forum.lex.bg

Трябва да се явявам на изпит по Административно право и процес и задачата ми е да опиша един Казус. Може ли някой да ми помогне с тема и разяснения? Може и да ми се изпрати на e-mail

Не става ясно дали се касае за административно дело или административно наказателнол. може ли да уточните?

За административно дело

Дай на търсене " Атанас Друмев" и чети.

Чети още Милко Митев, Imperator и т.н.

Приложение №2 към АХД № 1854/04 г. на ВАС, Пето Отделение

Уважаеми СЪДИИ,
I.- Не успях да прочета в текста на ЗАП и в текста на ЗВАС, че съдилищата са длъжни да разгледат всяка подадена до тях Жалба. Моето “ходене по мъките”, за което стана дума в изложението ми до Петчления състав, ме убеди във факта, че съдиите могат да отказват поголовно да разглеждат подадени до съда жалби по административни дела. Дори не могат да бъдат санкционирани, в случай, че откажат най-явно. Стана ми ясно, че все пак се страхуват, та затова прилагат други прийоми, за да прекратят производството пред съда по депозирана жалба срещу орган на власт и т.н.
Смятам, че разглеждането на една жалба съставлява задължение на съдилищата, което трябва да бъде уредено законодателно по текста на ЗАП и ЗВАС. Но не виждам наличната воля за това дори и във времената, наречени демократични?!
Чл.11 от ЗАВС и чл. 45 от ЗАП ни поднасят едно субсидиарно прилагане на ГПК. И ако потърсим отговор на въпроса на този неуреден въпрос за задължението на съдилищата да разглеждат всяка подадена до тях жалба, ще разберем, че ГПК открай време е отнел тази възможност на обикновения гражданин. Съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. Но нямат изрично зададено задължение да разгледат вдяка жалба?!
<<Чл.2(1). Съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. (2) (Доп., ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 1 април 1998 г.) Съдебните производства започват по молба на заинтересуваното лице или по искане на прокурора в определените от закон случаи. >>
Цитирам дословно, като не желая да обиждам никого с факта на цитирането. От този текст стява ясно, че съдилищата са длъжни приемат да разглеждат всяка подадена до тях молба./ Защо не е предвидена и жалбата и петицията-иск./ При това, нямат задължението да удовлетворяват всяка молба. Нормата по алинея първа е вече на 52 години, при това е базирана на по-предишната конституция от 1947 г. Струва ми се, че тя напълно противоречи на << Чл. 45. Гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи. >>
Алинея втора също така е противоконституционна, понеже признава започване на производства пред съдилищата само по МОЛБА. А знае се, че ЗАП и ЗВАС предвиждат производдства по ЖАЛБА. Което на практика означава, се е създадена възможността за непризнаване правото на достъп до съд. Именно изключването на жалбите като предпоставка за започване на дело пред съд говори за тази нова тоталитарна нагласа на сегашните и бъдещите властници. Пределно считам, че алинея втора е онзи аргумент в съзнанието на съдиите, които им дава основание да измислят какви ли не доводи, само и само за да не се признае правото на някого, правато му на достъп до съд и правато му на справедлив процес.
Ето защо настоявам да искате от КС да обяви вътрешната за двете алиниеи противоконституционност; може да каже частична противоконституционност.
II.- По дело № 1854/04 г. бе депозирана Молба с Вх.№ 07.04.2004 г., адресирана до Председател на Пето Отделение при ВАС, господин ИКОНОМОВ. По нея е искано да бъде допуснат като съветник лице, което не е адвокат. Това е поискано като надеждна гаранция за ефикасно вътрешно-правно средство за защита пред съд. Изтъкнати са аргументи, които са приоритетни пред вътрешното ни законодателство.
Днес, струва ми се за правилно да потърся отговор от ВАС на един такъв въпрос?
ИМАТ ЛИ НЕПОСРЕДСТВЕНО ДЕЙСТВИЕ ПРИОРИТЕТНИТЕ МЕЖДУНАРОДНИ НОРМИ?
Аз мисля че трябва да имат непосредствено действие нормите на Европейския Съд по Правата на Човека и в този смисъл намирам за правилно да се сезира КС с искането да се обяви частичната противоконституционност на чл. 20, ал.1 от ГПК, противоречащ на чл.5, ал. 4) Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
Тук въпросът за анализ е, защо нямат все още непосредствено действие, в смисъл, че всеки председател на Отделение при съда да има правото да допуска по конкретно дело съветник, вместо адвокат. Съветник, без изискването да е за юрист.
Мисля, че този текст на ГПК противоречи също така на чл. 19, ал. 2 от КРБ - << Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя>> Нима клиентът на всеки адвокат не е потребител на правна помощ?
В заключение: има два повода, а следователно две да бъдат ИСКАНИЯТА до Конституционния Съд.
С пичитания
Атанас Друмев

Чрез
ПЕТО ОТДЕЛЕНИЕ НА ВАС
по АХД № 1854/04 г.
До
ПЕТЧЛЕНЕН СЪСТАВ
Върховен Административен Съд

Ч А С Т Н А Ж А Л Б А


от Атанас Костадинов Друмев
ЕГН 3802161420,
ул. “Цар Борис –I ”, № 46, тел. № 0631-2-65-20
5250 Свищов
E-mail: tanas@gbg.bg

ОТНОСНО: Определение № 5091 от 03 юни 2004 г. на Тричленен състав на Пето Отделение на ВАС. Неподсъдност на ВАС – чл. 5, т.т.1-4 от ЗВАС.

Уважаеми СЪДИИ,
Никак не съм доволен от цитираното Определение на тричленен състав на ВАС. Обжалвам в седмодневния срок, посочен ми от ВАС в Съобщението си от 09 юни 2004 г.
Още в самото начало на това определение се съдържа една заблуда, поддържана от състава на ПЕТО Отделение на ВАС. Този състав твърди, че производството пред ВАС “...е образувано по жалба на Атанас Друмев срещу мълчалавия отказ на Областния Управител на област Велико Търново...” Фактите говорят, а това е отразено по електрония сайт на ВАС, че Атанас Друмев е подал ЖАЛБА до Окръжен съд във В.Търново. За заседанието от 26 май 2004 г. при Пето Отделение, е представено писмено СТАНОВИЩЕ с прикрипени писмени доказателства, нещо, надлежно упоменато в Проткокола на заседанието от 26 май. Първоначално делото бе определено като “жалба заповед областен управител” от докладчика по делото Диана Добрева, след което в хода на делото бе променено на “мълчалив отказ”.
Дело № 1854/04 г. при ВАС не е образувано по жалба на Атанас Друмев. Видно от Протокола на ВтОС от 05.02.2004 г., обаче, секретар-протоколистът при ВтОС е отразил, че Атанас Друмев счита, че делото му : ”...не следва да се гледа от ВтОС” –стр.1.
Веднага след заседанието е поискана поправка на този Протокол от 05.02.2004 г. /Приложение № 1/. Изрично е поискано да се поправи неверното твърдение. Поискано е буквално следното:” Никога не съм заявявал, нито писмено нито устно, че делото не следва да се разглежда от В.Търновски Окръжен съд” При тази обстановка, в нарушение на чл. 126, ал.2 от ГПК председателката на Административното Отделение на ВтОС не е призовала страните, при наличието на изрични писмени забележки по съдържанието на Протокола от заседанието. По този начин делото пристига пред ВАС, изопачено по субективно бездействие на длъжносното лице. По същността си това е отказ от правото на достъп до съд, представен като повдигнат спор за подсъдност. / неповдиган от страните по делото, а повдигнат от ВтОС, който го е “джиросал” на една от страните./ И понеже, както се е намерило за основателно, че става въпрос за мълчалив отказ, а не за акт на областен управител, то по силата на чл. 5, т.5 от ЗВАС дело № 654/04 г. би станало подсъдно на ВАС едва след като по него има определение или решение и има подадена жалба за отмяна!! А подобни определения или решения по съществото на жалбата няма. Има определение на ВтОС, основаващо се на чл. 38 от ЗАОФЮЛ, че дело №654/04 г. е прекратено при ВтОС и изпратено на ВАС. При това, ВтОС е постановил, че това определение не подлежи на обжалване. По същество това е отказ от достъп до правосъдие. При което положение е подадено едно семпло становище по целия ход на административната процедура при ВтОС. Понеже предпоставка за разглеждане на едно дело пред ВАС се явява ЖАЛБАТА или ПРОТЕСТЪТ – по чл.5, т.т.1-4, то администрирането на делото при ВАС е незаконно. Няма клауза по ЗВАС, която да указва, че дела пред ВАС се образуват въз основа на определения на Окръжен съд за отнасяне на спора пред ВАС. Което означава, че самото разпореждане за администриране на делото пред ВАС е незаконосъобразно, а производството –недопустимо. Било е редното да се сезира Председателя или заместника му, за да се произнесат с надлежно разпореждане за връщане на делото отново на Окръжния съд по силата на чл. 9 във връзка с чл. 20, ал.2 от ЗВАС. ВАС няма компетентността да администрира дело при себе си без наличието на задължителната предпоставка за това-жалба или протест. Нищожност на Определение 5091/04 г. Нищожност въобще на цялата процедура по администриране на делото пред ВАС.
Нарушението е по чл. 5, т.т.1-4 във връзка с чл. 8 от ЗВАС.
Пето Отделение на ВАС се е наело да се произнася върху въпроси, които са от кръга на правомощията на първоинстанционния съд-ВтОС. Незнайно защо този състав е изказвал становище, че :” ...Ако съдът я разгледа по същество, следва да я отхвърли като неоснователна, тъй като не са налице основанията по чл. 12, т.3 и 4 от ЗВАС.” Смеем да припомним, че когато се пише една Жалба до Окръжен Съд, то тя трябва да отговаря на условията по чл. 98 и 99 от ГПК, а не на изисванията на чл. 12 от ЗВАС. В този член 12 от ЗВАС са упоменати онези пет елемента, които водят до нищожност на един административен акт. Най-сърдечно сме загрижени за здравето на представителя на ВАС-прокуратурата, който споделя също така доводите на представителя на ответника. И понеже това са несвързани мисли, замолваме ВАС да намери начин и да се погрижи лично за тези видни представители на правната наука...
Минаваме по-нататък.
На стр.1 от Определение №5091/04 г. Пето Отделение твърди, че: “Писмени молби и заяавления за предоставянето на тези документи не са били подавани в областната администрация...” Това опровергаваме със законовата констатация, че ЗАОФЮЛ, чл. 6, т.т.1-2 визира ИСКАНИЯ пред съответното административно звено, като на практика в областната администрация няма определен някакъв образец за това искане. В случая, Жалбата на Атанас Друмев № СА-01-33-2796/30.09.2003 г. напълно отговаря на изискванията на чл. 98 и 99 от ГПК, които членове изискват също така да се поставят ИСКАНИЯ. Това че областната администрация няма строга система за отчет на устните справки, си е техен проблем, който не трябва да се вменява на жалбоподателите!! Чл. 12, ал. 2 от ЗАОФЮЛ допълнително указва, че искането трябва да бъде заявено устно или писмено по начин, че да се установява самоличността на заявителя. Никъде не се казва, че формата на искането трябва да е назована молба или заявление, след като има предвидено устно заявление! Самата Жалба на Атанас Друмев съдържа изискуемите атрибути за една валидна жалба-притежава ЕГН, адрес, телефонен номер, че даже и електронен адрес. На стр.3 е казано изрично, че: “... търсените индивидуални актове сме счели за необходимо да се надебели шрифта. ИСКАМЕ ксеропреписи от тях!!” Допълнително също така на стр.3 е поискано ИАА на предшественик с който акт е имало упълномощаване за “оперативно управление за първия ответник” Тоест, искания има депозирани по легален начин, а не по нелегален! Държим ВАС да отчете този факт по достойнство.
Мотивите на ВАС противоречат с изискванията на чл. 6 и чл. 12 от ЗАОФЮЛ.
Незаконосъобразни са също така и следните констатации на съда. Той казва на стр.2 от това определение следното :” Към датата на подаването на жалбата в съда -31.10.2003 г., не е налице твърденият от Атанас Друмев мълчалив отказ....С цитираното по-горе писмо от 24.10.2003 г. частчино били удовлетворени исканията му”. “Липса депозирано писмено заявление по чл.12, ал. 3 от ЗАОФЮЛ”
Чл. 12, ал. 1 указва, че административната услуга се извършва по ИСКАНЕ, а подобно искане има, както се каза по-горе тук. Алинея втора също така акцентира върху искането, третата-също така акцентира върху искането, а не върху заявлението, като название на писмената форма. Няма подобна задължителна форма!!
Чл. 20 от ЗАОФЮЛ е една презумпция за мълчалив отказ: ако задълженият да предостави услугата не се произнесе в срок. След като правото не е удовлетворено, е налице мълчалив отказ. Задълженият публичноправен субект, пред когото е отнесана Жалбата не се произнася в срока по чл. 31, ал.1 – който срок се преклудира на 13 октомври 2003 г.; произнася се едва на 24 октомври 2003 г., при това неговото произнасяне е чиста форма изричен отказ. Защо? Защото, когато се пише една жалба, чл. 98, буква “Г” от ГПК указва, че тя трябва да съдържа обстоятелствата на които се основа искът. В този смисъл, по Жалбата на Атанас Друмев са отразени обстоятелствата, като са цитирани някои актове за държавна собственост, които имат отношение към неговия правен интерес. Още по първата страница на Жалбата датирана на 28.09.2003 г., респективно регистрирана на 30.09.2003 г. в ОА, се казва изрично: ”А сега, замолен сте да приемете за преценка тук изнесените необходими факти: 1.-Акт за отчуждаване № 2573/15.06.1978 г. и акт № 2574/15.06.1978 г., издадени въз основа на Заповед за отчуждане - №617/14.04.1977 г. Първите два акта не са с надебелен шрифт, само Заповед №617 е цитирана с надебелен шрифт, която се търси по съществото на искането. Първите два акта-2573 и 2574 са познати на Друмев, понеже е водил дело, включително и пред пред ВАС, където на вниманието на съда са били представени тези два акта. ИСКАНАТА услуга от областния управител е за Заповед № 617/77 г., издадена от бивш председател на Изпълкома на Окръжен Народен Съвет, която трябва да се намира в тяхната архива първо на първо. С цитираното от ВАС писмо от 24 октомври на ОУ, на Атанас Друмев изпращат вече известни му актове, което е само едно изрично отказване да се предостави исканата Заповед № 617/77 г. , посканите също така Заповед № 1616/20.07.1967 на ОкНС, писмо №СА-1517 от 06.08.1976 г. на ОкНС-В.Търново, Заповед № 416/15.03.1975 г. на ОкНС и други, все така експонирани с надебеления шрифт.
ВАС, Пето отделение твърди, че сроковете по чл. 20, ал. 1 от ЗАОФЮЛ не може да се изчисляват по реда на специалния закон, а по реда на ЗАП. Дори да е така, съобразно с презумпцията на чл.14, непроизнасянето в срок се счита за мълчалив отказ. Не е налице срок по чл. 13, ал. 4 от ЗАП, а факт по смисъла на чл. 29, ал. 1 от ЗАП - този срок е четиринадесет дни, тъй като е отнесена ЖАЛБА срещу отказ до по-горестоящия орган-ОУ. Виж чл.31, ал.1 от ЗАОФЮЛ, по който член е станало обжалването по административен ред– пред областния управител. И тук срокът е четиринадесет дни. На тази жалба срещу отказа на длъжностните лица не е откликнато овреме, а е било нужно да се подходи по реда на чл.31, ал.1 от ЗАОФЮЛ. А времето от 30 септември до 24 октомври надвишава с три седмици допустимия срок по чл. 31, ал.1 ЗАОФЮЛ. Пето отделение се позовава също така на чл. 20, ал. 1,т.5 от ЗВАС, за да обоснове тезата си, че нямало мълчалив отказ, без да упомене точно, кои са другите основания, които изключват прилагането на чл. 19 и чл. 20 от ЗАОФЮЛ, та се налага субсидиарното прилагане на чл.37, ал.1 от ЗАП?! Този чл. 37 се прилага при отправено СЪОБЩЕНИЕ, а съобщение за мълчалив отказ едва ли някой е видял досега! Съдът е трябвало изрично да назове своята грешка, въз основа на която отменя собственото си определение за даване на ход на делото по същество-чл. 195, ал.2 от ГПК. Както и да погледнем нещата, и при двата текста на отнесена жалба по административен ред, срокът за произнасяне по жалбата е 14 дни. След неговото пропускане или преклудиране, настъпва онова, което се нарича мълчалив отказ!
Какво искам, какви са исканията ми?
1.- ВАС, Петчленен състав да отмени като нищожно Определение № 5091/04 г. по тук наведените доводи за да се осигури защитата на правото на справедлив съдебен процес и достъп до съд;
2.- ВАС, Петчленен състав да уведоми Председателя на ВАС за тази отмяна, като му даде възможността той лично да разпореди разглеждане на Жалбата пред ВтОС- по чл. 9 от ЗВАС за да се осигури правото на достъп до съд;
3.- ВАС, Петчленен Състав да се постарае да извоюва Решение от Конституционния Съд, с което да се гаратнтира по-надежно задължението за органите на републиканската власт да защитават правото на гражданите на жалби и петиции до органите на властта./ По намерени неконституционни текстове по закони –Приложение2/ Защото е абсолютно разбираемо, че Окръжният съд и ВАС не са искали да “разпъват на кръста силен на деня” – областния управител, предложен от НДСВ. Впрочем, сега в Народното събрание е предприета нова презумпция на мястото на мълчаливия отказ – “мълчаливото съгласие” и това стана по Закон за изменение и допълннение на Закон за Храните.
Приложения: съгласно с текста.
Свищов,
12-.14 юни 2004 г.
С почит
Атанас Друмев

Издържа ли изпита??? Ако още ти трябва -влез в страницата на ВАС и си " измисли" казус ! Успех.

Да, можеш да прочетеш Жалбата на Атанас Друмев и да разбереш, как само изопачават нещата по нея.

Kolegi moje da reshite che ne e tuk mqstoto da powdigam tematai wse pak
Spored was koi opredelq zainteresowanite strani w sydeben proces kasaesht objalwaneto na edin adm. akt?
Imam swoe mnenie, no ne moga da ubedq nikoi sydeben systaw wyw VOS w nego
Moje bi zashtoto nqkak si stranite w adm. proces /sydeben/ sa po-skoro podchineni a ne rawnopostaweni i sydyt e po-skoro nachalnik chiito razporejdaniq ako ne se izpylnqt deloto ili se prekratqwa ili se nalagat globi , a ne sledwashe li e da e nezawisim i bezpristrasten arbityr po spora ?

прочтете казуса ми досежно прилагането на чл.46 и чл.44 ЗТ

Имам въпрос относно АНХД. Може ли да се иска от съда предоставянето на срок за представяне на писмена защита по адм.д от нак. характер? В случая, че не следва да се дава срок за представянето на писмена защита не следва ли и съдът да се произнася веднага с решение/както е по наказателни дела/, а мотивите към рекшението в предвидения от закона срок?