forum.lex.bg

Предисторията:
Дете на 4 години. Родителите му никога не са били женени. Месец след датата на раждането на детето бащата е сключил с майката спогодба за размера на издръжката. Изплаща я до ден днешен (всъщност, това го правят неговите родители, но няма как да се докаже).
Родотелите са живели заедно няколко месеца след раждането на детето - по-малко от половин година. В един момент бащата си е тръгнал, без да дава обяснения. От тогава, до настоящия момент този човек НИКОГА лично не се е интересувал от детето си, НИКОГА не е проявил лично желание да го види, НИКОГА не се е обадил на майката да попита за него, НИТО ВЕДНЪЖ не му е направил подарък, било за Коледа или рожден ден и ИЗОБЩО ПО НИКАКЪВ НАЧИН не е проявил каквато и да било лична заинтересуваност, камо ли грижа, за детето си.
Тъй като е нямало съдебно решение, с което да му се определи режим на личен контакт, а и той лично никога не е проявявал интерес към детето си, а родителите му пък обичат внучето си (макар и да не могат да се понасят с майката), до този момент те са се интересували от детето, майката го е давала на тях, а те са водели детето при баща му (благодарение на това то знае кой е баща му). В един момент обаче тези баба и дядо започват да се натрапват на майката и започват да не се съобразяват с това кога могат да видят детето. И когато един-единствен път не става на тяхната - вдигат скандали, заплашват. В отговор майката им посочва районния съд.
Иск за режим на личен контакт наистина бива предявен. Представете си - от бащата. По делото е постигната спогодба, според която първите три срещи на бащата с детето да бъдат в присъствието на майката.
И се започва:
През цялото време бащата идва да види детето си САМО в присъствието на родителите си. И през цялото време се държи като публика - нито веднъж не е обърнал каквото и да е внимание на детето си, през цялото време отношението му към детето е изключително студено и отчуждено. Нещо повече - няколко пъти му се скара без видима причина.
Детето страда ужасно от това. След първата им такава среща то изпадна в депресия, плачеше, говореше объркано и несвързано. Вечерта преди втората им среща то каза на майка си: "Не искам баща ми да ми е татко. Той не ме обича."
След втората им среща историята се повтори.
И след третата.
Очевидно лошото отношение на бащата се отразява много зле на детето.
Имаме ли обаче шансове да ограничим режима на лични контакти или поне съдът да постанови за по-продължително време тези контакти да се в присъствието на майката?

Искрено Ви съчувствам, тъй като положението е наистина по- особено. Мисля, че може да постигнете ограничаване на режима, но все пак си зависи от съда. Колкото до общата незаинтересованост на бащата от детето, то ще трябва да я доказвате, а това колега е трудно, но не и невъзможно. Вина ги съществува възможността да ограничите /лишите родителските му права. Зависи и от това доколко клиентката Ви е готова на това, тъй ката от друга страна ще си има големи проблеми с бабата и дядото.

Сетих се , че може да направите медицинска експертиза на детето относно общото му психическо и физическо състояние след срещите с бащата. Това евентуално ще Ви помогне за ограничаването. Всичко това е доста неприятно, но може би е по-добре сега да се реши този въпрос.

Забравих да спомена, че не мога да бъда адвокат по това дело, тъй като съм свидетел. Както биологичният баща на детето мъкне родителите си на всяка среща, така и майката пожела да съм с тях. Защото освен всичко друго, аз съм човекът, който обича и се грижи като баща за това дете и когото то нарича "татко". :-@
Благодаря, колега, за съвета! Приемам и всякакви други...........

не се занимавам със семейно право но- добре детето като отказва няма да се срещат ,тогава бащата най-вероятно ще прибегне до съдия изпълнител ,ако детето отново отказва да се видят съдия изпълнителя може да отложи изпълнението и така я вижте по -добре постоновление №4/6.12.1962г. ,пленум ВС
вярно старинно е и по конкретно т.6 от него

Можете да постигнете ограничаване на личния контакт единствено ако успеете да докажете, че не е в интерес на детето, защото е в този смисъл съдебната практика. Ще трябва да се докаже, че детето се разстройва, че влияе на психическото му равновесие и развитие негативно и т. н. Можете да ангажирате друг адвокат след като сте свидетел. В края на краищата е най-важно детето и то да не се травмира, а заедно с него и неговата майка. Нали така?

Прочети Закон за защита срещу домашното насилие. Той е съвсем нов и едва ли има голяма практика по него, но можеш да се пробваш да ограничиш временно достъпа до детето. Доказвай психическо насилие. Освен това не е нужно да се легитимираш като адвокат. нека действията са от името на майката

Затруднени адвокате:)
искам да застана на твоя страна, но от информацията, която даваш ми е малко трудно. Ти не отричаш, както и майката на детето, че преди съдебното решение с определяне на режим на лични отношения на бащата с детето, същият е контактувал с него. Не изтъкваш и доводи, че тогава това се е отразявало зле върху детето. От писмото ти става ясно, че проблема възниква след съдебното решение и в реализираните 3 срещи дете- баща в присъствието на майката. При един евентуален бъдещ иск/не става ясно как си го представяш - като иск за ограничаване на родителските права - чл.74 СК или иск за промяна на режима на лични отношения/ съда при всички случаи ще разгледа горното и тъй като не се очаква, че бащата ще бездейства, ще трябва да се произнесе дали негативното отражение върху детето не е резултат и на едно хипотетично настройване на детето от майката срещу бащата.
При всички случаи бъдете изключително внимателни, защото бабата и дядото са самостоятелно снабдени с право на иск за лични отношения с внучето.
За ограничаването на родителските права - ако тръгнете по този път, много трудно, ама много трудно може да постигнете успех - трябва да доказвате опасност за личността, възпитанието , здравето или имуществото на детето. По- особения характер не е такава опасност. Не твърдите, че бащата е психично болен, извратеняк, сводник, престъпник и т.н.
За промяна на режима - ще трябва да доказвате промяна на обстоятелствата м/у влизането в сила на решението, с което е постановен режим на лични отношения и завеждането на новия иск. Но как са се променили тези обстоятелства като от написаното от теб става ясно, че постановения режим все още не се е разгърнал напълно. Тук хлъзгавото е, че бащата при ваш иск може да предяви насрещен и изтъкне, че промяна на обстоятелствата има във факта, че майката живее със друг мъж и т. н. и т.н.
Хипотезите са много. И в двата случая съда ще пирзове представител на Агенцията за закрила на детето, която ще изготви доклад .
Житейският ми съвет е: Тъй като и в двата случая съда ще държи сметка единствено и само за интересите на детето, а не за чувствата и нетърпимостта между майка му и баща му, опитайте се ти/ като човек, на който детето казва татко/ и майката да приемете за себе си, че биологичния баща има права и да помогнете на детето да преодолеее временния стрес.
Р.С. Не знаеш колко е важно и с каква тежест пред съда ще се ползва факта, че винаги е плащал издръжка. това е материална грижа, все пак, нали?

Колега,

Подготвям подобен иск и мисля, че имате шансове да постигнете промяна в личния режимл Най-добре е да поискате психологически експертизи на детето и бащата, като психологът ще обясни на съда как се отразяват срещите на детето с бащата, дали му се отразяват положително, респ. отрицателно. Психологическата експертиза на бащата ще покаже желанието на бащата да контактува с детето , да участва в живота му.
Промяната на обстоятелствата можете да докажете с негативното отношение на бащата на срещите. Вижте в този смисъл тълкувателното от 1971 г. - много подробно се занимава с този въпрос.
Желая Ви успех, защото е важно да се защитава детето и неговото психическо здраве. Евентуално можете да се позовете и на международните документи в тази област. Ще се радвам да чуя положителните резултати от действията Ви!