forum.lex.bg

Привет,
налице е висящ иск и молба за допускане на обезпечението му, но в патримониума на ответника е налице само един актив, чиято стойност обаче не е реципрочна (т.е. много по висока) на цената на иска. Правилно ли е съдът да откаже обезпечението му само на това основание, въпреки че обезпечителната нужда е очевидно оправдана (предвид поведението на ответника) и няма друго имущество в/у което да се наложи мярката?

Какво значение има правилно ли е или не, ако съдът ви е отказал?

Относно колебанието ми дали да обжалвам определението, има.

Правилно или не решават съдилищата. Щом вече е решено в една посока, дори неправилна, няма гаранция за правилно решение и на втора инстанция. Освен това обжалването е безсмислено, само ще загубите много време, а едва ли другата страна ще тръгне да продава скъп актив за несъразмерно вземане, а и вероятно несеквестируем. Пуснете иска и в него поискайте обезпечение.

Благодаря за включването в темата ми, но освен, че не вниквате в същността на казуса, го и дописвате.
1.Търси се обезпечение на вече предявен иск.
2. Лиспват авоари по вече запорираните сметки на ответника, а единственият актив в патримониума му е на стойност многократно надвишаваща цената на иска, което е и основанието на съдът да откаже налагане на възбрана върху него. Въпросът ми е дали по-високата стойност на въпросния актив при липсата на други е основание за това искът да остане необезпечен?
3. Имотът е секвестируем - ответникът е ЮЛ. Нещо повече, с действията си до момента е показал намерението си да увреди настоящите си и бъдещи кредитори.

Казусът е ясен и са го разрешили древните перси с чл. 3 в тяхното ГПК - никой не знае какво ще реши съд и момиче тръгнало да се жени. Трима върховни съдии може да ви кажат, че не е правилно и следващата инстанция да постанови същото. Може да потърсите практика и да се позовете на нея, но пак няма гаранция.
Обжалването ще забави иска, освен ако самият процес не е с експертизи и обстоятелства които го бавят от само себе си.
Като не става с имота поискайте запор на дружествени дялове за да може след продажба да си търсите парите от купувача.

Има много обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид и само юрист, който познава в детайли всички положения и факти, свързани с обезпечителния въпрос, би могъл да даде адекватен отговор, но дори и тогава обжалването пред горната инстанция не е сигурно дали ще даде удовлетворителен за ищеца резултат, така че си има известна доза късмет, както е упоменато в предходен коментар.
На първо място, зависи колко многократно вземането е по-малко от стойността на имота, чиято възбрана се иска. Ако е "супер многократно", може би шансовете са минимални. Не без значение, ако е вярно като твърдение, е и обстоятелството, че ответникът няма друго имущество, а ако наистина прави всичко възможно да укрие налично такова, също би бил фактор, защото една от предпоставките за допускане на обезпечението е, ако за ищеца ще е трудно да удовлетвори вземането си. Не без значение според мен е и ако са известни други задължения на въпросния ответник, които той няма да плати. Разбира се, всички тези обстоятелства е най-добре да бъдат удостоверени пред съда със съответните доказателства иначе нищо няма да стане. Така че на базата на това, което казвате, най-добрият отговор, който можете да получите в интернет, е 50% на 50%. Може да уважи, а може и не. Ще Ви коства 15 лв. държавна такса за обжалване, има вероятност и втората инстанция да допусне обезпечението като задължи ищеца да внесе гаранция, едно време даваха 10% от търсената сума да се внесе като гаранция. Все пак трима съдии уж мислят по-добре от един. Ако втората инстанция допусне обезпечението, то определението ѝ ще подлежи на обжалване пред ВКС при усложнените "условия" на касационно обжалване.

Може да потърсите практика и да се позовете на нея, но пак няма гаранция.

За съжаление съдебната практика е твърде противоречива, както по отношение допускането на допълнителни обезпечителни мерки, така и относно параметрите на свръхобезпечеността.


Като не става с имота поискайте запор на дружествени дялове за да може след продажба да си търсите парите от купувача.[/quote]

Попаднах на решение, в което съдът отказва да допусне допълнителна обезпечителна мярка, макар и искът да е останал ненадлежно обезпечен (по запорираните сметки на длъжника няма налични средства). Според него, обстоятелството, че допуснатата обезпечителна мярка е неефикасна, не е предпоставка за допускане на допълнително обезпечение. Нещо повече, съдът сочи, че единственият процесуален способ за допускане на мярка различна от наложената е чрез замяна на обезпечението, при спазване условията на чл. 398 ГПК.
Недоумявам каква е логиката ищецът да иска замяна на нещо, което практически не притежава и доколко е в интерес на обезпечителното производство то да бъде лишено от елемента на изненадата на длъжника.
По други дела обаче виждам, че съда е допуснал налагането на допълнителни ОМ с оглед на това да се обезпечи искът изцяло...

Не по-различна е ситуацията и с преценката на различните съдебни състави относно това къде е границата на свръхобезпечеността.
По-интересно за мен е защо не е в интерес на обезпечителния процес да се наложи исканата от ищеца мярка, върху единствения в патримониума на ответника актив, дори и стойността му да надвишава многократно цената на иска? На мнение съм, че от една страна това е способ да се дисциплинира длъжник, който с действията си (напр. своевременно е опразнил сметките си) е демонстрирал намерение за увреждане на кредиторите си. Не считам, че това би засегнало прекомерно правната му сфера, тъй като пред него винаги стои възможността да " замени без съгласието на другата страна допуснатото от съда обезпечение със залог в пари или в ценни книжа" - чл. 398, ал.2 ГПК.
От друга страна при положителен за ищецът резултат от исковия процес (какъвто се предполага предвид това, че съдът е допуснал ОИ), той така или иначе, ще насочи принудително изпълнение върху по-скъпия актив...

П.П. На мнение съм, че липсата на установени правила, в горните хипотези, дава на съда една твърде широка дискреция, което често е пречка за постигане целите на обезпечението

В момента е съдебна ваканция. Ако сте входирали молбата в петък, или следобед - нормално е да Ви откажат.

Така работи системата. Жалко, нежалко - така работи. Молби в петък и входирани следобед - предимно откази се правят, пък и мотиви почти не се излагат.

Иначе на адвокатите възнаграждението следва да зависи от обема и качеството на работата. (сарказъм)

Обжалвайте си. Посочете си практика и каквото стане. Няма какво да се чудите, пишете и пускайте.