Малки сини листчета....

Онзи ден се прибирам от работа. По никое време, както обикновено... И намирам, залепено на входната врата, малко синьо листче, с голям надпис: "СЪОБЩЕНИЕ ЗА Г-ЖА Х " и текст; "Явете се в Окръжен съд, бюро "Призовки" от 08:30 до 09:00".. И някакво си име. Вероятно на призовкаря. Можах да кажа само: "......", впечатлен не толкова от новаторския подход на длъжностното лице, а от дребния факт, че г-жа Х ми е малко нещо майка и че ще трябва да я вадя от поредния батак ( да не се бърка с Батак). Въпросната моя малко нещо майка в момента пребивава край брега на никому неизвестен язовир (на мобилните оператори със сигурност не е известен) където си почива, а аз правя смешно жалки опити да я открия по телефона. Все едно. Решавам аз да отида до "Призовки" и да придам по-нормален вид на ситуацията. Отговорно се измъквам от работа около обяд, с цената на по-кисели от оцет физиономии на шефското тяло и .... попадам право в обедната почивка на бюрото ( тук е мястото за голяма благодарност на колегите от "Охрана на съдебната власт", които ме гостиха с кафе и приятна компания, докато траеше почивката ).
Малко по-късно: госпожата от "Призовки" проявява разбиране и похвално желание за сътрудничество, но, видите ли, призовките си стояли в призовкарите, които били тук само до 09:00. Лошо.
И само така, приятелски и почти колегиално и споделям на госпожата, че да се измъкна пак от работа, и то в 08:30, в близките три дни няма да е възможно. Ама никак. И си мисля: "....." . Ама каквото и да си мисля, госпожата не можа да ми помогне повече от това да остави бележка за призовкаря кога ще дойда да взема призовката....
Не ме разбирайте погрешно, никого не критикувам, обвинявам и други, от никого нищо не искам... Ясно ми е, че работното време на призовкарите е работното време на повечето хора ( явно и на моите съседи ). Ясно ми е, че да мериш улиците, издирвайки хора, които в повечето случаи не искат да бъдат намерени не е най-забавната работа. Нито дори втората най-забавна работа. Но си мисля - първо - един телефонен номер, личния на призовкаря или служебния на бюрото "Призовки", написан на малкото синьо листче, много би облекчил комуникацията и изобщо спазването на процедурите, и второ - с малко повече изобретателност, призовкарят можеше не просто да лиши г-жа Х от възможността да се подготви за нещото, за което я призовават, а да и докара някое принудително довеждане ( което, вероятно повечето от форума знаят, си е гадна работа ). И после върви обяснявай, че слона не бил розов и не бил слон, а крокодил...
Малко по-късно: госпожата от "Призовки" проявява разбиране и похвално желание за сътрудничество, но, видите ли, призовките си стояли в призовкарите, които били тук само до 09:00. Лошо.

Не ме разбирайте погрешно, никого не критикувам, обвинявам и други, от никого нищо не искам... Ясно ми е, че работното време на призовкарите е работното време на повечето хора ( явно и на моите съседи ). Ясно ми е, че да мериш улиците, издирвайки хора, които в повечето случаи не искат да бъдат намерени не е най-забавната работа. Нито дори втората най-забавна работа. Но си мисля - първо - един телефонен номер, личния на призовкаря или служебния на бюрото "Призовки", написан на малкото синьо листче, много би облекчил комуникацията и изобщо спазването на процедурите, и второ - с малко повече изобретателност, призовкарят можеше не просто да лиши г-жа Х от възможността да се подготви за нещото, за което я призовават, а да и докара някое принудително довеждане ( което, вероятно повечето от форума знаят, си е гадна работа ). И после върви обяснявай, че слона не бил розов и не бил слон, а крокодил...