forum.lex.bg

Здравейте колеги!
Имам един въпрос, а той е: Може ли да се учреди особен залог, а не ипотека въру право на строеж?
Благодаря на всички, който отговорят!

Само ако е част от търговско предприятие и залогът е върху цялото предприятие.

точно така е! Злогът е върху цяло предприятие, което има право на строеж. И Вие казвате, че може, аще поясните ли как точно става вписването на залога върху правото на строеж или да ми кажете къде е уредена процедурата! Благодаря предварително!

Койчо ти обясни, че се залага търговсо предприятие, в което влиза суперфициарното право като имуществено право. Учредява се особен залог върху търговското предприятие по реда на чл. 21 ЗОЗ. В ал. 3 има една тънкост, която обаче ще си я запазя за себе си:))))))))) С тази норма съм си блъскал главата две седмици, докато вникна във волята на законодателя! Прочетете я и ако искате я обсъдете! Толкова е объкане, че сякаш двете изречение предписват едно и също правило, само че...!!!
А самото вписване се извърщва в търговския регистър по седалище на заложния длъжник и в имотния регистър, ако... Ето там е тънкостта:)))

Я да пробваме да открием тънкостта, за която говори Гега.
Вписванията в имотния регистър служат, за да могат по-рано вписан акт да се противопостави на по-късно вписан, ако правата, които се пораждат от тях, са несъвместими едно с друго.
От ЗОЗ става ясно, че залогът в-у търг. предпр. тежи върху отделните активи само до "отделянето" им от предприятието, освен ако са били изрично посочени в договора. Отделяне явно значи отчуждаване. Значи ако имаме недвижим имот, включен в предприятието, но непосочен изрично в договора за залог, и този имот бъде продаден, така или иначе с отчуждаването на имота залогът върху него ще отпадне. Няма нужда от никакво вписване, защото нямаме две права, които да се изключват взаимно. Заложният кредитор няма вече никакво право върху имота - загубил го е с "отделянето". Излиза, че от вписване има смисъл само когато имотите са посочени изрично в договора за залог на предприятие.
Това ли имаше предвид, Гега, или да пробваме пак?

I ne samo imotite - vsichki aktivi na targovskoto predpriatie e hubavo da se opishat izrichno i da se izpovpishat po suotvetnite registri (napr. nedvijimite - v imotnia registar i t.n.).

На прав път си! Браво! Ще ти кажа какво аз мисля! Ако в договора за особен залог върху търговско предприятие не са индивидуализирани имуществените права, респ. вещи, заложното право е противопоставимо на третите лица САМО ако бъде вписан в съответния регистър - напр. за недвиж. вещи в имотния, за Държ ЦК в БНБ, за безналичните акции в ЦД и т. н. НО ако са индивидуализирани в самия договор за особен залог имуществените права, респ. вещи, включени в търговското предприятие, залогът ги следва и след разпореждането с тях! ИЗВОД - когато придобивате възмезно имуществени права от търговци, напр. върху недвижими вещи, ПРОВЕРЯВАЙТЕ не само в имотния регистър, но и в Търговския регистър. Така тълкувам аз тази „велика” разпоредба, но за съжаление само съдебната практика ще покаже дали съм бил прав! За сега на мен не ми е известна такава по този член! Но виждам, че има интерес по темата! След като се опитахме да „разнищем” въпросната норма, ще поставя още един въпрос за обсъждане! Какъв е ТОЧНИЯ смисъл според вас на втората алинея на чл. 167 ДПК и то в светлината на нашите разсъждения:))))))))))))))))
Възбрана
Чл. 167. (1) Налагането на възбрана се извършва чрез вписване на постановлението от съответния съдия по вписванията по реда на вписванията. За извършеното вписване съдията по вписванията изпраща съобщение до длъжника.
(2) За възбраната се изпраща съобщение до Централния регистър на особените залози. Особен залог, вписан след съобщението, не може да се противопостави на публичното вземане.

Благодаря на всички за мненията! Дано да се справя с този казус, защото за първи път ще правя такова нещо. Успех и на Вас! :)

В постановлението за възбрана се посочва кое задължение обезпечава.
Според мен чл. 167, ал. 2 означава, че когато публичният изпълнител или съдия-изпълнителят събира вземането, обезпечено с възбраната, и насочи изпълнението към имуществото, за което се отнася особеният залог (да кажем, защото възбраненият имот не е достатъчен или по-трудно ще се продаде), кредиторът, в чиято полза е залогът, няма да има право на "предпочтително удовлетворяване" като заложен кредитор. Друго възможно тълкуване не виждам.

Държавата по всякакви начини гледа да се подсигури. Сегашният вътрешен министър Петканов ни каза навремето на лекции, че държава и келнер не се минават. :-) Не знам обаче защо не се изпраща съобщение до регитъра на ОЗ и за всички други обезпечителни мерки за публични вземания. Пък и защо не - направо за актовете, с които се установяват публичните вземания.
***
А чл. 21, ал. 3 от ЗОЗ го разбирам по по-различен начин от теб. Ще се опитам да обясня защо, но не гарантирам, че ще успея. ;-) ;-)
Виж чл. 20 - "Залогът на съвкупност тежи върху всеки неин елемент ДО ОТДЕЛЯНЕТО му от съвкупността". Някъде по-нататък пишеше, че правилата за съвкупностите важат и за предприятията. А по принцип всичко написано за действието на залога би трябвало да се отнася и за залози, вписани във всички възможни регистри, както си му е редът. Включително и правилото за "до отделянето".
Наистина първото изречение на чл.21, ал. 3 като че ли не се връзва съвсем с моето схващане, а по-скоро с твоето. Защото какви ще са тия права на трети лица върху отделни активи, на които залогът да може да се противопостави само при определени условия - ако аз съм прав и прехвърлянето "освобождава" вещта от залога, излиза, че няма смисъл от това изречение.
Мисля, че това първо изречение може да се отнася за по-ограничените права от собствеността, както и за право на собственост, но в случаите на второто изречение. Един вид първото изречение е по-общо, но без да изключва останалите правила на ЗОЗ за действието на залога.
Не ми се вярва ЗОЗ да има за цел да даде "предимство" на актове, невписани в имотния регистър пред такива, които са вписани там. Имам предвид твоите думи "проверявайте не само в имотния, но и в Търговския регистър". Все пак имотният регистър за това е създаден, така е замислен - да може САМО от него да се проверява чий е един недвижим имот и с какви тежести е обременен. Не вярвам законодателят да е искал да го лиши от тази функция.

Като се отнесохме и почнахме да си говорим за държавата и нейните начини да не се мине, какво ще кажете за чл. 114, буква Б от ЗС и по-точно за последното му изречение? Нещо не ми е ясно.
"(Трябва да бъдат вписани) ... б) исковите молби за постановяване на решение за сключване на окончателен договор, с който се прехвърля или учредява вещно право върху недвижим имот. Придобитите вещни права и наложени възбрани след вписването не могат да се противопоставят на ищеца. Държавата или общината за вземанията си срещу праводателя, станали изискуеми до деня на прехвърлянето или учредяването на вещното право, може да обърне взискането си към имота, в чиито ръце и да се намира той."

Ако праводателят изпълни задължението си по предварителния договор, имотът става веднага собственост на купувача. Ако обаче не го изпълни и се заведе дело, то може да се точи с години, а през това време да станат изискуеми много задължения на прехвърлителя към държавата. Купувачът е вписал исковата си молба, не зависи от него колко ще трае делото, но той нищо повече не може да направи, за да спаси имота от "взискането" ;-) на държавата.
Нещо повече, като е казано, че държавата "може да обърне взискането си към имота, в чиито ръце и да се намира той" (значи чиято и собственост да е в момента), дори не е споменато изискване да е имало възбрана преди влизане в сила на решението по исковата молба - преди деня на прехвърлянето или учредяването на вещното право. Иначе щеше да е казано по друг начин - например, че предното изречение не се отнася до вземания на държавата срещу праводателя, станали изискуеми до... Или нещо от сорта.
Значи ли това, че няма такова изискване? Завежда купувачът дело и го спечелва, но междувременно става изискуемо някакво вземане на държавата към продавача. И чак след решението държавата се сеща да предприеме нещо спрямо имота. Звучи меко казано, нелогично.
Разбира се, такъв случай на практика не е много мислим, още повече че не знам дели при решението съдът не трябва някак да вземе предвид и чл. 226 от ДПК (нали проверява дали са налице предпоставките за... - чл. 298 ГПК).

Вписването на исковата молба по чл. 114 ЗС поражда противопоставимост по отношение на третите лица - те биха закупили или придобили вещни права върху него на сол(бствен риск.това го знаеш добре! Така че сам можеш да си отговориш на въпроса:)))) Помисли по-добре по чл. 21 ЗОЗ и навярно ще достигнеш до моите изводи! На мен ми костваше цели две седмици главоблъскане! Като виждам твоята гъвкава и бърза мисъл, ще са ти нужни едва няколко дни! Дерзай:)))))))))))))