да, права си.. вероятно аз го тълкувам по различен начин

П.П. Ако имаш дело при 2-ри състав се обади - ще ми е приятно да се запознаем. Аз по принцип всеки ден съм в зала