forum.lex.bg

Здравейте,
Спечелих наказателно-административно дело по ЗАНН срещу МВР, служба "КАТ". В пледоарията си моят адвокат поиска да ми присъдят и направените по делото разноски - такса и адвокатски хонорар. В решението съдът нищо не пише по този въпрос. Какво да направя - мога ли да искам поправка на съдебното решение или трябва да водя ново дело срещу КАТ за направените от мен разноски?

Здравейте,
Първо, приемете моите поздравление за спечеленото дело!
Второ, направените от Вас разноски ,може да търсите чрез ЗОДВПГ. Право Ви дава чл. 1 (1) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
2) Обезщетение за вреди от незаконни актове по предходната алинея може да се иска след тяхното отменяване по съответния ред. Когато вредите са причинени от нищожен административен акт или от незаконно действие или бездействие, нищожността на акта, съответно незаконосъобразността на действието или бездействието, се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.
Тази материя не е много позната, така ,че е добре да се запознаете с труда на Васил ГоцеВ - "Отговорност на Държавата за вреди причинение на граждани "
С други думи,щом е налице отменено НП, предполагам ,че за това иде реч, въз основа на това Съда ще Ви присъди разноските по делото.)))
Успех! Надявам се да съм Ви помогнал!


Между-другото, би било полезно, ако имате възможност да изпратите решението н асъда ,което отменя НП!


MONTESKIO

Dokolkoto znam po AX-ta ne rpisajdat advokatsi honorar i tova e bezumno za6toto darjavnite u4erejdenia mogat da ti pi6at hilidi aktove i dori da gi pe4eli6 si pla6ta6 za advokatskata za6tita.

Ако не са минали два месеца от влизане в сила на решението, пътят за разрешаване на проблема при непресъдени разноски е чл. 192 ал.4 ГПК:
----------
(4) (Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г., изм., ДВ, бр. 124 от 1997 г.) В срок от два месеца след влизане в сила на решението съдът по свой почин или по искане на страните може да измени постановеното решение в частта му за разноските. Това определение може да се обжалва с частна жалба.
-----------
Ще е възможно, ако тези разноски са искани в хода на делото.
Лошото е , че след присъждане на разноските няма механизам на събирането им.
Съдия-изпълнителят не ще може да образува изпълнително дело за принудително изпълнение срещу държавното учреждение - КАТ. (чл.399 ГПК)Изплащаето на тези разноски зависи от добрата воля на това учреждение - ако имат пари. Ако нямат - ще видят другата година ако могат да ги планират в бюджета си. Така, че практическия резултат ще е нулев.

Hi ! Pri segashnata uredba na administrativnoto ni zakonodatelstvo nqma vazmojnost v administrativni dela da se iskat raznoski.Sadat samo se proiznasq po zakonosaobnraznostta na akta.V momenta se izgotvq administrativen kodeks, v koito se opredvijda da se tarsqt i raznoski.
No ti spokoino mojesh da si tarsish raznoskite po ZODVPG, kakto te e posavetval kolegata.

Събирането на разноски от държавата е по-малката грижа. По-голямата е, че ГПК не вАжи по НАХ дела. :-)

Наистина ли ГПК не важи за НАХД? Ако е така, значи сме ...... държава.
И все пак струва ми се, че има малка възможност по чл. 79 ал.2 ЗАНН според който решения на съда с които са присъдени парични обезщетения в полза на граждани се изпълняват по реда на ГПК. В конкретния случай, ако съда беше присъдил разноски по делото в полза на жалбопадателя срещу административно-наказателното постановление, това по своя характер би било форма на обезщетение на лицето за претърпяните от него вреди - разходи за адвокатски хонорар и ДТ за защита на своите права.
Но в случая съда не е присъдил нищо, или поне не е отказал на искането с каквито и да е аргументи. А би следвало съда да допълни решението си поне с изричен отказ за присъждане на разноски, с мотив че той се произнася само по законосъобразността на акта.
Така би се реализирала процесуална икономия, и ще отпадне необходимостта от водене на дело по реда на ЗОДВПГ

Ето малко съдебна практика: Според нея се присъждат в полза на лицето направените деловодни разноски щом наказателното постановление е отменено:

Определение № 6292 от 28.06.2002 г. на ВАС по адм. д. № 4291/2002 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева

чл. 63, ал. 1 ЗАНН

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Постъпила е жалба (наименована неправилно касационна) от Г. М. Т. от гр. К. срещу Определение № 8-А/25.03.2002 г., постановено по адм. д. № 546 от 2001 г. на Окръжен съд - гр. С. З., с което е оставена без уважение молбата му за изменение на Решение № 8/22.01.2002 г. по същото дело в частта, относно присъдените по делото разноски. Иска се отмяна на това определение и в случай, че делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при което да бъдат изследвани обстоятелствата, които да отделят спорното от безспорното и се направи правилна преценка за дължимото адвокатско възнаграждение.
Върховният административен съд, I отделение счита, че жалбата е недопустима поради следните съображения:
С решение от 25.09.2001 г., постановено по дело № 290/2001 г. Районен съд - гр. К. е отменил наказателно постановление № 104/22.01.2001 г. на началника на Районно полицейско управление, с което на Г. Т. е наложено административно наказание - глоба от 20 лв. Със същото решение е осъдено РПУ - гр. К. да заплати на Г. Т. направените по делото разноски в размер на 111 лв.
С касационна жалба на РПУ - гр. К. решението на районния съд е обжалвано пред окръжния съд само в частта за разноските. Окръжният съд като касационна инстанция по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН е разгледал касационната жалба и е постановил Решение № 8/22.01.2002 г., с което е изменил решението на районния съд, като е намалил присъдения размер на разноските от 111 лв. на 50 лв.

Разноски се дължат само по НАДХ само в касационната инстанция по силата на две препращащи норми - чл. 63 (1) ЗАНН, чл. 11 ЗВАС и хоп, приложимата норма - чл. 64 ГПК. А това че някои окръжни съдилища присъждат разноски за първоинстанционното производство de lege ferenda, си е направо революционно, макар и целесъобразно, но във всички случаи справедливо. Хе, та на колко съдебни актове по целесъобразност сме се натъквали, поне тук е справедливо.

А тази справедливост макар и реализирана по целесъобразност, не намира ли все пак малка опора в закона? Струва ми се, че чл. 49 ЗВАС според който разноските по производството се определят по реда на ГПК дава донякъде опора. Нищо че производството е адм.-наказателно. Окр. съд е последна - касационна инстанция по НАХД. И щом чл.63 ал.1 ЗАНН препраща по реда на ЗВАС, следва че НАХД се разглеждат по него и няма пречка касационния (окръжен) съд да присъди всички разноски. (срещал съм практика на ВАС по адм. дела да присъжда всичките разноски направени по производството)