forum.lex.bg

Копирам въпрос който ми се струва актуален и не е коментиран


Здравейте. Имам кредит от 2019г, който е платен частично, в момент, в кийто останах без работа , спрях плащанията по кредита.от 2 години работя на 4 часов трудов договор, но не на постоянен адрес. Преди няколко дни е врьчено лично на постоянен адрес за опис. след като нямам нищо на мое име, какво могат да опишат, аз от години не живея на постоянния адрес, но не сьм и регистрирана на настоящия. Могат ли да описват вещи, след като не са мои, и не съм там от години ?

Отговорът на "могат ли" е "да".

Отговорът на "законосъобразно ли е" - отново е "да".

Отговорорът на "ще отмени ли съдът такива действия на ЧСИ" - отговорът е "да, ако се окаже, че вещите не са на длъжника".

Какво значи ако се докаже , аз работих в чужбина и там където бях постоянен адрес на личната карта ( друг нямам ) през това време без да съм активен като работещ в България и без кола имоти и т.н. Когато чси призовкаря дойде дали ще е хазяина или друг човек живеещ на адреса нали ще се каже че хората примерно са с договор за наем от Еди кога си съответно мен ме няма от преди това , а това че не съм си сменил личната карта си е мой проблем съответно опис ще е незаконно да се извърши в подобна ситуация


Да не говорим че не от един адвокат съм чувал че когато хора са на МРЗ и без нищо на тяхно име опис не се извършва защото няма да има вещи за 10 000 лв които чси да се занимава да продава защото трудно ще докаже на кой са дори да живееш в някакво жилище което отговаря на личната карта.


Бележккте за опис са сплашване за да вземат на босия цървулите и да си плати ако има нещо отнякъде да извади, но реално не се извършват .

Изтъкнатите от вас факти не са правнорелевантни. Няма такъв "лимит от 10 000 лв." Има несеквестеруеми вещи, но в 99% от случаите в домакинството се намират секвестеруеми вещи.

Правнорелевантно е чии са вещите, а не къде сте живял. Докато не докажете на кого са вещите, се предполага, че са на лицето-длъжник, постоянно живеещо на адреса.

hristev написа:Изтъкнатите от вас факти не са правнорелевантни. Няма такъв "лимит от 10 000 лв." Има несеквестеруеми вещи, но в 99% от случаите в домакинството се намират секвестеруеми вещи.

Правнорелевантно е чии са вещите, а не къде сте живял. Докато не докажете на кого са вещите, се предполага, че са на лицето-длъжник, постоянно живеещо на адреса.

Защо практиката показа че чси не си губи времето с описи на хора които няма какво да им се вземе ? Това са хиляди описа за които фактически не се случва нищо. Не съм казал че има лимит от пари , самият чси знае човека активен ли е работили какво има няма , няма да се разхожда за хиляди описи като знае че ще вземе нещо на стойност 4 лева ,хаххаа


Няма какво да доказвам аз , бил съм под наем някъде , вписан , после съм бил в чужбина вписан. Последният актуален адрес ми е бил в Норвегия защо чси не дойде на опис тук?


Е вярно , вие искате да кажете че когато са минали 4,5,6 години и нешо не е събрано изобщо , не е ня адрес не работи никъде в България , чси е толкова глупав че да осъществява описи , да не само че нямя логика а е и незаконно, когато живеят други и са се сменили поне 5 човека в рамките на годините



За това съвестните адвокати казват че няма смисъл да си активен ти в случай че си от другата страна и няма смисъл да се сключва споразумение с колектори които само звънят и заплашват с чси но знаят че няма какво да се вземе и увисват , ако си като хилядите на МРЗ имаш един запор и теглиш парите на гише в банка, това е запора

давноста 2031 ще дойде ако до тогава колекторите не са ги забранили

hristev написа:Правнорелевантно е чии са вещите, а не къде сте живял. Докато не докажете на кого са вещите, се предполага, че са на лицето-длъжник, постоянно живеещо на адреса.

Когато една дъска се заглажда - как се проверява, дали е достатъчно гладка? Търваш с ръка и грапавото се усеща.

В този пост - „грапавостта“ е „лицето-длъжник, постоянно живеещо на адреса“!
Защото едно е адресът, където „лицето е вписано в регистъра на населението“ - чл. 93, ал. 1, съвсем друго - „адресът, на който лицето живее“ - чл. 94, ал. 1. Отделно, че човек може „временно“ да пребивава на трети адрес.
Трябва да се докаже - кой реално живее там!

Колкото до собствеността на вещите вътре ... малко хора си пазят фактурите за обзавеждането. Особено след изтичане на гаранционния срок.

Дали авторът забелязва иронията....

Авторът задава въпроси, на които не знае отговорите, след което отхвърля дадените му отговори и налага своите виждания, като едновременно с това ги представя за отговори....

Смайващо, наистина...

Hristev

Аз пускам темата с готов въпрос от друго място за да може утре някой да прочете информацията в форума защото няма конкретна тема


Какво има да знам отговорите като на мен не само че не ми е правен опис , а самата банка не ме е дала на колекторска фирма вече 5 те година няма нужда да влизам в подробности коя е банката колко пари са и т.н

Пределно са наясно че не съм в България все пак си проверяват регистри кой къде е ако работя някъде тук сигурно ще цъкнат запорче на МРЗ ама са минали вече 5 години а са бездействали


Да имам и колеги в чужбина които също са с най-различни кредити в България ,пък вече трябва няколкото на брой чси да се чудят кой пръв ще прави опис след като лицето го няма никъде и няма какво да му вземат хаха какво ли правим ако си на минимална работна заплата ами седят и гледат как човека си я тегли от гишето

Това е безсмислено писане. Казано е горе, че може да се направи опис и да се опишат вещи. Тези вещи могат да се изкарат на публична продан и ако са чужди право на възражение има собственика.
Не разсъждавайте повече, а отидете в ГРАО и обявете адреси в чужбина. Опис няма да има, направили са го за давността, но трябва да си оправите нещата.

ivanov_p написа:Това е безсмислено писане. Казано е горе, че може да се направи опис и да се опишат вещи. Тези вещи могат да се изкарат на публична продан и ако са чужди право на възражение има собственика.
Не разсъждавайте повече, а отидете в ГРАО и обявете адреси в чужбина. Опис няма да има, направили са го за давността, но трябва да си оправите нещата.

В чужд имот не може да влезнеш . Ако имаш 10 длъжника , дето са били някога на имота ти 10 описа ли ще ти правят като съседи ще потвърдят както и документи че лицето отдавна не е там хванало си е чукалата живее в свободна Европа


Или , почвам работа в фирма за слънчеви панели , постоянно са пътува и съм без постоянен адрес няма как да ви дам актуален за опис , търсете ме на работното място - на нивата, прозовкаря да си носи ботуши

В рамките на процесуалната шега - аз съм адвокат по изпълнителни дела - не толкова често - идват - тройка - с гарнитура и - ги накарах да опишат всички дърва за огрев - отказаха се и - някакви такива. Викам дървата за огрев са ни важни, те не са купени от длъжника и такива. Не обичам скандалите - обаче - това е положението.

ivan_lawyer написа:В рамките на процесуалната шега - аз съм адвокат по изпълнителни дела - не толкова често - идват - тройка - с гарнитура и - ги накарах да опишат всички дърва за огрев - отказаха се и - някакви такива. Викам дървата за огрев са ни важни, те не са купени от длъжника и такива. Не обичам скандалите - обаче - това е положението.

Ти може да се адвокат , ама в чужд имот няма да влезне чси . Както на мен ми каза друг адвокат , ако можеха да си вземат парите от теб за тези 5 години нямаше колекторите само да заплашват , и то който им се върже да плати доброволно той влиза в кюпа , колекторите главно заплашват ако работиш в България някой доскоро можеше да са пръкне при месторабота , вече и това не могат по закон ..

А който е в чужбина не го еня ни колектор ни чси

Описът го приемат като интензивно действие. Аз затова приказвам - на темата - защото - описът е интензивно действие и си прекъсва давността. Дали ще влезат или не - въпрос на преценка след време на съдията и т.н. Може да бъде отблъснато това действие - но е майсторлък. Съдебните изпълнители и те се развиват мисловно - не сме само хитри адвокатите.

Здравейте,

според мен в такава ситуация има два момента:

1. Ако имотът, на адреса на който е постоянния адрес на длъжника, не е негова собственост, обитателите на имота могат просто да не пуснат съдебния изпълнител да влезе. Съдебният изпълнител, ако това е необходимо за изпълнението, може да нареди да се отворят сгради на длъжника и да претърсва неговите вещи, жилище и други помещения (чл. 431, ал. 1 ГПК). По аргумент от противното той няма право да иска отваряне на сгради и т.н., които не са собственост на длъжника. Съответно описът спира тук.

2. Ако имотът е собственост на длъжника, тогава съдебният изпълнител има право да иска отварянето му. Той може да бъде пуснат и доброволно от лицата, намиращи се в имота, когато имотът не е собственост на длъжника. И двата случая следва да се прилага разпоредбата на чл. 465 ГПК, съгласно която съдебният изпълнител описва посочената от взискателя вещ само ако се намира във владение на длъжника, освен ако от обстоятелствата е явно, че вещта принадлежи на друго лице. Съгласно ТР № 6/2013 на ОСГТК на ВКС "[П]равото на собственост върху движима вещ се доказва с верига от оборими презумпции (който държи владее, който владее, владее за себе си, който владее за себе си е собственик, освен ако от обстоятелствата е явно, че вещта принадлежи другиму). Затова и при изпълнение върху движима вещ, съдебният изпълнител не събира доказателства за собствеността, а използва индиции за собствеността - описва, оценява и предава за пазене вещта, само когато я намери в държане на длъжника, а в случаите, когато вещта не се намери у длъжника, кредиторът може да поиска запориране на вземането на длъжника за връщане на вещта от третото лице, което я държи (чл. 450, ал. 3 ГПК), но това може да бъде осъществено само чрез налагане на нова, различна обезпечителна мярка.". За щастие в случаите, в които аз съм участвал, нещата са минавали доста бързо, като обитателите на имота заявяват, че вещите са техни, и съдебният изпълнител записва в протокола, че на адреса на не са открити вещи на длъжника. Факт е, че собствеността на имота може да се счете за индиция за собствеността на движимите вещи в имота, но от друга страна, всеки може да заяви, че има договор за наем със собственика на имота, първо, и второ, ако длъжникът има недвижим имот в много малко хипотези (несъразмерност на изпълнението) ще се пристъпи към опис на движими вещи. Обикновено става въпрос за действие, което да прекъсне давността, а не което цели действителното осребряване на имущество.

Презумпцията, че до доказване на противното вещите, намиращи се на адреса на длъжника, са собственост на длъжника не ми е позната. Мисля, че нейното приложение би довело до някои проблеми от практическа страна като например следната ситуация:
За регистриране на адрес на управление на дружество все още не се изисква да се представи информация за правното основание, въз основа на което дружеството има право да ползва даден имот (например договор за наем). Тоест е напълно възможно и често срещано дружества без дейност и с дългове да си регистрират адресите на управление на произволни адреси. Ако си представим, че започне принудително изпълнение срещу дружеството и се насрочи опис на движими вещи на адреса на управление, следвайки презумпцията, ще стигнем до ситуация, в която собственик на имот следва да доказва, че вещите намиращи се в имота са негова собственост.

В една още по-гротескна ситуация можем да измислим и схема. Уредяваме ЕООД с два лева капитал. Дружеството подписва няколко записа на заповед за по няколко хиляди лева (за предпочитане под 10 000 лв.) с произволни физически лица, на които са плаща малко възнаграждение за услугата, след което записите се джиросват на определени лица, които влизат в производство по чл. 417 ГПК (без възражение от страна на дружеството, разбира се) и които в крайна сметка се сдобиват с изпълнителни листове. Дружеството сменя адреса си на управление и си избира адреса на имот в центъра на София, където може да се предполага, че се намират ценни вещи. Сега собствениците или наемателите на имота трябва да доказват собствеността си, което както е посочено по-горе, при движими вещи е малко трудно. И хоп по силата на презумпцията току-виж сме спечелили някой лев.

errant_lawyer написа:Здравейте,

според мен в такава ситуация има два момента:

1. Ако имотът, на адреса на който е постоянния адрес на длъжника, не е негова собственост, обитателите на имота могат просто да не пуснат съдебния изпълнител да влезе. Съдебният изпълнител, ако това е необходимо за изпълнението, може да нареди да се отворят сгради на длъжника и да претърсва неговите вещи, жилище и други помещения (чл. 431, ал. 1 ГПК). По аргумент от противното той няма право да иска отваряне на сгради и т.н., които не са собственост на длъжника. Съответно описът спира тук.

2. Ако имотът е собственост на длъжника, тогава съдебният изпълнител има право да иска отварянето му. Той може да бъде пуснат и доброволно от лицата, намиращи се в имота, когато имотът не е собственост на длъжника. И двата случая следва да се прилага разпоредбата на чл. 465 ГПК, съгласно която съдебният изпълнител описва посочената от взискателя вещ само ако се намира във владение на длъжника, освен ако от обстоятелствата е явно, че вещта принадлежи на друго лице. Съгласно ТР № 6/2013 на ОСГТК на ВКС "[П]равото на собственост върху движима вещ се доказва с верига от оборими презумпции (който държи владее, който владее, владее за себе си, който владее за себе си е собственик, освен ако от обстоятелствата е явно, че вещта принадлежи другиму). Затова и при изпълнение върху движима вещ, съдебният изпълнител не събира доказателства за собствеността, а използва индиции за собствеността - описва, оценява и предава за пазене вещта, само когато я намери в държане на длъжника, а в случаите, когато вещта не се намери у длъжника, кредиторът може да поиска запориране на вземането на длъжника за връщане на вещта от третото лице, което я държи (чл. 450, ал. 3 ГПК), но това може да бъде осъществено само чрез налагане на нова, различна обезпечителна мярка.". За щастие в случаите, в които аз съм участвал, нещата са минавали доста бързо, като обитателите на имота заявяват, че вещите са техни, и съдебният изпълнител записва в протокола, че на адреса на не са открити вещи на длъжника. Факт е, че собствеността на имота може да се счете за индиция за собствеността на движимите вещи в имота, но от друга страна, всеки може да заяви, че има договор за наем със собственика на имота, първо, и второ, ако длъжникът има недвижим имот в много малко хипотези (несъразмерност на изпълнението) ще се пристъпи към опис на движими вещи. Обикновено става въпрос за действие, което да прекъсне давността, а не което цели действителното осребряване на имущество.

Презумпцията, че до доказване на противното вещите, намиращи се на адреса на длъжника, са собственост на длъжника не ми е позната. Мисля, че нейното приложение би довело до някои проблеми от практическа страна като например следната ситуация:
За регистриране на адрес на управление на дружество все още не се изисква да се представи информация за правното основание, въз основа на което дружеството има право да ползва даден имот (например договор за наем). Тоест е напълно възможно и често срещано дружества без дейност и с дългове да си регистрират адресите на управление на произволни адреси. Ако си представим, че започне принудително изпълнение срещу дружеството и се насрочи опис на движими вещи на адреса на управление, следвайки презумпцията, ще стигнем до ситуация, в която собственик на имот следва да доказва, че вещите намиращи се в имота са негова собственост.

В една още по-гротескна ситуация можем да измислим и схема. Уредяваме ЕООД с два лева капитал. Дружеството подписва няколко записа на заповед за по няколко хиляди лева (за предпочитане под 10 000 лв.) с произволни физически лица, на които са плаща малко възнаграждение за услугата, след което записите се джиросват на определени лица, които влизат в производство по чл. 417 ГПК (без възражение от страна на дружеството, разбира се) и които в крайна сметка се сдобиват с изпълнителни листове. Дружеството сменя адреса си на управление и си избира адреса на имот в центъра на София, където може да се предполага, че се намират ценни вещи. Сега собствениците или наемателите на имота трябва да доказват собствеността си, което както е посочено по-горе, при движими вещи е малко трудно. И хоп по силата на презумпцията току-виж сме спечелили някой лев.

Точно ,


Иначе аз горе го казах регистриран си бил някъде постоянен адрес , няма значение къде , но НЯМАШ нищо на твое име ни къща ни кола ни телевизор, просто не си сменил адреса работиш овчар или зимата по хижите съдебните изпълнители ако трябваше да правят опис на всеки който е на 800 лв заплата и няма нищо на негово име щяха да си губят доста от времето съответно пари защото друго няма какво да вземат , хубавото е че скоро ще стегнат и колекторските фирми защотото именно те се правят на чси и плашат хората като на всеки му е ясно че ако е било изгодно или могат щяха да не чакат доброволно плащане , при мен първа инвестиционна бездейства няколко години , сега тръгнали да пращат колектори за доброволно изпълнение по имейла , как да им кажа че когато човек работи и му остава над нормата за оцеляване може да отдели да заплати някакъв дълг , ако не му стигат парите няма как да го заплати , а те си мислят че с колекторите ще направят нещо , смях в залата

Само отрицателен иск помага - като се начисли и адвокатски хонорар.

ivan_lawyer написа:Само отрицателен иск помага - като се начисли и адвокатски хонорар.

А от кого ще е този иск - от собственика / ползвател / обитател на имота или от длъжника, дето му няма дирите?

Авторът обяснява, макар и малко объркано, но ето същата случка -от друг ъгъл.
Стоите си във вашето жилище и идва ЧСИ. Казва - „На този адрес е регистрирано лицето pie34, срещу което има ИЛ и ще правя опис!“

Пък вие си доказвайте, че ... нямате сестра!

Изрична презумпция, че щом вещите се намират на адреса на длъжника, тогава са негови - действително няма уредена в закона. ЧСИ обаче презюмира без грам да се интересува какво пише в закона.

Ето какво имам предвид (линк от сайт, че да може всички да го отворят) - https://dela.bg/Acts/f3935993-1413-44e3 ... a2007d5974

По това дело помогнах на приятел още преди официално да взема кетап. Вижте как действат ЧСИ..... , описват и после ходи се оправяй.... И аз присъствах на описа, лично се уверих как не се взема предвид информацията, която се дава - че вещите не принадлежат на длъжника, че действителния собственик има фактури и прочие и прочие...

Казусът далеч не е изолиран случай - поне не изолиран случай от този ЧСИ.

Това имам предвид като казвам, че се предполага.....