Мога ли като гражданин да подам иск срещу подзаконов нормативен акт или трябва да се моля на разни организации или институции да го направят? Ако да, може ли това да стане през местния административен съд?
Става дума за чл. 49а от Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения:
За мен този текст е незаконосъобразен като противоречащ на чл. 62, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, според който:Чл. 49а. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2016 г., в сила от 16.09.2016 г.) (1) Абонат на мобилна телефонна услуга има право да поиска от предприятието да бъде деактивиран достъпът до услугата "мобилен пренос на данни" за ползван от него номер. Предприятието извършва деактивирането на услугата безплатно в срок до един работен ден от получаване на искането.
(2) Искането по ал. 1 се подава по начини, обявени на страницата на предприятието в интернет. Предприятието е задължено да приема искания по ал. 1 и в писмена форма.
(3) Алинея 1 не се прилага за абонати, които ползват услугата "мобилен пренос на данни" в рамките на ценови пакет и/или като допълнително заявена услуга.
Според разпоредбата на КРС потребителят има право да се откаже от ползване на услугата "Мобилен интернет." Излиза, че негласно се легитимира активирането ѝ от страна на оператора по подразбиране без искане или съгласие от страна на потребителя. Тази теза - че всички потребители имат достъп до услугата "Мобилен интернет" и от тях чрез техните мобилни устройства зависи осъществяването на връзка - се застъпва от мобилните оператори. Административен съд - Русе обаче многократно категорично я отхвърля. Ще дам пример с Решение на АдмС - Русе от 24.03.2017 г. по КАНД № 419/2016 г:Чл. 62. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) Забранява се доставката на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставянето на услуги на потребител срещу заплащане без искане от негова страна.
(2) При доставка на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставяне на услуги, които не са поръчани от потребителя, той не е длъжен да възстанови стоката и не дължи заплащане на стоката или услугата на този, който я е изпратил или предоставил.
(3) Липсата на отговор от страна на потребителя относно доставката на стоки и услуги по ал. 1 не се смята за съгласие.
Ето и друг пример, но няма да цитирам: Решение № 450 от 25.10.2016 г. на АдмС - Плевен по КАНД № 608/2016 г, с което е препотвърдена глоба от 1 000 лв, издадена от КЗП - Русе за нарушение на чл. 62, ал. 1 от ЗЗП (за предоставяне на услугата „Мобилен интернет“, без да е поискана). Намерил съм и други.Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че след като потребителят е подписал договора и приложенията към него, то е и налице искане и съгласие от негова страна да получава и услугата „Мобилен интернет”.
[...]
... като основна услуга никъде в договора не е упоменато, че само с ползването на СИМ картата и номера ще се активира и достъпът до мобилен интернет. С предоставянето срещу заплащане на мобилен интернет, без изричното искане и предварителното съгласие от страна на потребителя, доставчикът [...] е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл.62, ал.1 от ЗЗП.
Как е възможно подзаконов нормативен акт да противоречи на закон? Съответно кой съд може да отмени този член? КРС не просто трябва да премахне този член, но и да добави нов, с който да регламентира автоматичното оттегляне на съгласие за използване на тази услуга, когато включените данни от ограничен пакет се изчерпат. Съответно да се забрани активирането на достъп без предварителна заявка.
Ще цитирам накрая част от становището на Омбудсмана на Р България по повод жалбата ми:
Проблемът с активирането на мобилен интернет, без съгласието на абоната, е поставен от омбудсмана в годишните доклади за 2014 г, 2015 г. и 2016 г, внесени в Народното събрание.
Една от препоръките в телекомуникационния сектор е мобилен интернет да се активира към мобилен номер само с изричното съгласие на потребителя.