forum.lex.bg

ей, хора, мн ми е тъжно.
не е нещо конкретно, просто ми е много самотно. и празно.
мн ми е трудно вече да се надявам, на каквото и да било
просто един от тези дни, в които нещо дребно, което виждаш докато се прибираш, изведнъж ти показва, че няма смисъл. няма смисъл да продължаваш да чакаш нещо да се промени.
защото всъщност отдавна си спрял, просто още мислиш по инерция за това което ще бъде "когато..... и ако... и щом..."
и е време да спреш
идва ми да крещя от самота,
и от страх, че нищо всъщност няма да се промени,
и че ще продължавам да съм сама

самотата е страшно нещо направи нещо ,чоевк не бива да се отчайва

опитвам се, измъквам се,
но непрекъснато усещам, че затъвам обратно

Samota ne e tokova lo6o ne6to. Pozvoliava ti da se concentrira6 vyrhu tova, koeto vyr6i6.
Prodylzhavaj da trysi6 - tova, koeto iska6 i rano, ili kysno 6te go nameri6. Ako e lesno, niama da e za nas ;)
NE SE PREDAVAJ!!!

dano...

на запад хората използват психоаналитици, а у нас приятели и дори познати да споделят проблемите си...забелязах , че и в инернет -в чатовете с виртуални приятели също се споделят много лични неща..и все пак .всъщност нали човек дълбоко в себе си винаги бил сам...

Има едно средно "златно" положение, което и аз не мога да уцеля, защото съм в другата крайност. По цял ден хора, проблеми, телефони, вечер - деца, приятели, семейство, пак колеги, които са забравили нещо през деня... Единственото ми време да остана насаме е пътят от вкъщи до работата, който, обаче, е само 15 минути пеша! Или нощем, но вечер заспивам права или от пренатоварване се въртя по цели нощи в леглото и на сутринта съм разбита. Удивително е, че всеки те затрупва с проблемите си и те натоварва, а не спре за миг да те попита имаш ли време и нерви да го изслушаш или какво ти е на тебе.

i tazi ludnica mi e poznata, no i pri tova polojenie 4ovek pak moje da se 4uvstva mn samoten. vse pak triabva da se usmihva6, moje puk naistina da ti stane veselo

Мацка,
И аз редовно изпадам в такива състояния, депресивни едни, уж нищо не се е случило, а ти е тъпо и безнадеждно.... Уж работим това, което сме искали, уж успяваме да се преборим е ежедневните и не толкова ежедневни трудности, уж се усмахваме, а всъщнност плачем... В последно време се хващам, че съвсем нямам приятели, дори няма с кого 1 кафе да изпия.... Не се плаши, просто времената и условията, в които сме поставени ни променят.... но знай, че един ден всичко ще бъде ОК. Помисли си , нали идват хубавите зимни празници?? Червено винце и мезенца??? И подаръци??
Млади сме още да се отчайваме. Всяка сутрин, когато станеш от леглото, си помисли колко хубави неща може да ти донесе приливът този ден.... Това е от "Корабокрушенецът"....
Поздрави и усмивки!!!

Не се отчайвай драга Безнадеждна, има една приказка, според която е лошо да си самотен, но по-лошо е да си самотен с някой друг!!! А и както е казал Габриел Гарсия Маркес: "Никога не се разделяй с усмивката си, дори и когато ти тъжно,... откъде да знаеш, може някой в този момент да се влюби в нея!!!"
Весел ден

Според мен трябва да се уточните какво точно искате и каква е причината да се чувствате така. Едва дали света около вас ще се промени, така че да отговаря на вашите представи, единственото което може да промените е гледната си точка. Незабравяйте, че човек трябва да се радва и на дребните нещица, огледайте се малко около вас и ще видите, че нещата не са толкова трагични колкото ви се струва. И малко по ведро ...не изпадайте в такова екзистенциално страдание и не бъдете толкова безнадеждна.

здравей
Аз същтс изпадам в такива състояния.Стоя вкъщи 3-4дни, след което отново отивам да се боря.всяка сутрин, когато се събудя, се питам защо се будя.
Искам да ти напиша една притча.
На един човек му е било много трудно, но Господ ме казал:" Спокойно, аз ще бъда винаги до теб".
Мъжът все повече затъвал в поблеми и накрая отчаян казал "Господи, къде беше , когато имах нужда от теб.Каза ми, че ще вървиш винаги до мен.А в снега виждам само моите стъпки"
Тогава Господ отговорил: " Това бяхя моите стъпки.Аз те носих на ръце, когато ти не можеше да хсдиш"

Всеки ден Бог ни дава освен слънцето и един миг, в който можем да променим всичко онова, което ни прави нещастни. Всеки ден се преструваме, че не разбираме кога настъпва този миг, че той не съществува, че днешният ден е същият като вчерашния и няма да е по – различен от утрешния. Но който внимава, ще открие вълшебния миг. Той може би настъпва сутрин, когато заключваме вратата, или пък е в моментното мълчание, възцарило се след вечеря, в хиляди други неща, които ни се струват все същите. Този миг съществува – това е моментът, в който цялата сила на звездите прониква в нас и ни позволява да вършим чудеса.
Понякога щастието е благословия, но в повечето случаи е завоевание. ....

харесва ли ти този живот?

Gore glavata - triabva da ste po-pozitivni. Tezi depresivnisatsoiania ne pomagat na nikogo.

Напротив, hiha - тези депресивни състояния помагат да си преосмислиш живота и, ако не ти харесва, да си го промениш. Всеки изпада в такива състояния, когато загуби смисъла на живота, целите(мечтите), които преследва...

e da - prav si. no vajnoto e 4ovek da izleze ot tiah i da ne sa prekaleno 4esti - togava ve4e e stra6no.

Да - не е хубаво да са чести, но все пак да ги има, защото така разбираш, че не си някое теле, което прави всичко механично и по инерция, а се замисляш върху смисъла на живота.

Колега, горещо Ви препоръчвам да си купите и прочетете - а защо не и да си носите в чантичката, "Правилата на живота " от Хорас Джаксън Браун.
Ще ви удиви верноста на посланията, а съм сигурен, че ще Ви помогне да превъзмогнете състоянието си !
Цитат по памет : " Научи се да слушаш - понякога шансът чека много тихо на вратата"
....Дали да не се вслушате и Вие?!?

благодаря ви. знам, че звуча мн депресантско сега.

наистина всичко минава.
просто имам чувството, че това усещане за самота прекалено силно се е загнездило в мен. затова реших, че ако ми иде да го изкрещя, е по-добре да го направя, дори да е във форума.
някой горе каза, че по света хората се обръщат към терапевти за това, но аз не вярвам, че те могат да ти помогнат, най-много да те изслушат... но няма терапия, която може да запълни празнота в душата.
мисля, че всеки от нас я има и че непрекъснато търсим нещото, което ще я запълни - друг човек, занимание, работа , място. онова нещо, което като го погледнеш и се чувстваш както когато се завърнеш у дома след дълго. и когато знаеш, че вече всичко ще е наред.
веднъж си помислих, че съм го намерила, но грешах.
сега не зная какво е , аз още го търся
само дето малко се уморих
благодаря, че ме изслушахте и откликнахте