forum.lex.bg

Уважаеми юристи,
моля за компетентен отговор на следният казус:
Иван придобива апартамент. Жени се.Няма деца от този брак. Иван прави саморъчно завещание, в което пише, цитирам: "След моята смърт оставям цялото си недвижимо имущество на законната ми съпруга Иванка, безз тя да има право да го продава, заменя или дарява. След нейната смърт, имуществото да остане за внуците и внучките ми". Иван има две деца от първия си брак: син и дъщеря , които съответно имат:първия-син; втората-дъщеря и син. Дъщерята на Иван почива 1990г., Иван почива 1991г. Завещанието се отваря 1995г.Синът на Иван почива 1998г. Иванка има две сестри.
Конкретнияте ми въпрос е:
-има ли накърнени запазени части и има ли давност за подаване на иск за възстановяването им?
Благодаря Ви предварително!

Завещанието като цяло е спорно и е възможно и да не е породило действие, а и с второто му изречене (забраната на Иванка да продава, дарява и т.н., която няма как да породи действие, както и със завета след нейната смърт да премине към внуците е учредена фидейкомисарна субституция, която по нашето наследствено право е забранена).
Съмнявам се това завещание въобще да е породило действие, на практика наследници се явяват децата на починалия Иван (починалото преди него негово дете се замества от своите низходящи) и съпругата.
Изпуснати са сроковете за търсене на запазена част от наследството, в случай че някъде имате акт, с който завещанието е прието за валидно. Исковите претенции за търсене на запазена част от наследство се погасяват с изтичането на 5 години от смъртта на наследодателя.

Благодаря Ви. По този начин написано, завещанието може ли да се счита за недействително?

Зависи.
Дори да може, сроковете за иск отдавна са изтекли, изтекла е дори абсолютната 10-годишна давност.

В крайна сметка кой е наследил имотите и вие в какво качество питате?

Питам в качеството на внучка.
На мен също не ми става ясно, изчитайки ЗН както и това завещание, кой в крайна сметка наследява имуществото. Около завещанието има много спорни моменти. Той си противоречи в тези две изречения, но дали в съда ще се признае за недействително?

Borovinka, много Ви благодаря за отговорите.
Това което аз съм направила до момента е да извадя Удостоверение за наследници, в което са посочени всички ( живи- аз, брат ми, братовчед ми и двете сестри на Иванка; починали- съпругата на дядо, майка ми и вуйчо ми).
Ще ви изложа на кратко моите разсъждения, подчертавам че не съм юрист!
Волята на дядо, според завещанието е била съпругата му да бъде ползвател, а ние след нейната смърт-наследници. Но пак Ви казвам, много е спорно така както го е написал и незнам как ще се изтълкува в съда. Ако се обяви за недействително, тогава игнорирайки завещанието, имотът на дядо се наследява по закон от съпругата му и децата му ( по 1/3 т.к. не е СИО). Тъй като всички са починали се наследява от низходящите, т.е. внуците и двете сестри на съпругата му със следните квоти: 1/3 за братовчед ми, 1/6 за брат ми, 1/6 моя част, по 1/6 за сестрите. Но това ако завещанието не се взима под внимание. Ако пък съдът се позове именно само на завещанието- наследник остава само съпругата му, с което се накърняват запазените части на децата му, съответно внуците му по заместване. Както казахте сроковете за предявяване на иск са изтекли, тогава това означава ли че в момента пълното право върху имота принадлежи единствено на двете сестри на втората съпруга на дядо?
Моля Ви да ме поправите ако греша и да изложите Вашето мнение като компетентно лице! Багодаря Ви!

Виждам, че има подобна тема (поне заглавието)...за да не отварям нова тема по въпроса искам да попитам кога спира да тече даваността при претенции за възстановяване на зап.част?
Конкретно по въпроса:
наследодателя е починал на 10.07.2010. На 21.06.2015 е връчена нотариална покана от наследника (претендиращ накърнени права и изискващ допълване на наследството до р-ра на зап.му част) към останалите наследници. В нот.покана е насрочена среща на 29.06.2015 при нотариус за извънсъдебно решаване на въпроса.
На срещата общо взето нищо не се реши (освен, че претендиращият наследник няма големи основания за завежане на дело). В момента явно той се двоуми дали да заведе дело.
Въпросът ми е, ако все пак реши и заведе иск след 10.07.2015 може ли останалите наследници да се позоват на изтекла 5 годишна давност или със самия акт на изпращане на нот.покана давността вече се счита за спряна/прекратена (не знам кой термин е по-точен)?

След 10.07.2015 ако заведе иск, могат да се позоват на изтекла давност, но щом ви е поканил преди това, че и при нотариус сте ходили, подозирам, че си е опекъл работата за иск и ще го предяви преди тази дата (която съвсем е наближила, btw).

Вземете си документите и ходете при адвокат, за да ви даде по-подробен съвет наживо.

Конкретно по моя казус:

Все пак иск беше заведен 3 месеца след изтичане на 5 годишната давност, т.е.на 10.10.2015. (тази седмица беше получена призовката).

Какъв е смисълът на завеждане на иск,след като давността вече е изтекла....освен ако ищците не смятат, че нот.покана прекъсва давността?
Предполагам всеки уважаващ себе си съд би отхвърлил иска поради погасена давност...или???

Позволявам си да направя лека корекция.Правото за възстановяване на накърнена запазена част се погасява по давност , която обаче започва да тече не от смъртта на наследодателя , а от датата когато са упражнени правата по завещанието.Само от тази дата , наследникът с накърнена запазена част може да установи , че е налице завещание и да се защити.

REVOLUTION написа:Позволявам си да направя лека корекция.Правото за възстановяване на накърнена запазена част се погасява по давност , която обаче започва да тече не от смъртта на наследодателя , а от датата когато са упражнени правата по завещанието.Само от тази дата , наследникът с накърнена запазена част може да установи , че е налице завещание и да се защити.

REVOLUTION, благодаря за разяснението.
При моя казус няма завещателни разпореждания, а само дарения, направени приживе. Тук трябва да отбележа, че наследодателят не е оставил свободно имущество след смъртта си (приживе е дарил имотите с няколко дарствени акта на различни хора, т.е. не може да се счита и като разпореждане с цялото имущество с 1 дарствен акт). В този смисъл наследството би трябвало да се открива в момента на смъртта на наследодателя, а давността би трябвало да започне да тече от момента на узнаване за смъртта (на наследодателя) от ищеца.
Това не е много трудно за доказване, тъй като ищецът е присъствал на погребението на наследодателя.

В този ред на мисли не би ли давността да се погаси на 10.07.2015 (точно 5 години след смъртта)???
И конкретно:
1. Нотариалната покана (връчена преди изтичане на давността, на 21.06.2015) спира ли давността?
2. Искът е заведен на 10.10.2015, но това предполагам е датата на входиране в Съда ... при изпращане на иск по пощата (не съм сигурен дали това е направено в моя случай) се визира датата на клеймото, която би била преди датата на входиране. Не знам дали е възможно да е с 3 месеца по-ранна дата, за да влезе в давност?

П.П.
+++++
По Чл. 116. от ЗЗД Давността се прекъсва:
а) с признаване на вземането от длъжника;
б) с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната;
в) с предприемане на действия за принудително изпълнение.
+++++

Нотариалната покана може ли да се счита като "възражение" по смисъла на чл.116 ? Дори и да се счита като възражение, то не може да се каже, че е "прието", тъй като няма конкретно разбирателство при срещата пред нотариуса (дори и няма протокол от таззи среща)....

REVOLUTION написа:Позволявам си да направя лека корекция.Правото за възстановяване на накърнена запазена част се погасява по давност , която обаче започва да тече не от смъртта на наследодателя , а от датата когато са упражнени правата по завещанието.Само от тази дата , наследникът с накърнена запазена част може да установи , че е налице завещание и да се защити.

Precisely!

Щом са налице дарения действително давността тече от откриване на наследството.
Нотариалната покана не спира давността.Спирането на давността е уредено в чл.115 ЗЗД.
Нотариалната покана не прекъсва давността.Същата се прекъсва от признание на вземането, иск/възражение-в исков процес/ и действия за принудително изпълнение.
За по-подробни становища следва да ангажирате колега адвокат , който да се запознае с конретиката по казуса.

REVOLUTION написа:Щом са налице дарения действително давността тече от откриване на наследството.
Нотариалната покана не спира давността.Спирането на давността е уредено в чл.115 ЗЗД.
Нотариалната покана не прекъсва давността.Същата се прекъсва от признание на вземането, иск/възражение-в исков процес/ и действия за принудително изпълнение.
За по-подробни становища следва да ангажирате колега адвокат , който да се запознае с конретиката по казуса.

Здравей и благодаря за отговора.
Адвокат е вече ангажиран.

Разисквам въпроса, тъй като (въпреки болшинството мнения в полза на тезата, че нот.покана НЕ прекъсва давността) се чуват и мнения на други юристи, които подкрепят обратното твърдение.