чл.233 от ГПК

В чл.233,ал.2 от ГПК се казва,че отмяна на решението в срока по чл.232 може да иска и лицето ,спрямо което решението има сила ,макар и то да не е било страна по делото.
Въпросът ми е към точно кой срок от чл.232 препраща горната разпоредба.Към тримесечния от узнаването на обстоятелството,което служи за отмяна/в конкретния случай от узнаване на решението/ или към едногодишния от влизане в сила на решението?
Ж.Сталев приема,че това е тримесечния срок от узнаването."Този начален момент следва от неучастието на третото лице в делото. Едногодишният срок по чл.232 тук не важи"-пише Ж.Сталев,един от създателите на ГПК.Такава е била и старата практика на Върховния съд.
Новата практика изостава това тълкуване-Определение №389/6.11.01 г.,5-чл.с-в на ВКС и приема,че пределния срок е едногодишния от влизане на решението.Подобни са разсъжденията и в практиката на ВАС.
Според мен новата практика е крайно незаконосъобразна.Не е ли всъщност това политика на уважаваните върховни съдилища,за да има по-малко дела.Защо трябва да се мъчат да отменят решенията си,та после да започват наново делата,които пак могат да стигнат до тях.
Въпросът ми е към точно кой срок от чл.232 препраща горната разпоредба.Към тримесечния от узнаването на обстоятелството,което служи за отмяна/в конкретния случай от узнаване на решението/ или към едногодишния от влизане в сила на решението?
Ж.Сталев приема,че това е тримесечния срок от узнаването."Този начален момент следва от неучастието на третото лице в делото. Едногодишният срок по чл.232 тук не важи"-пише Ж.Сталев,един от създателите на ГПК.Такава е била и старата практика на Върховния съд.
Новата практика изостава това тълкуване-Определение №389/6.11.01 г.,5-чл.с-в на ВКС и приема,че пределния срок е едногодишния от влизане на решението.Подобни са разсъжденията и в практиката на ВАС.
Според мен новата практика е крайно незаконосъобразна.Не е ли всъщност това политика на уважаваните върховни съдилища,за да има по-малко дела.Защо трябва да се мъчат да отменят решенията си,та после да започват наново делата,които пак могат да стигнат до тях.