- Дата и час: 30 Ное 2024, 02:41 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
конкурс за административни съдии
|
|
Така си е. Интересно може ли да има делегация на права при заместване, при условие, че законът предвижда само изрична компетентност на титуляра
- maradi
- Потребител
- Мнения: 155
- Регистриран на: 13 Сеп 2006, 17:00
Ако имаш предвид заместника да уволни служитилите от администрацията на които е вдигнал мерника,като използва обстоятелството,че замества - това не може да стане.
- rossa3
- Потребител
- Мнения: 149
- Регистриран на: 01 Сеп 2006, 12:13
Решение № 6150 от 30.06.2005 г. на ВАС по адм. д. № 10178/2004 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери
Производството е по реда на чл. 33 и сл. от ЗВАС.
===============
С обжалваното решение Варненския окръжен съд е обявил за нищожна заповед № 2163/23.08.2002 г, издадена от зам. кмета на Община Варна с която е учредено право на преминаване на основание чл. 192 ЗУТ. Тази заповед е подписана от зам. кмета въз основа на заповед за заместване № 2029/ 19.08.2002 г, издадена от кмета на общината. Действието на това заместване е за период от 20.08.2001 г, до 9.09.2001 г, а обжалваната заповед е издадена на 23.08.2002 г, т. е. извън срока на упълномощаването, поради което съдът е приел, че се касае за нищожен акт, издаден от некомпетентен орган.
В настоящото производство касатора представя заповед № 0083/ 29.01.2004 г, издадена на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА и чл. 18, ал. 2 ЗАП с която е изменена заповед № 2029/19.08.2002 г, като периода на заместване е определен - вместо от 20.08.2001 г, до 9.09.2001 г., да се чете: от 20.08.2002 г, до 9.09.2002 г. Заповедта е издадена във връзка с допусната явна фактическа грешка.
Така постановеното решение е правилно.
Разпоредбата на чл. 192, ал. 2 ЗУТ установява, че правото на преминаване през чужди поземлени имоти се учредява със заповед на кмета на общината при условие, че не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно. Съгласно § 1, ал. 3 ЗУТ кмета на общината въз основа на решение на общинския съвет, може да предостави свои функции по този закон на заместниците си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската (районната) администрация. Този текст е специален спрямо ЗМСМА, ЗАдм. и ЗАП. Следователно, по реда на тези закони не може кметът на общината да издава заповеди за заместването му от други длъжностни лица, при отсъствието му, по издаване на индивидуални административни актове по реда на ЗУТ. Като е приел, че издадената заповед е нищожна, тъй като е издадена от некомпетентен орган, окръжния съд е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1 от ЗВАС, Върховният административен съд, второ отделение,
Реши:
Оставя в сила решението от 28.07.2004 г, постановено по адм. дело № 1592/2002 г. по описа на Варненския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Много решения на ВАС са в същата насока.Така че дори кметът на общината да отсъства продължително / например поради болест/, ако няма решение на ОбС той да предостави правомощията си по ЗУТ на други длъжностни лица, по време на отсъствието му няма да има възможност да бъдат издавани ИАА по ЗУТ.
- softy
- Младши потребител
- Мнения: 96
- Регистриран на: 04 Сеп 2006, 20:37
softy, в правилна насока си, поне така се приема в ТР № 4/2004 ВАС
"Компетентността на всеки административен орган е нормативно определена. Издаването на административен акт без необходимата компетентност води до нищожност на акта. В някои случаи нормативни актове предвиждат възможност компетентният орган да делегира на други, подчинени нему органи, да упражняват предоставените му правомощия. Такава възможност е уредена в чл. 78, ал. 1 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС), чл. 33, ал. 4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, чл. 26, ал. 2 и чл. 30 от Закона за администрацията, чл. 100, ал. 1 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия, чл. 18, ал. 1 от Закона за БНБ, чл. 9, ал. 8 от Закона за гарантиране на влоговете в банките, чл. 8, ал. 2 от Закона за гражданското въздухоплаване, чл. 7, ал. 3 от Закона за държавните резерви и военновременните запаси, чл. 6, ал. 2 от Закона за държавния служител, чл. 26, ал. 2 от Закона за МВР, чл. 47, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания и др. В практиката е оформено правилното становище, че в случаите, когато законът употребява думите “упълномощени” или “упълномощава”, всъщност се има предвид “оправомощава” или “делегира”. Упълномощаването е частноправен институт, със съответните особености, които ще се разгледат по-долу, и не съществува в административното право.
Делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем. Той не запазва за постоянно делегираното правомощие. Обикновено делегацията е продиктувана от фактическата невъзможност по-горният орган да реагира своевременно на необходимостта от издаване на множество актове на територията на по-голям район или цялата страна.
Възможността за делегиране на административни правомощия се характеризира с няколко принципни ограничения: никой не може да делегира правомощия, които не притежава; не могат да бъдат делегирани правомощия, които законът определя като изрична компетентност на съответния орган; органът, на когото са делегирани правомощия, не може да ги предоставя другиму.
Изследвайки въпроса за делегирането на правомощия, необходимо е да се подчертае неговото принципно различие с други, сходни институти на административното и гражданското право: упражняването на правомощия при заместване и упълномощаването.
Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. За конкретното предложение ОС на ВАС счита, че понятията “заместване”, употребено в настоящото изложение, и “предоставяне за упражняване”, употребено в предложението, са идентични.
Различие има и при сравнение на делегирането с упълномощаването. Делегирането на властнически правомощия е публичноправен институт, докато упълномощаването е частноправен. При последното, което е едностранна правна сделка, пълномощникът действа от името и за сметка на представлявания, а последиците от правните му действия възникват направо за последния. За разлика от горното, при делегацията действията са от името на органа, комуто са делегирани правомощия."
Но четейки разпоредбата на чл. 17, ал. 2 АПК, достигам до извзода, че законодсателят в този закон не прави разлика между делегация и заместване така, както го е сторил ВАС в това ТР. Следавотелно, компетентият АО може да овласти свой заместник да упражнява временно неговите правомощия, като през това време може да ги упражнява и той (делегация по смисъла на това ТР), както и когато е възпрепятстван да ги упражнява по обективни причини (заместване по смисъла на ТР).
"Компетентността на всеки административен орган е нормативно определена. Издаването на административен акт без необходимата компетентност води до нищожност на акта. В някои случаи нормативни актове предвиждат възможност компетентният орган да делегира на други, подчинени нему органи, да упражняват предоставените му правомощия. Такава възможност е уредена в чл. 78, ал. 1 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС), чл. 33, ал. 4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, чл. 26, ал. 2 и чл. 30 от Закона за администрацията, чл. 100, ал. 1 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия, чл. 18, ал. 1 от Закона за БНБ, чл. 9, ал. 8 от Закона за гарантиране на влоговете в банките, чл. 8, ал. 2 от Закона за гражданското въздухоплаване, чл. 7, ал. 3 от Закона за държавните резерви и военновременните запаси, чл. 6, ал. 2 от Закона за държавния служител, чл. 26, ал. 2 от Закона за МВР, чл. 47, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания и др. В практиката е оформено правилното становище, че в случаите, когато законът употребява думите “упълномощени” или “упълномощава”, всъщност се има предвид “оправомощава” или “делегира”. Упълномощаването е частноправен институт, със съответните особености, които ще се разгледат по-долу, и не съществува в административното право.
Делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем. Той не запазва за постоянно делегираното правомощие. Обикновено делегацията е продиктувана от фактическата невъзможност по-горният орган да реагира своевременно на необходимостта от издаване на множество актове на територията на по-голям район или цялата страна.
Възможността за делегиране на административни правомощия се характеризира с няколко принципни ограничения: никой не може да делегира правомощия, които не притежава; не могат да бъдат делегирани правомощия, които законът определя като изрична компетентност на съответния орган; органът, на когото са делегирани правомощия, не може да ги предоставя другиму.
Изследвайки въпроса за делегирането на правомощия, необходимо е да се подчертае неговото принципно различие с други, сходни институти на административното и гражданското право: упражняването на правомощия при заместване и упълномощаването.
Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. За конкретното предложение ОС на ВАС счита, че понятията “заместване”, употребено в настоящото изложение, и “предоставяне за упражняване”, употребено в предложението, са идентични.
Различие има и при сравнение на делегирането с упълномощаването. Делегирането на властнически правомощия е публичноправен институт, докато упълномощаването е частноправен. При последното, което е едностранна правна сделка, пълномощникът действа от името и за сметка на представлявания, а последиците от правните му действия възникват направо за последния. За разлика от горното, при делегацията действията са от името на органа, комуто са делегирани правомощия."
Но четейки разпоредбата на чл. 17, ал. 2 АПК, достигам до извзода, че законодсателят в този закон не прави разлика между делегация и заместване така, както го е сторил ВАС в това ТР. Следавотелно, компетентият АО може да овласти свой заместник да упражнява временно неговите правомощия, като през това време може да ги упражнява и той (делегация по смисъла на това ТР), както и когато е възпрепятстван да ги упражнява по обективни причини (заместване по смисъла на ТР).
- Kormoran
- Младши потребител
- Мнения: 33
- Регистриран на: 17 Сеп 2006, 08:32
И аз съм съгласен с Вас, колеги ... Обаче се чудя, аз ли съм тъп или административното право всеки го разбира, както си иска. Нищо не разбрах от последните 10 страници.
А конкурса бих го спечелил с поглед, само да бях завършил овреме
А конкурса бих го спечелил с поглед, само да бях завършил овреме
- Zadochnik
- Младши потребител
- Мнения: 13
- Регистриран на: 18 Сеп 2006, 19:41
АДМИНИСТРАТИВЕН КАЗУС
С решение от ......... дело № ........, ......... окръжен съд е отхвърлил предявения от М.С.Жекова и М. Жеков иск по чл. 31 от Закона за общинската собственост за отмяна на отчуждаването на недвижим имот пл. № ...............НА ГР. .............
Срещу решението е подадена касационна жалба от М. Жекова, М. Жеков и К.Владимирова. Жалбоподателите молят решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон.
По касационната жалба се е произнесъл с решение от ........... по .....дело № ............, В. апелативен съд, като е оставил в сила решението на .......окръжен съд и е прекратил производството по отношение на жалбата на К.Владимирова като недопустима.
Решението на В. апелативен съд е било обжалвано от М. Жекова и М. Жеков пред Върховния административен съд. Образуваното по жалбата адм. дело № ........... на Върховния административен съд е прекратено с определение от ........... В мотивите си съдът е приел, че жалбата е недопустима.
С определение от ................ по адм. дело № .......... Върховният административен съд - 5-членен състав, е отменил определението по адм. дело №......... г. на Върховния административен съд - ІІ отделение, и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав с указания по приложението на закона.
Установено е,че с договор от ..... г. К. Владимирова е продала на М.Жекова наследствените си права върху наследството от Л. Стоянов Владимиров. На .......... между купувача на наследство М. Жекова и наследника на Л. С. Владимиров - Л. С. Любенов, е извършена доброволна делба на получения в обезщетение за отчуждения имот апартамент № ..... в жилищен блок "........., като апартаментът е поставен в дял на М. Жекова по време на брака й с М. Жеков. Двамата са предявили иск с основание чл. 31 ЗОС за отмяна на отчуждаването на имот пл. № 3................
1. Кой е активно легитимиран да иска отмяна на отчуждаването?
2. Допустима ли ще е жалбата на К.Владмирова?
3.Законосъобразно ли е решението на апелативния съд?
4.Какъв ще е диспозитива на настоящото съдебно решение,респ. определение?
5.Ще е допустима ли жалбата на К.Владимирова при действието на АПК?
Срещу решението е подадена касационна жалба от М. Жекова, М. Жеков и К.Владимирова. Жалбоподателите молят решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон.
По касационната жалба се е произнесъл с решение от ........... по .....дело № ............, В. апелативен съд, като е оставил в сила решението на .......окръжен съд и е прекратил производството по отношение на жалбата на К.Владимирова като недопустима.
Решението на В. апелативен съд е било обжалвано от М. Жекова и М. Жеков пред Върховния административен съд. Образуваното по жалбата адм. дело № ........... на Върховния административен съд е прекратено с определение от ........... В мотивите си съдът е приел, че жалбата е недопустима.
С определение от ................ по адм. дело № .......... Върховният административен съд - 5-членен състав, е отменил определението по адм. дело №......... г. на Върховния административен съд - ІІ отделение, и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав с указания по приложението на закона.
Установено е,че с договор от ..... г. К. Владимирова е продала на М.Жекова наследствените си права върху наследството от Л. Стоянов Владимиров. На .......... между купувача на наследство М. Жекова и наследника на Л. С. Владимиров - Л. С. Любенов, е извършена доброволна делба на получения в обезщетение за отчуждения имот апартамент № ..... в жилищен блок "........., като апартаментът е поставен в дял на М. Жекова по време на брака й с М. Жеков. Двамата са предявили иск с основание чл. 31 ЗОС за отмяна на отчуждаването на имот пл. № 3................
1. Кой е активно легитимиран да иска отмяна на отчуждаването?
2. Допустима ли ще е жалбата на К.Владмирова?
3.Законосъобразно ли е решението на апелативния съд?
4.Какъв ще е диспозитива на настоящото съдебно решение,респ. определение?
5.Ще е допустима ли жалбата на К.Владимирова при действието на АПК?
- rossa3
- Потребител
- Мнения: 149
- Регистриран на: 01 Сеп 2006, 12:13
Решение 5530/99 ВАС
Законосъобразно Търговищкият окръжен съд е приел, че жалбоподателите Жекови не са активно легитимирани да искат отмяна на отчуждаването по реда на чл. 31 ЗОС. Такова право имат собствениците на отчуждените имоти съгласно посочената разпоредба на закона. Наследниците могат да упражнят това право, ако наследството е открито след влизането на Закона за общинската собственост в сила. Жалбоподателите Жекови нямат качеството на наследници на отчуждените собственици. Жалбоподателката Жекова е купувач на наследство по договор от 2.11.1988 г., който не води до придобиване на наследствени права за приобретателя. Такива права няма и съпругът й Михаил Жеков. Решението на Търговищкия окръжен съд като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Жалбата на Клементина Любенова Владимирова като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в този част следва да се прекрати. Клементина Любенова Владимирова не е била страна в производството пред Търговищкия окръжен съд и не може да обжалва с касационна жалба решението му.
По изложените съображения Върховният административен съд - ІІ отделение,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на решението от 18.03.1999 г. по гр. дело № 607 от 1998 г. на Варненския апелативен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 3.02.1997 г. по гр. дело № 452 от 1996 г. на Търговищкия окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Клементина Любенова Владимирова срещу решението от 3.02.1997 г. по гр. дело № 452 от 1996 г. на Търговищкия окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 5787 от 1999 г. на Върховния административен съд в частта по жалбата на Клементина Любенова Владимирова.
Казусът е доста сложен. Дано не се пада такъв. Не съм много съгласен с цитиранот решение на ВАС, тъй като в случая според мен мотивите могат да са и други-касае се за специален закон ЗПИНМ, при който собствеността се възстановява само по процедурата уредена в него, респ. само посочените в него лица могат да искат отчуждаване. Действително купувачът на наследство не е между тези лица, но пак по силата на специалната разпоредба, а не защото е купувач. Като такъв той придобива каплекс от права и задължения, включени в наследствената част на наследника продавач към момента на откриване на наследството. Спорно е доколко купувачет няма да може да упражни правата по чл. 31 от ЗОС. Макар в последния да се внесе едно безумно изменение, че това може да стане по искане на "бившия собственик"- кой е такъв?
Законосъобразно Търговищкият окръжен съд е приел, че жалбоподателите Жекови не са активно легитимирани да искат отмяна на отчуждаването по реда на чл. 31 ЗОС. Такова право имат собствениците на отчуждените имоти съгласно посочената разпоредба на закона. Наследниците могат да упражнят това право, ако наследството е открито след влизането на Закона за общинската собственост в сила. Жалбоподателите Жекови нямат качеството на наследници на отчуждените собственици. Жалбоподателката Жекова е купувач на наследство по договор от 2.11.1988 г., който не води до придобиване на наследствени права за приобретателя. Такива права няма и съпругът й Михаил Жеков. Решението на Търговищкия окръжен съд като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Жалбата на Клементина Любенова Владимирова като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в този част следва да се прекрати. Клементина Любенова Владимирова не е била страна в производството пред Търговищкия окръжен съд и не може да обжалва с касационна жалба решението му.
По изложените съображения Върховният административен съд - ІІ отделение,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на решението от 18.03.1999 г. по гр. дело № 607 от 1998 г. на Варненския апелативен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 3.02.1997 г. по гр. дело № 452 от 1996 г. на Търговищкия окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Клементина Любенова Владимирова срещу решението от 3.02.1997 г. по гр. дело № 452 от 1996 г. на Търговищкия окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 5787 от 1999 г. на Върховния административен съд в частта по жалбата на Клементина Любенова Владимирова.
Казусът е доста сложен. Дано не се пада такъв. Не съм много съгласен с цитиранот решение на ВАС, тъй като в случая според мен мотивите могат да са и други-касае се за специален закон ЗПИНМ, при който собствеността се възстановява само по процедурата уредена в него, респ. само посочените в него лица могат да искат отчуждаване. Действително купувачът на наследство не е между тези лица, но пак по силата на специалната разпоредба, а не защото е купувач. Като такъв той придобива каплекс от права и задължения, включени в наследствената част на наследника продавач към момента на откриване на наследството. Спорно е доколко купувачет няма да може да упражни правата по чл. 31 от ЗОС. Макар в последния да се внесе едно безумно изменение, че това може да стане по искане на "бившия собственик"- кой е такъв?
- maradi
- Потребител
- Мнения: 155
- Регистриран на: 13 Сеп 2006, 17:00
Колеги , МОЛЯ ако някой има информация-вътрешна или официална, от семинари, разговори или дочути реплики да сподели- КАЗУСЪТ ПО ЗАП ЛИ ЩЕ БЪДЕ ИЛИ ПО АПК ?Моляяяяя!!!!!
- maradi
- Потребител
- Мнения: 155
- Регистриран на: 13 Сеп 2006, 17:00
Изобщо питам се тези Жекови като са не са били активно легитимирани -т.е липсвал е един от елементите за допустимост на жалбата - наличие на правен интерес,защо съда се е произнесъл с решение????????
- rossa3
- Потребител
- Мнения: 149
- Регистриран на: 01 Сеп 2006, 12:13
Защото ако са предявили искане за отмяна на отчуждението и са твърдели,че са собственици, съдът е бил обвързан от правните им твърдения, който са определили предмета на делото и следователно последното е следвало да се разгледа по същество и едва след изследване на качеството им на "ненаследници" е отхвърлено. Може би е така? Следва да имаме предвид, че това дело неправилно е било разгледано по искова ред.
- maradi
- Потребител
- Мнения: 155
- Регистриран на: 13 Сеп 2006, 17:00
Да, това наистина обяснява нещата, но в едно административно производство би следвало недоказването на това, че са собственици да е условие за недопустимост на жалбата им.Ти как би постъпил/а ако трябва да преценяваш в такъв случай?
- rossa3
- Потребител
- Мнения: 149
- Регистриран на: 01 Сеп 2006, 12:13
Росса, въпросът ти обаче е доста интересен, предвид обстоятелството, че в Коментара се твърди, че при адм.производство не важи правилото, че предмета на правния спор, респ. процесуалната легитимация се определя от правното твърдение на ищеца, тъй като с издаването на АА не могат по такъв конкретен начин да се се идентифицират заинтересованите лица. В същото време се твърди и ,че в адм.произв. не може да има "процес относно процеса" , т.е. да се изследва въпросът за легитимацията, тъй като с издаването на АА непосредствено се създават права и зад. и съдът е длъжен служебно да конституира лицата-страни по материалното адм. правоотн. Въпросът който възниква е с какъв акт и кога съдът ще констатира липса на правен интерес и това въпрос на допустимост или на основателност е ?
- maradi
- Потребител
- Мнения: 155
- Регистриран на: 13 Сеп 2006, 17:00
Всъщност бих конституираЛ Жекови, след като твърдят,че имат правен интерес от отмяна на отчуждаването и бих отхвърлил жалбата им като неоснователна поради това, че не са носители на материалното право на отмяна на отчуждаването. За да си спестя евентуалната отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане по същество/каквато е практиката на Върховните съдилища/
- maradi
- Потребител
- Мнения: 155
- Регистриран на: 13 Сеп 2006, 17:00
Това е особено важен въпрос,особено като се има предвид използването на много места в АПК "всички заинтересовани лица" и "чиито права,свободи или законни интереси са нарушени или застрашени, а в касационното производство, дори и да не са участвали в делото пред първата инстанция, имат право на касационна жалба.
Колеги, въпросът е наистина важен, включете се с коментар!!!
Колеги, въпросът е наистина важен, включете се с коментар!!!
- rossa3
- Потребител
- Мнения: 149
- Регистриран на: 01 Сеп 2006, 12:13
Маради, относно въппосът ти за казуса - наистина не знам. Но може би някой да има някаква макар и съвсем бегла информация. Дано да сподели с нас простосмъртните, които нямаме откъде да получим информация. Все пак не искаме пконкретните казуси, а поне нещо съвсем общо и неангажиращо!!!!! И аз се присъединявам към молбата ти МОЛЯ, КОЛЕГИ, АКО НЯКОЙ Е ЧУЛ НЕЩИЧКО, МАКАР И САМО СЛУХ, НЕКА ГО СПОДЕЛИ - АНОНИМНОСТТА МУ Е ГАРАНТИРАНА
- rossa3
- Потребител
- Мнения: 149
- Регистриран на: 01 Сеп 2006, 12:13
rossa3 написа: Но може би някой да има някаква макар и съвсем бегла информация.
ОПРЕДЕЛЕНО ЗАП КАТО ДЕЙСТВАЩО В МОМЕНТА ПРАВО В ЧАСТТА МУ ЗА ОБЖАЛВАНЕ НА АА ПО СЪДЕБЕН РЕД!
- softy
- Младши потребител
- Мнения: 96
- Регистриран на: 04 Сеп 2006, 20:37
Как ще процедира съда по подадена жалба по ЗАП, ако последната не е чрез адм.орган и не са изтекли сроковете за обжалване по адм.ред?
- rossa3
- Потребител
- Мнения: 149
- Регистриран на: 01 Сеп 2006, 12:13
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 12 госта