По същата логика и аз мога да отида да набия съседа, никой не ми забранява да го направя. Отделен въпрос е какво ще стане след това. На същия принцип е и с безсмисленото обжалване, само ще отбележа, че в този случай е безплатно, както е безплатно и подаването на сигналите до прокуратурата.
"Злоумишлени" действия от полицията няма как да бъдат установени. То няма данни и за такива, това са само интерпретации, че полицията не искала да го връчва, щото щяло да бъде отменено. Тя не го е взела толкова на сериозно това наказателно постановление, щото от 2020 г. чак 2023 г. е направила някакви усилия уж да го връчи. Истината е, че полицията не взема актовете и наказателните постановления много на сериозно. За това не ги пишат много качествено и биват отменени на процесуално основание, както е станало в случая, и не се явяват по тях по делата, както е било и в съответния случай, където е трябвало да се яви някакъв началник на сектор в РУ, като се призовава текущият такъв, не този, който персонално е заемал тази длъжност, независимо дали е отишъл в Монтана или в Лапландия. За полицията е по-важно считаните за тях нарушения да бъдат преустановени на място, това дали им отменят заповедите за задържане, които също се пишат сравнително нескопосано, или наказателните постановления, им е през другия крачол. Израз на това е също, че въобще не се занимават и да обжалват актовете на съда, с които ги отменят.
Колкото и да натиска съда авторът на темата да "изпрати" делото на прокуратурата, това няма да стане. Първо, прокуратурата вече се е произнесла неколкократно с актове по чл. 213 НПК, че няма данни за престъпление. Дори и хипотетично да приемем, че съдът случайно уважи искането на жалбоподателя, което няма абсолютно никаква връзка с предмета на делото - обжалване на НП, съдът не може да "въздейства" и да "каже" на прокуратурата "направи това, направи онова" по същия начин, по който прокуратурата не може да каже на съда "направи това, направи онова". Сега, изглежда, че и прокуратурата не е взела жалбоподателя много на сериозно, щото постановленията не са писани много прецизно, да оставим настрана някои печатни/правописни грешки като "незнаят", но уводният израз, че в жалбата се съдържат данни за извърешни престъпления, не е много удачен и е следвало да бъде "се излагат твърдения за извършени престъпления", щото тази терминологична непрецизност създава предпоставки за отприщване на кверулантите. Прокурорът е извършил проверка, снел е обяснения от служителите Козловски и Алипиев, съпоставил ги е с обяснения на съседи и е установил, че няма данни за престъпление, което е правилно. Впрочем, какво престъпление са извършили те? Чл. 313 НК е несъставомерно, написаната от тях "докладна записка" няма качеството на декларация или съобщение по смисъла на тази санкционна норма, която се изисква по закон. Тя не представлява официален документ по смисъла на чл. 93, т. 5 НК, а частният документ по смисъла на чл. 309 НК не може да бъде "с невярно съдържание", така че тук липсват каквито и да е било признаци на "документно престъпление". Да се спрем на любимото на всички "лъжесвидетелствУване". И такова също няма. Алипиев и Козловски не са викани като свидетели при обжалването на НП, а даваните обяснения пред прокурора не са свидетелски показания, защото няма образувано досъдебно, съдебно или нотариално производство. Това, че някой е заявил, че не си спомня, не означава автоматично, че той лъже. Впрочем, неспомнянето е една от причините, поради която е отменено НП и това е логично, защото действията са се развили преди повече от 4 години. Значи, когато не си спомнят за нещо, което е в наша вреда - лъжат, а когато не си спомнят за нещо, което е в наша полза - всичко е ОК, и после това било "обективно"? Айдье бье. Със същата реторика, г-н автор, аз мога да изразя съмнение в това защо Вашите свидетели имат абсолютно прецизни спомени относно конкретен ден, месец и година, откакто бележката е била залепена на вратата, аз такива свидетели в съдебно заседание да си спомят точна дата и месец за нещо от преди 3 години, не съм виждал никога през живота си, няма и да видя, освен ако съдът не допусне да си служат с бележки за дати и цифри, което е тяхно право, но в конкретния случай това обстоятелство не е било отразено в съдебния проткол, значи не е било така.
Впрочем, тук стигаме и до другия въпрос - за престъпленията по служба на полицаите, което поражда още един подвъпрос - длъжни ли са били полицаите да търсят наказания на друг адрес, различен от посочения в АУАН и НП? В същите най-вероятно е бил посочен постоянният адрес. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН НП се счита за връчено, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, който в този смисъл се явява адресът в НП. Следователно полицията няма задължение да търси нарушителя на друг адрес, дори и такъв да им е известен, макар че е принципно добра практика да сторят това, но не са длъжни. Със същата реторика, каквато авторът влага спрямо полицията, аз мога да кажа пък, че съдът е извършил длъжностно престъпление, защото не е приложил закона в този смисъл, а е "угодил" на жалбоподателя, защото очевидно са били налице предпоставките за приложение на чл. 58, ал. 2 ЗАНН. Само че добрите съдии обичайно не прилагат формално закона и правят всичко възможно да дадат шанс на съответния наказан да упражни правото си на защита, което според мен е правилно. Отделен би бил въпросът, ако делото стигне до административен съд и там трима съдии счетат, че произнасянето на районния съд е недопустимо, поради изпълнена правилно процедура по чл. 58, ал. 2 ЗАНН, но... нека да не навлизаме в сценариите по обжалване
Сега, има случаи, когато полицаите скалъпват нещата, вършат престъпления, това със скъсания пагон е емблематичен пример, у моя роден край осъдиха катаджии за подкуп, които даже искаха да се гледа делото по съкратено съдебно следствие с признаване на вината, т.е. са се дали без бой. Това не води по презумпция, че всички полицаи са корумпирани, лъжат нарочно, стъкмяват доказателства и т.н. В конкретния случай както прокуратурата, така и аз не виждам индиции за престъпления или дори и нарушения по служба.
Подмятанията към колегата todevn колко жалби има подадени са безсмислени и абсурдни. Максимата "количествените натрупвания водят до качествени изменения" не се прилага в този случай, дори и прехвалената руска армия започна да се убеждава в обратния смисъл, след като 3-дневната операция продължава вече трета година. То няма значение колко жалби си пуснал или колко хора ти следват страницата, а това дали е произтекло нещо съществено и смислено от тях. За сега само виждам такъв полезен резултат да е настъпил само срещу обжалваетно на заповедта за задържане и НП, останалото най-вероятно е шашма. И аз мога да пусна сигнал в Инспектората към ВСС или ДАНС, ГДБОП и там други институции срещу всички магистрати - съдии, прокурори и следователи, които са от моя роден край и са около 50-70 човека може би, да пусна поименно срещу всеки, да го разхождам и т.н. Какво ще се случи? Нищо, каквото се е случило и с финансовия министър, който може и да не е бил разхождан въобще. Когато се е налагало съм пускал жалби, пускал съм искови молби, пускал съм и отговори на искови молби. Един приятел го отървах от колектори, дето му искаха 30 лв. за неплатен телефон и претендираха 360 лв. разноски за делото. Друг го отървах от 300 лв. глоба за неносене на маска на открито. Трети му отмениха по моя жалба НП за това, че направил ПТП, а на него му беше прилошало, намалил до 10-тина километра и се ударил леко в бетонена ограда, без някой да пострада. Едни приятели им помогнах да напуснат работа, щото работодателят им се правеше на тъп и не ги освобождаваше, пък те продължаваха да участ висше в университет, което е основание за прекратяване на трудовия договор без предизвестие. За мой личен проблем бях сигнализирал НЗОК и РЗОК (до НЗОК нямаше смисъл, но изпратих за "по-голяма тържественост") за нарушение, извършено от една аптекарка - по време на локдауна отказа да ми продаде лекарство без преиздадена рецепта, каквото позволяваше законът за мерките срещу коронавируса, глобиха я с 50 лв. За сега неоснователни жалби или нещо, което да не се е случило по подадени от мен такива, не съм имал. Не съм обвинявал или твърдял по отношение на полицаите, написали визираните актовете, че са корумпирани или други, те просто си вършат работата и изпълняват указанията, дори и безумните такива, на висшестоящите. Същата работа е и с прокуратурата. Колкото по-нагоре в йерархията се отива, толкова по-заядливи спрямо долустоящите стават те, може би от нищоправене. Срещал съм всякакви абсурдни указания на ВКП, даже едното имаше изречение, завършващи с три удивителни, което е меко казано абсурдно да присъства в акт на магистрат, защото магистратите не изразяват емоции и лични отношения, когато се произнасят. От Апелативна Велико Търново съм виждал едно, където даваха някакви безумни указания за установена телесна повреда, която не е спорна, спорни бяха хулиганските мотиви за нанасянето и, да бъде назначена комплексна тройна експертиза, в която да участва и зъболекар, щот имало засегнат един зъб, и, която, в крайна сметка, нищо не дорпинесе и нищо неизясни, само още разноски за държавата. Да не говорим в частност пак за прокуратурата как заставят долустоящите да протестират всичко, което е срещу тях, а като се качат делата при тях на ВКС си позволяват да правят изявления като "не поддържам протеста, деянието не е доказано, нека бъде оправдан". Така че, както е казал един популярен, но не много умен българин - "Човек само когат' знае к'во му е, само аз си знам к'во ми е".
Накратко, ако съм отегчил всички ви с писанията си - авторът на темата нека си пуска жалбата срещу решението в негова полза. Нищо няма да произлезе, няма и 1% шанс за успеваемост. Никой няма да се занимава с "обвиненията" срещу полицаите, защото почиват само и единствено на субективни интерпретации на засегнатото лице.