Чл. 291

[baev]

Здравейте, търся съдебна практика по Чл. 291 НК . Има ли изобщо такава?

[donna]

виж това до колко ще ти свърши работа


Решение № 48 от 24.II.1976 г. по н. д. № 39/75 г., ОСНК

Съдебна практика на ВС - наказателна колегия, 1976 г.

чл. 293 НК

Привилегированият състав за подбудителство към лъжесвидетелствуване - чл. 293 НК, намира приложения само в случай че подбуденият не е извършил лъжесвидетелствуване.
Отказът от лъжесвидетелствуване, извършено при условията на чл. 292, т. 2 НК, не освобождава от отговорност подбудителя и последният се наказва по чл. 291 НК, а не по чл. 293 НК.

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Председателят на Върховния съд на НРБ на основание чл. 17 ЗУС е направил предложение за издаване на тълкувателно решение по следните спорни в правораздаването, въпроси:
1. Освобождава ли се от наказателна отговорност подбудителят към лъжесвидетелствуване, когато подбуденият не е извършил деянието. Някои съдилища приемат, че подбудителят не носи наказателна отговорност, тъй като подбудителството към извършване на престъпление е акцесорно деяние и щом като подбуденият не е извършил престъпление, то и подбудителят не носи отговорност. Други приемат, че наказателната отговорност на подбудителя не отпада и в такива случаи той носи наказателна отговорност съгласно чл. 293 НК.
2. Освобождава ли се от наказателна отговорност подбудителят, когато наказуемостта на деянието на подбудения да лъжесвидетелствува отпада поради основанията, посочени в чл. 292 НПК? Едни от съдилищата приемат, че в такива случаи и неговата наказателна отговорност отпада, а други, че не отпада, тъй като се касае до отпадане на наказателна отговорност за извършителя поради лични основания. A съгласно чл. 21, ал. 4 НK особените обстоятелства, поради които закона изключва, намалява или увеличава наказанието за някого от съучастниците, не се вземат предвид за останалите съучастници, по отношение на които тези обстоятелства не са налице. И понеже наказуемостта на деянието на извършителя отпада поради лично основание, то подбудителят следва да носи наказателна отговорност за извършеното подбудителство.
Съществува противоречива практика на съдилищата и по въпроса, как следва да се квалифицира деянието на подбудителя.
В някои случаи се приема, че подбудителят следва да отговаря за престъпление по чл. 293 НК, който е специален текст.
В други случаи се приема, че отговорността е по чл. 290 НК във връзка с чл. 20, ал. 3 НК, защото престъплението по чл. 290 НК е напълно осъществено и подбудителят е съучастник в това престъпление. Това становище е застъпено в р. № 421 по н. д. № 335/71 г., I н. о., поместено в с. к. р. за 1971 г., стр. 102.
Общото събрание на наказателните колегии при Върховния съд, за да се произнесе, съобрази:
В нашия Наказателен кодекс е възприето основното начало, че съучастниците в едно престъпление се наказват, когато престъплението, в което са съучаствували, е осъществено - чл. 21, ал. 1 НК. Следователно, ако престъплението не е осъществено, подбудителите и помагачите не се наказват.
Като изключение от това общо правило в особената част на НК за подбудителство към лъжесвидетелствуване е създаден отделен текст - чл. 293. Този текст има предвид случаите, при които подбудителството към лъжесвидетелствуване не е успяло, подбуденият не е извършил лъжесвидетелствуване независимо по какви причини. В случая не става дума за подбудителство, при което лъжесвидетелствуването е извършено.
Че това е така, е видно и от граматическото тълкуване на чл. 293 НК. В текста е казано "който подбужда", а не "който подбуди". Оттук следва изводът, че наказуемостта на подбудителя не отпада, когато подбуденият да лъжесвидетелствува не извърши престъплението. Подбудителят в този случай се наказва за престъпление по чл. 293 НК, защото със самото подбуждане осъществява този състав.
Правораздаването е важна държавна дейност. То постига своите цели, като разкрива обективната истина. Лъжесвидетелствуването пречи за постигането на правилно и обективно правораздаване, подкопава доверието в правораздавателните органи. Затова законът е създал възможност за извършител на лъжесвидетелствуване пред надлежния орган да се отрече от потвърдените неистински обстоятелства - чл. 292, ал. 2 НК, като го освобождава от наказателна отговорност. Тази възможност е едно лично основание. А съгласно чл. 21, ал. 4 НК това лично основание за извършилия престъплението не се отнася и за останалите съучастници - подбудителите и помагачите. Понеже лъжесвидетелствуването е било извършено от подбудения, но отговорността му е отпаднала на лично основание, подбудителят подлежи на наказание, и то за престъпление по чл. 290 НК.
Отговорността на подбудителя отпада само при условията на чл. 22, ал. 1 НК - когато по собствена подбуда се откаже от по-нататъшно участие и попречи да се извърши деянието или предотврати настъпването на престъпните последици.
Ето защо, когато е отпаднала наказуемостта на извършителя на лъжесвидетелствуване на основанията, предвидени в чл. 292, ал. 2 НК, отговорността на подбудителя не отпада, подбудителят се наказва за основното престъпление - лъжесвидетелствуване, по чл. 290 във връзка


Решение № 75 от 9.II.1974 г. по н. д. № 18/74 г., I н. о.

Съдебна практика на ВС - наказателна колегия, 1974 г.

чл. 291, чл. 293 НК

Подбудителството към лъжесвидетелствуване е въздигнато от закона в самостоятелен състав за случаите, при които подбужданият не е лъжесвидетелствувал, а причините за това са правно ирелевантни.

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Предложението на председателя на ВСР е основателно.
От фактическа страна по делото е прието за установено, че подсъдимият Д. съзнателно подбудил подсъдимата Е. към лъжествидетелствуване и че втората в резултат на това подбуждане действително е лъжествидетелствувала, поради което Д. е бил осъден по чл. 293 НК на 1 година лишаване от свобода, а Е. по чл. 290 НК - 2 години лишаване от свобода.
Налице е особено съществено нарушение на материалния закон и то се състои в следното:
Подбудителят съгласно чл. 20 НК е съучастник в престъплението на извършителя. Съгласно чл. 21 НК всички съучастници се наказват с наказанието, предвидено за извършеното престъпление. В конкретния случай обаче съдът е изключил подбудителя Д. от престъплението на извършителя Е., чието деяние е било правилно квалифицирано по чл. 290 НК, и квалифицирал деянието му в по значително по-лекия състав на чл. 293 НК. Само по себе си това обстоятелство налага извода, че е особено съществено нарушен чл. 21 НК, защото максимумът на наказанията по посочените текстове на закона е различен.
Разпоредбата на чл. 293 НК не създава изключение от установения принцип за еднаква наказуемост на извършителя и съучастниците, а има самостоятелно съществуване за случаите, при които подбудителството е въздигнато в самостоятелен състав, а именно когато подбуденият не е извършил престъплението, като причините в това отношение са правно ирелевантни.

[baev]

Благодаря