Е добре де ...
Публикувано на: 16 Сеп 2009, 21:23Е добре де...
Май не предизвиках реакцията ви с моя въпрос...
...и ще постъпя по начин, който може и да е укорителен...
... ще се опитам да преформулирам въпроса си...
На първа инстанция губя дело, защото не можах да представя трудовия си договор. Но бога ми - опитах. Поисках от съда бившия ми работодател да представи трудовото ми досие - и от там - договора. Но тоя мой бивш работодател лъжливо (както се доказа на втора инстанция) заяви, че не е сключвал с мен трудов договор, поради което не е имало нужда и не е създавано трудово досие.
И това лъжливо твърдение реши спора в моя вреда.
Как е възможно такова поведение да не се наказва?
Намирам все пак пустия му трудов договор и го представям на втора инстанция. Слава богу - беше допуснат като доказателство. И - те ти булка Спасов ден - ответникът заявява, че този документ е съставен след решението на първа инстанция.
Както се доказа в съда - и това не е вярно... какво ти тук невярно... то си е долна лъжа...
Мигар е допустимо и ненаказуемо?
Има и още нещо.
Да съставиш документ с невярно съдържание, че и да се опиташ да получиш по този начин материални облаги (в моя случай – около 550 лв. Неизплатена заплата за последния месец) е престъпление по чл. 309 от НК. Вярно е, че ответника не ме посочи поименно, като лицето съставило този трудов договор след решението на първа инстанция.
Но кой по дяволите, ако не аз, би имал интерес от появяването на този документ?
Кой, ако не аз, би търсил начин да състави този документ?
НК обаче е категоричен в това отношение - там формулировката е ясна
Чл. 309. (1) Който сам или чрез другиго състави неистински частен документ...
Не съм ли набеден за съставяне на документ с невярно съдържание?
Не е ли това деяние престъпление по чл.286 от НК?
Само за сведение - решението на съда е в моя полза и е влязло в сила.
За тези, на които още не е станало ясно - бесен съм на ситуацията, в която бях попаднал. Излиза, че в съда можеш да говориш, че и да пишеш, каквото си искаш... в т.ч.и явни лъжи...
Не съм съгласен...
Не може така...
Такова поведение трябва да се накаже...
Или - недай си боже - това е нормалното, естественото и допустимото поведение в хода на съдебния процес
Споменах ли, че съм бесен...
И като всеки бесен - може и да съм загубил обективността си.
Затова и търся други мнения.
Май не предизвиках реакцията ви с моя въпрос...
...и ще постъпя по начин, който може и да е укорителен...
... ще се опитам да преформулирам въпроса си...
На първа инстанция губя дело, защото не можах да представя трудовия си договор. Но бога ми - опитах. Поисках от съда бившия ми работодател да представи трудовото ми досие - и от там - договора. Но тоя мой бивш работодател лъжливо (както се доказа на втора инстанция) заяви, че не е сключвал с мен трудов договор, поради което не е имало нужда и не е създавано трудово досие.
И това лъжливо твърдение реши спора в моя вреда.
Как е възможно такова поведение да не се наказва?
Намирам все пак пустия му трудов договор и го представям на втора инстанция. Слава богу - беше допуснат като доказателство. И - те ти булка Спасов ден - ответникът заявява, че този документ е съставен след решението на първа инстанция.
Както се доказа в съда - и това не е вярно... какво ти тук невярно... то си е долна лъжа...
Мигар е допустимо и ненаказуемо?
Има и още нещо.
Да съставиш документ с невярно съдържание, че и да се опиташ да получиш по този начин материални облаги (в моя случай – около 550 лв. Неизплатена заплата за последния месец) е престъпление по чл. 309 от НК. Вярно е, че ответника не ме посочи поименно, като лицето съставило този трудов договор след решението на първа инстанция.
Но кой по дяволите, ако не аз, би имал интерес от появяването на този документ?
Кой, ако не аз, би търсил начин да състави този документ?
НК обаче е категоричен в това отношение - там формулировката е ясна
Чл. 309. (1) Който сам или чрез другиго състави неистински частен документ...
Не съм ли набеден за съставяне на документ с невярно съдържание?
Не е ли това деяние престъпление по чл.286 от НК?
Само за сведение - решението на съда е в моя полза и е влязло в сила.
За тези, на които още не е станало ясно - бесен съм на ситуацията, в която бях попаднал. Излиза, че в съда можеш да говориш, че и да пишеш, каквото си искаш... в т.ч.и явни лъжи...
Не съм съгласен...
Не може така...
Такова поведение трябва да се накаже...
Или - недай си боже - това е нормалното, естественото и допустимото поведение в хода на съдебния процес
Споменах ли, че съм бесен...
И като всеки бесен - може и да съм загубил обективността си.
Затова и търся други мнения.
съответно да ти бъде отговорено е да не цитираш членове и закони. Просто изложи фактите максимално най - подробно (релевантните) и не давай квалификации.