forum.lex.bg

Здравейте.
Как разбирате новата ал. 9 на чл. 51 на ЗУЕС?

"(9) (Нова - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г.) Разходите за управление и разходите за поддържане на общите части на етажната собственост може да се разпределят по решение на общото събрание на собствениците или на сдружението по един от следните начини:
1. поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят; собственикът на необитаем самостоятелен обект заплаща разходите за поддръжка в размер като за един обитател;
2. съобразно процента на идеалните части на обекта от общите части на сградата, или
3. поравно на самостоятелен обект."

То е ясно какво казва, но не противоречи ли на предишните текстове? Първо императивно се определя как се разпределят текущите разходи, а накрая се казва: ама може да се реши и тако и вако. Не е ли малко малоумно такова законодателство? Представям си какви спорове и неразбории ще настанат сега между съседите.
Последно кой текст важи?

Няма нищо спорно. Ако няма изрично прието решение на етажната собственост, се прилага чл. 51, ал. 1 ЗУЕС за разпределението на разходите. Новата ал. 9 дава възможност да се приеме решение в един от три АЛТЕРНАТИВНИ варианта. Това е само ако се съгласят етажните собственици на такова решение. Ако не - си кретат по ал. 1. Толкоз.

Добре, но на друго място в закона се казва, че решения за размера на таксите се вземат с мнозинство 51% от етажната собственост (а не от присъстващите на събранието). Това означава ли, че ако вземат решение с обикновено мнозинство, то няма да е действително и пак ще трябва да карат по ал. 1?

ЗУЕС не борави с понятия като "действително", "недействително" или "нищожно" за решенията на ОС на ЕС, които имат конкретно значение като юридически термини и които биха могли да послужат като основание за тяхното неизпълнение, без да бъдат оспорени пред съд. В случая обаче терминът е "незаконосъобразно", т.е. решението е валидно и действа, докато не бъде оспорено пред съд по реда на чл. 40 ЗУЕС в съответния 30-дневен срок. До тогава решението трябва да се изпълнява. При оспорването му по съдебен ред може да бъде поискано спиране на изпълнението, жалбата сама по себе си не преустановява действието на решението. Ако е взето такова решение в нарушение на изискването за конкретно мнозинство, което е 51% от общите части (гласува се чрез това кой каква "квота" има, а не толкова колко човека има, един може да има и 50%, ако, да кажем е собственик на 10 апартамента от 20 примерно), то това решение ще бъде отменено от съда и се връщаме на ал. 1, освен ако не е било преди това поискано спиране изпълнението на решението и съдът го е уважил - тогава пак се връщаме на ал. 1 докато трае процесът.

Защо се занимавате с глупости? Не сте ли наясно, че принципът на „Разпределение на разходите за етажна собственост“ е ... КАКТО СЕ РАЗБЕРЕТЕ!

bvoykov написа:гласува се чрез това кой каква "квота" има, а не толкова колко човека има, един може да има и 50%, ако, да кажем е собственик на 10 апартамента от 20 примерно

Естествено да е така! Разпоредбата е продължение на принципа от Закона за собствеността

Чл. 32. Общата вещ се използува и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ.

Ако притежаваш 4-5% ИЧ - и цялата рода да доведеш - все тая.