forum.lex.bg

С мъжа ми сме в малтийския съд от повече от 5 години, до края на годината ще излезе решението са раздяла. Само че тука е забранен развода, тази раздяла има свойствата на развод с изключение на това, че не ми дава право да се омъжвам отново.
Детето ни е на 6г., присъдена е на мен, както и издръжка, която той се опитваше да не плаща, но след няколкомесечен запор на заплатата, почна да плаща редовно.

Смятам в бъдеще да се омъжвам отново, затова ми е нужен истински развод. И то преди България да е постъпила в ЕС, защото там какафонията със законите за развод на всяка една отделна държава е пълна и не се знае още как ще я решат.

Та... има ли адвокат, който да се наеме да ми помогне да получа развод, както и да получа право над детето и тук, в България, което да включва възможността да мога да вадя български задграничен паспорт на детето без подписа на бащата, както и правото да живеем извън Малта?

Много ще съм благодарна за всички отговори.

... първо развод. Което означава, че трябва изрично пълномощно с което упълномощавате адвокат да ви подпише под исковата молба, да оформи документите и да придвижи съдебната процедура. Ще отнеме време обаче, защото ответника ще е в чужбина предполагам и ще трябва призоваване с ДВ. Може да се наложи и да се явите, ако съда ви задължи. Това по развода.
... по интересен е въпросът с паспорта. Ако е еднократно, се води дело с което се иска от съда да замести липсващата воля на бащата със съдебното решение и да допусне издаване на задграничен паспорт на детето, както и да позволи съответното еднократно пътуване.
... за да се реши генерално въпросът, най-добре е лишаване от родителски права, тогава не е нужно съгласие от бащата за издаване на паспорт, нито декларация-съгласие при пътуването на детето в чужбина. За това обаче трябва да са налице основания - дезинтересираност към детето и неплащане на издръжка.
Късмет!

1. Може да опитате екзекватура на решението. Има няколко въпросителнир но е възможно да стане. Ако не - лесен вариант: говорите с бившияр ако не сте в ужасни отношения, той подписва пълномощно на български адвокат, минава процедурата и приключва бързо и леко. Вярно с пълномощни и т.н.р но тава не са проблеми, а формалности. За паспорта - иск. чл. 72 СКл Ако бащата принципно не е противу неговото съгласие, изразено отново чрез адвокат би олекотило процедурата. Проблем може да се окаже разрешението перманентно да излиза от страната. Опитайте с добро, ако не - на съд и каквото сабя покаже. Наистина си наемете адвокат и обяснете по-подробно положението.

Рядко си изпускам нервите, но колеги мислете преди да напишете някоя глупост! Как ще мине през признаване такова решение, помислихте ли? В България няма “сепърейшън”, има само развод! За да се признае едно чуждестранно съдебно решение то трябва да отговаря на българските правни норми и да не противоречи на разпоредбите на СК.
А да допуснем, че някоя администраторка в общината (с “модерно” мислене) все пак допусне признаването на такова решение – какво става тогава? НИЩО! Защото питащата ясно посочи, че в Малта развод не се допуска, а само “сепърейшън” или казано по просто няма да има развод от Малтийския съд!
И ако става въпрос за СРС, БК няма да мине бързо, просто защото съда е ужасно натоварен!
Като давате идеи и съвети имайте смелостта да посочите истинското си име, а не анонимно да заблуждавате питащите с абсурдни правни възможности!

В Правото има много логика, то не е буквалистика!

Колегата Костакиев е прав!Търсещите адвокат за сложни дела да внимават и се пазят от аматьори и псевдоадвокати завършили различни ПУЦове,които изобилстват в колегиите.

...че съм колегата КостакиевА
Колегата Костакиев, не споделя моята страст към семейното право.

Благодаря ти, Гери.

Аз бях подочула, че за да подам молба за развод, лично аз трябва да се явя на първото дело. Значи има и шанс да не ме призове съдът. Питам, защото в момента едно пътуване ще ми е голяма разноска. А иначе, да, бащата и той е тука, в Малта.

Въпросът с паспорта е най-болезнен. Тъй като бъдещият ми втори съпруг е чужденец от трета държава (не Малта или Бг), и плановете са един ден да живеем там, на мен ще ми е необходимо генерално решение на въпроса.

Бащата не беше плащал издръжка и не беше виждал детето 2 години. След тези 2 години заведохме дело за запор на заплатата за неплатени издръжки и той капитулира за 4 месеца, като сега, от началото на годината, си плаща редовно. Като плаща редовно сега, почна и да я вижда редовно. Затова не знам как ще стане с отнемането на родителски права... сигурно е почти невъзможно.

А той самият никога няма да ни позволи да напуснем Малта, ако разбере, че няма да се върнем. В момента малката е в България за ваканцията с негово съгласие, но бяха сума ти молби. Ако знае, че ще си търся щастието в друга държава... ще направи всичко възможно да ме спре.

Ако евентуално, след като се омъжа за другия чужденец, заживеем в неговата или друга държава, не е ли възможно да се помоли съда за разрешение да си прибера детето в държавата, в която ще живея? Все пак на мен са дадени родителските права...

Наистина ще ми трябва много късмет.

Ами колежката Костакиева е една от тия завършили ПУЦА във Варна! Добре,че беше колегата Костакиев.....................

Уважаеми колеги, Моля ви, да не превръщате една от малкото напоследък, съдържателни и полезни от практична гледна точка, дискусии, в поле за дребнави заяждания, от този вид, който дава недобро име на практикуващите нашата професия/ за съжаление - за някои с основание/.

Po moe skromno mnenie iskate pove4e otkolkoto vi se polaga.Razbiram 4e iskate da polu4ite vsi4ko no taka ne moje. Saglasete se 4e ne e normalno da iskate bashtata da si plashta izdrajka a da vazprepiatsvate vazmojnosta da vijda dete si. Edno dete ima nujda kakto ot maika taka i ot bashta.
Shto se otnasia do fakta 4e sada vi e predostavil uprajniavaneto na roditslskite prava na Vas -tova v nikakv slu4ai ne ozna4ava 4e e bashtata e lishen ot roditelski prava. Prosto v momenta roditelskite prava sa kontsentrirani varhu vas .No vav vseki edin moment te mogat da badat prisadeni na bashtata -ako sada postanovi= V slu4aia stava vapros za sporna sadebna administratsia
Vse pak gospojo vi savetvam da se darjite korektno s bivshia si saprug i da ne zloupotrebiavate s pravata si(vse pak toi e dal saglasieto si deteto vi da poseti BG)

neznaiko написа:Po moe skromno mnenie iskate pove4e otkolkoto vi se polaga.Razbiram 4e iskate da polu4ite vsi4ko no taka ne moje. Saglasete se 4e ne e normalno da iskate bashtata da si plashta izdrajka a da vazprepiatsvate vazmojnosta da vijda dete si. Edno dete ima nujda kakto ot maika taka i ot bashta.
Shto se otnasia do fakta 4e sada vi e predostavil uprajniavaneto na roditslskite prava na Vas -tova v nikakv slu4ai ne ozna4ava 4e e bashtata e lishen ot roditelski prava. Prosto v momenta roditelskite prava sa kontsentrirani varhu vas .No vav vseki edin moment te mogat da badat prisadeni na bashtata -ako sada postanovi= V slu4aia stava vapros za sporna sadebna administratsia
Vse pak gospojo vi savetvam da se darjite korektno s bivshia si saprug i da ne zloupotrebiavate s pravata si(vse pak toi e dal saglasieto si deteto vi da poseti BG)

Има много логика в думите ви. Опитвам се да се държа изключително коректно с бащата, затова и успях да го убедя да я пусне в България за лятото. Преди време той беше правил запори да не напуска страната и тем подобни, и всичко съм преодоляла с много търпение и компромиси. От началото на годината даже аз поех транспорта, за да може той да я вижда и му я карам до вратата, и обратно вечерта. Всяка неделя. Не се оплаквам. Детето ми вижда баща си и това е по-важно за мен, отколкото да се оплача, примерно, че той не е навит да хване рейса, за да дойде да я види, и, ако не намери от някъде кола, да не я вижда съответната седмица. Подчертавам, че това го правя най-вече заради детето, а не заради него. При все това, поддържането на добър тон, както съм го установила в момента, след няколко грешки-прошки, е И в моя полза (не само тази на детето), за да си нямам повече проблеми с пустата издръжка, на която наистина разчитам в момента.

От друга страна, колкото и да ми е неприятна идеята да се местя в друга държава, аз намерих щастие с друг мъж, който държи да се престим в неговата държава един ден и аз го разбирам и ИСКАМ да го последвам. Разбира се, НЕ без детето ми. Никога без нея.

Когато дойде това време да се местим (до 2 години) най-вероятно, мен издръжката няма да ме интересува вече, нито ще претендирам за нея. Знам колко е трудно в тези ситуации детето да живее далече от единия родител, но просто не виждам КАК може да се реши моята ситуация благоприятно и за трите страни: майка, баща и дете.

Ако някой има идея, ще съм много благодарна да сподели.

ПП Само за информация, бившият ми съпруг няма същата наклонност да забрави каквото било, в името на детето, напротив, в двете години, в които не плащаше издръжка, аз му звънях много пъти, поне да вижда детето, като му казах, че издръжката ще си я търся в съда. Той не желаеше да я вижда, защото се притесняваше ако случайно почна да му намилам за издръжката. Нямате си представа колко пъти съм я водила там, а той се крие и не отваря вратата. Даже веднъж СЕ БЯХМЕ УГОВОРИЛИ, а той пак се скри... В момента той я вижда, защото мисли, че като плаща издръжка, един вид си "купува" правото да я вижда, даже думата не е "правото", а по-скоро, че като си е платил, защо не, не знам как да го обясня.
Пък за настоящото заминаване на детето в чужбина бяха големи преговори, обещаваше, купих билета, после той си промени мнението, накара ме да го върна билета, чак след като използвах един вид емоционален "шантаж", едва тогава като че нещо му щракна и се съгласи. Казах му, че ако се съгласи, ще го прави заради нея. Все пак, ако той не я радва и не прави неща за нея, тя няма да го обича, един ден като остарее, само тя ще е да се грижи за него, и т.н.

Знам, това беше евтин трик от моя страна, но, съгласете се, при гореописаната ситуация се наложи като последно средство. И то най-вече заради баща ми. Защото той я очакваше с такова нетърпение. Той страда, че и двете със сестра ми сме в чужбина, и аз исках да го зарадвам с внучка за лятото. Той така се зарадва, като му казах, че баща й я пуска... само за това говореше. Като ми каза бившият, че си е променил мнението аз не знаех как да съобщя на баща ми. Няколко пъти вдигах телефона и нямах сърце да набера. Тогава реших един последен път да му се моля, но като за световно, на бившия. То взе, че проработи, но не молбите, не логиката, а евтиния трик.

Съжалявам, че ви занимавам така подробно с моя проблем, понеже знам, че по принцип сте прав, незнайко, затова си позволих да представя проблема в по-близък план.

Поздрави и ви благодаря за коментара.

А, и между другото, той не претендира за родителските права. Той знае, че не може да се справи, а и няма желание.