forum.lex.bg

a_todorova написа:Въпросите ми са следните:
Кога започва да тече давността за присъдените по гр. дело разноски? - когато са присъдени, когато решението е влязло в сила или когато е издаден изпълнителен лист за тях? Ако е последното - зле за мен, но няма логика да е така. Но пък ако не е така - те няма как да са толкова тъпи и да образуват безмислено дело. Вярно, че са се сменили собствениците на фирмата, но на листа си пише кога е постановено решението на съда.
Разбрах, че трябва да подам отрицателен установителен иск - че не дължа поради изтекла давност. Кой е по-добрият вариант - да направя възражение пред ЧСИ и чрез него да предявя иск до съда или директно иск в съда, да искам спиране на изпълнението и да занеса заповедта за спиране на ЧСИ?

a_todorova написа:През 2013 г. водих дело срещу фирма, която не ми беше платила за работата ми по граждански договор. По време на делото те заплатиха дължимата сума и съдът отхвърли иска ми, като ме осъди да им платя разноските по делото !?! Както и да е, платих ги. Но сега срещу мен е образувано изпълнително дело за тази сума. Те са си извадили изпълнителен лист през 2016 г., а сега са ми образували ИД с него. Понеже не пазя доказателството, че съм платила сумата, пред ЧСИ се позовах на давност - минали са повече от 5 г. Но ЧСИ каза, че не може да вземе решение за давност, така че дори и да възразя официално, пак ще трябва да мине през съд.

wladi написа:ПП.Странно звучи осъждането Ви за разноските, независимо че в хода на делото е платено, но това вече явно е присъдено.

jhoro написа:Другото странно - за какъв съд говори ЧСИ?

a_todorova написа:Та въпросът е коя от двете възможности е по-добра.

Решение № 583 от 13.03.1968 г. по гр. д. № 113/1968 г. на ВС, I г.о.:
„Правопогасяващи възражения на длъжника могат да бъдат взети предвид от съдебния изпълнител, щом като се основават на леко доказуеми и мъчно оспорими факти, като например прихващане въз основа на вземане, установено с влязло в сила решение, смърт на правоимащия по вземане за издръжка, навършване на пълнолетие на дете, търсещо издръжка, отказ от наследство, давност и пр.“

Определение №130/24.07.2017 г. по ч. гр. д. № 756/2017 г. на ВКС, II г.о.:
„(съдебният изпълнител) няма правомощие да се произнася по възражение за давност.“

Определение № 981 от 10.06.2010 г. на САС по ч. гр. д. № 862/2010 г., ТК, 3-ти с-в:
„Доводите на жалбоподателя, вкл. относно междувременно изтекла погасителна давност, касаят материалното право на взискателя и съществуването му понастоящем, което предпоставя разглеждането му по исков ред.“

kalahan2008 написа:По-старата съдебна практика е приемала възможността ...
По-новата съдебна практика обаче ...

a_todorova написа:... да предявя отрицателен установителен иск до съда, като поискам спиране на изпълнението и занеса заповедта за спиране на изпълнението на ЧСИ.

jhoro написа:Все пак не сме в САЩ - където един съд отсъжда по даден начин, а после други подобни дела се решават „по подобие“.

nikodim77 написа:Жоре, ОУИ е срещу кредитора, а не срещу СИ! Така че, в случая ЧСИ не е страна по делото! ЧСИ ще разбере за резултата едва след като страната, в чиято полза е съдебният акт му сведе до знанието това обстоятелство!

kalahan2008 написа:Не разбирам дали този коментар е отправен към мен или е "по принцип". Аз какво съм виновен, че такива са реалностите?
На практика съдебният прецедент е много важен източник на правото в България, а и в целия ЕС, и такава е тенденцията в световен мащаб. В тази връзка следва да се отбележи например практиката на СЕС и ЕСПЧ, които също следват своята вече формирана практика по определени казуси и много рядко се отклоняват от нея. Да не говорим и че тълкуването на Правото на ЕС в решенията на СЕС имат задължителен (поне на теория) характер дори и за националните съдилища. Разбира се, да не забравяме и задължителния характер на тълкувателните решения на ВКС и ВАС (чл. 130, ал. 2 ЗСВ), а доскоро - и на решенията на ВКС по чл. 290 ГПК (които все още са мощен източник на правото).

jhoro написа:Но все пак ... губи ми се „разделителната линия“ между „по-старата и по-новата съдебна практика“?
Когато е нормативен акт - има дата на обнародване на промяната, когато е „Тълкувателно решение“ - пак...
Говорейки за „прецеденти“ - преди коя дата, вече са неизползваеми?

Господстващите възгледи в официалната и по конкретни дела съдебна практика не могат да бъдат неизменни. Тяхната преходност е следствие от непрекъснато настъпващите изменения в регулираната от конкретния закон материя, обусловени от динамиката на развитието на обществените условия и законодателство. В изпълнение на регламентираната в чл.124 от Конституцията функция за осъществяване на върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от съдилищата, ВКС е задължен да следи за съответствието на отразеното в съдебната практика тълкуване на правната уредба с обществените промени. Изоставянето на съдебната практика, съдържаща трайно, съвпадащо тълкуване на едни и същи разпоредби, формирана по еднородни правни спорове, както и на имащата задължителен характер за съдилищата съдебна практика, създадена от решения на ВКС по чл.290 ГПК, тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС, тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС се налага при промяна на обществените условия и законодателство. Естеството на настъпилите промени изисква търсенето и намирането на нови правни разрешения по прилагането на закона, което поражда необходимостта от осъвременително тълкуване и създаване на нова съдебна практика след влизането в сила на нормативният акт, макар и законовата уредба, чиято промяна е закъсняла във времето, текстуално да не се е променила, за да съответстват правните възгледи на установилите се в обществото нови убеждения, ценности и цели. Изменението на съдебната практика, с което предхождащото я тълкуване се променя, за да се дадат нови правни разрешения по прилагането на закона, предизвикани от новонастъпили обществени условия и законодателни промени е принос в правото, осигуряващ неговото развитие.

nikodim77 написа:„ОУИ” е съкращение на „Отрицателен установителен иск” За толкова години във форума и множеството включвания по десетки, че и стотици теми, ако не си разбрал това, по-добре сам се банни от форума! А иначе съдържанието може и да е превод от френски на „о, да!” или нещо от сорта на: „Oh oui! Сombien jhoro ne sait pas!” (в по-дългият пример на френски кавичките бяха излишни...)
Написаното в предходният ми пост е именно в контекста на оспорване на задължението, следвайки развоя на темата, при който a_todorova пита, дали ОУИ е по-добра алтернатива, а Калaхан ѝ отговаря, че е така, след което Жорето се намесва не на място... [СЕФТЕ...]
ОУИ е спрямо кредитора! Това не е иск срещу ЧСИ – неговите действия!
Защитата срещу действия на ЧСИ е по други текстове от закона!

propensity написа:a_todorova, по какъв начин точно се заплатили сумите на ответната страна?

a_todorova написа:

propensity написа:a_todorova, по какъв начин точно се заплатили сумите на ответната страна?

С вносна бележка по банковата сметка на взискателя. В клон на банката му. Още преди да влезе в сила решението на съда. Но белеката, естествено, не я пазя.
А защо смятате, че давността не е изтекла? Повече от 6 години са минали от влизането на решението в сила.
Аз порових през Гугъл за съдебна практика по въпроса. Намерих решения - когато има образувано ИД съдът казва, че ищецът има правен интерес от установителен иск
Намерих обаче и интересни теоретични разсъждения - давността не погасява самото задължение, а само възможността за изпълнението му по принудителен начин. И ако искът е да се установи, че не се дължи, би трябвало да бъде отхвърлен. Правилният иск е да се установи, че е погасено правото на кредитора на принудително изпълнение (цитирам по памет). Звучи ми логично, но в съдебните решения, които намерих, исковете бяха точно такива - да се установи, че не се дължи. И са уважени.