Пълно запрещение=невменяемост!?

[pretor]

Уважаеми колеги,

съвсем накратко описвам казуса: следва ли да се прекрати наказателно производство срещу пълно запретено лице на основание чл.24 ал.1 т.5 НПК? Съдебната практика е много бедна относно товатези две понятия дали се различават само терминологично или са наистина различни. Според учебника на Иван Ненов по обща част на наказателното право разликата е само терминологична. Ще съм благодарен ако някой има информация и за практика по този въпрос. Искам да отбележа още, че се касае за сложно съставно престъпление, а не за такова на просто извършване - тогава може ли едно пълно запретено лице, което не може да се грижи за своите работи да бъде наказателно отговорно за такова престъпление?

Благодаря!

[voltron]

Невменяемост трябва да се доказва във всеки отделен случай. След като лицето е под запрещение доказването предполагам ще е по-лесно.

[sunrise]

Според мен , също невминяемостта трябва да се доказва за всеки отделен случай, а не да се приеме ,че щом е под запрещение , значи е и невменяем.

[system]

следва ли да се прекрати наказателно производство срещу пълно запретено лице на основание чл.24 ал.1 т.5 НПК?

Поставянето под запрещение няма никаква връзка с вменяемостта или невменяемостта на лицето - едно лице може да е пълно или ограничено запретено, но при извършването на деянието да е било вменяемо: то може да не е в състояние да се грижи за своите работи, но да е могло да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си - напр. да оцени какво означава да бъде убит човек и че това е общественоопасно, противоправно и е обявено от закона за наказуемо.

Съдебната практика е много бедна относно товатези две понятия дали се различават само терминологично или са наистина различни

Излишно е да е "богата", след като чл. 5 от ЗЛС и чл. 33 ал. 1 от НК са напълно ясни. Никога не е имало спор по дефинициите за дееспособност и вменяемост.

Според учебника на Иван Ненов по обща част на наказателното право разликата е само терминологична.

Ако става дума за разликата между недееспособност и невменяемост - такова нещо в учебника на Иван Ненов няма. В учебника - обща част книга І (изд. 1992 г. с. 177) под текст е направил сравнителен анализ на понятието "умствена недоразвитост" в НК с понятието "слабоумие" в ЗЛС, и понятието "разстройство на съзнанието" в НК с понятието "душевна болест" в ЗЛС. Това не означава, че Ненов поставя знак за равенство между недееспосомбността и невменяемостта - това просто е невъзможно и немислимо. Самият Ненов разграничава тези понятия - цит. съч. с. 180 в текста и под текст.

[sunshine_75]

Не съм съвсем сигурна, но правните последици на пълното запрещение приравняват субекта към тези, валидни към малолетните... А те са наказателно неотговорни ex lege...

[sunrise]

Не съм съвсем сигурна, но правните последици на пълното запрещение приравняват субекта към тези, валидни към малолетните... А те са наказателно неотговорни ex lege...

Не съгласна, мисля , че се объркват нещата.
Правните последици от сделка извършена от напълно запретен , ще са като тези на малолетен., но не може да бъде наказателно неотоговорен само на това основание.

[system]

Не съм съвсем сигурна, но правните последици на пълното запрещение приравняват субекта към тези, валидни към малолетните...

Само по отношение на тяхната дееспособност, не и по отношение на вменяемостта. sunrise правилно отбеляза, че недееспособността не влече наказателна неотговорност на лицето.

[voltron]

И да обобщим - само малолетните са наказателно неотговорни (според българските закони)

[lexy21]

Присъединявам се към мнението на колегите, че невменямостта се доказва за всеки конкретен случай, по всяко конкретно наказтелно производство и както си му е радът - със способите по НПК. Просто при Вас вещото лице, на което ще бъде възложена съдебно-психиатричната експертиза, ще бъде улеснено В същото време считам, че наличието на съдебно решение за поставяне на определено лице под пълно запрещение по никакъв начин не обвързва и вещото лице.

[pretor]

Благодаря за вниманието колеги! Принципно моето мнение по този въпрос също се покрива с казаното от вас, но от друга страна изхождайки от принципа, че влязлото в сила съдебно решение за поставяне под пълно запрещение (макар и на гражданския съд) има задължителна сила спрямо всички и се поколебах дали органите на досъдебното производство и съда не са длъжни да се съобразят с него. Освен това в лични разговори с колеги съдии от СГС (и то наказателни) ми споделиха опит, че многократно са прекратявали наказателни производства въз основа на такива решения.

Ако става дума за разликата между недееспособност и невменяемост - такова нещо в учебника на Иван Ненов няма. В учебника - обща част книга І (изд. 1992 г. с. 177) под текст е направил сравнителен анализ на понятието "умствена недоразвитост" в НК с понятието "слабоумие" в ЗЛС, и понятието "разстройство на съзнанието" в НК с понятието "душевна болест" в ЗЛС. Това не означава, че Ненов поставя знак за равенство между недееспосомбността и невменяемостта - това просто е невъзможно и немислимо. Самият Ненов разграничава тези понятия - цит. съч. с. 180 в текста и под текст.

Да наистина Иван Ненов коментира този въпрос е под текст, но той недвусмислено казва, че според него разликата в тази понятия е само терминологична!