forum.lex.bg

По някои въпроси за чл. 209, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК...
В крак с модата на телефонните измами, замислих се за горната квалификация в следната хипотеза:
На възрастната дама А. се обажда мъжки глас, който се представя за сина й Б. и твърди, че е задържан в РУ на МВР, защото бил причинил ПТП с пострадало дете, което било настанено в болница с опасност за живота. Сълзливо обяснява, че, ако до края на работния ден, разследващия В. не получи сумата от 1000,00 лв., ще задържи Б. за постоянно в ареста. Моли А. да предаде същата сума на приятеля му Г., който ще я посети и ще предаде парите, където трябва, за да бъде освободен. А. /прозорлива дама, редовно следяща новините / решава, че е поредната жертва на измама, веднага се свързва със сина си, който доволно... кара ски на Боровец, например, сигнализира МВР и служители на ведомството залавят пред блока й лицето Х, дошло от името на Б. да получи заветната сума.
За доказано приемаме, че Х. е част от схемата, хайде дори да приемем, че е установено и доказано, че Z. се е обадил по телефона... доказано ни е участието на двамата герои. А. свидетелства, че веднага е решила, че е жертва на измама, не се е усъмнила, че синът й е задържан и т.н. , на кратко, не е била заблудена. От теоретична гледна точка, Х. и Z. са извършили това, което са намислили, за да създадат неверни представи у А. и, по независещи от тях причини, не са успели да ги формират. Ако има опит, той ще да е недовършен, защото не са я въвели в заблуждение. Има ли според Вас такова животно като недовършен опит към измама? И, бонус : в случай, че А. беше въведена в заблуждение и се беше разпоредила със сумата от 1000,00 лв., за да "откупи" сина си /лекичко подкупва разследващия орган, което само по себе си е престъпление/, това чл. 209, ал. 1 ли е?
П.П. Последното в контекста на "той, измамникът, ме въведе в заблуждение, че може да убие мъжа ми, като го направи да изглежда самоубийство и аз му дадох 1000,00 лв., за да го направи, пък той мъжа ми вече бил получил инфаркт"

Къде, Лекси сте чели за недовършен опит ? Недовършено може да бъде само деянието, но не и опита.
По-внимателно си четете учебниците.

Да, Лекси, сигурно може да има недовършен опит към измама , деянието е действия, с които деецът въвежда в заблуждение...не е нужно да се е стигнало до заблуждаване.Трябва да може / и вкъщи са ми се обаждали веднъж наглецът се представи за " роднина " по съребрена линия от 12- та степен...
Виж това е подобно донякъде :

........ районен съд с Присъда № 517 от 30.11.2007г. по НОХД№ 959/2007г., признава подсъдимия И.Н.Н. за ВИНОВЕН в това, че на 26.07.2006г., около 15.00 часа в гр., в района на МБАЛ ””, в съучастие като извършител с Б.Д.Д. от гр.Г., с цел да набави за себе си имотна облага, направил опит да възбуди и поддържа у А.С.А. от с.П. заблуждение, че заплаща капаро в полза на братовчед си А.А.Х., като деянието останало недовършено по независещи от дееца причини - намеса на служители на РПУ-Г., поради което и на основание чл.209, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.18, ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.”б”, във вр. с чл.54 и чл.36 НК му налага наказание ..

Само донякъде.Притеснявя те, че е останало недовършено - деянието - по независеща причина, каквато е собственото съмнение на пострадалия и решение да извика органите на МВР
Не съм сигурна дали е квалифицирана- да е от лице, което се представя за длъжностно? Понеже той , представяйки се за разследващ, не идва да вземе едни пари, дето някога и някак биха му се следвали, а каквито никога не биха му се следвали/ т.е. не че злоупотребява с общественото доверие в службата, службата не позволява "вземането" /
А дали" активен подкупващ" може да е измамен, ами може според мене.Нали ме лъже, че е длъжностно лице и по тая причина да му дам едни пари да свърши работата- заблуждава ме и за качеството си, и за работата, както и че може да я свърши, аз, ръководена от тая представа, че подкупвам ,се разпореждам с парите, окончателно и безвъзвратно.Лъже ли ме - лъже, хващам ли се - моментално, и парите му давам- има вредоносно разпореждане, породено от заблудата ми ? Какво да е ?Активният ми подкуп е несъставомерен- няма дл.лице- негоден е "обекта" , но собствената му измама ...си е съставомерна.Е, търпя " морален" укор : , със срам ще се оплача в РУ,ще призная, че не е най-умното нещо, дето съм правила, нито най-правилното, ама не е чак по НК неправилно ? Тази противоречаща на добрите нрави"сделка", дето сме я "сключили",но при съзнателно създадено заблуждение, че моя съконтрахент е разследващ, може да си е измама
Получава се нещо като ....моралната дилема..може ли да се открадне от крадеца

Недовършен опит към измама според мен няма проблем да има. В описания случай обаче на мене ми се вижда да е "съставомерно" само поведението на този, който се е обадил по телефона. Само той осъществява опита за въвеждане в заблуждение чрез обаждането си. Че другият, който е хванат на мястото, участва в схемата, ок, но какво от това? Какво е направил той, освен че се е оставил да го хванат.

На другия въпрос - аз знам, че практиката е в обратния смисъл, има достатъчно решения в тази насока, но според мене по принцип не може да има измама, когато адресатът на заблуждението бива насочван към неправомерно поведение. Измамата защитава собствеността, като идеята е, че се засяга възможността на човек да се разпорежда с повереното му имущество, било то негово или чуждо, въз основа на свободно и съзнателно взето решение да осъществи някаква сделка, която да има съответните гражданскоправни последици. Когато адресатът бива потикван към поведение, което противоречи на закона, то задължително той съзнава (като изхождаме от необоримата презумпция, че всеки познава закона) характера на разпореждането си с имуществото и че това разпореждане изначално не може да има правнозначим ефект в имуществената сфера. Адресатът на подобни "измамливи" действия по презумпция би трябвало да е наясно, че такова нещо, каквото му се предлага, не може да стане и ако се разпореди със съответното имущество, но това не е станало вследствие на опорочената му воля да сключи една сделка. Щото в конкретния случай няма как да е заблуден, че сделката може да бъде валидна, казано житейски.

само теоретично: има и недовършен опит - не само деяние. А към резултатните престъпления опитът може и да е довършен, но деянието - не, защото включва и резултата, който може и да не настъпи, въпреки довършените изпълнителни действия.

Благодаря за вниманието.
Малко в обратен ред ще я подкарам...
По втория въпрос винаги съм споделяла становището на RinTimTim с ясното съзнание, че съдебната практика не споделя моето . Считам, че актът на имуществено разпореждане, който извършва постарадалият, трябва да бъде правомерен. Изхождам от обекта на защита /няма да го теоретизилам, защото всички "внимателно си четем учебниците" / Пострадалият действа при неверни представи относно правното основание или условията, при които се разпорежда с имуществения предмет на посегателството, но самият разпоредителен акт трябва да е насочен към законосъобразна цел. Противното би означавало да се даде защита на незаконосъобразно поведение.
А за опита... Теоретично всичко й е наред на измамата, за да може да има недовършен опит - класическо резултатно увреждащо престъпление. Когато обаче деецът изпълни всичко, което е намислил и определянето на опита зависи от личните субективни преживявания на пострадалия излиза, че, при едно и също поведение на дееца ,за определянето на елемент от обективната страна /довършен или не е опитът/ критерий ще бъде само и единствено субективният фактор на възприемане от пострадалия... Губи ми се нещо

В този аспект не целях да навлизам:

В описания случай обаче на мене ми се вижда да е "съставомерно" само поведението на този, който се е обадил по телефона. Само той осъществява опита за въвеждане в заблуждение чрез обаждането си. Че другият, който е хванат на мястото, участва в схемата, ок, но какво от това? Какво е направил той, освен че се е оставил да го хванат.

но ми се струва, че вторият е поддържал заблуждението, което си е повечко от това да се остави да го хванат

А това

Къде, Лекси сте чели за недовършен опит ? Недовършено може да бъде само деянието, но не и опита.
По-внимателно си четете учебниците.

само го запазвам за историята като пример за добър тон на общуване, подплътен със завидна компетентност.

Когато обаче деецът изпълни всичко, което е намислил и определянето на опита зависи от личните субективни преживявания на пострадалия излиза, че, при едно и също поведение на дееца ,за определянето на елемент от обективната страна /довършен или не е опитът/ критерий ще бъде само и единствено субективният фактор на възприемане от пострадалия... Губи ми се нещо

Не мисля, че това е някакъв проблем. При всички престъпления, които са свързани с определено въздействие върху психиката, много неща зависят от личните субективни преживявания на пострадалия. По-ясно е например при изнудването, където до голяма степен именно от психиката на пострадалия ще зависи дали упражнената спрямо него принуда ще има целения ефект, ще се уплаши и ще тръгне да се разпорежда, и оттам и до какъв стадий ще достигне изпълнението на престъплението. По-хлъзгав става въпросът при тия казуси, ако тръгнем да изследваме дали случайно не се касае за абсолютно негоден опит, тъй като всичко, когато се отнася до субективни преживявания, е много относително. Примерно някой кинта и двайсе и 60 кила да каже с тънко гласче на 100-килограмов здравеняк: "Давай парите, иначе ще ти набия шамарите" и оня, вместо да му даде парите, той му набива шамарите Но по принцип ситуацията би могло да се развие и по друг начин, и този човек да си се уплаши...

но ми се струва, че вторият е поддържал заблуждението, което си е повечко от това да се остави да го хванат

Ами според мене някъде нишката все пак се къса Докато първият, обаждайки се, е направил обективно необходимото да постигне въвеждането в заблуждение, независимо дали е успял или не, то при втория нещата стават малко по-различни, той направо си е жертвата в случая, отива да прибере парите, а го прибират него, измамен от уж повярвалата женица, дала му парите да ги носи на гиди подкупния дознател Много фантастично ми се вижда да го засилим и него, че е поддържал заблуждението й, срещайки се с нея и идвайки за парите; ако към момента на телефонното обаждане това заблуждение е било възможно и постижимо, но не се е случило заради будността на жената, то вече към момента на срещата, с чакащите в храстите оперативни, някакси хич не се връзва да има каквато и да е обективна възможност за постигане на въздействие неговото поведение, че да отговаря за него... То иначе и излиза, че ако "заблудената жена" предаде исканите нейни пари и оня го хванат с тях впоследствие, то отговорността ще е за довършено престъпление, защото имотната вреда е настъпила!? Връзката се къса, тъй като "разпореждането" не е в резултат на никакви неверни представи, отговорността ще си е за опит, като изпълнението на престъплението се прекъсва още в първия момент, когато измамата е "разкрита" от адресата.

Искаш да кажеш /може ли на ти? /, че именно защото опитът на първия е недовършен /не е успял да въведе в заблуждение будната баба/, то опитът на втория е негоден, защото действията му са били насочени към поддържане на невъзникналите неверни представи? Значи ли това, че, ако опитът на първия беше довършен /бабата беше разтуптяла сърце, повярвала и хукнала да събира парите от съседи и полицията беше алармирана от будна съседка/, то тогава вторият щеше годно да се опита да й поддържа заблуждението? Тук ми се струва, че отиваме и в една друга тема - за алтенативността на изписване на изпълнитените деяния в чл. 209, ал. 1 и отношението между тях. Въпреки че съдебната практика спори с мен , аз считам, че това са две отделни форми на изпълнителни деяния на измама и, че деецът с едни и същи действия не може едновременно да въведе в заблуждение пострадалия и да го поддържа - въвеждането представлява формиране на невените представи, а поддържането - активно затвърждаване на формирани вече от друг такива, като към самото формиране деецът няма отношение... с две думи две различни престъпления, които не предполагат общ умисъл. За това, в конкретния случай, дори и при довъшване на деянието /никой не се оказал буден и без дебнещите в храстите полицаи бабата си предала паричките/, предвид общия умисъл и всички обсъдени елементи от обективна страна считам, че вторият няма да отговаря за "поддържане" по смисъла на чл. 209, ал. 1, пр. 2, а като помагач на извършителя на чл. 209, ал. 1, пр. 1, ама вече много се отнесох...

а като помагач на извършителя на чл. 209, ал. 1, пр. 1, ама вече много се отнесох...

че това са две отделни форми на изпълнителни деяния на измама и, че деецът с едни и същи действия не може едновременно да въведе в заблуждение пострадалия и да го поддържа - въвеждането представлява формиране на невените представи, а поддържането - активно затвърждаване на формирани вече от друг такива, като към самото формиране деецът няма отношение

И аз мисля, че са различни деяния... и не могат да се осъществят в идеална съвкпуност...срещала съм като конструкция на ОА :
да извърши в последователност и двете форми:въвежда на еди коя си дата / примерно сключва предварителен договор като продавач, предварително знаейки, че или не е собственик, или че окончателния договор няма да породи последици/ вписана възбрана.../, т.е. няма намерение да се задължава, както и да изпълнява, и в последствие, поддържа заблуждението/ срещи, телефонни обаждания /, което сам е създал у купувача ....до еди коя си дата ....И тази конструкция силно ме озадачава/ понеже деецът поддържа заблуждението, което сам е създал/ това може и да е преодолимо, доколкото става дума за различна активна деятелност/, но имотното разпореждане е довършено към датата на въвеждане в заблуждение , а на ...дата Х просто настъпва падежът по предварителния договор- а ние нали така и така по начало не сме имали намерение да изпълняваме.Откъм фактология ...просто след датата на падежа деецът е потънал безследно, а жертвата се е осъзнала...че е жертва.Но ми се вижда юридически невъзможна конструкция.
Възможна е - въвел и поддържал, ако с различна активна деятелност е създал заблуждение на дата х и поддържал заблуждението с други действия до дата У, когато е извършено и разпореждането.Макар, че теорията мисля друго да казва / като теб, Лекси/

А за човека в храстите, който само се е предявил като куриер на бабата и никого не убеждавал в нищо/ не е имал възможност / мисля, че е помагач- доколкото с физически действия / по предварителната уговорка се явява да получи неследващия се , на две основания , дар/ улеснява самото формиране на невярната представа за действителността,така че разпореждането да се случи, той е част от тая привидна действителност, заради която пострадалия се разпорежда...
За това, което и ти, Лекси, и Рин Тим Тим сте писали....както се чудех горе/дилемата - 194 защитава ли "факт.власт" и на крадеца/...верно е в обратен смисъл практиката.В редки случаи НК може да защитава и "противоправно" състояние - при самоуправството, възможно е активно променяното от дееца- самоуправник статукво да е именно незаконосъобразното..Разсъждения от такова естество съм срещала само при разграничаване между подкуп и измама / когато дл.л освен че е подкупно, е и измамно / но далеч не в този контекст....В смисъл при подкупа никога не би могло да съществува основание на облагата, докато при измамата е възможна да има такова, и именно липсата му, или "кривината " му, кара дееца да прикрива със заблуждение

срещала съм като конструкция на ОА :...

И аз съм имала такива срещи... и то почти винаги в случаите, при които става въпрос за използване на договорни отношения с измамлива цел. Споделям озадачаването ти. Но пък мисля, че активността на дееца /в колкото и акта да е обективирана/ до момента на имущественото разпореждане от страна на пострадалия си е "въвеждане" в заблуждение, а с акта на разпореждането - престълението е довъшено. Последващите действия са неотносими към квалификацията на измамата и, доколкото не съставляват друго престъпление, се изчерпват с целта си - "отлагане на момента с разкриването" В този смисъл не ми пасва "въвел и поддържал" ... дори в хипотезата "създал заблуждение на дата Х и поддържал заблуждението с други действия до дата У, когато е извършено разпореждането". Мисля, че деянието е едно, осъществено чрез няколко акта, насочено към една цел, въз основа на едно решение и т.н. да не влизам в дефиниции и си е само въвеждане в заблуждение.

Искаш да кажеш /може ли на ти? /

Не че може, ами е задължително

че именно защото опитът на първия е недовършен /не е успял да въведе в заблуждение будната баба/, то опитът на втория е негоден, защото действията му са били насочени към поддържане на невъзникналите неверни представи? Значи ли това, че, ако опитът на първия беше довършен /бабата беше разтуптяла сърце, повярвала и хукнала да събира парите от съседи и полицията беше алармирана от будна съседка/, то тогава вторият щеше годно да се опита да й поддържа заблуждението?

Ами да, в този смисъл. Идеята ми е, че след като бабата е разбрала за какво става реч, последващото осъществяване на това намислено престъпление вече е всячески обективно невъзможно и няма как да се носи отговорност за действия, който макар и субективно да са насочени към постигане на същия резултат.

аз считам, че това са две отделни форми на изпълнителни деяния на измама и, че деецът с едни и същи действия не може едновременно да въведе в заблуждение пострадалия и да го поддържа - въвеждането представлява формиране на невените представи, а поддържането - активно затвърждаване на формирани вече от друг такива, като към самото формиране деецът няма отношение... с две думи две различни престъпления, които не предполагат общ умисъл. За това, в конкретния случай, дори и при довъшване на деянието /никой не се оказал буден и без дебнещите в храстите полицаи бабата си предала паричките/, предвид общия умисъл и всички обсъдени елементи от обективна страна считам, че вторият няма да отговаря за "поддържане" по смисъла на чл. 209, ал. 1, пр. 2, а като помагач на извършителя на чл. 209, ал. 1, пр. 1, ама вече много се отнесох...

Ако приемеш, че възбуждането и поддържането могат да са само алтернативни форми на изпълнителното деяние, тогава според мене вторият трябва някакси да го качиш като съизвършител във възбуждането. За да е съучастник, няма как да се намеси, след като възбуждането е довършено. Иначе ще излезе, че след като първият вече е формирал неверните представи, т.е. изпълнителното деяние е довършено, се намесва помагачът, което не става, защото не можеш да имаш помагачество след изпълнителното деяние. Така че остава или и двамата да са възбудили заблуждението като извършители в един по-продължителен период при усложнено фактически ИД, първо единият е започнал, вторият е довършил - ще се каже, че бабата едва като го е видяла и него, и той почнал да й обяснява колко е трагично положението, формирала окончателно неверните си представи (според мене това е теоретично най-чистото); или вторият няма да е никакъв - първият е направил всичко, касаещо възбуждането в заблуждение, а последващото "поддържане" някакси остава да виси; или направо да си ги изтряскаш в съучастие като извършители - единият възбудил, другият поддържал - няма алтернативни форми на ИД, няма проблем да се осъществят и двете последователно в едно и също престъпление, макар теорията да не е съгласна с това.

За да е съучастник, няма как да се намеси, след като възбуждането е довършено. Иначе ще излезе, че след като първият вече е формирал неверните представи, т.е. изпълнителното деяние е довършено, се намесва помагачът, което не става, защото не можеш да имаш помагачество след изпълнителното деяние.

Не виждам проблем . Много я обичам онзи форма на помагачество, дето обещал да даде помощ след деянието... /да получи парите след като пострадалият се разпореди с тях и да бяга / Още повече обичам онова "улеснил извършването...или по друг начин" Тук ще копна kpavlova, че някак хубаво го беше написала...

по предварителна уговорка... той е част от тая привидна действителност, заради която пострадалия се разпорежда...

Е, при обещанието да се даде помощ след деянието помагачеството се изразява в даването на обещание, а не в даването на помощ. Дали ще се даде или не помощ впоследствие няма никакво значение за съучастието.

Ако казусът е, че той предварително му казал, че ще му помогне като вземе парите от жертвата - ок, тогава да. Улесняващото извършителя в случая е съзнанието му към момента, в който извършва престъплението, че ще получи помощ, което му помага да вземе телефона и да се обади.

Обаче самата дейност по отиване и вземане на парите не може да е съучастническа, ако приемем, че извършването (не довършването) на престъплението - възбуждането в заблуждение е осъществено още с обаждането по телефона от първия герой. За да е съучастническа, изпълнителното деяние още трябва да се осъществява към момента, в който е налице престъпното поведение на съучастника. Няма как да помогнеш, подбудиш или съизвършиш в нещо, което вече е било извършено. И тогава най-логично е да търсим неговата роля именно във формирането/ утвърждаването на неверните представи у адресата - което с личното му отиване и контакт с жертвата си е същинско извършителство.

Същитско извършителство, но във варианта "поддържал", и, ако опитът на първия е недовършен, в този вариант ще си пуснем втория да си ходи по адресите на други баби...
За теорията на помагача при "въвеждане" - във формата "обещал да даде помощ...". Фактическите действия на втория като факти от обективната действиелност ще ни послужат като доказателство /естествено преценени в съвкупност с други, разпечатки разни например/ за факти от субективната страна /обещанието, дадено преди започване изпълнението на престъплението/ и тогава той ще си отговаря в съучастие и за опита, пък бил той и недовършен.

За теорията на помагача при "въвеждане" - във формата "обещал да даде помощ...". Фактическите действия на втория като факти от обективната действиелност ще ни послужат като доказателство /естествено преценени в съвкупност с други, разпечатки разни например/ за факти от субективната страна /обещанието, дадено преди започване изпълнението на престъплението/ и тогава той ще си отговаря в съучастие и за опита, пък бил той и недовършен

.
Абсолютно те подкрепям, Лекси.
Рин Тим Тим, мисля, че изобщо не иде реч да се криминализира "висенето пред блока" на хубавеца, който не е имал възможност да въвежда в заблуждение.Т.е не това е изпълнителното деяние.Това е доказателство за деянието, случило се преди, и ведно с чутото от пострадалата - по определено време, на определено място, ще дойде лице, така щото да получи "откупа"/"подкупа" , "дочути разговори" / по надлежния ред/ или възпроизведени такива - в показания на постр., или доказателства кой с кой си е говорил, пък и къде се е намирал....при говоренето.Сглобимо е, предполагам
Ако измамливото активно поведение е с по -сложен сценарий, при предварително разпределение на ролите, с по -сложна инсценировка, всеки от съизвършителите, според ролята си, ще допринася за общата илюзорна картина на действителността/най-чистия вариант, както казваш ти и от теор.гл.т./.Ще разиграват съвместно театър, но с наказателноправин последици за актьорите - тогава всеки допринася за формиране на заблудата.Единият ще се обади по телефона и ще се представи за "адвокат"- че трябват пари за гаранция и ДМС , друг ще се обади в последствие да се представи за "разследващ", трети ще бъде посочен като лицето, което ще дойде да вземе парите ....и ще продължи да увещава пострадалата, че нещата ще се наредят и чедото й ще се прибере читаво у дома... Заблуждението е невярна представа - то може да бъде цялостна картина, нарисувана с поредица от действия.
Тогава са си съизвършители...във формирането на заблудата - въвеждат в заблуждение, а самото заблуждение се "рисува" с много действия.
Ако "куриерът" просто пристига на място, и докато иначе трябва да се осъществява тая "контролирана" размяна на липсващо пакетче с пари, с незабележим елемент на провокация , но по никакъв начин ненаказуема, деятелността се пресече преди заблуждаване да има ....от контролиращите...Какво се явява този куриер?
Варинант А - аз съм случайно пред блока, разхождам си кучето, но без каишка, а то се загуби, и не знам защо ме прибраха органите.Не знам и защо съответствам на някакво описание/ на човек, дето е трябвало да дойде някъде да вземе нещо/, случайно е станало...
Варинат Б - един човек ми каза да отида да взема пенсията от от баба му, която ще ме чака пред блока.Аз съм жертва на измама
Вареант С - аз съм представител на Червения кръст, идвах да донеса пари на бабата, а не да взема пари от нея.
"Посткриминалното" спомагане, когато е предварително обещано, не подлежи на криминализиране, защото съучастието стига.Пък и се приема, че участникът в престъпление винаги полага усилия да си помогне в прикриването, реализацията на резултата... и когато са плод на съвместни усилия./ако спомагането след деянието е осъществено, самото то като действия не осъществява престъпен състав, но по начин,време , място, средства на извършване, може да е е ясна инидиция за обещаване отпреди деянието.И то трудно разколебима, освен ако човек вярва да е възможно много съвпадения да се случват на един човек, по едно време, на едно място/.Нещата ще опрат до житейска праводподобност, сама по себе си недостатъчна, но скрепена с верига от косвени доказателства, че и преки.
За да е съучастник човекът трябва да има представи, че деянието предстои или е в процес на извършване.
От обективна страна, критерият - да се отграничи помагачеството от следкриминалната дейност / дето даже и не става за лично укривателство / е има ли причинна връзка между поведението на "куриера" с основното престъпление".
Ако се върви отзад напред - защо този човек е на уреченото време и място и прилича да е уговорения човек, освен ако не е уговорен и то предварително , може да се обсъжда помагачество чрез обещаване....
Развихри ми се фантазията извинявам се .

"Посткриминалното" спомагане, когато е предварително обещано, не подлежи на криминализиране...
Ако е реализацията на резултата- изкл. 253

П.П.

Няма как да помогнеш, подбудиш или съизвършиш в нещо, което вече е било извършено. И тогава най-логично е да търсим неговата роля именно във формирането/ утвърждаването на неверните представи у адресата - което с личното му отиване и контакт с жертвата си е същинско извършителство.

Няма спор, но не и ако 1. жертвата вече е невъзможно да бъде пожертвана , понеже сама се е усъмнила и вече е буден гражданин, който съдейства за разкриването.../ тя няма неверни представи/, 2.както и при все че деецът просто е на мястото и друго не прави, а му се изсипват органите, като бедствие на главата ..../двете кумулативно/
Значи деецът отива да въвежда в заблуждение бабата, която вече е предубедена относно неговата добронамереност и преди да почне да я доубеждава, опитът му се пресича от задържалите го?
.Излиза като неговият опит да е отделен тогава - друго действие по възбуждане,понеже е в неизвестност, че другия "опит", на приятелчето му, се е провалил в зародиш,
а не в условията на съучастие
Ако се опитва да поддържа заблуждението...как се поддържа заблуждение или поне се опитва, ако то, заблуждението, дето трябвда да бъде поддържано, не съществува вече
Трябва да се приеме може би съизвършителство при разпределение на ролите в активната измамническа дейност / картината с много щрихи / и тогава всеки си щрихира отделно и опитва отделно
Или в крайна сметка, стига с тая теор.прецизност - опитали да въведат и поддържат, като деянието е останало ..... и стига му толкова ...занапред ще започне да избягва срещите с дами в напреднала възраст, придружени с размяна на парични престации..

Павлова, ами точно де, аз казвам абсолютно същите неща

Самата му дейност по отиване и вземане на парите категорично не е помагачество, иначе естествено, че дадената помощ може да бъде силно доказателство за обещаването й преди това. Последното никой не го оспорва. Аз просто акцентирах върху това отиването и вземането на парите как би могло да се квалифицира като поведение, а не доказателство за какво предходно поведение може да бъде.

А ако освен, че е отишъл и взел парите и сам той е увещавал бабата, тогава за мене би бил съизвършител, защото ще приема, че е осъществявавал и той изпълнителното деяние, било възбуждане или поддържане, за което също съм напълно съгласен, че е излишно да се теоретизира много-много

Ама й разчепкахме теорията на теорията
Преди да пожелая приятна петъчна вечер, в контекста на теорията ми за законосъобразната цел на акта на имуществено разпореждане, извършен от пострадалия, само да споделя за какво чете осъдителна присъда СРС: за това, че, в периода от ... до..., в гр. София, в условията на продължавано престъпление, въвела в заблуждение различни граждани, че ще им набави дипломи за завършено висше образование и с това им причинила имотна вреда в общ размер... .... с уважени граждански искове Хайде на дипломите - ще смее някой да ви излъже, че ще ви направи инженер под страх от наказателна отговорност, ако пък не ви направи - ще си върнете парите с лихва

за какво чете осъдителна присъда СРС

СРС трябва само да бъде поощряван в тази му дейност, пък това не било измама, онова не било обсебване - това са си чисто теоретични въпроси

Привет и от мен! Виждам, че сте спретнали добра и ползотворна дискусия . Това за дипломите без да знам мотивите предполагам, че касае, не обещание да станеш инж. , а да те снабдят с официален документ. Така, че тази представителка на ученолюбивите, ако е спряла само до там е добре, но ако е продължила и с издателската дейност си е явно помилвана Иначе се присъединявам към мнението, че юнаците от приказката за бабата са съизвършители особено ако, ония момчета дето са се изсипали е станало след като са взети парите. Опита е спрял в момента в който бабата е затворила телефона. Предлагам да ги запрем моментално и ви желая весело посрещане на народните и официалните празници