- Дата и час: 02 Дек 2024, 02:20 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
конкурс за административни съдии
|
|
maradi, не съм съгласна. ал.4 изрично предвижда правото на адм.орган сам отново да провери акта си, само че по въпроси за които не е предвидено административно обжалване. За случаите при които е предвидено адм. обжалване е ал.1 на чл.26 ЗАП
- edit
- Потребител
- Мнения: 219
- Регистриран на: 20 Юни 2006, 16:06
Sorry Edit. Права си разбира се. Некоректно изразяване/което може да ми коства изпита/. Имах предвид, че не може в рамките на адм. оспорване да има "отзив" т.е. преразглеждане. След като е пуснал искане/условно казано/ към Министерството, то значи не е искал преразглеждане от РИОС, а направо си е обжалвал по адм. ред
- maradi
- Потребител
- Мнения: 155
- Регистриран на: 13 Сеп 2006, 17:00
maradi написа:Правото на касационна жалба принадлежи на страните по делото, участвали в производството пред първоинстанционния съд, при положение че решението е неблагоприятно за тях и имат правен интерес от обжалването му. Неконституираните лица в административния процес не са легитимирани да подават касационни жалби по реда на чл. 33, ал. 1 ЗВАС и на основанието по чл. 218б, б. "в" ГПК, в който смисъл е отговорът на питането на заместник-главния прокурор при ВАП по втория въпрос на предложението.
Колеги, размърдайте си малко мозъците:)))))))))))) Според мен охо-бохо правилно е посочил това тълкувателно решение. Да не забравяме, че то е прието през 2001 г. и щом сега е регламентирано противното, значи всеки "необходим" другар н административното производство може да предяви КАСАЦИОННА жалба. Наистина това е едно революционно разбиране, но с него се дава възможност да се изегне приложението на ИСОВСР. А с Тълкувателно решение № 1/2001 г. за въззивното гражданско производство е разяснено, че ВЪЗЗИВНИЯТ съд СЛУЖЕБНО конституира необходимите другари, а за обикновените другари - само се уведомяват за въззивното производство, а те решават дали да встъпят.
- gega
- Потребител
- Мнения: 585
- Регистриран на: 20 Юни 2005, 12:18
Абе, то че всеки е "необходим" е ясно. /И ни е сме необходими, ама много необходими на административното правосъдие в България и дано го оценят/. Но gega аз не мисля, че е възприето "революционното обратно", защото чл. 215 АПК просто преутвърждава практиката изразена в това ТР, т.е. че необходим другар, който не е конституиран в производството няма право на касационна жалба. И не се избягва отмяната, защото нея пак си я има./макар,че не съм стигнал дотам/.
- maradi
- Потребител
- Мнения: 155
- Регистриран на: 13 Сеп 2006, 17:00
Здравейте форумци ! Като чета дълбокомислените Ви разсъждения, започвам да се отчайвам и да си мисля, че нищо не знам! Но дано това усещане да е в резултат на принципа, че колкото повече нови неща научаваш, толково повече осъзнаваш, че нищо не занеш.
След като прочетох задълбочено ТР № 1/2001г. на ВАС, стигнах до извода, че чл.210 ал.2 е разпоредба, относима за неучаствалите в делото лица по независещи от тях причини /тоест лица, които въпреки, че са били заинтересовани не са били призовани от съда/, а чл.215 т.1 се отнася за неучаствалите в делото лица, които са били уведомени за образуването му, но не са направили волеизявление да встъпят в производството.
След като прочетох задълбочено ТР № 1/2001г. на ВАС, стигнах до извода, че чл.210 ал.2 е разпоредба, относима за неучаствалите в делото лица по независещи от тях причини /тоест лица, които въпреки, че са били заинтересовани не са били призовани от съда/, а чл.215 т.1 се отнася за неучаствалите в делото лица, които са били уведомени за образуването му, но не са направили волеизявление да встъпят в производството.
- kemas
- Потребител
- Мнения: 138
- Регистриран на: 24 Авг 2006, 14:57
kemas написа: по независещи от тях причини
Един съвет - на изпита не използвай такива изрази:)))))))))
А по отношение на това мини противоречие - не си мислете, че законодателят е влагал някакъв по-особен нормативен смисъл в чл. 215 АПК. Просто са искали теоретичните "откровения" относно недопустимостта на жалбата да намери нормативен израз. И тези основания да бъдат изчерпателно изброени. Е, явно не се е получило много добре и тази разпоредба следва да се тълкува систематично с чл. 210, ал. 2 АПК. Та т. 1 от чл. 215 АПК трябва да се прилага (което и без да го бяха написали се подразбира от само себе си), само ако не сме изправени пред хипотезата на чл. 210, ал. 2 АПК.
- gega
- Потребител
- Мнения: 585
- Регистриран на: 20 Юни 2005, 12:18
Колега Гега, защо да не използвам израза "по независещи от тях причини", след като върховната съдебна инстанция в административното правораздаване го използва многократно в тълкувателните си решения : Само във въпросното ТР № 1 /2001г. на ВАС този израз е използван три пъти
- kemas
- Потребител
- Мнения: 138
- Регистриран на: 24 Авг 2006, 14:57
А между другото Вие колега ли сте, защото ако сте все още студент, не би следвало да Ви наричам такъв !
- kemas
- Потребител
- Мнения: 138
- Регистриран на: 24 Авг 2006, 14:57
KEMAS всички от форума привет!
Отговарям на въпроса на Кемас за действията и бездействията,макар че наистина както казва Едит много добре са разяснени в Коментара на АПК.
Глава 15 АПК урежда защитата срещу действия и бездействия на АДМИНИСТРАЦИЯТА,т.е от заглавието става ясно че трябва да правим разлика между административен орган /тясно понятие/ и администрация/общо понятие/.Самият чл.250 АПК говори за административен орган и длъжностно лице/и двата вида са в администрацията с някои изключения за адм.орган/.
Съгласно чл.250 някой от администрацията извършва действие,което не е предвидено нито в закон,нито в административен акт,т.е. очевидно се касае за неправомерно действие-например :имам незаконна постройка и без никой да е правил искане за премахването й- съседи и прочие... а.орган или някое длъжностно лице организира действия и започва премахването.Нарушава се с тези фактически действия първо закона,след това ми се наврежда на мен като собственик на постройката ,защото не ми е дадена възможност да се защитя.Ето за такива подобни случаи е защитата по чл.250 АПК. Тези действия нямат нищо общо с хипотезата на чл.21 ал.4 АПК.Последната предвижда едно условие: органът да е сезиран с искане за извършване на определено действие действие .Или в случая съседът подава искане да се премахне постройката/примерът тук не е подходящ,защото при незаконно строителство органът следва да издаде инд.а.а.,ако не издаде ще е налице мълчалив отказ и т.н.-чл.21 ал.1 АПК/,но да речем че гражданин иска орган или длъжностно лице да извърши някакво действие-примерно да трасира границата на имота ми които са известни,но то бездейства-тогава се прилага защитата по чл.256 АПК-действието за трасиране на граници се дължи по силата на закона,направено е и искане до компетентния орган,но той бездейства.Хипотезата на чл.21 ал.4 няма изискване действието да се дължи по силата на закон,достатъчно е да бъде поискано от органа,компетентен да извършва определени дейстия,за да бъдат извършени и да се дължи извършването им-пример не мога да дам.
Не знам дали обясних правилно нещата,но така съм ги възприела до момента.Вие как мислите.Във всеки случай трябва да се мисли по въпроса ад хок.
Отговарям на въпроса на Кемас за действията и бездействията,макар че наистина както казва Едит много добре са разяснени в Коментара на АПК.
Глава 15 АПК урежда защитата срещу действия и бездействия на АДМИНИСТРАЦИЯТА,т.е от заглавието става ясно че трябва да правим разлика между административен орган /тясно понятие/ и администрация/общо понятие/.Самият чл.250 АПК говори за административен орган и длъжностно лице/и двата вида са в администрацията с някои изключения за адм.орган/.
Съгласно чл.250 някой от администрацията извършва действие,което не е предвидено нито в закон,нито в административен акт,т.е. очевидно се касае за неправомерно действие-например :имам незаконна постройка и без никой да е правил искане за премахването й- съседи и прочие... а.орган или някое длъжностно лице организира действия и започва премахването.Нарушава се с тези фактически действия първо закона,след това ми се наврежда на мен като собственик на постройката ,защото не ми е дадена възможност да се защитя.Ето за такива подобни случаи е защитата по чл.250 АПК. Тези действия нямат нищо общо с хипотезата на чл.21 ал.4 АПК.Последната предвижда едно условие: органът да е сезиран с искане за извършване на определено действие действие .Или в случая съседът подава искане да се премахне постройката/примерът тук не е подходящ,защото при незаконно строителство органът следва да издаде инд.а.а.,ако не издаде ще е налице мълчалив отказ и т.н.-чл.21 ал.1 АПК/,но да речем че гражданин иска орган или длъжностно лице да извърши някакво действие-примерно да трасира границата на имота ми които са известни,но то бездейства-тогава се прилага защитата по чл.256 АПК-действието за трасиране на граници се дължи по силата на закона,направено е и искане до компетентния орган,но той бездейства.Хипотезата на чл.21 ал.4 няма изискване действието да се дължи по силата на закон,достатъчно е да бъде поискано от органа,компетентен да извършва определени дейстия,за да бъдат извършени и да се дължи извършването им-пример не мога да дам.
Не знам дали обясних правилно нещата,но така съм ги възприела до момента.Вие как мислите.Във всеки случай трябва да се мисли по въпроса ад хок.
- kasidi
- Потребител
- Мнения: 327
- Регистриран на: 24 Яну 2006, 19:00
kemas написа:А между другото Вие колега ли сте, защото ако сте все още студент, не би следвало да Ви наричам такъв !
Не сте ми колега, което всъщност не е зле. Така че можете да не ме наричате колега:))))))))))
- gega
- Потребител
- Мнения: 585
- Регистриран на: 20 Юни 2005, 12:18
Тогава, този отказ по чл.21,ал.4 трябва ли да е задължително изричен, както се казва в коментара и как ще се процедира, ако е поискано някакво действие и органа нищо не прави - кой е реда за защита?
- rossa3
- Потребител
- Мнения: 149
- Регистриран на: 01 Сеп 2006, 12:13
Колеги и неколеги. За размяната на такива персонални реплики си има чат или мейл съобщения. Форумът би бил полезен, ако наистина гаворим по темата/по същество/
- maradi
- Потребител
- Мнения: 155
- Регистриран на: 13 Сеп 2006, 17:00
Абсолютно подкрепям Мариди. Може би изнервянето в последните дни е повече, но това едва ли е оправдание за подобни изказвания.Дайте да обединим усилия в нещо наистина полезно. Така или иначе изпита ще мине и ще замине,но знанията ще ни останат независимо от изхода.
- rossa3
- Потребител
- Мнения: 149
- Регистриран на: 01 Сеп 2006, 12:13
Росса, аз съм го конспектирал така:
21, Ал.4 - Отказ на адм.орган да извърши или да се въздържи от определено действие
Има се предвид само ИЗРИЧЕН отказ. Мълчаливите са в чл. 58.
Различават се от действията по чл. 250 АПК - прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона.
Различава се от 256 - Неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона след подаване на искане от заинтересования, но без преди това да издава административен акт. АО е длъжен да извърши действието направо, след като е сезиран но той бездейства.
При ал. 4, въпреки наличието на горните предпоставки АО издава изричен отказ, който макар и незаконосъобразен е ИАА, т.е. има акт, който обосновава бездействието и защитата ще е по реда на оспорването.
Различава се от 257- Бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. Тук адм.орган е длъжен да действа без да е нужно искане от лице и законът предписва преди това да не се издава адм. акт.
При ал. 4, въпреки наличието на горните предпоставки АА издава изричен отказ, който макар и незаконосъобразен е ИАА, т.е. има акт, който обосновава бездействието и защитата ще е по реда на оспорването, а не по чл. 257
21, Ал.4 - Отказ на адм.орган да извърши или да се въздържи от определено действие
Има се предвид само ИЗРИЧЕН отказ. Мълчаливите са в чл. 58.
Различават се от действията по чл. 250 АПК - прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона.
Различава се от 256 - Неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона след подаване на искане от заинтересования, но без преди това да издава административен акт. АО е длъжен да извърши действието направо, след като е сезиран но той бездейства.
При ал. 4, въпреки наличието на горните предпоставки АО издава изричен отказ, който макар и незаконосъобразен е ИАА, т.е. има акт, който обосновава бездействието и защитата ще е по реда на оспорването.
Различава се от 257- Бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. Тук адм.орган е длъжен да действа без да е нужно искане от лице и законът предписва преди това да не се издава адм. акт.
При ал. 4, въпреки наличието на горните предпоставки АА издава изричен отказ, който макар и незаконосъобразен е ИАА, т.е. има акт, който обосновава бездействието и защитата ще е по реда на оспорването, а не по чл. 257
- maradi
- Потребител
- Мнения: 155
- Регистриран на: 13 Сеп 2006, 17:00
Май може и още по просто- с най характерните белези на хипотезите или както се казва с минимално необходимото съдържание.
И така
чл. 21,ал.4- ИЗРИЧЕН отказ
чл. 250- действие при ЛИПСА НА ЗАКОН ИЛИ АА
чл. 256 бездействие при ЗАДЪЛЖЕНИЕ ПО ЗАКОН за действие БЕЗ ДА ИЗДАВА АА + ИСКАНЕ ОТ ЛИЦЕ
ЧЛ. 257-бездействие при ЗАДЪЛЖЕНИЕ ПО ЗАКОН за действие БЕЗ ДА ИЗДАВА АА БЕЗ ИСКАНЕ ОТ ЛИЦЕ
И така
чл. 21,ал.4- ИЗРИЧЕН отказ
чл. 250- действие при ЛИПСА НА ЗАКОН ИЛИ АА
чл. 256 бездействие при ЗАДЪЛЖЕНИЕ ПО ЗАКОН за действие БЕЗ ДА ИЗДАВА АА + ИСКАНЕ ОТ ЛИЦЕ
ЧЛ. 257-бездействие при ЗАДЪЛЖЕНИЕ ПО ЗАКОН за действие БЕЗ ДА ИЗДАВА АА БЕЗ ИСКАНЕ ОТ ЛИЦЕ
- maradi
- Потребител
- Мнения: 155
- Регистриран на: 13 Сеп 2006, 17:00
Росса, горните два коментара,въпреки напъните ми не отговориха на въпроса ти. Но аз май така или иначе повече пиша във форума, отколкото да чета необходимата литература.
В твоя случай, ако в закона не е предвидено нормативно задължение за действие, АА има два варианта- да го каже с изричен отказ по чл. 21,ал.4/ще е законосъобразен/ или нищо да не прави. В последния случай защитата е по чл. 256,чл.257, но съдъ пак ще отхвърли оспорването
В твоя случай, ако в закона не е предвидено нормативно задължение за действие, АА има два варианта- да го каже с изричен отказ по чл. 21,ал.4/ще е законосъобразен/ или нищо да не прави. В последния случай защитата е по чл. 256,чл.257, но съдъ пак ще отхвърли оспорването
- maradi
- Потребител
- Мнения: 155
- Регистриран на: 13 Сеп 2006, 17:00
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: Bing [Bot] и 29 госта